РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120106304 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на П. М. А., ЕГН **********, адрес: гр. *,
против „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
*, представлявано от Д.Т. и Б.П., за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й като
пътник в автобус на градския транспорт вследствие на настъпило застрахователно събитие -
ПТП на 19.03.2019 г. около 12:00 часа в *, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на увреждането - 19.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 19.03.2019 г. около 12:00 часа в *, посока терминал С в
участъка между спирки Мол Галерия и Блок 9 като пътник в автобус Соларис, рег. № * е
пострадала вледствие на ПТП, допуснато от водача на автобуса, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност”. Поради рязко спиране на автобуса А. паднала на
пода и получила телесни увреждания, изразяващи се в подкожен хематом в задната дясна
половина на главата, кръвонасядания в областта на главата с малка фрактурна ивица вдясно,
кръвонасядания по лява ръка и долните крайници. Приета е за лечение в МБАЛ Бургас за
периода от 19.03.2019 г. до 23.03.2019 г. с диагноза закрито счупване на черепа и сътресение
на мозъка.
Моли съда да уважи исковете и осъди ответника да й заплати направените по
делото разноски.
Ответното дружество чрез процесуален представител е оспорило предявените
искове. По заявление на ищцата е била образувана в застрахователното дружество
1
претенция по щета, но е отказано заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е
доказана вината на водача на автобуса С.С.. Посочено е още, че размерът на претенцията е
прекомерно завишен. Не са налице доказателства, че ищецът е претърпял вреди от
твърдяното произшествие.
На следващо място е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, тъй като тя не се е държала за монтираните в автобуса дръжки.
Неоснователно е и искането за присъждане на мораторна лихва от датата на
ПТП. Моли се съда да отхвърли исковете и присъди на дружеството съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С определението по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно и е изключил от
предмета на доказване обстоятелството относно наличието на застрахователно
правоотношение между ответното дружество и собственика на автобус Соларис, рег. № *.
Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, съставен от длъжностно лице към ОДна МВР – Бургас, и приложената преписка по
досъдебно производство № 434 ЗМ-191/2019 г., на 19.03.2019 г. в гр. Бургас ищцата е
пътувала в автобус на градския транспорт, марка „Соларис“ с рег. № А *МВ, 11, управляван
от СТ. ИВ. СТ., движещ се по бул. „Я.К.“. На пешеходната пътека, намираща се пред МОЛ
„Галерия“, преминали пешеходци. С. ги видял в последния момент и задействал рязко
спирачната система на автобуса преди пешеходната пътека. Вследствие на рязкото спиране
на автобуса ищцата паднала на пода в автобуса, като получила телесни наранявания.
Обстоятелствата се установяват и от събраните по делото гласни доказателства – показания
на свидетеля С., както и приетата съдебна автотехническа експертиза.
На 27.06.2019 г. е изпратено уведомително писмо до застрахователя за
настъпилото произшествие с искане за заплащане на застрахователно обезщетение на
определен от дружеството размер, като с писмо от 15.12.2020 г. ищцата е уведомена, че не
са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.
Видно от приобщената към делото епикриза А. е постъпила в УМБАЛ -
Бургас в периода 19.03.2019 г. – 23.02.2019 г. с диагноза закрито счупване на черепа.
Приложено е и съдебномедицинско удостоверение, видно от което при прегледа на А. след
инцидента са установени подкожен хематом на главата, малка фрактура ивица в дясно, без
неврологичен дефицит, кръвонасядания по тялото и крайниците.
Прието е заключение на допусната съдебномедицинска експертиза, от което
се установява, че в резултат от произшествието ищецът е претърпял следните травми:
подкожен хематом на главата, малка фрактурна ивица в дясно, мозъчно състресение,
кръвонасядания по тялото и крайниците. Получените травми са наложили нейната
хоспитализация в УМБАЛ Бургас – неврохирургично отделение, където тя е пролежала за
лечение и диагностично доуточняване за период от пет дни – 19.03.2019 г. – 23.03.2019 г.
2
Обичайният срок за зарастване на фрактурната линия е шест месеца от получаването , а
симптомите на мозъчно сътресениеобикновено отшумяват между няколко дни и седмици, но
може да продължават и месеци. Вещото лице е посочило, че ищцата е съобщила, че и към
настоящия момент има главоболие и световъртеж, което може да се счете за непълно
възстановяване.
Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по
която е начертало мащабна скица на местопроизшествието. Посочило е, че е изгледало диск
със запис от видеонаблюдение на автобуса, находящ се по гр. д. № 2326/2020 г. по описа на
БОС. Водачът на автобуса се е движил по маршрут на линия № 11 и след излизането от
автобусна спирка бл. 9 в к-с „С“ на ул. „Я.К.“ в посока КАТ е спрял на червен светофар.
След включване на зелен разрешителен сигнал е потеглил. Водачът е започнал да наблюдава
своя мобилен апарат, като във времето 12:06:10 ч. е вдигнал погледа си от него и е забелязал
навлезлите на пътното платно от ляво на дясно по посока на движението пешеходци (две
жени и едно дете), които в този момент са в средата на лентата, където е бил и автобусът,
управляван от С.. Той е реагирал с аварийно спиране, като по-голямата част от пътниците в
автобуса не са успели да се задържат и са паднали в салона, като сред тях е била и ищцата
А.. Пострадалата се е намирала в разширението за правостоящи пътници и се е държала с
лявата си ръка, която е била свободна, а с дясната си ръка е държала личен багаж. Според
заключението на вещото лице водачът С. е бил с отклонено внимание и е можел да избегне
рязкото спиране, ако е бил наблюдавал пътното платно.
Съдът изцяло кредитира заключенията по приетите експертизи, доколкото са
пълни, компетентно дадени и безпротиворечиви, а констатациите в тях се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал.
Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят С.С. – водач на
автобуса, е посочил, че си спомня инцидента. Пред автобуса минали две жени с едно дете,
пред пешеходна пътека. Той е спрял по-рязко, иначе е щял да ги блъсне. Погледнал в
огледалото, жената вече била паднала. Веднага спрял и извикали линейка, която я откарала
в болницата. Тя била добре, говорила, качили я на носилка. Посочил е, че в автобуса е имало
много хора, жената е била облегната към стъклото, не е погледнал дали се е държала.
Свидетелят И.А. – син на ищцата, е посочил, че след инцидента майка му е
отказвала да се качи на автобус, тъй като изпитвала страх. Сочи, че сега се замайва
главата, вие се свят, като дотогава това го е нямало. Преди инцидента е ходила на работа
по четири часа, а след него е спряла да работи. Имала е дълго време болки в главата. В
момента пиела аналгин за болките. Тя продължавала да е неуверена, имала главоболие доста
често, чувствала замаяност от време на време. Преди инцидента не е била трудноподвижна.
Сега е подвижна, но като стане, ѝ е замаяно, вие ѝ се свят.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
3
За да бъде уважен предявеният главен иск, е необходимо да са налице
няколко предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди, причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и вредите.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между ответника и собственика на
автомобила, управляван от причинителя на вредите С.С.. Полицата за сключена застраховка
е валидна към датата на процесното ПТП, което обстоятелство не е спорно между страните.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, трябва да
са налице и предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от
застрахованото лице, което е причинило вредите. В процесния случай се установява
безспорно от събраните доказателства, че на 19.03.2019 г. е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, от което е пострадала ищцата П. М. А.. Произшествието е причинено от СТ.
ИВ. СТ., който като водач на автобус с марка „Соларис“ рязко е намалил скоростта,
вследствие на което ищцата е паднала. Съдът намира, че е установена по делото вината на
С. за настъпване на процесното произшествие. Този извод се налага от анализа на събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност. Вещото лице по приетата съдебна
автотехническа експертиза изрично е посочило, че водачът на автобуса е бил с отклонено
внимание и не е наблюдавал внимателно пътната обстановка, като е можел навреме да
възприеме пресичащите жени и дете и да намали плавно скоростта на автобуса. Въпреки
това той рязко е намалил скоростта, вследствие на което са залитнали няколко пътници в
автобуса, а две жени са паднали и са пострадали.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – вредата за ищцата
по делото, изразяваща се в претърпени болки и страдания от нанесените телесни повреди
(видно от съдебномедицинското удостоверение и експертиза, както и от показанията на
свидетеля А), и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за
настъпване на ПТП водач на лек автомобил. Причинно-следствената връзка между деликта
и претърпените вреди се установява от съдебномедицинската експертиза, в която е
посочено, че описаните увреждания са в пряка връзка с настъпилото ПТП.
