№ 1101
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110203381 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Р.
К., ЕГН **********, от * против Наказателно постановление № 24-0433-001348,
издадено на 31.07.2025г. от Началник РУ в ОД МВР-Варна, РУ 01-Варна, с което на
основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно. Твърди се, че констатираното
нарушение не е налице, а установяването му е на база възприет шум или някакво
друго впечатление от актосъставителя - полицейски служител без необходимите
специални знания. Сочи се, че на посочената в АУАН дата не е било извършвано нито
замерване на шума от двигателя на същия с технически уреди, нито пък е направен
оглед на изпускателната система на лекия автомобил от компетентно лице. Посочената
неизправност не била пояснена в акта, а това били обстоятелства със съществено
значение, чието отразяване е изискуемо съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, доколкото от
тях зависи как ще се квалифицира поведението на водача. Не ставало ясно дали е
налице видоизменение на шумозаглушителната система, или например неправилен
монтаж. В акта липсвало и посочването на каквито и да било действия от страна на
водача, с които същият да е осъществил вмененото му нарушение. С тези и други
аргументи се моли за отмяна на НП, като се претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.М. от АК-
Разград. Същият поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на
делото адв.М. пледира за отмяната на НП, на посочените в жалбата основания.
Навежда и други основания свързани с доказване на нарушението. Депозира и
писмено становище, което се припокрива с изложеното с жалбата. Претендира за
присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за направата на
които ангажира доказателства-пълномощно, договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г. Р. К. е правоспособен водач на МПС от 2018г., като притежава
СУМПС №*********, валидно до 16.04.2028г. за категории М, В и А. В периода от
2019 г. до м.07.2025г. спрямо него били издадени общо 4 фиша за нарушение на чл.6 от
ЗДвП.
На 17.07.2025г., възз. К. управлявал лек автомобил марка „БМВ 330 Д“ с рег.№
В7550ВМ, собственост на * К.а. Около 18:00 часа той се движел с горепосочения
автомобил по бул. „Христо Ботев“, гр.Варна , посока от Аспарухов мост към
Катедрален храм-Варна. При преминаване през кръстовището посока центъра на града
възз. предприел преминаване от крайна дясна лента към средна лента. Действията му
били възприети от свидетелите С. М. и Д. Ц., двамата полицейски органи при Първо
РУ при ОД на МВР-Варна, които в този момент били на работа, като изпълнявали
задълженията си по контрол над пътното движение в рамките на специализирана
полицейска операция. Двамата свидетели и техен колега К. Б. се намирали на
установъчен пункт на бул.“Христо Ботев“ до №2. Щом възприели действията на възз.
по преминаване от едната в другата лента в рамките на кръстовището, те решили да
му извършат проверка и св.М. подала сигнал на въззивника да спре. Въззивникът
преустановил движение и органите на реда установили самоличността му. На
въззивника бил посочен поводът за проверката, а именно нарушаване на пътна
маркировка в кръстовище, като му било посочено, че срещу него ще бъде съставен
фиш за нарушение на чл.6 от ЗДвП. Била предприета и проверка на автомобила, като
при външния оглед на същия органите на реда констатирали, че на автомобила липсват
2
шумозаглушителните крайни гърнета. В тази връзка, със служебния таблет, св.М.
изготвила 4 бр. фотоснимки на задната част на автомобила.
При така установеното, св.М. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на
чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който отказал
да го подпише с отбелязване, че има възражение. Отказът му да подпише АУАН бил
удостоверен с подпис на св.Ц..
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения
АУАН, във връзка с които АНО възложил проверка. След извършването проверката
приел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН и материалите по
преписката издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. С него изцяло
възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя, като наложил на
жалбоподателя глоба в размер на 200, 00 лева на осн. чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. НП
било връчено лично на жалбоподателя на 14.08.2025г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски
показания, писмените и веществени материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, 4 бр.
фотоснимки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетелите С. М. и Д. Ц. – очевидци на нарушението. Съдът не
намери опора в обстоятелствата по делото , за да не се довери изцяло на показанията
на тези свидетели. Двамата свидетели са случайни очевидци на събитията, които
съобщават. За тях не се събраха данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани
пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и въззивиника да има
отношения пораждащи съмнение в безпристрастността им. Техните показания са
взаимно допълващи се. Несъществените разминавания в показанията им са напълно
житейски и логично оправдани. Все пак се касае за полицейски служители, които
ежедневно се сблъскват с подобни прояви. Техните показания по отношение на
главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС
на датата посочена в АУАН и НП, както и че МПС е било с техническа неизправност-
липсвали са фумозаглушителните му крайни гърнета, са последователни, логични и
взаимно допълващи се.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 20.08.2025г. видно от
входящия печат на Първо РУ-Варна/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
3
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ в
ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски служител,
оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з-4086/15.06.2023г.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е управлявал
технически неизправно МПС, като неизправността се е изразявала в липсата на
шумозаглушителни крайни гърнета. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице значителна техническа
неизправност на МПС по смисъла на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени
и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Под техническа изправност следва да
се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно
средство.
"Значителни неизправности", според легалната дефиниция - § 6, т. 71 ДР ЗДвП са
откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността
на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят
4
риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия.
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС (издадена по делегация – чл. 101, ал. 4 ЗДвП, и
определя неизправностите и тяхната класификация) прави разграничение между
нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства – арг. чл. 31,
ал. 1.
Според част І от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. - Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, методът на проверка е допустимо да е
визуален. Това означава, че в допълнение към огледа на съответните елементи
техническият специалист при необходимост също и манипулиране с тях, се прави
оценка на издавания от тях шум или се използват други подходящи средства за
проверка, без да се прилага оборудване. Освен това според т. 8, т. 1, т. 1 от посоченото
Приложение № 5, за прегледа на елемента "вредно въздействие – шум - система за
намаляване на шума" е предвидено да е посредством метода субективна преценка, с
уточнение, че може да има и измерване с шумомер, т. е. измерването с шумомер
не е задължително. Същевременно, според т. 8, т. 1, т. 1 от посоченото Приложение №
5 причина за неизправността може да е както нивото на шума, ако превишава
допустимото съгласно изискванията, така и самостоятелно, ако част от системата
за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или
е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху
нивото на шума.
В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че техническата
неизправност в конкретния случай представлява липсата на шумозаглушително
устройство на управлявания от въззивника автомобилц-липсват крайни гърнета.
Констатираната от контролните органи неизправност на шумозаглушителното
устройство – липсата на част от системата на устроййството, обуславя извод, че
автомобилът не е бил технически неизправен.
Установените по делото факти сочат на липсата на крайно гърне на
шумозаглушителното устройство на процесния автомобил, в каквато връзка са изцяло
както гласните доказателства по делото-показанията на двамата служители на реда,
така и веществените такива-направените от св.М. 4 бр. фотоснимки. За констатирането
на липсата на елементът от шумозаглушителното устройство не са необходими
специални знания съобразно Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. - Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, а обикновен визуален преглед
на състоянието на автомобила. Видно от приложените по АНП фотоснимки, на тях е
5
заснет процесният автомобил, като на първите две снимки е виден и регистрационният
му номер, а на вторите две е документирана липсата на крайното гърне.
Несъстоятелни са твърденията на процесуалния представител, че от фотоснимките не
ставало ясно кой автомобил е заснет, тъй като е видно, от заснетите детайли по
автомобила на снимка 3 и 4 по поредност от подредбата им в АНП, че се касае за един
и същ автомобил. Следва да се посочи, че и технически е невъзможно заснемането на
мястото където се намира шумозаглушителния елемент по начин, по който да обхване
и рег. номер на автомобила. Безспорно обаче от заснетите детайли, щетите по същия,
видни по задната му част е видно, че се касае за процесния автомобил. Констатираната
липса на крайното шумозаглушително гърне сочи на наличие на значителна
техническа неизправност, определена като такава с Наредба № Н-32от 16.12.2011 г. на
управлявания от възз. автомобил. Поради което правилно с процесното НП е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на
изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат
технически изправни.
Противно на твърденията на въззивника правната квалификация на деянието е
правилно определена от административнонаказващия орган. Непосочването на
допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не
опорочава наказателното постановление до степен незаконосъобразност, доколкото
както в АУАН, така и в НП, от фактическа страна нарушението - неизправността, е
посочено достатъчно пълно и точно, а в хода на административнонаказателното
производство защитата се гради срещу фактите, а не срещу тяхната правна
квалификация. От съдържанието на НП става ясно за извършването на какво
нарушение касационният жалбоподател е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита.
Развитите във въззивната жалба и в писмените бележки доводи относно
необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум
са неотносими към извършването на процесното административно нарушение. В
случая административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
техническа неизправност, представляваща липса на част от шумозаглушителната
система, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Както се посочи, този
извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г., според която регламентация повредата в системата за намаляване на
шума е допустимо да се установява чрез визуална метод и е квалифицирана като
значителна неизправност, като са възможни две самостоятелни причини, визирани
съответно в буква "а" – нивото на шума превишава допустимото съгласно
изискванията, и в буква "б" – част от системата за намаляване на шума е хлабава,
6
повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би
оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от
падане. От установените по делото факти и обстоятелства категорично се установява,
че в разглеждания казус отговорността на въззивника е ангажирана в хипотезата на т.
8.1.1., буква "б", предложение четвърто от Методиката (липса на част от системата за
намаляване на шума). Неизправността и липсата на елемент от системата за
намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно вредно въздействие
върху нивото на шума (т. 8.1.1., буква "б", от Методиката), респ. върху околната среда
(§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП). Въззивникът не твърди, че шумозаглушителната му система
е била в цялост, в случая, че крайното гърне е било налично към датата на проверката
нарушение. По делото възз. не ангажира доказателства, че към датата на описаното в
АУАН и НП проверка управляваното от него МПС е било технически изправно. В
горния смисъл е и практиката на АДмС-Варна – например Решение № 329/11.01.2024
г. по КАНД №2231/2023г., Решение № 3359/02.04.2024 г. по КАНД №189/2024г. и
много други.
Квалифицирането на констатираната в случая техническа неизправност като
значителна (вж. т. 8.1.1. от Методиката, представляваща Приложение № 5 към чл. 31,
ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. и § 6, т. 72 ДР ЗДвП) е обусловило налагане на административното наказание,
предвидено в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, което е определено в изрично
регламентирания в посочената санкционна норма фиксиран размер, поради което
същото не подлежи на редуциране.За съда не съществува законова възможност да
измени издаденото НП, като определи административното наказание глоба под
предвидения от законодателя размер, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е призвана да гарантира. Сравнително високият
размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за
деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да
бъде толерирана, а да бъде санкционирано, с оглед превъзпитание на дееца му към
спазване на законоустановения ред. Нещо повече от приложената по делото справка за
нарушител/водач е видно, че възз. е бил санкциониран и за други нарушения на ЗДвП,
макари и с фишове.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
7
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12
от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към
изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива
нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на писмено становище, че НП е правилно и
законосъобразно. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като се представят доказателства за тяхната направа. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя
предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
8
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.1 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0433-001348, издадено на
31.07.2025г. от Началник РУ в ОД МВР-Варна, РУ 01-Варна, с което на Г. Р. К., ЕГН
**********, от * на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева ,за извършено
нарушение по чл.139, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Р. К., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по
АНД №3381/2025г. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9