Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.05.2018
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Боряна Военичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 2709 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.11.2017 г. по гр.д. № 5958/16 г., СРС, ІІ ГО, 79 с-в е обявил
за недействителна клаузата на т.2 от
допълнително споразумение № 7 от 30.09.2017 г. към трудов договор № 130/
13.05.2011г., сключен между Н.Ц.Ц., ЕГН ********** и Държавно предприятие „Р.О.“,
ЕИК *******, Отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Н.Ц.Ц., ЕГН **********,
с адрес ***, извършено със Заповед № ТП- 277/01.12.2015г., издадена от Изпълнителния директор на Държавно предприятие „Р.О.“, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Възстановил на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Н.Ц.Ц., ЕГН **********, на заеманата до уволнението
длъжност „Ръководител отдел „Инженерно осигуряване“ - Управление „Инженерно
-производствена дейност“ при Държавно предприятие „Р.О.“. Осъдил Държавно предприятие „Р.О.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******“ № ***, да заплати
на Н.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 17 713,32 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 03.12.2015 г. до 03.06.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2016
г. до окончателното плащане.
Осъдил
Държавно предприятие „Р.О.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******“ № ***да заплати
на Н.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2 000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдил
Държавно предприятие „Р.О.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******“ № ***,
да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ТПК по сметка на СРС
сумата от 1 348,53 лв.,
представляваща разноски за
държавна такса и депозит по СТЕ.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба на
ответника Държавно предприятие „Р.О.“, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. *******“ № ***,
представлявано от Изпълнителния директор Д.П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт
К.Р.с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдебното решение е основано
изцяло на твърдението на ищеца, че се касае за нова длъжност при същия
работодател, която не се отличава от заеманите преди това от него. Новата
длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител отдел „Инженерно осигуряване“-управление
„Инженерно производствена дейност“ доказва, че длъжността е съвсем различна и в
нейните функции, задължения и характер на работа няма никаква идентичност или
сходство, с длъжността, която ищецът е заемал преди това-Главен експерт
„Освобождаване от регулация“ в отдел „Безопасност-Управление „Безопасност на
ядрени съоръжения“. От представените по делото длъжностни характеристики са
видни съществените разлики, които са в „изисквания за заемане на длъжността“,
т-2.2-Професионален опит, където за старата длъжност изискване за заемане на
длъжността е „не по-малко от 3 години трудов стаж, а за новата длъжност в т.2.2
„професионален опит“ изискването е за не по-малко от 7 години трудов стаж, от
които не по-малко от 5 години професионален опит, но има и нови изисквания за
познания и компетентност по нормативното законодателство в страната и чужбина,
свързано с управлението на РАО и извеждане от експлоатация на ядрени
съоръжения, както и практически опит в организирането, ръководеното и координирането
на сложни и отговорни дейности, с доказан професионални и делови качества,
умения за работа в екип при решаване на разнородни проблеми и задачи. Налице са
съществени разлики и в необходимия минимум от знания по т.2.6.6, където за старата длъжност изискванията са свързани с детайлни познания за
управление на РАО и извеждане от експлоатация, както и детайлни познания за
освобождаване на материали от регулаторен контрол, а за новата длъжност
изискванията са за знания по основни технически дисциплини - ядрена физика,
