Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87
Гр. Кубрат, 02.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на втори юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Д. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6 по описа на РСКт
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124
във вр. с чл. 439 ГПК.
Ищците
ЕТ „С. и син – С.С.”, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление:*** представляван от С.С.С.,
ЕГН **********, С.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***,
О.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** и М.С.А.,
ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв.Мариета
Димитрова от АК–Разград, твърдят, че по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа на
РС–Кубрат е била издадена Заповед № 278/22.08.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
23.08.2012 г., по силата на които били осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД сумите: 8 992.00 евро – изискуема главница по договор за
банков кредит № 58249/29.07.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/24.06.2009
г., Анекс № 2/15.09.2009г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009г., ведно
със законната лихва от 17.08.2012 год. до изплащането на дълга; 1 960.77 евро –
изискуема редовна лихва за времето от 15.10.2010 год. до 21.03.2012 год. вкл.;
1 345.83 евро – изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010г. до
16.08.2012г. вкл.; 481.08 лева – разноски по делото в размер на платената
държавна такса и 690.54 лева – юрисконсултско
възнаграждение. На 16.11.2012 г. по молба на кредитора „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 20127610400713 по описа на
ЧСИ рег. № 761 Гюнеш Солаков за задълженията, обективирани в цитираната заповед. На 14.02.2017 г. между
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД бил сключен договор за цесия с
предмет – вземанията на цедента по издадената заповед
и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа на РС–Кубрат.
На 24.03.2017 г. като взискател по образуваното изп.
дело № 20127610400713 по описа на ЧСИ рег. № 761 бил конституиран „Е.М.“ ЕООД,
което впоследствие е било прекратено, а на 12.09.2019 г. – образувано ново изп. дело № 20197610400844 по описа на същия ЧСИ, отново с предмет вземанията по ч. гр. д. №
401/2012 г. по описа на РС–Кубрат. Ищците твърдят, че възможността на ответника
с образуваното ново изпълнително дело да събере чрез принудително изпълнение
вземанията, предмет на цитираната заповед за изпълнение, са погасени по
давност, излагайки подробни съображения за това. Поради изложеното ищците молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника „Е.М.“ ЕООД ***, че не дължат вземанията му в размер на 8992 евро или
левова равностойност в размер на 17586.82 лева изискуема главница по договор за
банков кредит № 58249/29.07.2008 г., Анекс № 1/24.06.2009 г., Анекс №
2/15.09.2009 г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга; 1960.77 евро или
левовата равностойност 3 834.93 лева – изискуема редовна лихва за периода
от 15.10.2010 г. до 21.03.2012 г.; 1345.83 евро или левовата равностойност
2632.21 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до
16.08.2012 г.; 481.08 лева – разноски в размер на платената държавна такса и
690.54 лева – юрисконсултско възнаграждение, поради
погасяването им по давност.
Ответникът „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***-6, представлявано от Р.И.М. – управител
чрез пълномощника си юрк.Петя Кантарска
депозира писмен отговор, с който заявява становище, че така предявеният иск е
недопустим за разликата над 8 992.00 евро (17586.82 лева). Твърдят, че липсва
правен интерес от предявяване на иск относно акцесорните
вземания, а таксите и разноските нямат характер на самостоятелно съдебно
предявено притезание. Излагат подробни съображения,
че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Заявяват, че в случая следва да
намери приложение ППВС № 3/18.11.1980 г., а не ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Считат, че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително изпълнение
(правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да
предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени. Претендират за отхвърляне на иска като неоснователен и за присъждане
на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 23.08.2012 г. по ч. гр. дело №
401/2012 г. по описа на РС–Кубрат е издаден изпълнителен лист, на основание чл. 416,
вр. чл. 417 от ГПК
и издадена Заповед № 278/22.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на който ищците са били осъдени
да заплатят на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумите:
- 8 992.00 евро изискуема главница по
Договор за банков кредит № 58249/29.07.2008 г. изм. и допълнен с Анекс № 1/
24.06.2009 г.; Анекс №2/15.09.2009г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009
г. ведно със законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга;
- 1 960.77 евро изискуема редовна лихва
за времето от 15.10.2010г. до 21.03.2012 г.;
-
1 345.83 евро изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до
16.08.2012 г.;
-
481.08 лв. разноски по делото в размер на платена държавна такса;
-
690.54 лв. юрисконсултско възнаграждение;
На 16.11.2012 г. по молба на кредитора –
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20127610400713
по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков за задълженията обективирани в издадения изпълнителен лист, поради което на
длъжниците е била изпратена покана за доброволно
изпълнение, което към този момент е в общ размер на 29 293.91 лв., от които главница в размер на
17 586.82 лв., ведно със законната лихва в размер на 655.17 лв. за периода 17.08.2012
г.- 27.12.2012 г.; 6 467.14 лв. – неолихвяеми вземания (мораторни
лихви, обезщетения и т.н.); 1 171.62 лв. – присъдени разноски; 589.32 лв. –
разноски по изпълнително дело; 2823.84 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ дължими
към 27.12.2012 г.
След образуване на изпълнителното дело
по искане на взискателя е извършена справка за
имущественото състояние на длъжниците.
Видно от съдържанието на цитирантото по-горе изпълнително дело, със запорни съобщения изходящи от 13.12.2012 г. е наложен запор
върху наличните банкови сметки на ищците, след което в продължение на две
години не са били предприемани други изпълнителни действия.
На 14.02.2017 г. е сключен договор за
цесия между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД в качеството на цедент
и „Е.М.“ ЕООД като цесионер с предмет – задълженията обективирани в изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. №
401/2012 г. по описа на PC–Кубрат.
На 24.03.2017 г. „Е.М.“ ЕООД е
конституиран като взискател по образуваното от цедента изпълнително дело № 20127610400713 по описа на
ЧСИ Гюнеш
Солаков.
С постановление от 12.09.2019 г.
съдебният изпълнител е прекратил изп. дело №
20127610400713 и на същата дата е образувано ново изп.
дело № 20197610400844 срещу ЕТ „С. и син – С.С.”
представляван от С.С.С., С.С.С.,
О.С.С. и М.С.А. за задълженията визирани в
изпълнителен лист от 23.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 401/2012 г. по описа
на PC-Кубрат.
Със запорни
съобщения от 12.11.2019 г. е наложен запор върху трудовите възнаграждения на
ищците О.С.С. и М.С.А..
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете са допустими предвид наличието
на висящо изпълнително производство за събиране на вземанията. Отделно от това,
правната сфера на ищците се явява накърнена и само въз основа на съществуващия
в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, те имат интерес да
установят, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права. Ето защо исковете са допустими и
следва да бъдат разгледани.
По съществото на спора:
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Следователно вземането на „Е.М.“ ЕООД за сумата от
8992.00 евро главница се погасява с изтичане на 5-годишна давност. На основание
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД
вземанията за лихви (1 960.77 евро изискуема редовна лихва за времето от
15.10.2010г. до 21.03.2012 г. и 1 345.83 евро изискуема наказателна лихва за
периода от 15.11.2010 г. до 16.08.2012 г.) се погасяват с изтичане на 3-годишна
давност. Вземането за разноски е самостоятелно вземане, основава се на процесуалния
закон и няма връзка със съществуването, респективно погасяването на дълга на
длъжника, произтичащ от договор. То не попада в обхвата на произтичащите от
главното вземане допълнителните вземания по чл. 119 ЗЗД
и за него е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД
– в този смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2367/2016
г., III г. о.
Давностният срок започва да тече от влизане в сила на решението, когато вземането е
установено със съдебно решение. В случая е въз основа на несъдебно изпълнително
основание и давността започва да тече от влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Доколкото последната е издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК, същата влиза в сила в двуседмичен срок от връчване на ПДИ (връчени на
14.12.2012 г.), т. е. от 02.01.2013г. За да се приеме, че е изтекъл срокът по
чл.117, ал.1 от ЗЗД за погасяване вземането на кредитора в изпълнителното
производство, съдът съобразява задължителното тълкуване дадено с ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС. Възражението на ответника, че до
постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК е действало ППВС № 3/1980 г., съдът счита същото
неоснователно, тъй като тълкуването на нормата е неразделна част от самата
норма и произвежда действие към момента на влизане в сила на самата норма, а не
от постановяване на тълкувателното решение, в който смисъл е и съдебната
практика.
Изпълнителното дело е образувано на 16.11.2012
г., изпратени са покани за доброволно изпълнение на 13.12.2012 г., извършени са
справки за имущественото състояние на длъжниците и на
13.12.2012 г. са изпратени запорни съобщения, с които
ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ЕТ „С. и син – С.С.”, С.С.С., О.С.С. и М.С.А. Давността, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД
и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
като след това започва да тече нова давност – в изпълнителното производство
давността се прекъсва многократно. Следователно с налагането от ЧСИ на запор
върху трудово възнаграждение на длъжника давността се прекъсва и започва да
тече нова давност.
В цитираното тълкувателно решение
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; както и
действията, с които давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното
дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки,
изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото
състояние на длъжника и др.
Когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и това прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да го прогласи в постановление, когато установи осъществяването ***
съответните правно-релевантни факти.
