№ 48949
гр. София, 01.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110141453 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 09.09.2024 г., подадена от ищците – етажните собственици от
сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: /адрес/, представлявани от
управителя на ЕС Б. И., чрез пълномощника си адв. Е. П., с искане за изменение на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските,
чрез увеличаване размера на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение и присъждане на пълния претендиран размер от 3000 лева. В молбата се
посочва, че присъденият в полза на ищците размер на адвокатското възнаграждение от 1380
лева е под минималния такъв, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че съдът е достигнал до неправилен извод
относно цената на предявените искове, намирайки, че при определянето й следва да се
включи освен размерът на претендираните главница и лихва, и този на изтеклата законна
лихва от завеждане на исковата молба – 25.07.2023 г. до постановяване на решението –
06.08.2024 г., възлизаща на сумата от 1400 лева. Определен въз основа на целия материален
интерес, включващ и размера на тази лихва, в случая минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата възлиза на сумата от 1503,11 лева. Счита,
че при определяне на подлежащото на присъждане възнаграждение за адвокатска защита
следва да се съобразят и извършените действия по подготовка на делото, както и
фактическата и правна сложност, следващи от обема на събраните писмени доказателства и
установяване на правилната легитимация на ответната страна. Намира, че въпреки
признанието на исковите претенции, направено от ответната страна, то това признание е
именно в резултат от представените от ищцовата страна, чрез пълномощника й, документи.
С тези съображения ответниците отправят искане за уважаване на молбата и за изменение на
решението в частта за разноските, чрез присъждане на пълния претендиран размер за
адвокатско възнаграждение от 3000 лева.
На основание чл. 248, ал. 2 ГПК по разпореждане на съда препис от молбата е връчен
на насрещната страна – ответното дружество „Йеттел България“ ЕАД с указание за
възможността да подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаването му.
Съобщението е получено от адресата на 24.09.2024 г, като в указания срок, а и към
настоящия момент по делото не е депозиран писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с
оглед депозирането му на 09.09.2024 г., при получен препис от акта, чието изменение се иска
от молителя на 26.08.2024 г. – л. 128 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес –
ищците във връзка с присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните
съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 15220/06.08.2024 г. са уважени
предявените от етажните собственици от сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: /адрес/, представлявани от управителя на ЕС Б. И. срещу „Йеттел
България“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 9 100 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от „Йеттел България“
ЕАД през периода 07.08.2018 г. – 01.07.2020 г. на покривното пространство – обща част на
сградата в режим на ЕС, равняващо се на притежаваните от етажните собственици 50,60 %
идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането и на сумата от 1 756,81 лева, представляваща лихва за забава за периода от
25.07.2020 г. да 24.07.2023 г.
С решението, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, приемайки, че
с поведението си ответното дружество е дало повод за образуване на делото, поради което
въпреки признанието на исковете, дължи разноски, в полза на ищците е присъдена сумата от
1814,27 лева, представляваща разноски по делото, от които 434,27 лева за внесена държавна
такса и 1380 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението
съдът е приел, че реалното извършване на разхода за последното следва от отразеното в
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023г. (л. 116 от
делото), в която част договорът има характера на разписка, удостоверяваща получаването му
– арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. С Решението съдът е приел за основателно релевираното от ответната страна
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерността на претендираното от ищците
адвокатско възнаграждение, определяйки и присъждайки размер от 1380 лева при
претендирани 3000 лева. За да определи този размер съдът е съобразил предмета на делото и
цената на предявените искови претенции, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обусловена от липсата на спор между страните по всички елементи от фактическите
състави на процесните вземания, а оттук и на допълнително събиране на доказателства,
както и приключване на делото в рамките на едно открито съдебно заседание. Съдът е приел
за неотносими към преценка на подлежащите на присъждане разноски по делото, конкретно
за адвокатско възнаграждение, сочените от пълномощника на ищцовата страна
предварително извършени действия по подготовка на исковата молба, осъществени преди
завеждане на делото и неговото водене, предвид и липсата на доказателства за това. В
мотивите на решението е отбелязано и, че в договора от 05.05.2023 г. договорното
възнаграждение от 3000 лева е именно за процесуалното представителство пред съда,
изразяващо се в завеждане и водене на делото. Съобразено е и, че така определеният размер
на адвокатското възнаграждение е малко над минималния такъв, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие) и възлизащ на сумата от 1377,11 лева (опредЕ. според цената на исковите
претенции претенция).
Съдът споделя вече изложените мотиви в решението и не намира основание за
изменението им, като във връзка с конкретните доводи, изложени от молителя в молбата по
чл. 248, ал. 1 ГПК намира следното:
2
В производството по настоящото дело ищците - етажните собственици от сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: /адрес/, се представляват от
упълномощен процесуален представител, чиято представителна власт произтича от
пълномощно. Същевременно по делото е представен договор за правна защита и съдействие
от 05.05.2023 г. с уговорено възнаграждение за процесуално представителство пред съда – за
завеждане и водене на делото в полза на пълномощника в размер от 3000 лева и с отразено
плащане на сумата в брой.
Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, чийто размер се определя в договор между адвоката и клиента,
като трябва да бъде справедлив и обоснован и да не бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК когато заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на осъдителните искове и
извода, че с поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото, безспорно
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците се следват разноските по делото, в т.ч. и за
адвокатско възнаграждение, което обстоятелство не е оспорено от насрещната страна.
При определяне на размера му с решението по делото, с оглед изричното възражение
на ответната страна по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с отговора на исковата молба, е
съобразена, от една страна конкретната фактическа и правна сложност на делото,
обусловена от конкретния предмет на делото – предявени две осъдителни претенции, но с
общ предмет на доказване, извършените процесуални действия в хода на производството от
пълномощника на ищците, чрез депозиране на искова и уточнителна молба, и явяване в
проведеното едно открито заседание, без допълнително събиране на доказателства, с
прекратено съдебно дирене на основание чл. 237, ал. 1 ГПК. В тази връзка и с оглед
изричните доводи, изложени в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира за необходимо да
отбележи, че в случая релевантни са именно извършените в хода на настоящото
производство процесуални действия от пълномощника на страната.
Съдът намира и, че определеното възнаграждение е в рамките и над минималния
размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие) и възлизащ на сумата от 1377,11 лева (опредЕ.
според цената на исковите претенции). В тази връзка и с оглед изложения довод в молбата
по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се посочи, че законната лихва, присъдена върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, представлява законна последица от уважаване на иска за главница – арг. чл. 214,
ал. 3 ГПК, не е предмет на самостоятелна искова претенция, няма конкретно определен
първоначален размер, предвид и неясния краен момент на период за който се дължи,
определен от окончателното плащане на главното вземане, поради което и не участва при
определяне на цената на исковете – във връзка с определяне на дължимата държавна такса,
респ. на материалния интерес при определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът намира, че присъдените в полза на ищците разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие по настоящото
дело в размер от 1380 лева не следва да бъде увеличавано до претендирания размер от 3000
лева, което обуславя извода за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и
оставянето й без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците - етажните собственици от сграда в
режим на етажна собственост с административен адрес: /адрес/, представлявани от
управителя на ЕС Б. И., чрез пълномощника си адв. Е. П., обективирано в молба с вх. №
283754/09.09.2024 г., за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по
делото решение от 06.08.2024 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4