Решение по дело №201/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ №260028

гр. Пазарджик, 28.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и трети октомври през две хиляди и двайсета година, в публично съдебно заседание, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Петя Борисова                          

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 201/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по субективно съединени искове на Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Б.Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. К., срещу „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за заплащане на сума в размер на 25 500 лева за ищцата и в размер на 15 000 лева за ищеца, представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 23.05.2017 г. с делинквент И.С.Е., управлявал лек автомобил „С. **“, с ДК № *********, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 25 500 лв., считано от 17.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и върху главницата от 15 000 лв., считано от 26.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Претендират се направените по делото разноски за адв. възнаграждение.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2017 г., около 17:30 ч., на кръстовището на ул. „Ц. Й.“ на път ІІ-37 в гр. П., водачът И.С.Е., управлявал лек автомобил „С. **“, с ДК № *****, при наличие на знак Б1 по смисъла на ППЗДвП не пропуска движещия се отляво по път с предимство лек автомобил „*** ***“, с ДК № *****, като го блъска в кръстовището. Виновен за сблъсъка е водачът И.Е., на който е съставен АУАН. Пострадали от ПТП са ищците – Б.С., управлявал л. а. „***“ и Д.Д. – пасажер на предна дясна седалка до него. Ищцата Д. е получила травматично увреждане, за което е хоспитализирана за 3 дни в МБАЛ П.АД. В домашни условие е изпитвала затруднения от битово естество, за което е подомагана от близките си. Най-тежка последица от събитието се оказала психическата травма. Навежда подробни доводи, вкл. излага, че е посещавала психолог. Ищецът С. е получил травматични увреждания – силни болки в коремната половина и в лявото коляно. След изписването си от МБАЛ П.АД е бил на легло и не можел да се движи свободно, подпомаган от близките си. Най-тежка последица от събитието се оказала психическата травма. Навежда подробни доводи, вкл. излага, че е посещавал психиатър и психолог. Твърди се, че за процесния автомобил „С.“ е налична задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна към датата на ПТП от 23.05.2017 г. Претендират се обезщетение за получените неимуществени вреди в размер на 25 500 лева за ищцата и в размер на 15 000 лева за ищеца.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК „Лев инс“ АД е подал отговор на исковата молба. Не оспорва твърденията за наличие на валидно застрахователно правоотношение със сочения за делинквент И.Е., както и че ищците са завели претенции за заплащане на обезщетения, респ. са образувани щети на 16.11.2018 г. за ищцата и 25.01.2019 г. за ищеца. Оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва всички фактически твърдения в исковата молба, касаещи механизма на процесното ПТП, телесните увреждания на ищците. Прави се възражение за изключителна вина, алтернативно за съпричиняване от страна на водача на л. а. „*** ***“ – Б.С. за настъпилото ПТП, изразяващи се в нарушаване на правилата за движение и неконтролиране на скоростта на движение на МПС, а също и поради непоставен обезопасителен колан от негова страна. Счита, че травмите са повърностни и при обичаен ход на възстановяване са отшумели за много по-кратък период от описания в исковата молба. Размерът на претенциите е прекомерен и не отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва констативния протокол, тъй като длъжностното лице, което го е съставило не е присъствало по време на инцидента и е съставило същия по данни на участниците в ПТП. Моли за отхвърляне на иска изцяло или частично. В хода по същество, в последното открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника излага, че счита исковете за частично основателни, като справедлив размер на обезщетение за ищцата би бил 8 000 лева, а за ищеца 6 000 лева, от които след приспадане на 1/3 съпричиняване – сума от 4 000 лева.

В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В него сочи, че поддържа направените възражения.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на двамата ищци за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за забава, считано от съответната посочена от всеки един от тях дата до окончателното плащане на главницата, представлява последица от евентуалното уважаване на главните искове за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищците не са длъжни да сочат размер на търсената лихва – по арг. от Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., Определение № 406 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 300/2009 г., I т. о.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото всеки ищец е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение: на 16.11.2018 г. за ищцата и на 25.01.2019 г. за ищеца – обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 16.09.2019 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД и делинквента И.С.Е., управлявал лек автомобил „С. **“, с ДК № *****, е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП от 23.05.2017 г., както и че ищците са отправили претенции за заплащане на обезщетения на 16.11.2018 г. за ищцата и на 25.01.2019 г. за ищеца, като застрахователят не се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.

По делото са приети писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 127 от 23.05.2017 г., съставен от мл. инспектор, дежурен ПТП при ОД на МВР – Пазарджик, две епикризи от МБАЛ – Пазарджик АД - едната за ищцата Д.Д., хоспитализирана за периода 24.05.2017 г. – 27.05.2017 г., втората за ищеца Б.С., хоспитализиран за периода 23.05.2017 г. – 26.05.2017 г.

От събраните гласни доказателства се установи следното:

Свидетелят И.С.Е. заявява, че е запознат с инцидента. Излага, че на кръстовището е бил на път без предимство, тръгнал да завива наляво, огледал се, но не видял идващия от лявата му страна л. а. *** ***, поради което двата автомобила се удрят в завоя.

От изслушаните по делото заключения по допуснатата Комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от две вещи лица: ортопед и автоексперт, оспорена от ищците в т. 5 от автотехническата част, приета от съда като компетентно изготвена, се установява следното:

По отношение на механизма:

Съобразно приетите по делото доказателства и оглед на място, вещото лице сочи следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: На 23.05.2017 г. л. а. „С. **“ с водач И.Е., движейки се в посока север към П. по неизвестни причини не вижда приближаващия се отляво на него в зоната на кръстовището, при наличен пътен знак Б1 („Пропусни движещите се по пътя с предимство“), л. а. „*** ***“ с водач Б.С. и навлиза в неговата лента за движение. Вещото лице сочи, че най-вероятно навлизайки в лентата за двиение на л. а. ***, водачът на л. а. С. е възприел опасността и е намалил скоростта си или е спрял, но с предната лява и странична част е попаднал в обсега на полосата на движение на ***а, чиито водач също е реагирал на спиране, но въпреки това е настъпил кос страничен удар. Скоростта в момента на удара на л. а. *** е била около и над 25 км/ч. От отклонението на С.а наляво до момента на сблъсъка е изминало много малко време, недостатъчно за да се избегне ПТП с намаляване на скоростта или спиране. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л. а. С., въпреки наличен знак Б1 на кръстовището, е предприел маневра завой наляво, като е навлязъл в лентата за движение на л. а. ***, и пред него, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т. е. в момент, когато ***а е бил в непосредствена близост. Пред водача на С.а не са съществували пречки да наблюдава движението на трафика в двете посоки и при конкретни благоприятни пътно-климатични условия да изпълни задължението по наличния пред него знак Б1, а именно да пропусне движещите се по пътя с предимство. Вещото лице сочи, че принципно л. а. *** е имал възможност да възприеме движението на С.а, но дали технически е било възможно да се избегне ПТП-то от водача на л. а. ***, поради липса на достатъчно обективни данни, не може да се отговори. Експертът също сочи, че към момента на ПТП предпазните колани на предните седалки са били използвани от пътуващите, а въздушните възглавници на предните две места са били задействани. При правилно поставен колан, травматични увреждания се получават от самия предпазен колан (т. нар. коланни травми), както и по долните крайници на водача, които са свободни при удар доколкото коланът предпазва (при скорост на сблъсъка до 70 км/ч.) само главата - от удар в арматурното табло, респ. предното стъкло и гръдния кош – от силен удар във волана (реално това обяснява удара в лявото коляно).

По отношение на уврежданията:

По време на ПТП от 23.05.2017 г. ищцата Д.Д. получава счупване на дисталната (трета, върхова) фаланга на четвърти пръст на дясната ръка. В случая се касае за изтръгване на костен фрагмент от основата на повърхността на дисталната фаланга от екстензорното сухожилие, където същото се залавя за костта, вследствие на което върхът на пръстта се деформира. Флексионната функция (свиването на фалангата) е нормално. Механизмът, по който се получава тази травма е типичен – внезапно засрещане на пръстта върху твърда преграда, вследствие на което фалангата форсирано се свива (сгъва) и сухожилието изтръгва костно фрагментче от залавното си място. В случая травмата е причинена поради рязкото предпазно движение напред от пострадалата и засрещане на пръстта върху бордното табло. Експертът заявява, че би могло да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между уврежданията на ищцата и настъпилото ПТП. На 24.05.2017 г. ищцата е хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ – П. АД, където под локална анестезия е извършена реинсерция на екстензорното сухожилие с костното фрагментче, след което фалангата се имобилизира с поставяне на Киршнерова игла, която преминава от върха на пръстта през първа фаланга и достига до втора (средна) фаланга. Киршнеровата игла играе ролята на външна протекция. Същата се отстранява след 3 седмици без анестезия, след което не се налага провеждане на физиолечение. Най-силна болка пострадалата е преживяла при нанасянето на травмата и оказването на медицинската помощ при обработката на раната. Впоследствие болката е редуцирана до към края на първата седмица. Получената травма на дисталната фаланга на четвъртия пръст не води до нарушаване на хватателната функция на ръката, тъй като и при липса на дистална фаланга на четвърти пръст – захвата на ръката не се нарушава. При изслушването на заключението в откритото съдебно заседание в. л. П. заявява, че няма медицинска причина ищцата да не може да се обслужва сама в битово естество.

По време на ПТП от 23.05.2017 г. ищецът Б.С. получава травма на интраабдоминалните органи в корема, което предизвиква малки или по-големи кръвонасядания по корема (синини), като направените медицински изследвания не са показали усложнения. Посочената травма отзвучава бързо – за около 7-8 дни. Контузията на лявото коляно също. Експертът разяснява, че опасни за здравето са посттравматичните усложнения, които налагат оперативно лечение по спешност. В случая не са настъпили такива. Сочи се, че получената травма най-вероятно е получена от предпазния колан на водача на автомобила в лявата гръдна и коремна половина. Излага се, че най-силна болка пострадалият е преживял при нанасянето на травмата и оказването на медицинската помощ при обработката на раната. Впоследствие болката е редуцирана до към края на първата седмица. Вещото лице е категоричен, че при подобна контузия на гръдния кош, корема и лявото коляно, пострадалият няма пречки да се обслужва сам. Пълното възстановяване е до 3 седмици, като препоръката е само да не се вдига тежко.

От изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещо лице психолог, неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, се установява следното:

За пострадалата Д.Д. се установява леко завишена тревожност над установената норма. Липсват данни за депресивни находки. Налице е фобиен страх, предизвикан от автомобили, страх от улично движение, когато пресича сама. Наличната симптоматика е в тясна връзка от преживянато като травма събитие – в случая претърпяното ПТП.

За пострадалия Б.С. се установява изразена депресия, висока тревожност и несигурност. Налице са данни за отражение на случилото се ПТП в психологическото му състояние, симптоматика на депресия и повишена тревожност, изразена несигурност в изпълнение на дейности и роли от ежедневието. Изпитва повишена тревога, страх от загуба на контрол по време на шофиране. Има повтарящи се сънища за катастрофата, като в съня си преживява емоционално случилото се.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда (в случая се перетндира имуществена и неимуществена); 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (като същата се презумира – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.

Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативни психически преживявания, които търпи или ще търпи увреденият), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при съответно авторство (водачът на л. а. „С. ***“ с ДК № ****** И.С.Е.), противоправност, изразяваща се в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1 от ЗДвП („На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“), вина (която се предполага и в случая не се обори от приетите доказателства, тъй като водачът И.Е. е разполагал с възможността да забележи автомобила на пострадалите), настъпили неимуществени вреди от получените увреждания (като следва да се има предвид, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, тъй като доказани ли са увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от ГПК – в този смисъл Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.), причинна връзка между деянието и неимуществените вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По възражението за изключителна вина на пострадалия С.:

Съдът намира направеното възражение за неоснователно. По делото не се събраха данни за наличие на изключителна вина на ищеца Б.С.. Под „изключителна вина на пострадалия“ следва да се разбира не просто негов принос, а е необходимо неговото поведение изцяло да е довело до увреждането.

По възражението за съпричиняване от пострадалия С.:

Съгласно трайната практика на ВКС (вж. цитирана практика в Решение № 64/16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о.) за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на увредения и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

В настоящия случай се доказа, че пострадалите ищци са пътували с поставени колани, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно. Установената скоростта в момента на удара на л. а. *** е била около и над 25 км/ч., поради което не може да се приеме, че ищецът е управлявал автомобила с несъобразена скорост.

По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:

В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.

