Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 21.02.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 22.01. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1429
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1266/09.10.2019г.,
постановено по гр.д. №2349/2019г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, с
което “ЕВН Б. Е.” ЕАД е осъдено да заплати на “В.иК.” ЕООД сумата от 815, 35 лв.,
представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
ИТ №2939033, за периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г., която недължимо платена
сума представлява разликата между стойността на енергията за пренос на ниво
ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва считано от
завеждане на иска – 03.05.2019г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски общо в размер на 740 лв.
Въззивникът “ЕВН Б. Е.” ЕАД излага
съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови
друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират
се разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Прави искане на
основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е прекомерен, същото да се намали до минималните размери,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законния срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемия “В.иК.” ЕООД, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен списък с разноските и договор за процесуално представителство. Прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът
“В.иК.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН Б. Е." ЕАД да заплати след
изменение на основание чл.214 ГПК /протоколно определение от 10.09.2019г./
сумата от 815,35 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос до
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция
„Капитан Петко Войвода", ИТН 2939033, за периода 23.06.2014г. –
22.07.2014г. по фактура №**********/31.07.2014г. от общо платената сума в
размер на 1086,15лв., представляваща разликата между стойността на енергията,
пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със
законната лихва.
Безспорно е
установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", ИТН № 2939033.
Процесният
обект на ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан
Петко Войвода" е бил присъединен към електроразпределителната
мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение,
като за процесния период 23.06.2014-22.07.2014г. измерването на ел.енергията се
е осъществявало на ниво ниско напрежение Не е спорно обстоятелството, че промяната
в меренето на ниво средно напрежение е от 19.11.2015г.
Видно от
Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА - Трафопост
„Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА",
разрешение за ползване, ищецът е собственик на Електропровод „Венеция" 20
kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено разрешение за ползване.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „ЕВН Б.Е." ЕАД с писмо изх. №
6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара Загора, че съгласно решение
№Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на
клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са
изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е посочено, че „ЕВН Б.Е." ЕАД все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции.
С писмо до „ЕВН Б.Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът
заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите
обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС
„Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е
посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост
на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички
необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН България
Електроснабдяване“ АД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20
kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде становище за
промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.
След последвала нова размяна на писма и друга
кореспонденция между страните, на 19.11.2015г. е извършена промяната в меренето
на ниво средно напрежение.
По делото е представена за
периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г. фактура №**********/31.07.2014г. с преводно нареждане от
06.08.2014г. за заплатени задължения на ищеца към ответника за м.07.2014г., в
т.ч. и такса пренос, което не се оспорва от ответника.
За изясняване на обстоятелствата по делото в производството
пред РС са били назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза.
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза,
разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН 2939033 количества енергия
при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно напрежение за
процесния период е 815,35лв. Заключението не е оспорено от страните по делото.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза,
което също не е оспорено от страните, през периода 23.06.2014г. до 22.07.2014г. измерването на потребената от ищеца
ел.енергия по процесната фактура за обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033
се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително
устройство/ 20kV/400V в ПС „Капитан Петко Войвода”. Вещото сочи, че ако се
приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция
„Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период, границата
на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на
подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение. Според експертизата,
ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно
напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение,
средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите
средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Заключението на
експерта е, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от
подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период,
то ищецът не дължи цена за пренос на
ел.енергия през електропровода до ПС
„Капитан Петко Войвода” нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „Капитан
Петко Войвода”, нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция
„Тополовград".
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът „ЕВН Б.Е." ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2
ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г.
Общите условия на „ЕВН Б.Е." ЕАД на договорите за продажба на електрическа
енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът
приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия,
какъвто се явява ищецът.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.),
НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Първоначално обект ПС „Капитан Петко Войвода” е бил свързан на ниво
ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба, която да
определя задължителни места за измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Поради изложеното,
въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е
било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да
обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че
извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество
ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп
ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „ЕВН Б.Е." ЕАД е
формирал дължимата от „ЕВН Б.Е." ЕАД цена за консумираната от него ел.
енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на
установеното от закона. Поради това, за ответното дружество не е налице
основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената
сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „ЕВН Б.Е." ЕАД е направил възражение за прекомерност
на заплатеното от „В. и к.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи, съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила, е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поради
това настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В. и к.”
ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно и искането
за неговото намаляване е неоснователно.
Въззивникът „ЕВН Б.Е." ЕАД следва
да заплати на „В. и к.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1266/09.10.2019г., постановено по гр.д. № 2349/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА “ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Х. Г. Д.” № ** да заплати на „В. и к.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С. З., ул. „Х. Б.” № **направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка *** “Централна Кооперативна банка” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.