водохимия и радиохимия, металознание, системи и технологии за безопасност,
технологични системи, експлоатационни режими, конструкция на оборудването и
основни технологични процеси, задълбочени познания на технологичните процеси за
управлението, съхранението и погребване на радиоактивните отпадъци; Съществени
са разликите и в т.2.6.5. относно необходимите поведенчески характеристики. Изхождайки от факта, че същността на
новата длъжност не е експертна, а ръководна в новата длъжностна характеристика
са заложени изисквания за ръководител - умения за емоционална устойчивост при
вземане на решения, лидерски умения, умения за взимане на решения, вкл. под
напрежение и при недостиг на време, умения за обучение и за предаване на опит и
знания, за управления на проекти, за делегиране на права и т.н. Съществена е разликата в
длъжностната характеристика относно
„Характеристиката на работата, функции и задължения", описани в т.3 от двете длъжностни
характеристики. В новата длъжностна
характеристика е предвидено да „ръководи, планира, организира и координира
реализирането на дейностите по разработване на нови технологии за управление на
РАО, свързано с работата на отдел „Инженерно осигуряване" в
управление„Инженерно-производствена дейност", съгласно т. 31 от Правилника
за устройството и дейността на ДП „РАО", както и отговорност, свързана със
изпълнението и спазване на сроковете по възложените задачи и дейности на отдел
„ИО". Основни функции и задължения са изброени детайлно в 25 подточки и са
коренно различни и несъвместими с тези за длъжността гл. експерт „Освобождаване
от регулиране". Съществени са различията и относно функциите свързани с
безопасността, описани в т.3.3. от
длъжностните характеристики. В тази за длъжността „гл. експерт" „ОРК"
са предвидени функции свързани с организацията и контрола на процеса по
освобождаване на материали от регулаторен контрол и безопасността, докато в
новата длъжностна характеристика за длъжността р-л отдел „ИО" длъжността
на необходимите качества, знания и умения за да се справи с възложената отговорна
работа, тъй като до този момент е заемал само експертни длъжности. Ето защо за
работодателя е възникнало правото да сключи на 30.09.2015 г. допълнително
споразумение № 7 към трудов договор № 130/13.05.2011г., с която е уговорен
шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, и не е налице
противоречието с разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, а решението на
първоинстанционния съд в тази част е неправилно. Заявява, че съдебното решение
е основано изцяло на депозираната по делото СТЕ, която е допусната в нарушение
на съдопроизводствените правила, тъй като би следвало да има за задача
изследване на всички дейности, които е извършвал ищеца от датата на
преназначаване на длъжността „Ръководител отдел Инженерно осигуряване“, а не
избирателно да се селектират само такива, които са извършвани с цел да се
довършат проекти и задачи възложени много преди назначаване на ищеца на
длъжността, от която е освободен. Вещото лице е изследвало периода от
13.05.2013 г. до 02.12.2015 г., но в действителност в заключението си цитира
документи представени за дейности извършвани през 2011г., 2012 г., 2013г. и
2014 г., когато ищецът е заемал длъжността „Ръководител група Освобождаване от
контрол“. Релевантни към настоящия спор са само дейности извършвани от ищеца в
качеството му на „Главен експерт Освобождаване от регулиране“ в периода от
07.11.2014 г. до 30.09.2015 г. и в качеството му на „Ръководител отдел
„Инженерно осигуряване“ в периода от 30.09.2015 г. Твърди, че това заключение е
едностранно, изследванията на експерта са ограничени само до дейности, свързани
с освобождаване на материали от регулаторен контрол. Видно от „Правилника за
устройство и дейността на Държавна предприятие „Р.О.“, издаден от
Министерството на икономиката и енергетиката, обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2014г.
изрично са посочени в чл. 20, ал. 1 какви са задълженията на управление
„Безопасност на ядрените съоръжения: осъществяване на методическо ръководство и
вътрешен контрол по осигуряване на изискванията за радиационна безопасност при управление
на Р.О. и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Управлението
„Безопасност на ядрените съоръжения“ осъществява следните основни функции
свързани с освобождаване на материалите от регулаторен контрол: В т. 2 е
посочено, че „2. разработва вътрешни документи за освобождаване на материалите
от регулаторен контрол съобразно нормативните изисквания и съблюдава
прилагането им." Допълнително е посочено в т. 15, че „15. анализира и
оценява изменения в проектите, конструкциите и технологиите, които имат
отношение към ядрената безопасност, и възлага експертизи, изследвания, проучвания и др.". Задълженията на
управление „Инженерно-производствена дейност" са посочени в чл. 31, като в
т. 1 изрично е посочено „Управление „Инженерно-производствена дейност"
осъществява следните основни функции: 1. осигурява дейността на предприятието
чрез разработване и внедряване на нови технологии за управление на Р.О.". 2. организира физико-химичен и специализиран
технологичен контрол, измервания и изпитвания, и 3. изпълнява основните
дейности, свързани с технологичната подготовка на производството в областта на
управлението на радиоактивните отпадъци, в т.ч. извършва техническо осигуряване
на всички международни проекти." Дейността по
освобождаване на материали от регулаторен контрол е част от процеса свързан с ядрената безопасност и радиационната защита и здравето на
населението, а дейностите които са възложени на Ц. по времето когато е бил
назначен като ръководител на отдел „ИО" имат пряко отношение към
управление „Инженерно-производствена дейност"в т. ч. и възложените му
задачи да подготви конкретни технически задания по реда на ЗОП пряко свързани с
организирането на специализиран технологичен контрол, измервания и изпитвания.
Твърди се, че в допълнителното заключение вещото лице е копирало първоначалното
си такова, като експертът е заявил, че не е открил нови материали, а
заключението му е базирано на документи представени в периода до 2014г. Твърди,
че поради тази причина в съдебно
заседание експертът заявил, че не поддържа допълнителното заключение и същото е
останало от първоначалната експертиза. От свидетелските показания също не се е
установило в процесния период ищецът да е изпълнявал едни и същи трудови
функции. Съдът е кредитирал свидетелските показания на М.М., но тя няма
впечатления, тъй като е престанала да бъде служител и пряк ръководител на ищеца
още през месец юни 2013 г., а и те са необективни. В резултат на тези показания
са били разпитани други двама свидетели-С.К.и Н. Т., двамата на ръководни
длъжности в Агенцията за ядрено регулиране. От техните показания се установява
само, че свидетелката М.М.е дала неверни показания. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове от Н.Ц. с правно основание чл.74, ал.4, вр. чл.70, ал.5 КТ,
вр. чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият Н.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника по делото адвокат С.М.Г. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва
въззивна жалба и моли да бъде потвърдено
атакуваното решение на СРС. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.74, ал.4 КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и 3 вр. чл.225, ал.1 от КТ от Н.Ц.Ц., ЕГН ********** срещу Държавно предприятие „Р.О.“,
ЕИК *******.
Ищецът твърди, че е работил по трудов
договор № 130/13.05.2011г. на длъжност „Ръководител група - Освобождаване от
контрол“ с място на работа Главно управление на ДП „Р.О.“, гр. *******“ № **.
Впоследствие с допълнително споразумение № 7/30.09.2015 г. длъжността била
променена на „Ръководител отдел „Инженерно осигуряване“- управление „Инженерно-
производствена дейност“ с място на работа в Главно управление на ДП „Р.О.“. На
03.12.2015 г. трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № ТП-
277/01.12.2015 г. на основание чл. 71, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 2 КТ. Заявява, че
заповедта за незаконосъобразна, тъй като не се е осъществило посоченото в
заповедта основание-от постъпването си на работа до прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът е изпълнявал едни и същи трудови функции. Клаузата на т. 2 в допълнително споразумение №
7/30.09.2015 г., с която между страните е уговорен срок за изпитване, била
недействителна, тъй като противоречала на чл. 70, ал. 5 КТ, поради което моли
същата да бъде призната за такава. Моли извършеното със Заповед №
ТП-277/01.12.2015 г. на изпълнителния директор на ДП „Р.О.“ уволнение да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено, като ищецът бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел „Инженерно осигуряване“
- управление „Инженерно-производствена дейност“ с място на работа в Главно
управление на ДП „Р.О.“. Претендира и обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение, в размер на 17 713,32 лв.
за периода 03.12.2015г. - 03.06.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.02.2016
г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с
твърдението, че между трудовите функции и отговорности за длъжността „Главен
експерт „Освобождаване от регулиране“ в отдел „Безопасност“ - Управление
„Безопасност на ядрени съоръжения“ и длъжността „Ръководител отдел „Инженерно
осигуряване“ - управление „Инженерно-производствената дейност“ са налице
съществени различия, които се установявали при съпоставка между длъжностните
характеристики за двете длъжности. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
По делото е безспорно, че по силата на трудов договор № 130/13.05.2011 г. ищецът бил назначен на длъжност
„Ръководител група -Освобождаване от контрол“ при Главно управление на ДП „Р.О.“,
че впоследствие на няколко допълнителни споразумения, а именно с допълнително
споразумение № 4/14.07.2014 г. ищецът бил преназначен на длъжност „Главен
експерт Освобождаване от контрол“ - отдел „Безопасност“ - Управление
„Безопасност на ядрени съоръжения“, а с допълнително споразумение №
5/17.11.2014 г. е бил преназначен на длъжност „Главен експерт „Освобождаване от
регулиране“ - Управление „Безопасност на ядрени съоръжения“, със срок за
изпитване от шест месец, уговорен в полза на работодателя, като именно на
последната длъжност той е работил преди сключване на процесното допълнително
споразумение № 7, с което считано от
01.10.2015 г. е преназначен на длъжността „Ръководител отдел „Инженерно
осигуряване“ - Управление „Инженерно-производствена дейност“, като в клаузата
на т. 2 от същото в полза на
работодателя е бил уговорен нов шестмесечен срок за изпитване, считано от
заемане на длъжността. Трудовият договор между страните бил прекратен със
Заповед № ТП- 277/01.12.2015 г., считано от датата на връчване на заповедта, на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, т. е. преди изтичане на срока за изпитване. Било е
изслушано и прието основно и допълнително заключение на вещо лице по съдебно
инженерно-техническата експертиза, което е изследвало подробно приложените по
делото доказателства, които са били от значение за изясняване на поставените
въпроси. При анализ на длъжностните
характеристики за заеманите от ищеца различни длъжности при ответника в периода
от 13.05.2011 г. до 02.12.2015 г. експертът е достигнал до извод, че ищецът Н.Ц.
е изпълнявал едни и същи трудови функции и задължения, без да са налице
съществени различия между тях. Този извод вещото лице е изградило и след анализ
на съдържащите се по делото документи, както и тези в деловодството и сайта на
ответника, които са били предмет на изследване от допълнителното заключение по
съдебно инженерно-техническата експертиза. Били са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Д.М., С.В.К.и Н. А.Т..
По развитите във
въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:
По иска с правно основание чл. 74, ал. 4,
според който
могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи на трудовия
договор, вр. чл. 70, ал. 5 КТ-за една и
съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов
договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж, настоящата инстанция приема
следното:
В конкретния казус, ищецът твърди недействителност на клаузата на т. 2 от сключеното
между страните на 30.09.2015 г. допълнително споразумение № 7 към трудов договор
№ 130/13.05.2011 г., с която е уговорен шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя, поради противоречието й с
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ, защото се касае за нова длъжност при същия
работодател, която не се отличава от заеманите преди това от него по вече
трансформиралия се в безсрочен трудов договор. Ето защо спорът е дали трудовите функции, възложени на ищеца с процесното допълнително
споразумение и тези, възложени му с първоначалния трудов договор и конкретно с
допълнително споразумение № 5/17.11.2014 г. са идентични по съществото си, или
се различават, като и в тази връзка са изложените доводи във въззивната жалба. Те
могат да бъдат групирани по следния начин: съществени различия между трудовите
функции и отговорности за длъжността „Главен експерт „Освобождаване от
регулиране“ в отдел „Безопасност“
-Управление „Безопасност на ядрени съоръжения“ и длъжността „Ръководител отдел
„Инженерно осигуряване“-управление „Инженерно-производствената дейност“,
различие в изискванията за заемане на длъжността, необходимия минимум от знания
и опит, поведенческите характеристики и мястото им в организационната структура
на предприятието. Настоящата инстанция също приема, че по делото не са били
установени съществени промени в трудовите функции на ищеца Н.Ц.Ц., поради което
не са налице и основанията за уговаряне на повторен срок за изпитване. Съгласно чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за
изпитване до шест месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът
или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. С
включването на клаузата за изпитване страните по трудовото правоотношение имат
възможност да преценяват в определен срок доколко е целесъобразно окончателното
им обвързване от трудов договор. Уговорка за изпитване може да има само веднъж
при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок
за изпитване е ограничена с
разпоредбата на чл. 70,
ал. 5 КТ, според която за една и съща
работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само
веднъж. По изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при
съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ
съществено е променена трудовата функция на работника или служителя.
От събраните доказателства се установява, че преди и след 30.09.2015 г.,
когато е било сключено процесното допълнително споразумение към процесния трудов
договор, не е имало съществено различие в характера на заеманите от ищеца
длъжности. Поради липсата на специални знания, по делото е била допусната и приета
основна и допълнителна СТЕ, като според заключението на вещото лице по съдебно
инженерно-техническата експертиза, същото е установило, че включително и след
датата на процесното допълнително споразумение ищецът е продължавал да извършва
дейности, които са били характерни и за заеманите от него преди това длъжности.
Например, експертът е изследвал становище от 05.10.2015 г. относно представена
за проверка техническа документация по заповед АД - 270/20.05.2015 г. за ТЕС по
модернизация на съоръжение за измерване при освобождаване от регулиране,
становище от 06.11.2015 г. относно изпълнение на заповед АД- 437/23.07.2015 г.
във връзка с отчета по Пакет 3, Версия 4 на Проект !! с, становище от
27.11.2015 г. относно изпълнението на заповед АД-437/23.07.2015 г. и писмо на
управление „МП“ per. № 02/3-1038 от 23.11.2015 г. по приемане на отчетни
документи в изпълнение на Пакет 4 на Проект 11 с, техническо задание №
ТЗ-80/20.10.2015 г. за контрол при радиологично обследване - Позиция 2 - всички
те съставени след датата на сключване на допълнително споразумение № 7 и
непосредствено свързани с изпълнението на дейностите по извеждане от
експлоатация и освобождаване от регулиране на Р.О., които са били в основата на
изпълняваните до този момент трудови функции на ищеца. Наличието на съвпадение в основните трудови функции, задължения
и отговорности между двете длъжности се потвърждава и от обстоятелството, че
независимо от наименованието на заеманите от него такива през различните периоди,
ищецът е бил непосредствено ангажиран с изготвянето становища и участие в
международни проекти, свързани именно с посочената по-горе специфика на
неговата работа. Неоснователни се явяват твърденията, че експертизата е
допусната в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като би следвало да
има за задача изследване на всички дейности. Това от едва страна не е сочи за
нарушение на съдопроизводствените
правила, а от друга, експертът е отговорил коректно и задълбочено на така поставените
му задачи. Интерес представлява твърдението, че в съдебно заседание експертът
заявил, че „не поддържа допълнителното заключение и същото е останало от
първоначалната експертиза“, след като в съдебно заседание на 16.11.2017 г.
вещото лице не е правило такова изявление, напротив, заявило е, че е проверило
всички документи, които са му били необходими за целия период от постъпване на
работа до последния работен ден и това допълнително заключение е било прието.
Пълномощникът на въззивника/ответник/ го е оспорил, но не е направил искане за
допълнително заключение или повторна експертиза. Ето защо по въпросите свързани
с технически познания по съвпадение в основните трудови функции, задължения
и отговорности между двете длъжности, настоящата инстанция, а и
първоинстнационния съд се осланя на СТЕ. Отделно, тези изводи на експерта се
подкрепят и от събраните по делото гласни доказателства, по-специално на
показанията на свидетелката М.М., които настоящата инстанция също кредитира.
Свидетелката установява, че ищецът се е занимавал с дейностите по управление на
системата за освобождаване от контрол на радиоактивни материали, включително и
посредством участия в международни проекти и изготвяне на становища в тази
връзка, като впечатленията й касаят както периода докато е работила при
ответника, така и след това. Разказаното от нея, че е викана на консултации от
директора на Дирекция „Радиационни защита“, като е участвала в тях именно във
връзка с изготвяните становища от ищеца, е в резултат на личните възприятия на
свидетелката. Тези свидетелски показания в голяма степен се потвърждават и от
тези на свидетелите С.К.и Н. Т., който също твърди, че са се срещали с ищеца във
връзка с даване на предписания за освобождаване и отрегулиране на Р.О.. Неоснователни
се явяват възраженията на ответника, че събраните по делото доказателства не
изясняват в цялост функциите и задълженията на ищеца Н.Ц., които се
ограничавали единствено до регулаторен контрол на
радиоактивни материали, доколкото именно това е била спецификата на изпълняваните от него задачи преди 30.09.2015 г. и именно тя следва да
служи за база за сравнение с изпълняваните такива на нововъзложената длъжност.
Относно останалите доводи за наличието или не на ръководна функция, обема от
изисквания, които се поставят за заемане на съответната длъжност и съотношението
с другите структурни звена в предприятието не са обстоятелства, които могат да
се приложат с предимство при извършване на преценката за сходство на една или
друга длъжност пред това тя да бъде извършена въз основа на трудовите функции,
включени в нейното съдържание. Обратното, в Решение № 369 от 3.02.2014 г. по
гр. д. № 3037/2013 г., IV г. о., ВКС, ГК се приема, че при преценка дали
работата е една и съща съществено е не наименованието на длъжността, а именно трудовата функция в съществените й права и
задължения. В случаите, когато първоначално изпълняваната от работника
длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която
впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на
съществено изменение на трудовите задължения. В този случай, включването на
клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо и същата
клауза е недействителна. Съгласно решение № 160 от 08.05.2015 г. по гр. д. №
4811/2014 г., IV г. о., ГК, ВКС, поставянето на изисквания за по-висока или
по-ниска квалификация и образование за съответната длъжност е без значение.
Изводът е, че при наличието на категорични данни по делото за съществено
сходство между функциите и задълженията на ищеца през целия период на трудовата
му ангажираност при ответника, следва да се приеме, че за ДП „Р.О.“ не е
съществувало основание да предвиди срок за изпитване в клаузата на т. 2 от
допълнително споразумение № 7 от 30.09.2017 г. Работодателят не е доказал, а
негова е тежестта за доказване, че съществено е променена трудовата функция на
ищеца, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение. Ето защо установената с това споразумение нова клауза за
изпитване се явява недействителна, като установена в нарушение на забраната по
чл. 70, ал. 5 КТ. Исковата претенция по чл. 74, ал. 4, вр. 70, ал. 5 КТ законосъобразно
е била уважена, тъй като прекратяването трудовия договор на специалното
основание по чл. 71, ал. 1 КТ е незаконосъобразно.
Горните правни изводи за недействителност на клаузата на т. 2 от процесното
допълнително споразумение обуславят извод за основателност и на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, който също законосъобразно е бил уважен, което пък от своя
страна обуславя основателността и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия, направените от него разноски за настоящето производство
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. С оглед направеното
възражение за прекомерност, съдът е взел предвид нормата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
„за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията са следните: т.1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно - не по-малко
от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението
по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове -
200 лв.; за трудови дела с определен интерес-съобразно ал. 2, както фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.11.2017 г. по гр.д. № 5958/16 г. на СРС, ІІ ГО, 79 с-в-
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Р.О.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******“ № ***,
представлявано от Изпълнителния директор Д.П., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт К.Р. да
заплати на Н.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.М.Г.
от САК, със съдебен адрес: *** направените от него
разноски за настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.