Видно от изпълнителното дело с молбата
за образуването му взискателят посочил различни начини
на изпълнение, въз основа на изпратени на 13.12.2012 г. запорни
съобщения, на 17.12.2012 г. е наложен запор върху банкова сметка *** „С. и син
– С.С.” в „Райфайзенбанк /България/“ АД, на
18.12.2012 г. – запор върху банкова сметка на О.С.С.
в „Банка ДСК“ ЕАД и оттам насетне взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия повече от 2 години. Следователно изпълнителното дело е прекратено по
право на 13.12.2014 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК. Без правно значение е дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е
направил. Този акт (в случая от 12.09.2019 г.) има декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от
която се отчита началото на давностния срок за
вземането. Според т. 10 от цитираното тълкувателно решение каквото и да е
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети
по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания). В този смисъл всички предприети след 13.12.2014 г.
изпълнителни действия по изпълнителното дело се считат обезсилени, така че те
също не прекъсват давността за вземането, дори и да са от вида на посочените в чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
според задължителното за прилагане и съобразяване решение на ВКС.
Новата давност започва да тече от
датата, на която е предприето последното по време валидно изпълнително
действие, т. е. в случая от 13.12.2012 г. и е изтекла към 13.12.2017 г. и
тогава всички вземания по изпълнителния лист (включително и за законна лихва)
са погасени по давност.Образуването впоследствие на 12.09.2019 г. по молба на
ответното дружество в качеството на взискател ново изп. дело 20197610400844 по описа на ЧСИ Гюнеш Солаков въз основа на същия изпълнителен лист от издаден по ч. гр. дело № 401/2012 г. по описа
на РС–Кубрат, не е от категорията изпълнителни действия, които прекъсват
давността, още повече, че тя към този момент е била изтекла.
Давността за вземането за главница е
изтекла на 13.12.2017 г. Съобразно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД акцесорните вземания също следва да се считат погасени по
давност. От изложеното следва, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск е основателен, а съдът следва да приеме
за установено по отношение на ответника, че те не дължат сумите по изпълнителен
лист от 23.08.2012 г. издаден по ч. гр. дело № 401/2012 г. по описа на
РС–Кубрат.
По въпроса за разноските:
Ищците претендират разноски, като за
същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че са
реално заплатени. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 1009.05
лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1286 лв. от всеки от тях.
Доколкото обаче в случая ответното дружество чрез пълномощника си е направило
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца,
същото следва да се разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на
цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е
възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната
страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо.
От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищците са
заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 1 286 лв. всеки от тях. В
случая предвид размера на предявения иск съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 830 лв. плюс
3 % за горницата над 10 000 лв. Съдът намира, че договореният размер на
адвокатското възнаграждение 1 286 лв. е на предвидения минимален размер.
Същият съответства на фактическата и правна сложност на делото и не следва да
бъде редуциран. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците направените деловодни разноски в общ
размер на 6153.05 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***-6, представлявано от Р.И.М. – управител, че ЕТ „С. И СИН – С.С.”, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:***
представляван от С.С.С., ЕГН **********, С.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, О.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** и М.С.А., ЕГН **********
с пост. адрес *** не дължат сумите 8992
евро или левова равностойност в размер на 17586.82 лева изискуема главница по Договор
за банков кредит № 58249/29.07.2008 г., изм. с Анекс № 1/24.06.2009 г., Анекс №
2/15.09.2009 г. и Договор за поръчителство от 15.09.2009 г., ведно със
законната лихва от 17.08.2012 г. до изплащането на дълга; 1960.77 евро или
левовата равностойност 3 834.93 лева – изискуема редовна лихва за периода
от 15.10.2010 г. до 21.03.2012 г.; 1345.83 евро или левовата равностойност
2632.21 лева – изискуема наказателна лихва за периода от 15.11.2010 г. до
16.08.2012 г.; 481.08 лева – разноски в размер на платената държавна такса и
690.54 лева – юрисконсултско възнаграждение,
произтичащи от изпълнителен лист издаден на 23.08.2012 год. на основание Заповед
№ 278/22.08.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 401/2012 год. по описа на РС–Кубрат, поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***-6, представлявано от Р.И.М. – управител да заплати на ЕТ „С. И
СИН – С.С.”, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление:*** представляван от С.С.С., ЕГН **********,
С.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес ***, О.С.С., ЕГН ********** с пост. адрес *** и М.С.А., ЕГН **********
с пост. адрес *** сумата от 6 153.05 лева (шест хиляди сто петдесет
и три лева, пет стот.), представляваща сторени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд–Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова