О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.Стара Загора, 03.12.2015г
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на трети декември две хиляди и
петнадесета година, първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като
разгледа адм.д. № 70 описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 78, ал.7 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски основание чл.189 от НПК, чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр.
с чл.27а от Закона за правната помощ, представляващи заплатеното от НБПП
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ по адм. дело № 70/ 2014г.
по описа на Административен съд – Стара Загора.
Производството по адм. дело № 70/ 2014г. по описа на
Административен съд – Стара Загора е образувано по искова молба на Н.Н.А.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Стара Загора, с която е
предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”гр.София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1000лв., претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на администрацията
от Затвора гр.Стара Загора в периода 24.01.2014г-20.02.2014г.
С
определение от 11.03.2014г., постановено в закрито съдебно заседание, на
основание чл.95 от ГПК във вр. чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ, е
предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на ищеца
Н.Н.А.. С Определение от 22.04.2014г. определеният от АК – Стара Загора адвокат
Н.Т. е назначена за процесуален представител за осъществяване на правна помощ
на Н.А. по адм. дело № 70/ 2014г. по
описа на Административен съд – Стара Загора.
С
Решение № 156 от 20.10.2014г. по посоченото дело, е отхвърлен като
неоснователен предявения от Н.А. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
срещу ГД”Изпълнение на наказанията”. Решението на Старозагорския административен
съд е оставено в сила с Решение № 12586/ 24.11.2015г. по адм.д.№ 15161/ 2014г
по описа на ВАС, ІІІ отд.
Видно
от представеното към искането Решение № СЗ-2940-4138/2014 от 08.12.2014г. на Председателя
на НБПП, на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адв. Н.Т.
*** е определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 200.00лв. за
предоставена правна помощ по адм. дело № 70/ 2014г. по описа на Административен
съд – Стара Загора
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
приема за установено следното:
Направеното от Председателя на НБПП искане за
присъждане на разноски за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката,
предоставил правна помощ по делото, следва да бъде квалифицирано като искане по
чл.78, ал.7 от ГПК. Доколкото Националното бюро за правна помощ не е страна в
процеса, по който е предоставена правна помощ, предвидените в чл. 248 от ГПК
условия, ред и срокове за допълване /изменение/ на съдебното решение в частта
му за разноските, са неприложими. За производството по чл. 78, ал. 7 от ГПК не е предвиден срок, в
който НБПП следва да направи искането. Естеството и вида на разноските и
определения в закона ред за тяхното заплащане водят до извода, че произнасянето
на съда и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с
предоставена правна помощ може да стане едва след постановяване на решението,
доколкото определянето на размера на разноските се извършва с последващо
съдебния акт решение на НБПП въз основа
на представен писмен отчет на адвоката за вида и количеството на извършената
дейност, след приключването на делото.
Поради изложеното съдът приема, че
искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК,
субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената
част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ,
дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78,
ал. 7 от ГПК е материалноправна и урежда
две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално
право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско
възнаграждение по оказана правна помощ, в случаите, когато претенцията на
лицето, получило правна помощ, е уважена. Втората хипотеза предвижда лицето,
получило правна помощ, да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, в случаите на осъдително решение.
В
настоящият случай претенцията на лицето, получило правна помощ /Н.Н.А. – ищец в
производството по делото/, не е уважена доколкото с влязло в сила предявеният
от него иск срещу ГД”ИН”е отхвърлен като неоснователен. Следователно не е
налице първата хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК. Тук трябва да се отбележи, че в
тази хипотеза на НБПП се присъжда изплатеното адвокатско възнаграждение, а не
определеното за изплащане възнаграждение. Този извод се налага с оглед
същността на безплатната правна помощ, предоставяна по реда на ЗПП и целите на
предоставянето, както и регламентирания в закона и в Наредбата за запалщане на
правната помощ механизъм за определяне и изплащане на възнаграждението. НБПП
има право да получи сумата за изплатеното от бюрото адвокатско възнаграждение
за предоставената правна помощ на страната в съдебното производство, чиято
претенция е уважена, само когато реално е направен разход от бюрото за такова
възнаграждение. Доказването на този разход се осъществява с представянето на
доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение, което е определено с
решението на председателя на НБПП по чл. 39 ЗПП, което според същата разпоредба
може да бъде осъществено само по банков път. В конкретния случай по делото не
са представени доказателства за изплащане на адвокат Т. на адвокатското
възнаграждение, определено с решение № СЗ-2940-4138/2014 от 08.12.2014г на Председателя
на НБПП.
От друга
страна втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид разноските, които е
направила по делото ответната страна, като участник в съдебното производство.
Отношенията между НБПП /което не е страна в производството по делото, а само
осигурява безплатна адвокатска защита/ и жалбоподателя /ищец ,на когото е
предоставена правна помощ/, стоят извън проведеното съдебно производство и
спрямо тези отношения общите разпоредби на ГПК относно разноските са
неприложими /в този смисъл Определение № 12748/ 28.10.2014г. по адм. дело №
13001/ 2014г. по описа на ВАС, Определение № 13532/ 21.10.2011г. по адм. дело №
12999/ 2011г. по описа на ВАС и др./. В случая не е налице хипотезата на чл.78,
ал.7, изр. второ от ГПК, тъй като макар искът на лицето, което е получило
правната помощ да не е уважен, постановеното съдебно решение не е осъдително. В
тези случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва
да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП, правната помощ се осъществява
от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия закон
средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.
Освен това по аргумент от нормата на чл.27а от Закона за
правната помощ лицата, на които е
предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, само в определените със закон случаи.
След като в случая не е налице нито хипотезата на чл.78, ал.7, изр. първо от ГПК, нито законова регламентация, предвиждаща присъждане в полза на НБПП на
направените разноски за правна помощ чрез възстановяването им от лицето, на
което е предоставена правната помощ, липсва основание за възстановяване на
разноските за адвокатско възнаграждение в полза на НБПП и съотв. направените
разходи за изплатено възнаграждение на адвоката, осъществил процесуално
представителство по предоставената правна помощ, следва да останат за сметка на
НБПП.
По тези съображения съдът намира, че искането на
Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски,
представляващи заплатеното възнаграждение на адвоката, за предоставената по
адм. дело № 70/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора правна
помощ за осъществяване на процесуално представителство на ищеца в
производството Н.Н.А., е неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският административен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Председателя на
Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски, представляващи
възнаграждение на адвоката за предоставена по адм. дело № 70/ 2014г. по описа
на Старозагорския административен съд правна помощ за осъществяване на
процесуално представителство на Н.Н.А..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от неговото съобщаване.