В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалата Д.З.Д. (на **** г. към датата на инцидента) е получила счупване на третата, върхова фаланга на четвърти пръст на дясната ръка. Била е хоспитализирана за период от три дни (24.05.2017 г. – 27.05.2017 г.), когато и е поставена Киршнерова игла за имобилизиране на наранения пръст. От изслушаното заключение в медицинската му част се установи, че иглата се отстранява след 3 седмици, като не се налага провеждане на физиолечение. Най-силна болка пострадалата е преживяла при нанасянето на травмата и оказването на медицинската помощ при обработката на раната. Впоследствие болката е редуцирана до към края на първата седмица. Получената травма на дисталната фаланга на четвъртия пръст не води до нарушаване на хватателната функция на ръката, тъй като и при липса на дистална фаланга на четвърти пръст – захвата на ръката не се нарушава. Установи се, че няма медицинска причина ищцата да не може да се обслужва сама в битово естество.

Пострадалият Б.Л.С. (на 31 г. към датата на инцидента) е получил травма на интраабдоминалните органи в корема, което е предизвикало малки или по-големи кръвонасядания по корема (синини), като е нямало усложнения. Травмите на корема и лявото коляно са отзвучали за около една седмици. При подобна контузия на гръдния кош, корема и лявото коляно, пострадалият няма пречки да се обслужва сам, а пълното възстановяване е не повече от 3 седмици.

От процесния инцидент и двамата ищци са получили фобиен страх, предизвикан от автомобили, страх от улично движение, изпитват и към момента повишена тревога и непрежение.

При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – май 2017 г. и създаденият от съдебната практика ориентир (вж. решение № 298 от 06.11.2017 г. на Пловдивския апелативен съд по в. т. д. № 491/2017 г. три счупени ребра, контузия на главата и сътресение на мозъка, ПТП 2015 г. без съпричиняване – 20 хил. лв.; решение от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г., ІV гр. о. – средна телесна повреда, значителна болезненост, посттравматично стресово разстройство, доживотно отпадане на постоянен резец от зъбната редица, загрозяване – 12 хил. лв.; по гр. д. № 4374/15 г., ІІІ г. о. – счупване на черепа в лявата слепоочна област и на основата на черепа – 15 хил. лв.; по гр. д. № 1839/2016 г., ІІІ г. о. – три средни телесни повреди, счупвания на прешлен, ключица, лопатка, операция на гръбнака – 30 хил. лв.).

Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.

Настоящият съдебен състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищцата доказани неимуществени вреди, търпени в установения по делото период във връзка с получените леки телесни повреди, възлиза на сумата, която и ответникът заяви, че е в готовност да заплати, а именно от 8 000 лева за ищцата и 6 000 лева за ищеца, тъй като съдът не прие възражението за съпричиняване за основателно. За разликата исковете следва да се отхвърлят.

По отношение на законната лихва:

В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.

По делото безспорно се прие, че ищцата Д. е отправила претенция пред застрахователя на 16.11.2018 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП, респ. ищецът С. – на 25.01.2019 г., като не се установи датата, на която самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 16.11.2018 г. за ищцата и 25.01.2019 г. за ищеца, които дати следва да се приемат за дата, от която принципно тече и законната лихва за забава върху съответните присъдени обезщетения. Предвид диспозитивното начало в процеса, съдът не може да присъди нещо в повече от поисканото от страната. Ето защо, определените обезщетения следва да се олихвят със законната лихва, така както е поискано от ищците - върху главницата от 8 000 лв., считано от 17.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и върху главницата от 6 000 лв., считано от 26.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

Ищците са освободени от такса и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съразмерно уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 1 360 лева (от които 730 лева за ищцата и 630 лева за ищеца) – чл. 78, ал. 1 ГПК.

Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 769.02 лева разноски за производството /560 лева съразмерно държавна такса и 209.02 лева съразмерно депозит/.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 23.05.2017 г. с делинквент И.С.Е., управлявал лек автомобил марка „С. ***“, с ДК № *****, ведно със законната лихва за забава от считано от 17.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 8 000 (осем хиляди) лева до претендираните 25 500 (двайсет и пет хиляди и петстотин) лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Б.Л.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 23.05.2017 г. с делинквент И.С.Е., управлявал лек автомобил марка „С. ***“, с ДК № ******, ведно със законната лихва за забава от считано от 26.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 6 000 (шест хиляди) лева до претендираните 15 000 (петнайсет хиляди) лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адв. П.Н. Куненски от САК, ЕГН **********, сумата от 1 360 лева (хиляда триста и шейсет), представляваща адвокатско възнаграждение за двамата ищци, съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 769.02 лева (седемстотин шейсет и девет лева и две стотинки) - разноски за производството, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: