РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. С. Ч. и А. Н. Ч. против Решение
№ 260003/ 08.03.2022 г. по гр. д. № 839/2020 г. на ОС – П., с което са
отхвърлени предявените против А. "П.и." искове за заплащане на
обезщетение от по 200 000 лв. на всеки един от тях за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка Г.В. Ч.а,
настъпила при ПТП на 30.11.2017 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017
г.
Жалбоподателите оспорват извода на окръжния съд, че смъртта на
тяхната съпруга и майка е настъпила единствено по нейна вина поради
движение с несъобразена скорост, като излагат доводи, че основна причина за
пътнотранспортното произшествие е липсата на опесъчаване на пътя и
непоставянето на предупредителен знак за опасност от заледяване. Предвид
изложеното искат да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с
което да се уважат изцяло предявените искове.
1
Въззиваемата страна А. "П.и." чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Третото лице – помагач „Е.п.“ АД чрез пълномощника си оспорва
жалбата.
Третото лице – помагач „Г.Х.“ ЕООД и „И.“ ЕООД не взимат
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Н. С. Ч. и А. Н. Ч. са предявили против А. "П.и." искове по чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД за сумата от 200 000 лв. за всеки един от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка
Г.В. Ч.а, настъпила при ПТП на 30.11.2017 г. поради управление на МПС по
заледен и неопесъчен участък на пътя, както и поради непоставяне на пътен
знак „Опасност от хлъзгане“.
От доказателствата по делото се установи, че на 30.11.2017 г. сутринта
Г.В. Ч.а с управлявания от нея автомобил „Фолксваген Голф, рег.
№********* тръгнала от с. Б. за гр. П., за да закара сина си А. Н. Ч. на
училище. Около 8. 00 ч. на път ІІ - 37, км 88+766, в посока с. Б. към гр. П. е
настъпило ПТП между л. а. „Фолксваген Голф, и л. а. „Тойота Рав 4“ с рег.
№*********, при което е загинала водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ Г.В.
Ч.а. Видно от заключението на приетата съдебноавтотехническа експертиза
произшествието е станало в зоната на завой (десет спрямо посоката на
движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“) при положителен напречен
наклон (вираж) около 1% и наклон на изкачване около 4%. Според вещото
лице лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се движел със скорост от 74 км. ч.
След като навлязъл в кривата на завоя и започнал изкачване на наличния
наклон, водачът, подавайки газ, за да поддържа скоростта, загубил контрол
над автомобила, който започнал да поднася и навлязъл в насрещната лента за
движение, където след около 30 м. и 1. 5 s, движейки се с дясната страна
напред, се блъснал в идващия със скорост от 47 км. ч. от гр. П. лек автомобил
„Тойота Рав 4“.
2
По делото са спорни няколко момента от значение за правилното
решаване на спора – бил ли е заледен пътния участък, където е станало
произшествието, бил ли е опесъчен и имало ли е поставен знак В26 за
движение с максимална скорост от 60 км. ч.
По първия въпрос по делото са налице доказателства, които по
категоричен начин сочат, че към момента на произшествието пътната
настилка е била заледена. В тази насока е съставения Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 48 от 30.11.2017 г. (л.101), в който е посочено,
че ПТП е станало на заледен пътен участък. Посоченият протокол
представлява официален свидетелстващ документ за удостоверените в него
обстоятелства, чиято обвързваща доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
не е оспорена от ответника по реда на чл. 193 ГПК. Отразеното в протокола
се потвърждава от неговия съставител – св. Й.Й., който в изпълнение на
служебните си задължения лично е проверил състоянието на пътната
настилка, както и от показанията св. С.М. – служител на РСПБЗН - П., който
след пристигане на местопроизшествието със своите колеги е предприел
опесъчаване на пътя поради заледяването му. В тази насока са и показанията
на св. П.Б. и Н.Б. – очевидци на произшествието, както и Справка изх. № ОД
– 03 - 124 - 1/ 01.04.2021 г. на НИМХ (л. 102), според която в района на
местопроизшествието е имало слана.
Установи се също така, че пътният участък в района на
местопроизшествието не е бил опесъчен. В подкрепа на този извод са
показанията на посочените по – горе свидетели, които еднопосочно,
последователно и непротиворечиво сочат, че в конкретния участък пътят е
бил заледен, но неопесъчен. В противната насока са единствено показанията
на св. Р.Г. – служител на пътноподдържащите дружества, който твърди, че е
опесъчил пътя превантивно преди произшествието, както и показанията на св.
