№ 234
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500013 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №99144/06.12.2024г. от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 срещу решение
№4006/11.11.2024г., постановено по гр. дело № 20233110113153/2023г. на
Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу А. И. О., роден на ********** г., гражданин на **** искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 139.04 лв., представляваща главница за
незаплатена ел. енергия, за която са издадени фактури за периода 08.10.2020 г.
– 05.07.2021 г., за обект на потребление, находящ се в г**************, с кл.
№ ***** и аб. №№ **** и *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /24.07.2023 г./ до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 34.51 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща
падежа на всяка една от фактурите до 14.07.2023г.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
1
и необоснованост на обжалваното решение. Ответникът е собственик на
електроснабден обект – фитнес и ползва ел. енергия за стопански нужди.
Ответникът няма сключен типов договор по §15 от ПЗР на ЗИ на ЗЕ, поради
което процесният обект е преминал на основание цитираната разпоредба от
„Енерго – про Продажби“ АД, в качеството му на краен снабдител на свободен
пазар с доставчик „Енерго про Продажби“ АД, търговец на свободен пазар. Не
е необходимо да се сключва писмен договор, тъй като той е при общи условия
публично обявени от КЕВР.
Съгласно чл.31, ал.1 от ПТЕЕ клиенти, регистрирани на пазара по
свободно договорени цени плащат дължимите такси за мрежови услуги на
съответния търговец, който от своя страна заплаща същите на съответния
мрежови оператор.
За процесния период е била предоставяне непрекъснато услуга достъп
до електроразпределителната мрежа на обекта по два абонатни номера, които
са присъединени при резервирана мощност от капацитета в размер на 13 кВт.
По изложените правни и фактически съображения въззивникът
поддържа, че се дължи и цената за мрежови услуги без значение дали е била
ползвана електроенергия.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
А. И. О. чрез особения представител, в който застъпва становище, че
решението е правилно и законосъобразно. Считат се за недоказани фактите, от
които произтича вземането. Липсват доказателства имотът да е
електроснабден, както и да е сключен договор за продажба на ел. енергия.
Ответникът през процесния период не е бил в България, не е ясно къде се
намира и дали е жив. Имотът е придобит от него чрез пълномощници. В тази
връзка не би могъл да сключи договор за доставка на ел. енергия.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат
подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
2
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу А.
И. О. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника
да заплати сумата от 139.04 лв., представляваща главница за незаплатени
мрежови услуги за достъп, за която са издадени фактури за периода 08.10.2020
г. – 05.07.2021 г., за обект на потребление, находящ се в г**************, с кл.
№ ***** и аб. №№ **** и *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /24.07.2023 г./ до окончателното
погасяване на задължението и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 34.51 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща
падежа на всяка една от фактурите до 14.07.2023г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
електроснабден обект от спортно – развлекателен център, построен върху ПИ
с идентификатор №10135.536.477, находящ се в гр. Варна, Приморски парк,
местност „Горчива чешма“, представляващ реално обособена част №2Г
/фитнес/ с идентификатор №10135.536.477.4.2. В тази връзка между страните
съществува облигационно правоотношение за продажбата на ел. енергия.
За процесния период ответникът е ползвал мрежови услуги – достъп до
електропреносната мрежа, в тази връзка и като краен клиент на основание
чл.28 от ПТЕЕ дължи заплащане на същите по цени определени с решение на
КЕВР.
По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на
отвеника да заплати процесните суми, като стойност на мрежови услуги,
ведно с обезщетение за забава върху главниците.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните при Общи
условия, като такива не са подписвани от ответника. Същият не е потребител
на ел. енергия, не е консумирана ел. енергия на обекта. Липсват доказателства
в тази насока, като са представени само вторични документи. Оспорва се
начина по който е измерена и отчетена консумацията, годността на СТИ.
3
По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик
по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт
№23/01.10.2008г. на обект от спортно – развлекателен център, построен върху
ПИ с идентификатор №10135.536.477, находящ се в гр. Варна, Приморски
парк, местност „Горчива чешма“, представляващ реално обособена част №2Г
/фитнес/ с идентификатор №10135.536.477.4.2.
Обсъдени в тяхната съвкупност констативен протокол
№6204788/24.02.2022г., констативен протокол №5160825/10.06.2020г.,
констативен протокол №110196-1/17.05.2023г., съставени от служители на
„Електроразпределение Север“ АД и подписани от присъствали на проверката
свидетели се установява, че обектът на въззиваемия е бил електроснабден с
достъп до електропреносната мрежа. С посочените протоколи са демонтирани
два електромера с фабрични номера 1127011803847396 и 1127021804016649
от обекта на потребление с клиентски №***** и абонатни номера **** и
*****. Тези средства за търговско измерване с тези номера са посочени и в
справката за консумираната ел. енергия и в процесните фактури.
Основното спорно между страните обстоятелство е дължи ли се цена
за достъп до електроразпределителната мрежа.
В разпоредбата на чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа
енергия /редакцията ДВ, бр. 39 от 2014 г. и към 24.12.2021 г.) Битовите и
небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.
Съгласно дадената дефиниция §1, т.7 от ДР на Правилата за търговия
с електрическа енергия в приложимата редакция "мрежови услуги" са
услугите, свързани с достъп, пренос и всички утвърдени от ДКЕВР добавки за
4
съответния ценови период.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 15 от ДР на
ЗЕ "достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен
газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Следователно, нормативно установено е задължението на небитовия
клиент да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а
стойността на услугата достъп до разпределителна мрежа зависи от
предоставената мощност.
С решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти е определена в размер
на 0.02053 лв. /кВт/ ден и не е обвързана от потреблението на електрическа
енергия в обекта.
Следователно, липсата на потребление в електроснабдения обект,
както е в случая, не е основание за освобождаване на потребителя от
заплащането на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, щом като
обектът е присъединен към мрежата за осигуряване на заявената мощност.
Отпадането на това задължение би могло да настъпи само като последица от
прекратяване на договорното правоотношение за продажба на електрическа
енергия или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната
мрежа, каквото в случая не е налице.
Предвид горното с оглед липсата на възражения по отношение на
начина на формиране на цената за достъп съдът намира, че предявеният главен
иск е доказан по своето основание и размер и подлежи на уважаване.
С неплащането на падежа посочен в издадените данъчни фактури
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Няма възражения в отговора на исковата молба, че се дължи
обезщетение в размер различен от претендирания. В тази връзка и
акцесорният иск следва да бъде уважен в пълните му предявени размери.
Горните мотиви обуславят отмяна на първоинстанционното решение.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззивникът се следват разноски в размер на
1280.00лв. за първа инстанция и 730.00лв. за въззивна инстанция.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №4006/11.11.2024г., постановено по гр.
дело № 20233110113153/2023г. на Варненския районен съд
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. И. О., роден на ********** г., гражданин на **** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258 сумата от 139.04лв., представляваща главница за
незаплатена ел. енергия, за която са издадени фактури за периода 08.10.2020г.
– 05.07.2021г., за обект на потребление, находящ се в г**************, с кл.
№ ***** и аб. №№ **** и *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /24.07.2023 г./ до окончателното
погасяване на задължението и сумата от 34.51 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща
падежа на всяка една от фактурите до 14.07.2023г.
ОСЪЖДА А. И. О., роден на ********** г., гражданин на **** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258 сумата от 1280.00лв., съдебно деловодни разноски за първа
инстанция и 730.00лв., съдебно деловодни разноски за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6