Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                1.06.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На   26    май   2020  година

В открито заседание в следния състав:

                                  

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ  ИВАНОВ

                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                                              

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

      възз. гр.дело № 80  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

 Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на  ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София против Решение № 196/18.11.2019 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 253/2019 г., с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на Н.К.С. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР сумата 1357.68 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.04.2016 г. до 24.04.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати сумата 183.61 лева - лихва за забава върху главницата от падежа на всяко плащане до подаване на исковата молба в съда и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била  неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмен отговор, въззиваемата страна сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з., въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемата страна, не се явява в с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от пълномощника на въззиваемия, с която се заявява, че се поддържа отговора по въззивната жалба и няма доказателствени искания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да са потвърди, и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция. Приложен е списък с разноските.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Не е налице спор между страните, че през процесния период - 24.04.2016 г. до 24.04.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Н.К.С. е заемал длъжността „ст. полицай“ в 04 група „Охрана на държавната граница” в ГПУ-Елхово към РД  „Гранична полиция“ – МВР – София, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 24.04.2016 г. до 24.04.2019 г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1450 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1450 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1657,35 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 207,35 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. Вещото лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1357,68 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.04.2016 г. до 24.04.2019 г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 183,61 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като неоснователна по следните съображения:

Правилно исковете са били квалифицирани от първоинстанционния съд, като такива: с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали  Наредби, в рамките на процесния период от 16.05.2016г. до 16.05.2019г., които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд са,  както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,  Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време – от 24.04.2016 г. до 24.04.2019 г. ищецът  Н.К.С. е положил нощен труд в размер на  1450 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 1657,35 часа, като разликата от 207,35 часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки.   Експертизата не е оспорена от страните пред ЕРС, нито пред ЯОС се претендира поставяне на допълнителна задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице по   като компетентно и обективно дадено. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1357,68 лева.

Тази сума е дължима от ответната страна като представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин исковата претенция за главница се явява и доказана по размер.  

При уважаване на иска за главница правилно и с оглед заключението но ССЕ е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД.

Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 232,48 лв. Съдът намира основателно възражението на въззивника за това, че възнаграждението е прекомерно предвид минималните размери съгл. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с решение № 5419/8.05.2020 г. на ВАС, поради което същото следва да се намали до посочения размер.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 196/18.11.2019 г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 253/2019 г.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Н.К.С., ЕГН ********** *** сумата 232,48 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

 

                                                                                                    2.