Б.Б., който лично е възприел опесъчаването му, но които съдът не кредитира
поради служебната зависимост на св. Г., както и с оглед обстоятелството, че
след пристигането на местопроизшествието служителите РСПБЗН – П. са
започнали да опесъчават пътя, което не би било необходимо, ако наистина е
бил опесъчен. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че в протокола за
ПТП липсва констатация за опесъчаване на пътното платно с оглед
извършения св. Й.Й. оглед на местопроизшествието, за да опише причините и
3
обстоятелствата за настъпване на пътния инцидент.
Предвид събраните доказателства съдът намира за установено, че по
посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ преди мястото
на инцидента е бил поставен знак В26 – Забранено е движението със скорост,
по – висока от означената (60). Горното се установява от показанията на св.
Й.Й., който като полицейски служител има най – точна представа за
забранителниите пътни знаци в района на РУП – П., както и от показанията на
св. С.С. – служител на Областно пътно управление – П., който твърди, че след
рехабилитацията на пътя през 2009 г. са поставени знаци за ограничаване на
скоростта до 60 км. ч. и в двете посоки за процесния пътен участък.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и
за чуждо противоправно поведение – за вредите, причинени от лицата, на
които е възложил определена работа, при или повод нейното изпълнение.
Освен посочените особености за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е
необходимо да са налице общите предпоставки по чл. 45 ЗЗД - деяние
(действие или бездействие), противоправност, вина, вреди и причинна връзка
между деянието и вредите.
В случая ищците претендират отговорността на А. "П.и." по чл. 49 ЗЗД
за допуснати от нейни служители нарушения във връзка с поддържането и
осигуряването на безопасността на републиканските пътища, изразяващи се в
неопесъчаване на пътния участък на път II – 37 при км. 88+766 и непоставяне
на пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане“.
По отношение на първото твърдяно нарушение – неопесъчаване на
пътния участък, настоящата инстанция споделя извода на окръжния съд за
липса на причинна връзка с настъпилото произшествие. Причинна връзка е
налице, когато деянието е предпоставка за възникване на вредата, а тя е
следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Липсва
причинна връзка, когато неправомерният резултат настъпи независимо от
наличието на противоправно поведение. От заключението на в. л. В.Ф. се
установи, че при заледено и неопесъчено пътно платно критичната скорост на
преминаване кривата на завоя е 45 км. ч., а при заледено и опесъчено – 68 км.
ч. В настоящия случай скоростта на движение на л. а. „Фолксваген Голф“ от
74 км. ч. надвишава критичната за безопасно преодоляване на завоя при
заледено и опесъчено пътно платно, от което следва, че при тази скорост
4
дори и при надлежно изпълнение на задължението за опесъчаване
навлизането в насрещната лента е било неизбежно. В този смисъл
неопесъчаването на пътното платно не е в причинна връзка с вредоносния
резултат, тъй като предвид скоростта на движение на лекия автомобил той би
настъпил и ако пътят е бил надлежно опесъчен.
Неправилно, обаче, е становището на първоинстанционния съд, че
непоставянето на пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане“ не е в причинна
връзка със смъртта на Г. Ч.а. Видно от заключението на в. л. В.Ф., л. а.
„Фолксваген Голф“ се е движел със скорост от 74 км. ч., която е над
максимално допустимата от 60 км. ч., но е значително под критичната за
преодоляване на завоя при суха пътна настилка от 98 км. ч. В тази връзка
следва да се съобрази, че към момента на настъпване на произшествието
времето е било сухо, с неособено ниски температури (- 0. 4 градуса) и не са
били налице явни индикации, които да й подскажат за възможна поледица, за
да се съобрази с нея. Следва да се отчетат и показанията на св. С.С., Б.Б. и
Р.Г., че в този район има няколко по – усойни места, между които и
процесният участък, в които падат слани. Св. Й.Й. и св. С.К.очат, че не са
усетили заледяване на пътното платно при придвижването им съответно от
гр. П. и с. Б. до мястото на произшествието. Следва да се отчете и отразеното
в заключението на приетата автотехническа експертиза, според която
обледеняването на пътя е представлявало ледена коричка (т. нар. черен лед) –
прозрачно и поради това трудно забележимо повърхностно заледяване на
кондензирала във въздуха влага, съзнаващо впечатление за влажен, мокър
асфалт. Предвид тази данни следва да се приеме, че пътят от с. Б. в посока гр.
П. е бил частично заледен и то само в процесния участък, поради което
пострадалата нито е била длъжна, нито е могла да предвиди посоченото
обстоятелство, тъй като знакът А15 „Опасност от хлъзгане“ е поставен едва
след произшествието. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътен знак А15 се използва за
сигнализиране на пътен участък, в който съществува опасност от хлъзгане
поради замърсяване, овлажняване или заледяване на пътната настилка.
Наличието на подобна опасност поражда задължение за ответника А. "П.и." в
качеството му на орган, на когото е възложено стопанисването на
републиканските пътища (чл. 3 ЗДП и чл. 4 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за
5
организиране на движението по пътищата – ДВ бр. 13/ 2001 г.), да
сигнализира и предупреди водачите на моторни превозни средства чрез
поставяне на знак А15, за да вземат мерки за безопасното преминаване на
съответния участък. В случая поради липса на поставен пътен знак,
предупреждаващ за опасност от заледяване, починалата Г. Ч.а не е взела
мерки за ограничаване на скоростта под разрешената от 60 км. ч., като е
разчитала, че ще преодолее завоя при нормални пътни условия (сух асфалт),
което е довело до загуба на контрол върху автомобила поради липсата на
сцепление и последвалия удар с движещия се в насрещната лента за
движение „Тойота Рав 4“.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че са налице
предпоставките на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране имуществената
отговорност на ответника А. "П.и.", тъй като в нарушение на чл. 28, ал. 1 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци не
е поставил пътен знак А15 „Опасност от хлъзгане“, указващ за опасността от
заледяване на пътното платно.
Що се отнася до възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата поради неизползване на обезопасителен колан, съдът намира
същото за основателно. По този въпрос са налице противоположни
становища на вещите лица по назначените съдебномедицинска и
автотехнически експертизи. Според вещото лице д – р Д.П. при установената
скорост не по-малка от 80 км. ч. дори и с правилно поставен предпазен колан
уврежданията по тялото биха били фатални за Г. Ч.а. От друга страна според
в. л. инж. В.Ф. при наличие на поставен предпазен колан същият ще ограничи
движението на тялото нагоре и надясно, при което биха се получили по леки
– травми, изключващи летален изход. Настоящата инстанция не кредитира
заключението на в. л. Д.П., тъй като при изготвянето му е използвал данни,
които е извлякъл от назначената по досъдебното производство
автотехническа експертиза, които се различават от установените по делото.
Вещото лице П. е приел, че л. а. „Фолксваген Голф“ се е движел със скорост
от 80 км. ч., както и че ударът между автомобилите е бил челен, докато по
делото се установи, че скоростта на л. а. „Фолксваген Голф“ е била 74 км. ч., а
ударът е бил страничен – в предната дясно – странична част на л. а.
„Фолксваген Голф“. При това положение съдът възприема аргументацията на
в. л. В.Ф., че при кос предно-страничен удар от дясно тялото на водача без
6
обезопасителен колан се изстрелва на дясно към посоката на удара и нагоре.
Според вещото лице наличието на поставен предпазен колан би ограничил
движението на тялото нагоре и надясно, при което той не би могъл да
достигне дясната врата и да получи констатираните фатални увреждания,
както и да удари главата в лявата част на пътническата дръжка. При поставен
обезопасителен колан пострадалата би получила по – леки травми, които
изключват летален изход.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че настъпилият
фатален резултат е следствие на два самостоятелни каузални фактора,
обусловени от неправомерното поведението, от една страна, на А. "П.и.",
която като стопанин на пътя не е поставила пътен знак А15 „Опасност от
хлъзгане“ въпреки съществуващата опасност от заледяване, а от друга, на
пострадалата Г.В. Ч.а, която е управлявала лекия автомобил със скорост над
максимално допустимата от 60 км. ч. (74 км. ч.) и с непоставен
обезопасителен колан. Съпоставяйки тежестта на допуснатите нарушения,
съдът намира, че починалата в по – голяма степен е допринесла за настъпване
на вредоносния резултат, поради което приносът й следва да се определи на
60%, с което да се намали дължимото на ищците обезщетение.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968
г. и доразвити с трайната практика на ВКС, според които справедливостта
като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне
справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при
причиняване на смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия
и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на
последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап
от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в
страната. Фактор с определящо значение за интензитета и продължителността
на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на близост,
привързаност и обич между увредения и починалия.
7
В настоящия случай при определяне обезщетението за неимуществени
вреди на детето А. следва да се отчете, че то е пряк очевидец на смъртта на
неговата майка, който спомен ще го следва до края на живота му и ще
доминира върху душевното му състояние. В тази връзка следва да се
съобрази, че поради своята възраст към този момент – на 7 години, то е с
неукрепнала психика и без необходимия психически капацитет да приеме и
преодолее трагично и внезапно прекъснатата връзка с неговата майка, следва
да се отчете емоционалният шок от неочакваната й смърт, загубата на
майчина ласка и обич, чувството на болка, несигурност, уязвимост и самота,
които ще оставят трайни отражения в психическото и емоционалното му
състояние. Невръстните и непълнолетни деца са изключително уязвими в
психологически план при смърт на техен родител. В етапа на своето
психологическо развитие те губят близък човек, който е отговорен за тяхното
отглеждане и възпитание, пример за подражание, който им осигурява обич,
подкрепа, стабилност, сигурност, увереност и спокойствие, незаменими
фактори за тяхното психоемоционално развитие и израстването им като зрели
личности. Последствията от смъртта на родител оказват трайно негативно
въздействие върху психиката на децата и техния живот, което обуславя и по –
голям размер на обезщетенията за неимуществени вреди в сравнение с
обезщетенията на навършилите пълнолетие. Наред с това при определяне на
обезщетението следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация,
характеризираща се с висока инфлация (32. 2 % за периода 01.12.2017 г. –
01.11.2022 г. според данните на НСИ) и намалена покупателна способност
при непроменен размер на законната лихва. Предвид изложеното
справедливият паричен еквивалент на претърпените от детето А. болки и
страдания и болки от смъртта на неговата майка следва да се определи на 250
000 лв., което с оглед приетия принос от 60% за настъпването й следва да се
намали на 100 000 лв.
По отношение на Н. С. Ч. по делото се установи от показанията на св.
С.К., че отношенията с починалата му съпруга били изградени на основата на
обич, доверие и взаимна подкрепа. Създали хармонично и щастливо
семейство. Смъртта на съпругата му го поставила в трудно житейско
положение да живее сам без любимия си човек, без неговата морална и
финансова подкрепа, сам да отглежда и възпитава детето и да посреща всички
житейски трудности. Изключително тежко понесъл смъртта на съпругата си,
8
преди бил весел и жизнерадостен, а сега се „лутал в живота“ и още не можел
да се съвземе от нейната загуба. Поради това предвид обстоятелството, че
починалата е била в активна трудоспособна възраст (36 години), силната
привързаност и разбирателство между тях и непрежалимата мъка от нейната
загуба, необходимостта сам да се грижи за отглеждането и възпитанието на
детето, както с оглед и икономическите условия, намерили израз в
натрупаната инфлация, справедливото парично удовлетворение на
претърпените от него болки и страдания следва да се определи на 200 000 лв.,
което с оглед приетия принос следва се намали на 80 000 лв.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени
в частта, в която предявеният от А. Н. Ч. против А. "П.и." е отхвърлен до
сумата от 100 000 лв., а искът на Н. С. Ч. до сумата от 80 000 лв., вместо което
се постанови ново, с което предявените искове се уважат до посочените
размери ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. Решението в
останалата обжалвана част, в която исковете са отхвърлени до пълния
предявен размер от 200 000 лв., следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира
и в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът А. "П.и." следва да заплати
по сметка на ОС – П. ДТ в размер на 7 200 лв. съобразно размера на
присъденото обезщетение, а по сметка на АС – П. ДТ за въззивно обжалване в
размер на 3 600 лв. Ответникът следва да заплати по сметка на ОС – П.
изплатените от бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер
на 275 лв.
Съобразно уважената част на исковете на основание чл. 38, ал. 2, т. 1
ЗА ответникът следва да заплати на адв. С. Н. адвокатско възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на ищците в размер на
5130 лв. за производството пред първата инстанция и в размер на 11 850 лв. за
въззивното производство съгласно действащата към настоящия момент
редакция на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения или общо 16 980 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 206. 25 лв. съобразно отхвърлената част на исковете или
9
по 113. 13 лв. от всеки един от ищците.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260003/ 08.03.2022 г. по гр. д. № 839/2020 г. на
ОС – П. в частта, в което предявеният от Н. С. Ч. против А. "П.и." иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен до сумата от 80 000 лв., в
частта, в която предявеният от А. Н. Ч. против А. "П.и." иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен до сумата от 100 000 лв., както и
в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. "П.и." да заплати на Н. С. Ч., ЕГН ********** сумата от
80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на съпругата му Г.В. Ч.а, настъпила при ПТП на 30.11.2017 г., ведно със
законната лихва от 30.11.2017 г.
ОСЪЖДА А. "П.и." да заплати на А. Н. Ч., ЕГН ********** сумата от
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на майка му Г.В. Ч.а, настъпила при ПТП на 30.11.2017 г., ведно със
законната лихва от 30.11.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. "П.и." да заплати по сметка на ОС – П. ДТ и разноски за
вещи лица общо в размер на 7 475 лв., а по сметка на АС – П. ДТ в размер на 3
600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА А. "П.и." да заплати на С. Н.
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на Н. С. Ч. и А. Н. Ч. в производството пред ОС – П. и АС –
П. в размер на 11 850 лв.
ОСЪЖДА Н. С. Ч. и А. Н. Ч. всеки един от тях да заплати на А. "П.и."
разноски по делото в размер на 113. 13 лв.
Решението е постановено при участието като трето лице – помагач на
„Е.п.“ АД, „Г.Х.“ ЕООД и „И.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11