МОТИВИ:към Решение №172
от 19.09.2016г. постановено по а н х дело №338 по описа за 2016г. на Районен
съд Велинград./
Районна прокуратура
Велинград с Постановление от 13.07.2016г. година е направила по реда на чл.375
от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност на В.И.Д. *** за
извършено престъпление по чл.316 от НК, във вр. с
чл.309, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, за това че на 16.12.2014 г. във Велинград, опосредствено
чрез адвокат Н. Б., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ -
разходен касов ордер от 01.09.2012 г. като го е представил по гражданско дело №
902/2014 г. по описа на Районен съд - Велинград, за да докаже, че е прекратено
задължение от 1800.00 лева на В.И.Д. към Н.Д.К., като от нето за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Обвиняемия В.И.Д. не се признава
за виновен. Защитната позиция поддържана в хода на съдебното дирене от страна
на адв.Ч., е че събраните по делото доказателства не
водят до категоричен извод неговия доверител е съзнавал характера и степенната
на обществената опасност на деянието и че подписа не е положен от неговия
доверител, като счита че подписа е положен от свидетеля К..
С ъ д ъ т като
обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството е образувано срещу В.И.Д.,
за това че на 16.12.2014 г. във
Велинград, опосредствено чрез адвокат Н. Б.,
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - разходен касов ордер от
01.09.2012 г. като го е представил по гражданско дело № 902/2014 г. по описа на
Районен съд - Велинград, за да докаже, че е прекратено задължение от 1800.00
лева на В.И.Д. към Н.Д.К., като от нето за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност- престъпление по чл.316 от НК, във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства,както и
от приетите съдебно почеркови експертизи е
установено, че на 02.08.2012 г. свид.Н.Д.К. дал на обвиняемия В.И.Д. сумата от 2500.00 лева
в заем, като още същия ден обв.В.Д. издал запис на
заповед, с който се задължавал да върне парите на свид.Н.К.
в срок до един месец-до 02.09.2012 г. По искова молба вх.№ 3444 от 23.10.2014
г. подадена от свид. Н. К. против обв.В. Д. е било образувано гр.дело № 902/2014 г. по
описа на Велинградския районен съд, която молба съдържа искане, ответника по
делото Д. да бъде осъден да заплати на ищеца К. сумата от 2500 лева,дължима по
издадената в полза на свидетелия К. запис на заповед.
С отговор, на основание чл.131 от ГПК, от адв.Н. Б.,
като пълномощник на обв. И ответник по иска В. Д., депозиран по гр.дело № 902/2014 г. в
Районен съд - Велинград на 16.12.2014 г., освен искането за отхвърляне на
предявената от Н.К. претенция по основателност, алтернативно е бил оспорен и
иска по размер, с твърдението,че обв. В.Д. бил
изплатил сумата от 1800.00 лева на 01.09.2012 г.на свид.К.,
като плащането било извършено в брой, и в тази насока, заедно с отговора, е бил
представен като писмено доказателство-РКО (разходен касов ордер) от 01.09.2012
г. за сумата от 1800.00 лева, платени на същата дата, подписан лично от свид.Н.К. .
В подкрепа на изградената си
защитна теза обв. В.Д. в дадените си обяснения в съдебно
заседание поддържа твърдението си, че на 01.09.2012 г. свид.Н.К.
е бил дошъл в цеха му, че лично той (В.Д.) е съставил и попълнил разходния
касов ордер, а подписа на ордера бил положен от самия Н.К. и че със съставянето
на ордера му е върнал сумата от 1800.00 лева.Същевременно сочи,че не е видял
как и с коя ръка свид.К. се е подписал под процесния ордер,тъй като в същия момент се е обърнал да вземе от куфарчето си парите
за да ги даде на К..Не отрича за факта,че е дължал сумата на К.,както и че е
представил по гр.дело въпросния разходен касов ордер за да докаже,че е имало
частично издължаване на сумата от 1800 лв.
В съдебно заседание е разпитан
в качеството си на свидетел и ищеца по цитираното по горе гр.дело Н.К.,който в
показанията си,сочи, че действително е дал сумата 2500 лв. в заем на обв.Д.,за което последния е издал запис на заповед,както и
че тази сума и до настоящия момент не му е била върната.Това е била и причината
същия да заведе срещу Д. гражданско дело за заплащане на тази сума,като след
представянето на въпросния разходен касов ордер,К. е пуснал жалба в полицията
за вземане на отношение,тъй като никога не е бил подписвал такъв ордер и не е
получавал отразената в него сума от 1800 лв. от страна на обв.Д..Свид.К. е категоричен, че не е посещавал цеха на обв. Д. на 02.09.2014 г. не е подписвал този разходен касов ордер и не
е получавал сумата от 1800.00 лева.Позицията на обв.Д.
и тази на свид.К. се потвърждава и при проведената между тях очна ставка ,като
всеки потвърждава казаното в показанията си.
От
приетите по делото съдебно - почеркова експертиза и повторна съдебно почеркова
експертиза, неоспорени от страните се установява подписа положен до надписа „подпис" в
разходен касов ордер на името на Н.К. от 01.09.2012 г. не е положен от лицето Н.Д.К.,
изписания ръкописен текст в „РКО" от дата 01.09.2012 г. е положен от обв.В.И.Д.; подписа в „РКО" от дата 01.09.2012 г. и
подписа след текст „С уважение" в „Граждански иск" от дата 23.10.2014
г., не са положени от Н.Д.К. и В.И.Д.; подписа след текст „С уважение" в
„Граждански иск" от дата 23.10.2014 г. и изведен с изх.№ 3444 по гр.дело №
902/2014 г. е положен от Н.Д.К..
Съдът счете,след направения анализ в съвокупност на събрания по делото доказателствен материал, установяващ
фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване по повдигнатото
спрямо обв.В.Д. обвинение по реда на чл.102 от НПК,че
от правна и фактическа страна следва да се ангажира наказателната отговорност
на Д. по чл.316 от НК във вр. с чл.309, ал.1 от НК от
НК.Съдът счита,че след преценката на доказателствените източници се налага
единствено възможния извод за участието на обв.Д. в
инкриминираната деятелност предмет на повдигнатото обвинение,виновното му
поведение и причинените с него съставомерни последици.
Дадените в хода на съдебното дирене обяснения от страна на обв.Д.,
като доказателствено средство ,както и показанията на разпитания свид.К.,следва да
се анализират и през призмата на останалите събрани в хода на диренето
доказателства и доказателствени средства-чл.114 и чл.13 от НПК,включително и
изслушаните и приети за обосновани и неоспорени от страните почеркови
експертизи.Съдът намира,че безспорно е доказано ,че обв.Д.
е опосредствено чрез адвокат Н. Б., съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ - разходен касов ордер от 01.09.2012 г.
като го е представил по гражданско дело № 902/2014 г. по описа на Районен съд -
Велинград, за да докаже, че е прекратено задължение от 1800.00 лева на В.И.Д.
към Н.Д.К., като от нето за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.За достоверността на гласните доказателствени средства,следва да се
изхожда от обстоятелството дали същите се подкрепят или са изолирани от
останалия доказателствен материал по делото,а така също и дали същите са
убедителни с оглед на това от каква позиция са дадени и как установяват фактите
предмет на доказване. Съдът няма никаква
процесуална или извън процесуална причина да не кредитира тези показания на свид.К.,тъй като същите се подкрепят и от писмените доказателства,събрани по образуваното
досъдебно производство и инкорпорирани по чл.283 от НПК към доказателствената съвокупност.В тази връзка подкрепа на същите се явяват и
изслушаните заключения на вещите лица В. и Б.,които по безспорен начин сочат на
факта,че подписа под процесния частен документ-РПО от
01.09.2012г. не е положен от свид.К..Категорична е
позицията на свид.К.,че парите му не са били върнати
от обв.Д.,както и че не ходил в неговия цех респ. Не е подписвал и
виждал процесния частен документ,удостоверяващ
погасяване на част от задълженията на Д. към него за сумата от 1800лв.Нещо повече,
нормална е и неговата позиция по случай ,имайки се предвид,че в такава ситуация
отчитайки неизпълнението на задължението на Д. към него по издадената запис на
заповед,същия в следващия се процесуален правопорядък
е завел по гражданско правен път исковата си претенция към Д. за заплащане на
сумата предмет на записа на заповед.В този смисъл неоснователно е
възражението,поддържано в дадените обяснения на обв.Д.,
че свид.К. е подписал РКО, и сумата му е била върната
в неговия цех.Това възражение следва да се разглежда като негова защитна
позиция в хода на делото,както и неговите обяснения като годно доказателствено
средство,но съпоставайки тези обяснения с останалия
доказателствен материал и при техния съвокупен
анализ,същите очевидно не биха могли да се кредитират с необходимата
процесуална тежест за достоверност и убедителност.В тези обяснения на Д. има
вътрешна неяснота и то относно главен факт,а именно,независимо,че твърди ,че свид.К. сам си е подписал ордера, но пък същевременно не го
е видял да го подписва,независимо,че всичко е станало в негово присъствие,включително
изготвянето от негова страна на документа,и даването на парите на К..Неоснователен
е и довода за липса на умисъл при представянето на ордера по делото,тъй като
доброволно е дал оригинала за изследване в полицията,тъй като очевидно се е касаело
за изпълнение на задължение по разкриване на обективната истина по извършена от
страна на разследващите органи проверка по жалбата на К..Н е без значение е и
обстоятелството,че тези негови обяснения не могат да бъдат проверени от страна
на други доказателствени източници, а и от страна на защитата няма такива
искания.
С оглед на горното е видно, че обв.В.И.Д. *** от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.316 от НК, във вр.
с чл.309, ал.1 от НК, а именно:
- за това че на 16.12.2014 г. във Велинград, опосредствено чрез адвокат Н. Б., съзнателно се е ползвал
от неистински частен документ - разходен касов ордер от 01.09.2012 г. като го е
представил по гражданско дело № 902/2014 г. по описа на Районен съд -
Велинград, за да докаже, че е прекратено задължение от 1800.00 лева на В.И.Д.
към Н.Д.К., като от нето за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност,поради което следва да носи
наказателна отговорност.По един безспорен начин са установени от
събрания по делото доказателствен материал всички релевиращи
съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна елементи,касаещи,авторството на деянието,участието в
деятелността на обв.Д. и неговото виновно
поведение,както и обстоятелствата, при които то е осъществено.Установена е
действителната правна квалификация на деянието и приложимия материален закон.
Деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л, тъй като обв.Д. е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е
искал това. Този извод следва от фактическата обстановка, при която е извършено
престъплението и от цялото волево поведение предмет на инкриминираната
деятелност, тъй като обв.Д. е съзнавал всичките
признаци на осъществения състав, искал и е желаел настъпването на обществено
опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен
резултат.
При така установените данни
съдът намира, че Постановлението на РП Велинград по реда на чл.375 от НПК
следва да бъде у в а ж е н о, като обвиняемия В.И.Д. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.316 от НК, във вр. с чл.309, ал.1
от НК, и му се наложи Административно наказание съгласно чл.78а от НК. За това
престъпление съгласно НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години и с оглед на императивната норма на чл.78а от НК следва да му се наложи Адм.наказание и се освободи от наказателна отговорност.
Налице са и останалите изисквания на чл.78а от НК, като деецът е с чисто
съдебно минало, добри характеристични данни., т.е, с ниска степен на обществена
опасност. Съдът отчита и обстоятелството, че спрямо Д. не е прилаган института
на чл.78а от НК и че с престъплението не са причинени имуществени вреди. На осн.чл.78а от НК след преценка на имотното и материално
състояние на дееца , и след съобразяване на
смекчаващи отговорността обстоятелства-добри характеристични данни, и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства,както и липса на друга противообщественост по ЗДвП ,съдът счита, че следва да му
се наложи Адм.наказание г л о б а в размер на 1000
лева платими в полза на държавата.
По горните съображения бе
постановено настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: