Определение по дело №84/2021 на Административен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Ловеч, 24.03.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, шести административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:Любомира Кръстева

 

като разгледа докладваното от съдия Кръстева  адм. дело № 84/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 Административното дело е образувано по жалба с вх.№932/16.03.2021 г. подадена от С.Б.Б. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, против Заповед № 69/07.07.2020 г. на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян с искане същата да бъде обявена за нищожна, поради противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Представена е административната преписка по издаване на оспорената заповед и писмено становище от Началник на ЗОЗТ „Атлант“ Троян за недопустимост на жалбата, поради което моли тя да бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено.

От данните в представената административна преписка се установява, че Началникът на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян с оспорената Заповед № 69/07.07.2020 г. на основание чл. 101, т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) е наложил на С.Б.Б. наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за извършени от него  нарушения на чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, представляващи дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗИНЗС.

Б. е оспорил тази заповед пред Началник на Затвора Ловеч, който със Заповед № Л- 766/15.07.2020 г. на основание чл. 110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата и е потвърдил заповедта на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.07.2020 г. срещу подпис.

Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба с искане за обявяване на заповедта за нищожна е процесуално недопустима.

Съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от Началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, подлежат на обжалване пред Началника на затвора.

По силата на чл. 110, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС, Началникът на затвора се произнася по жалбата в срок един месец от постъпването й с мотивирано решение, с което: 1.отменя заповедта; 2. отхвърля жалбата и потвърждава оспорената заповед или 3.отменя заповедта и връща преписката на органа, издал заповедта с допълнителни указания.

Съгласно чл.111 от ЗИНЗС, съдебният контрол по отношение на наложените дисциплинарни наказания по чл.101 от ЗИНЗС е допустим единствено за наказанието „изолиране в наказателна килия” пред административния съд по местонахождението на затвора или поправителния дом. За останалите наказания по чл. 101, т. 1-6 от ЗИНЗС , в това число и наложеното с оспорената заповед наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни”, което е регламентирано в чл.101, т.2 от ЗИНЗС, се предвижда оспорване само по административен ред пред горе-стоящия административен орган, т.е. за тях законодателят е изключил общия ред за съдебен контрол за законосъобразност на административните актове по реда на чл.145 и следващите от АПК.

В случая Б. е обжалвал заповедта на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян пред Началника на Затвора Ловеч, който със Заповед № Л-766/15.07.2020 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената Заповед. По този начин регламентираният в чл. 110, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е изчерпан и същата е влязла в законна сила.

Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство. Жалба, която е подадена срещу неподлежащ на съдебно обжалване акт, е процесуално недопустима.

Различен от горния извод не се налага и при съобразяване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В случая волята на законодателя е ясна и не съществува нужда от тълкуване на разпоредбата на чл. 110 от ЗИНЗС – по-леките по размер дисциплинарни наказания на лишени от свобода се обжалват само по административен ред, докато най-тежкото „изолиране в наказателна килия“, като засягащо конституционно признати права и свободи на лицата, подлежи на обжалване пред административния съд и то само на една инстанция. Налице са специални норми на ЗИНЗС, които ограничават съдебния контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, с изключение на тези, с които се налага наказание "изолиране в наказателна килия". Изключването на съдебния контрол за законосъобразност е и изключване на съдебния контрол за нищожност. Преценката и за законосъобразност, и за нищожност в случая е единствено в правомощията на горе-стоящия административен орган при обжалването по административен ред. Налагането на дисциплинарно наказание от вида на процесното не подлежи изобщо на съдебен контрол за законосъобразност, тъй като специалният закон предвижда оспорване единствено по административен ред и този ред е изчерпан в случая.

 Предвид изложеното и при съобразяване на предвидената в нормата на чл. 111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд единствено на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", докато по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено само административно обжалване на заповедите, но не и съдебно, жалбата на С.Б. е процесуално недопустима като насочена срещу акт, който изобщо не подлежи на съдебен контрол.

В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд на РБ по идентични случаи - Определение № 1475 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм.д. № 905/2020 г., III о.; Определение № 1981 от 07.02.2020 г. на ВАС по адм.д.№ 111/2020 г., III о.; Определение № 12408 от 07.10.2020 г. на ВАС по адм.д. № 10228/2020 г., III о.; Определение № 8098 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4213/2019 г., III о.; Определение № 13644 от 07.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13376/2018 г., I о.; Определение № 10933 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11015/2018 г., I о. и др.

От изложеното се налага извод, че подадената жалба е процесуално недопустима, което налага същата да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№932/16.03.2021 г. подадена от С.Б.Б. – изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора ***, против Заповед № 69/07.07.2020 г. на Началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян с искане същата да бъде обявена за нищожна, поради противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред тричленен състав на АдмС – Ловеч по реда на чл. 111, ал. 8 от ЗИНЗС.

Препис от него да се изпрати на жалбоподателя и на Началника на затворническо общежитие от закрит тип „Атлант“ гр. Троян.

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: