№ 19932
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110166199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Х. И. М., А. И. Е. и Х. И. Х. (ищци) срещу „..“
ЕАД (ответник).
Ищците твърдят, че през 2011 г. срещу наследодателят им И. Х. М. е бил издаден
изпълнителен лист в полза на третото лице „..“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно
изпълнение за сумите 1 109 лева и 48 стотинки неплатени вноски по договор за кредит
ведно със законовата лихва, 262 лева и 93 стотинки мораторна лихва, 27 лева и 45
стотинки разноски за държавна такса и 100 лева стотинки разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Поддържат, че въз основа на изпълнителния лист третото лице през
същата година образувало изпълнително дело. Поканата за доброволно изпълнение
била нередовно връчена чрез внучката на длъжника, която била непълнолетна. От
датата на образуването на изпълнителното дело до конституирането на ответника като
взискател през 2015 г. не били извършвани изпълнителни действия, но съдебният
изпълнител въпреки това не прекратил изпълнителното дело. През 2017 г.
първоначалният длъжник И. Х. М. починал, след което през 2022 г. ищците били
конституирани в изпълнителното производство на негово място като длъжници.
Твърдят, че към датата на предявяването на иска (02. 12. 2022 г.) не са осъществявани
изпълнителни действия. Правят извод, че вземанията по изпълнителния лист са се
погасили с изтичането на петгодишната погасителна давност. Искат от съда да приеме
за установено, че не дължат на ответното дружество сумите 1 109 лева и 48 стотинки
неплатени вноски по договор за кредит ведно със законовата лихва, 262 лева и 93
стотинки мораторна лихва, 27 лева и 45 стотинки разноски за държавна такса и 100
лева стотинки разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които е бил издаден
изпълнителен лист от 24. 06. 2011 г. по ч. гр. дело № 2233 по описа на Добричкия
районен съд за 2010 г. Претендират разноски.
Ответникът приема предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага
1
доводи, че И. Х. М. е сключил договор за кредит с „..“ ЕАД, както и че не е изпълнявал
задълженията си по него. Така по молба на „..“ ЕАД било образувано изпълнително
дело, като още с образуването му молителят възложил на съдебния изпълнител
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. От този момент на сетне периодично били предприемани
действия по принудително изпълнение, а освен това и била депозирана молба
(включително молбата за конституирането на нов взискател от 2015 г., с която отново
били възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ). Намира, че
течението на погасителната давност следва да бъде разграничавано от перемпционния
срок и че в настоящия случай е имал активно поведение. Приема, че до 26. 06. 2015 г.
погасителната давност е била спряна. Най-сетне излага доводи, че е придобил
вземанията по изпълнителния лист въз основа на цесия, както и че е положил
необходимата грижа И. Х. М. да бъде уведомен за цесията. Позовава се на съдебна
практика. Иска от съда да отхвърли иска, както и да окаже съдействие за
предоставянето на платежна сметка, по която да преведе на ищците евентуалните
разноски. Претендира разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лица, които имат правен
интерес (обвързани са от издадения изпълнителен лист) чрез надлежно упълномощен
процесуален представител пред родово и местно компетентен съд, към исковата молба
е приложен документ за внесена държавна такса в необходимия размер и исковата
молба отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и 128 ГПК.
В тежест на ищците е да докажат момента, от които е започнала да тече
погасителната давност, а в тежест на ответника да докаже, че наличието на основания
за спирането или/и прекъсването й.
Между страните не се спори а и от представените по делото доказателства се
установява, че срещу наследодателя на ищците И. Х. М. е бил издаден изпълнителен
лист на 24. 06. 2011 г. от Добричкия районен съд въз основа на заповед за изпълнение
№ 226 от 13. 05. 2011 г. по ч. гр. дело № 2233 от 2011 г., съгласно който изпълнителен
лист И. Х. М. е следвало да заплати на третото лице „..“ ЕАД следните суми: 1 109
лева и 48 стотинки неплатени вноски по договор за кредит ведно със законовата лихва,
262 лева и 93 стотинки мораторна лихва, 27 лева и 45 стотинки разноски за държавна
такса и 100 лева стотинки разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителният лист от страна на ..“ ЕАД на 16. 11. 2011 г. е
подадена молба до частния съдебен изпълнител Лучия Тасева за образуване на
изпълнително дело, както и е „възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ“ на съдебния
изпълнител. С оглед на това е образувано изп. дело № 2616 по описа за 2011 г.
От приложения като писмено доказателство по делото заверен препис от изп.
дело № 2616 по описа за 2011 г. се установява, че на 14. 12. 2011 г. е изпратено
съобщение от съдебния изпълнител до взискателя „..“ ЕАД, с която го информира, че е
насрочен опис на движимите вещи на длъжника И. Х. М. на 16.01.2012 г.
На 14.12.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, с
която е информиран, че е насрочен опис върху движимите му вещи, която е връчена на
неговата внучка.
На 05.11.2013 г . е изпратена призовка за принудително изпълнение до И. Х. М.,
2
с която е уведомен, че ще бъде извършен опис върху движимите му вещи на
19.12.2013 г.
На 15. 05. 2015 г. третото лице „..“ ЕАД цедирало в полза на ответника
паричните задължения на И. Х. М. по изпълнителния лист. След това на 21. 08. 2015 г.
е депозирана молба от ответника за констуирането му като нов взискател по делото
поради цедиране на вземанията по изпълнителния лист, с която е възложил всички
действия по чл. 18 ЧСИ на частния съдебен изпълнител.
На 25. 01. 2016 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение на И. Х. М.,
с която е уведомен, че на 14.04.2016 г. ще се извърши опис върху движимите му вещи.
На 20. 02. 2017 г. е подадена молба от „..“ ЕАД до съдебния изпълнител, с която
е поискано да бъде извършена справка в Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт на името на длъжника за получаването от него пенсии, както и
ако получава пенсия над минимума да бъде наложен запор.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че И.
Х. М. е починал на 15. 06. 2017 г., като Х. И. М. е негова дъщеря, А. И. Е. е негова
дъщеря, а Х. И. Х. е негов син. На 05. 09. 2017 г. е подадена молба от ответника до
съдебния изпълнител, с която е поискано ищците да бъдат констиуирани като страни в
изпълнителното производство наследниците на И. Х. М., както и да бъде извършен
опис на движимите им вещи.
На 13. 07. 2020 г. е подадена молба от ответника до съдебния изпълнител, с
която е поискано да се извърши опис, оценка и публична продан на движимите вещи
на наследниците на И. Х. М..
С разпореждане от 28.07.2022 г. на съдебния изпълнител са конситуирани като
страни в изпълнителното производство ищците. Наложен е запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца Х. И. М., както и е наложен запор върху банковата му
сметка, а освен това е наложен запор върху банковата сметка на ищцата А. И. Е..
На 15.11.2022 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжниците от
съдебния изпълнител, като са уведомени за предприетите изпълнителни действия.
Настоящият състав намира, че поканата за доброволно изпълнение е връчена
нередовно на първоначалния длъжник И. Х. М.. От данните по делото се установява, че
Филиз Х. И. е внучка на И. Х. М., която към момента на връчването на поканата за
доброволно изпълнение на 16. 12. 2011 г. е била на 14-годишна възраст (видно от
приложена към преписа от изп. дело справка от Националната база данни
„Население“). Няма данни впоследствие да е била връчена редовно покана за
доброволно изпълнение нито на първоначалния длъжник, нито на конституираните в
хода на изпълнителното производство на негово място ищци. При това положение
съдебният изпълнител е допуснал процесуално нарушение и не е трябвало да
предприема действия по принудително изпълнение преди да е връчил редовно
поканата за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело.
Предприетите действия на принудително изпълнение следователно са процесуално
незаконосъобразни.
От друга страна, настоящият съдебен състав изхожда от принципното
разграничение на процесуална и материална незаконосъобразност на изпълнителното
производство и действията по изпълнение. Процесуално незаконосъобразно е
изпълнителното производство, което протича в нарушение на процесуалните правила,
установени в Част V на ГПК (например когато поканата за доброволно изпълнение не е
била връчена редовно или когато изпълнителното производство е продължило след
3
изтичането на двугодишния „перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК).
Материално незаконосъобразно е изпълнителното производство, когато самите
парични задължения, за които е издаде изпълнителния лист, са били погасени (по
давност, чрез плащане, опрощаване и т. н.). Изтичането на погасителната давност е
юридически факт на материалното право. Юридически факти на материалното право
са също така и спирането и прекъсването на течението на погасителната давност.
Затова е възможно поведението на кредитора – да предприема действия по
принудително изпълнение съгласно чл. 116, б. в) ЗЗД – да е материално
законосъобразно, ако паричните притезания по изпълнителния лист все още не са
погасени, дори и самото предприемане на действията по принудителното изпълнение
чрез съдебния изпълнител да е процесуално незаконосъобразно. Поради тези причини
и настоящия съдебен състав споделя съдебната практика, според която
предприемането на действия по принудително изпълнение след изтичането на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но преди изтичането на погасителната
давност, са годни да прекъснат течението на погасителната давност (поради тяхната
материална законосъобразност).
Според чл. 116, б. в) ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. С разясненията, дадени с т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС, се застъпва, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на
действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни
действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на
волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни
изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на
моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За
прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно
момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните
действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били
успешно приложени или не. Прекъсва течението на погасителната давност и всяко
предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие при наличието на
възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (съгласно вече цитираната т. 10 от съответния
тълкувателен акт).
В настоящия случай на 16.11.2011 г. е подадена молба до съдебния изпълнител
за образуване на изпълнително дело, както и е възложил всички действия по чл. 18
ЗЧСИ, с която молба погасителната давност е била прекъсната, доколкото взискателят
е възложил действия по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. На 21. 08. 2015 г. е
депозирана молба от ответника за констуирането му като нов взискател по делото,
както и е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител, с
която молба отново погасителанта давност е била прекъсната. На 20. 02. 2017 г. е
подадена молба от ответника до съдебния изпълнител, с която е поискано да бъде
наложен върху пенсията на длъжника И. Х. М., с която молба давността отново е била
прекъсната. На 13. 07. 2020 г. е подадена молба от ответника до съдебния изпълнител,
с която е поискано да се извърши опис, оценка и публична продан на движимите вещи
на наследниците на И. Х. М. (ищците), с която отново погасителната давност е била
прекъсната, доколкото са поискани извършването на принудителни действия от страна
на взискателя срещу длъжниците.
4
Настоящият състав споделя възгледа, че с влизането в сила на заповедта за
изпълнение, срещу която не подадено възражение в законоустановения срок, започва
да тече нова погасителна давност, която е петгодишна съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Това е така, защото след влизането в сила на заповедта за изпълнение между страните
се установява по безспорен начин съществуването на съответните парични
задължения. Между същите страни и за същите задължения не може да се води отново
съдебен спор извън ограничените хипотези на извънреден извънинстанционен контрол.
След като процесуалното положение и правните последици на влязлата в сила заповед
за изпълнение са идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение, то следва да се
приеме, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение и за влязлата в сила заповед за
изпълнение. В сходен смисъл е актуалната съдебна практика (решение № 3 от 04. 02.
2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о. на ВКС), която настоящият съдебен състав
споделя. С оглед на това вземанията по изпълнителния лист се погасяват с петгодишна
давност, без значение от техния характер, което обстоятелство не е спорно между
страните.
Без значение в настоящия случай е, че между част от действията, прекъсващи
давността са изминали повече от две години и съответно е настъпила перемпция.
Същото обстоятелство би имало значение процесулната законосъобразност на
изпълнителни извършени по конкретното изпълнително след настъпването на
перемпцията, но не и по отношение на погасителната давност. Настоящият съдебен
състав приема, че перимирането не изключва възможността да бъде поискано
предприемането на последващи действия по принудително изпълнение, които да
прекъснат течението на погасителната давност.
Излишно е да бъде обсъждано спирането на течението на давността с оглед на
действията във времето на разясненията, дадени с Постановление на Пленума на ВС №
3 от 1980 г., Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., тълк. дело № 2 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 2023 г., тълк. дело № 3 от 2020 г. на
ОСГТК на ВКС. Единствено на плоскостта на прекъсването на погасителната давност
се установява, че тя не е изтекла.
С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че вземането на ответника не
е погасено по давност, доколкото в нито един момент, в който погасителната давност е
започнала да тече, до датата на приключване на съдебното дирене (12. 07. 2023 г.),
доколкото същият момент следва да бъде съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, не са
изминали пет години. С оглед на това предявеният от ищците иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлян изцяло.
По разноските.
При този изход на спора правно на разноски има единствено ответното
дружество съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, което претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, на основание чл. 78, ал. 8, че на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева. Понеже отговорността за разноски е разделна, всеки един от ищците трябва да
бъде осъден да заплати 33 лева и 33 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес .. , .., А.
5
И. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес .. и Х. И. Х., ЕГН **********, с постоянен
адрес .., с правно основание чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за
признаване за установено, че не дължат на ответника „..“ ЕАД с ЕИК .., седалище и
адрес на управление .., сумите 1 109 лева и 48 стотинки неплатени вноски по договор
за кредит ведно със законовата лихва от 12. 05. 2011 г. до окончателното изплащане,
262 лева и 93 стотинки мораторна лихва, начислена за периода 30. 07. 2008 г. – 11. 05.
2011 г., 27 лева и 45 стотинки разноски за държавна такса и 100 лева стотинки
разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен
лист от 24. 06. 2011 г. по ч. гр. дело № 2233 от 2011 г. по описа на Добричкия районен
съд.
ОСЪЖДА Х. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес .. , .., А. И. Е., ЕГН
**********, с постоянен адрес .. и Х. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес .., да
заплатят на ответника „..“ ЕАД с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК по 33 лева и 33 стотинки разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6