Съдебномедицинското удостоверение, приложено по делото, е официален свидетелстващ
документ и установява факта на увреждането, което е претърпяла пострадалата, и характера
на разстройството на здравето , а проведеното лечение се установява от приложената
епикриза. Тези обстоятелства се установяват и от заключението по назначената и приета в
настоящата инстанция съдебномедицинска експертиза.
Относно размера на дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото
размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Справедливо обезщетяване по смисъла на закона означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните,
4
физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. При
определянето на размера на дължимото обезщетение съдът изцяло кредитира изготвената
съдебномедицинска експертиза и съдебномедицинско удостоверение, както и показанията
на сина на пострадалата, който има непосредствени впечатления от състоянието на А. след
инцидента, от нейното лечение и възстановителен период. Вещото лице е описало подробно
настъпилите видими увреждания от ПТП, сред които подкожен хематом на главата, малка
фрактурна ивица в дясно, мозъчно състресение, кръвонасядания по тялото и крайниците.
Оплакванията на ищцата към настоящия момент продължават и се състоят в главоболие и
световъртеж. Свидетелят А е посочил още, че майка му е била несигурна и неуверена след
инцидента. Чувствала е замаяност и се виело свят. Към настоящия момент болките в
главата и световъртежа продължавали, като тя пиела аналгин за тях. При определяне размера
на обезщетението съдът взе предвид следните обстоятелства – възрастта на ищцата – 76 г.
към датата на произшествието, характера и числеността на получените травми,
продължителността на болките и проявлението им във времето, преживения стрес от
инцидента, цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата на
пострадалата – видно от показанията на свидетеля, преди инцидента А. е ходела на работа
всеки ден, била е много жизнена, което към настоящия момент се е променило. Тези
фактори, съобразени с принципа за справедливост, основен при определяне на подобен вид
обезщетения, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, водят съда до извод, че следва да бъде
присъдена сумата от 4000 лева. Принципът на справедливостта ще допринесе, доколкото е
възможно, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на
ищцата като пряк резултат от непозволеното увреждане.
Следва да бъдат обсъдени възраженията на процесуалния представител на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Съдът
намира за установено от видеозаписа на инцидента, въз основа на ко то е изготвена и
автотехническата експертиза в настоящото производство, че водачът на автобуса е започнал
да наблюдава своя мобилен апарат, като поради отклонение на вниманието е забелязал в
последния момент пешеходци, като е реагирал с аварийно спиране, като по-голямата част от
пътниците не са успели да се задържат и са паднали в салона, като сред тях е била и ищцата
А.. Пострадалата се е намирала в разширението за правостоящи пътници и се е държала с
лявата си ръка, която е била свободна, а с дясната си ръка е държала личен багаж. С гърба си
е била облегната. Поради това и падането й на пода на автобуса не се дължи на проявено от
нея невнимание или небрежност – напротив, тя е взела мерки за осигуряване на
безопасността си, видно от събраните по делото доказателства, а падането й е едествено в
резултат на рязкото спиране на автобуса от страна на водача му. По изложените мотиви БРС
приема, че не е доказано по делото съпричиняване от страна на пострадалия.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
5
вредите. Поради това законната лихва върху обезщетението с оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а
не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение (в този смисъл напр. Решение №
45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., II т. о. ВКС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 416 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Д. с оглед направеното искане сумата
от 580 лева, представляваща адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ищецът също дължи разноски на ответника съразмерно на отхвърлената
част от иска. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на общо 160 лева.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от Д.Т. и Б.П., да заплати на П. М. А., ЕГН
**********, адрес: гр. *, сумата от 4000 лева (четири хиляди лева) обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 19.03.2019 г. около
12:00 часа в *, посока терминал С в участъка между спирки Мол Галерия и Блок 9, докато е
пътувала в автобус Соларис, рег. № *, ведно със законна лихва върху главницата от датата
на увреждането – 19.03.2019 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за размера над 4000 лева до пълния претендиран размер от 8000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от Д.Т. и Б.П., да заплати на П. М. А., ЕГН
**********, адрес: гр. *, сумата 416 лева (четиристотин и шестнадесет лева) съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА П. М. А., ЕГН **********, адрес: гр. *, да заплати на
„Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от Д.Т. и Б.П., сумата 160 лева (сто и шестдесет лева) съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Застрахователна компания Уника“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Д.Т. и Б.П., да
заплати на адвокат П.Д. от БАК с ЕГН **********, адрес: *, сумата от 580 лева (петстотин и
осемдесет лева) адвокатско възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7