Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.2020г., гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., в открито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Янка Ганчева
при секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. дело № 956 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр.
с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба на Г.Д. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0253-000030/13.02.2020 г. издадена
от Началник РУ към ОД МВР В., РУ Д., с
която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б а“ от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС, за
срок от 6 месеца на лек автомобил „М. хххх ххх“, с рег. № хххххТА, като е отнето
СУМПС, и 2 броя регистрационни табели.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. Неправилно административния орган е приел, че Г. е
неправоспособен водач на МПС. Жалбоподателят поддържа, че притежава СУМПС,
което е издадено в Г.. Моли да се отмени оспорения акт, тъй като не е извършил
административно нарушение, а при издаване на акта са допуснати нарушения на чл.
59 ал.2, т.4 от АПК. В с.з. процесуалния представител на Г. поддържа жалбата.
Сочи, че от представените по делото доказателства се установява, че Г. има
валидно СУМПС, поради което моли да се отмени акта.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител поддържа, че жалбата е без предмет, доколкото оспорения акт е
отменен с последваща заповед от административния орган. Моли да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен акт за установяване
на административно нарушение № 739197 от 12.02.2020 г., съгласно който на 12.02.2020 г. е установено, че по път ГП I-2, в посока изхода на Д., в посока кръстовището Г.
управлява лек автомобил „М. хххх ххх“ с рег. № хххххТА, собственост на „М. Б.“
ЕООД – клон В., като водачът не притежава СРМПС – не е правоспособен
водач. Преценено е, че е извършено
нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
На 13.02.2020 г. е издаден оспорения акт.
В ЗППАМ е посочено, че при извършена проверка е съставен АУАН, с който е
установено, че на 12.02.2020 г. Г. е управлявал МПС – собственост на „М. Б.“
ЕООД, като водачът не притежава СУМПС – не е правоспособен, поради което са
налице предпоставките на чл. 171 т.2А, буква „А“ от ЗДвП, като е прекратена
регистрацията на МПС „М. ххххххх“ с рег. № хххххТА за срок от 6 месеца и са
отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.
По делото е представено СУМПС издадено на
името на Г.Г. на 5.06.2015 г., със срок на валидност до 6.06.2030 г., за
категория "В". Представен е и бележник на ученика, с превод на
български, видно от който Г. е учил -
курс първи в паралелка А1 в Калимност - Г..
При така установените факти, настоящия
съдебен състав, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД
на МВР – В. е определена за служба за контрол, съгласно Заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Със заповед №
365з-2747/20.07.2017 г. директора на ОД МВР – В. на основание чл. 172, ал. 2 от ЗДвП е определил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171,
вкл. т.2а длъжностни лица сред които и началниците на РУ при ОД на МВР – В.,
включително и издателя на настоящия акт. С оглед на това се приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за
отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване
на административно нарушение, като са описани и установените с акта
обстоятелства. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има
изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените
правила, но при издаването й са нарушени разпоредбите на материалния закон.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б"а" от ЗДвП. Съгласно нея за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или
след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171 т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Посочената законова норма съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно. Самостоятелното осъществяване, на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващият,
административният орган се е позовал, че Г. - водач на автомобила не притежава
СУМПС. От събраните по делото доказателства се приема, че посочената в
заповедта хипотеза не е налице. По делото е представено СУМПС, което не е с изтекъл срок на валидност. От представените
доказателства събрани в хода на досъдебно производство № 791/2017 г. по описа
на Второ РУ се установява, че СУМПС № ********* представлява истински документ,
издаден по съответния ред в Г., бе следи от преправки. С постановление на ВРП
от 16.11.2017 г. наказателното производство по досъдебно производство №
791/2017 г. е прекратено.
Непритежаването на СУ на МПС се отнася до водачи, които никога не са
притежавали свидетелство за управление, както и когато водачът не притежава
правоспособност за съответната категория, и до такива, на които същото е отнето
по съответния ред, поради лишаване от правоуправление по съдебен или
административен ред или поради загуба на правоспособност в изрично предвидените
от закона случаи- например при загуба на всички контролни точки. Настоящия случай
не е такъв, в хода на производството се установи, че управлявалия автомобила
водач е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, валидно за
категорията към която спада управляваното от него МПС и не е осъществен
фактическият състав на ЗППАМ по чл. 171 т.2А б."а" от ЗДвП.
Принудителните административни мерки трябва да бъдат прилагани само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може
да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да
се прилагат по реда и начина, предвидени там, като издаването им
трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени. Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. Не е доказан
правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на лек
автомобил. Затова и оспорената заповед, издадена в нарушение на материалния
закон – при липса на материалноправните предпоставки за това и като недоказана
се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна и в условията на чл. 146, т. 4
от АПК.
В заключение, при извършената служебна проверка по чл. 168 ал.1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав
констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в
рамките на делегираните му правомощия, но при неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна
и доказана, а оспорената с нея заповед е незаконосъобразна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че самия административен
орган е констатирал, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС, поради
което е издал заповед № 253з-129/30.04.2020 г., с която е отменил оспорената в
настоящото производство ПАМ, тъй като е констатирал, че Г. има СУМПС.
Водим от изложеното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК и чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Д.
***, с ЕГН **********, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0253-000030/13.02.2020 г. издадена от Началник РУ към ОД МВР В., РУ Д., с която е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а, б а“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 месеца на лек
автомобил „М. хххх ххх“, с рег. № хххххТА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: