№ 2590
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110171425 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Л К С против
Прокуратурата на Република България.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Направеното от ищеца искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
претърпените от него вреди касае установяването на относими по делото факти,
поради което следва да бъде уважено.
Искането на страните за изискване за послужване на НОХД 19583/2016 г. по описа
на СРС, НО, 104 състав, ведно с ДП № 15172/2015 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 56360/2014 г. на СРП, е основателно и следва да бъде уважено, доколкото е
относимо към предмета на делото.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по описа, обективиран в тях.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на претърпените
от него вреди.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК за прилагане към настоящото производство
на НОХД 19583/2016 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, ведно с ДП № 15172/2015 г.
по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 56360/2014 г. на СРП.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.03.2022 г.
1
от 10:50 ч.., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са два осъдителни иска с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
1 от Закона за отговорността на държавата и общините за: 1/ сумата от 24000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на наказателно преследване срещу него, приключило с оправдателна
присъда, ведно със законната лихва от 22.07.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата и 2/ сумата от 571 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в периода от 30.06.2016 г. до 23.04.2019 г. вследствие на
наказателно преследване срещу него, приключило с оправдателна присъда, по което е
внесъл парична гаранция в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от
30.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата
Ищецът Л К С твърди, че ответникът му е повдигнал обвинение за извършено
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 2 вр. 26, ал. 1 НК, въз основа на
което е било проведено наказателно производство в периода от 22.07.2015 г. до
12.04.2019 г., приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Поддържа, че от
неоснователно проведения наказателен процес е претърпял множество емоционални
страдания, притеснения и несигурност за бъдещето си. Станал раздразнителен,
непродуктивен, изпаднал в отчаяние, отчуждил се от приятелите си, отдръпнал се от
клиентите си. Срещу него била взета мярка за неотклонение „гаранция“, като във
връзка с внасянето на сумата твърди, че за процесния период от 30.06.2016 г. до
23.04.2019 . е претърпял имуществена вреда в сочения размер, изразяваща се в
пропуснати ползи. Претендира и законна лихва върху всяка от главниците до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че претенцията за неимуществени вреди е
доказана по своето основание, но ищецът не е провел доказване на конкретно
претърпените и твърдени от него неимуществени вреди. Възразява срещу началния
момент на претендираните законни лихви, като счита, че същата по отношение на
претендираните неимуществени вреди е дължима от момента на влизане в законна
сила на оправдателната присъда срещу ищеца. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен. Счита, че претендираната сума
като имуществена вреда е недължима, тъй като сумата, заплатена като гаранция, не е
излязла от патримониума на ищеца. Моли този иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявените искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда; 2) конкретно
настъпилите за него неимуществени и имуществени вреди, които са в пряка причинно-
следствена връзка с действията на ответника по делото.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението му да репарира причинените вреди.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ на 22.07.2015 г. е образувано
досъдебно производство срещу ищеца, като с постановление от 30.06.2016 г. същият е
2
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209,
ал. 2 вр. 26, ал. 1 НК; 2/ наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда по НОХД 19583/2016 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, влязла в законна
сила на 12.04.2019 г.; 3/ срещу него била взета мярка за неотклонение „гаранция“ в
размер на 2000 лева, която била внесена от ищеца на 30.06.2016 г., освободена на
23.04.2019 г.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3