РЕШЕНИЕ
№ 2369
гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110115025 по описа за 2021 година
Ищцата Я.Г. сочи, че на 28.11.2019г. е сключила с ответника „Фератум
България“ ЕООД договор за потребителски кредит №***. В договора е
посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 2000лв., а общата сума
която тя следва да върне е в размер на 2460лв., платима на дванадесет равни
вноски. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 23%/лихва в
размер на 460лв./, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49.11%.
Също така в договора е уговорено, че изпълнението на задължението на
ищцата ще бъде обезпечено от „Фератум Банк". В изпълнение на горното на
същия ден Г. сключила договор за гаранция с „Фератум Банк", по силата на
който се задължила да изплати възнаграждение в общ размер на 1540лв.
Ищцата погасила предсрочно изцяло сумата по сключения договор, а именно
в общ размер на 4000лв. Тя счита гореописаните договори за нищожни
/недействителни/ на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като
противоречат на законоустановените императивни правила. Смята, че те са
нищожни на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма. Настоящият случай касае сключването на
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от
отправяне на предложението до сключването на договорите са използвани
изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за
действителността на договорите следва да е спазена процедурата, уредена в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ (чл.8 и
сл.) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/. Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена,
тъй като доставчиците „Фератум България" ЕООД и „Фератум Банк" не са
изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на
потребителя изискуемата преддоговорна информация, не са получили
1
валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на
договорите, както и за условията, при които последният може да се откаже от
тях. Също така смята, че всички разменени между доставчиците и
потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни
документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор,
респективно същите нямат формална доказателствена сила. С оглед на
горното счита, че ответното дружество е приело за сключени процесиите
договори с Г. в нарушение на предвидените императивни правила, без
последната да е изразила валидно своето съгласие. Смята, че е нарушено
изискването процесините договори да са написани по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договорите. Счита, че Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.7 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е
посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер
на кредита. Формално е посочен размера на отпуснатия заем 2000лв. Също
така липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и
в какъв срок. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора е
посочен само ГПР като процент, но без изрично да са описани и послужили за
неговото изчисляване. Смята, че липсата на ясно разписана методика на
формиране на задължението, кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият 49.11%, е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл.19, чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен
фиксиран лихвен процент от 23%, без обаче да става ясно как тази стойност
се съотнася към него. Освен посочената възнаградителна лихва, в
съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в
това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство),
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от
посочения. Смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно
посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 100% е над
максимално установения праг, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК, като в тази
връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищцата. В т.5 от процесния
договор е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено
от „Фератум Банк" в полза на „Фератум България" ЕООД. На същия ден трето
лице В.В. се е задължило да заплати на „Фератум Банк" възнаграждение в
общ размер на 3 1540лв., която сума впоследствие е изплатена заедно с
останалите дължими суми по кредита на „Фератум България" ЕООД. Предвид
обстоятелството, че ищцата е сключила такъв договор за поръчителство, с
лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатила такса,
равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е
налице неизпълнение на задълженията от нейна страна, може да се направи
2
единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство има
за цел само допълнително начисляване на такси по заемния договор.
Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе. Смята, че клаузата, с която в
процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от точно определено лице - „Фератум Банк", в
полза на „Фератум България" ЕООД, се намира в пряко противоречие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като
същата е във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП - не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в
правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен
начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП. Също така счита, че тази
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. Смята, че в
случая се касае за едно общо „тристранно" споразумение между ищцата,
„Фератум България" ЕООД и „Фератум Банк". Целта на включване в
правоотношението на третото свързано с ответника лице „Фератум Банк" е
заобикаляне на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10а, ал.2 от ЗПК под
предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице
„поръчител". Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя
„Фератум България" ЕООД. От една страна одобряването на кредита като
бърз кредит неминуемо води до одобряване и на обезпечението, а от друга
страна кредитът е уговорен и се предоставя само и единствено при
поръчителство на точно определено трето свързано лице. Нещо повече, тази
клауза е уговорена още при сключването на договора с „Фератум България"
ЕООД, без да бъде предоставена възможност на потребителя да посочи
избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка последният да бъде
одобрен за получаването му. Смята, че в пряко нарушение на императивното
правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „Фератум България" ЕООД
не е включило в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по
сключения с „Фератум Банк" договор за възлагане на поръчителство от
доверителката ми, което по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.
Получаването на сумата по кредита е било обусловено от сключването на
договор за поръчителство, от страна на кредитополучателя, за което тя дължи
възнаграждение в общ размер на 1540лв. Това обстоятелство безспорно е
било известно на „Фератум България" ЕООД, предвид това, че сключването
на договора за поръчителство е предвидено в самия договор за потребителски
кредит. Също така сумата в размер на 1540лв. е част от общо дължимата сума
по кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява
възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Фератум Банк", същата е
заплатена от ищцата на „Фератум България" ЕООД /което не я е прехвърлило
впоследствие на „Фератум Банк"/ като част от дължимите суми по самия
кредит. Счита, че на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал.4, са нищожни. Смятам, че ответника е
нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включило таксата за поръчител от 1540лв в размера на ГПР. При условие, че
същата беше законосъобразно посочена, действителният ГПР възлиза на
3
100%. Смята, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се
приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
осн.чл.22 от ЗПК. На самостоятелно основание счита, че договорът е
недействителен, тъй като грешно посоченият размер на ГПР води и до
неправилно посочване на общата cума, дължима от потребителя по кредита.
Съгласно процесния договор общата сума е в размер на 2460лв., но реално е
изплатена на „Фератум България" ЕООД сумата в общ размер на 4000лв. По
този начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на
договора, уредена в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9
вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Отделно от горното счита, че е налице несъответствие между
посочения в преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен процент
и този, посочен в процесния договор. На самостоятелно основание счита, че
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.11
вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В нарушение на императивните изисквания в т.2 на процесния
договор е посочено единствено, че общата сума по кредита се дължи на
дванадесет равни погасителни вноски по, като падежът на първата вноска е
датата – 28.12.2019г. Счита, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е
посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за
размера на лихвения процент на ден. С оглед на гореизложеното счита, че
нищожността на процесния договор за потребителски кредит води до
нищожност и на свързания с него Договор за гаранция. В случай на
евентуалност смята, че договорите са унищожаеми на основание чл.29, ал.1 от
ЗЗД поради измама или евентуално на основание чл.28, ал.1 поради грешка. С
оглед всички изложени съображения в настоящата искова молба е единствено
изводимо, че към момента на сключване на Договора за потребителски на
28.11.2019г. и свързания с него Договор за гаранция, в съзнанието на
доверителката ми са били наведени неверни представи относно съществените
елементи от неговото съдържание. „Фератум България" ЕООД е въвел в
заблуждение ищцата относно действителните размери на отпуснатия заем, на
общата сума, която следва да върне, на ГПР и на погасителните вноски. При
условие, че ищцата е била запозната с действителното съдържание на тези
многобройни и съществени уговорки, тя със сигурност не би сключила
процесния договор. Смята, че процесиите договори са унищожаеми на
основание чл.33, ал.1 от ЗЗД с оглед сключването им поради крайна нужда и
4
явно неизгодни условия. Ищцата твърди е била принудена да сключи
Договора за потребителски кредит и свързания с него Договор за гаранция,
предвид обстоятелството, че се е намирала в крайна нужда. Към този момент
тя не е разполагала с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
нейното семейство основни потребности. Именно тези обстоятелства са
оказали влияние върху формирането на вътрешната й воля да сключи
договора. При условие, че тези факти не бяха налице тя неби сключила
процесния договор, а най-малкото със сигурност нямаше да го сключи при
тези условия. Отново в условията на евентуалност, смятам, че са нищожни на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основанц;
чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите
договори. Ищцата счита, че неоснователно е изплатила на ответника по-
голяма от дължимата се сума и предявява осъдителен иск срещу ответното
дружество 7 на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД за сумата от 2000лв. - разликата между заплатената от ищцата на
ответното дружество сума 4000лв. и получената от нея сума 2000лв. и моли
съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл.23 вр. чл.22 от
ЗПК вр. чл.55, ал.1, предл.I от ЗЗД ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 739.30лв., представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в
който сочи, че не е основателно твърдението, че предоставяне на
поръчителство от Фератум Банк (Малта) е условие за сключване на договор
за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател,
включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи
договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да
обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от
него. Сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава
възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от
него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Неоснователно е
становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от
сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на
потребителя. Видно от извлечение от интернет страницата на „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД - потребителят може да избере какво обезпечение да
предостави - поръчител, който сам той е избрал или Фератум Банк (Малта) -
дружество партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Избраната
възможност заляга в процесния чл.5 на Договора за кредит, който се генерира
автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при
подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явява индивидуално
договорена по избор на потребителя. Ако Ищецът е избрал личен гарант, то
клаузата на договора би гласяла: „Кредитът се обезпечава с Поръчителство
предоставено от три имена в полза на Дружеството...". Видно извлечение от
интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с илюстративна цел,
в случай, че потребителят избере Фератум Банк (Малта) като поръчител,
системата автоматично показва и таксите, които потребителят ще трябва да
5
заплати на Фератум Банк (Малта) за избраната услуга, преди да бъде сключен
Договорът за кредит. Калкулаторът на дружеството-гарант е въведен именно
с цел яснота и постигане на информираност при взимане на решение от
потребителя. Следователно, ищецът сам е избрал в електронния формуляр
като обезпечение поръчителство от Фератум Банк (Малта) и след като се е
запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал
заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това,
ищецът е получил по e-mail преддоговорна информация, в която е посочено
изрично, че за сключването на Договора за кредит „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство,
заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по
електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно
Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо
сам е посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител е получил
информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез
CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените
условия. С оглед изложеното, не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито
едно от действията си, ответникът не е въвел в заблуждаване ищеца относно
условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на
гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка
една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за
кредит, ищецът е бил информиран изцяло относно последиците от неговия
избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Фератум
Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за
гаранция с него. Напълно неоснователни са и твърденията, че е налице
нарушение на чл.143 от ЗЗП. Клаузата на чл.5 от процесния договор за кредит
ясно посочва избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този
етап същият 9 не е задължен да сключи договора. Видно от представения с
настоящия отговор Стандартен европейски формат на преддоговорна
информация (СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено са посочени
възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите
последици за ищеца, ако избере поръчителство чрез сключване на договор за
гаранция с Фератум Банк (Малта). Дължимите към Фератум Банк (Малта)
суми са описани подробно и в договора за гаранция, който ищецът
доброволно е сключил. Относно твърдяното нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за
гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят
получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се
включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита
съгласно §1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга,
предоставяна от трето лице Фератум Банк (Малта), която е с незадължителен
характер по смисъла на закона. Твърдението на ищеца, че сключването на
Договор за гаранция с Фератум Банк (Малта) има за цел единствено
начисляване на допълнителни разходи по кредита е напълно неоснователно.
Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на
извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя
(съгласно чл.16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка
6
във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск, който
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД носи от възможността да има неизпълнение
от страна на ищеца. „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД има интерес от
получаването на обезпечение именно за да си гарантира, че няма да търпи
вреди от неплатежоспособността на длъжника. По тази причина считаме за
неоснователни твърденията на ищеца, че договарянето на обезпечение е
незаконосъобразно. Ответникът е предоставил цялата законово необходима
информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото
формиране. Съгласно чл.5. от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на СЕФ
за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната
поща на Ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е запознал.
Предвидените разходи в СЕФ са били включени в последствие по ясен и
разбираем за Ищеца начин и в Договора за кредит. В чл.3 от Договора за
кредит ясно е посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от
ищеца е в размер на 2.460лв., като главницата е в размер на 2000лв., а лихвата
е в размер на 460лв. Следователно, за ищеца е била налична и индивидуално
уговорена всяка една сума, която той е следвало да върне с оглед на
сключения от него Договор за кредит, като тези стойности са били на
разположение на ищеца през целия процес на кандидатстването, а именно: 1.
При попълването на електронния формуляр на интернет страницата на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за отпускането на кредит; 2. Чрез
предоставения СЕФ на електронната поща на ищеца след подаване на
заявката за кредит; 3. Чрез предоставения проект на договор за кредит, който
е бил надлежно одобрен от ищеца с изпращането на код за потвърждение в
този смисъл. Кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди
да е взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и
самостоятелна преценка дали е в състояния да изпълни това изискване на
кредитополучателя или не. След като кредитополучателят е уведомен
предварително за това изискване на кредитора, той разполага с достатъчно
време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с оглед на
предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за
кредит съгласно своя избор. Посоченият ГПР от 49.11% в Договора за кредит
е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Възнаграждението за предоставената от Фератум Банк (Малта) услуга за
гаранция, от своя страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е
задължителна за сключването на Договора за кредит. Твърденията на ищеца,
че е бил принуден да сключи Договор за гаранция с Фератум Банк не отговаря
на обективната действителност. 11 Нещо повече, ищецът е разполагал и с
правото по чл.29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното
право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от
14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи
обезщетение и неустойки. Това негово право е предвидено и в чл.9 от
Договора. Дори да приемем, че ищецът е узнал едва след сключването на
7
договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че
трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна
възмездна услуга, той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе
решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки.
Той не е упражнил това свое право. След като не е упражнил правото си да се
откаже от договора в предвидения в закона срок може да се направи
обоснованото предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл.5
от Договора за кредит. С оглед изложеното и доколкото не е налице
разминаване между посочения в договора ГПР и този, действително дължим
от страна на ищеца, то молим да приемете изложените от него твърдения за
неоснователни. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и да
се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.23 вр. чл.22 от ЗПК.
Съдът, след като се запозна с предявения иск, становищата на страните
и събраните по делото доказателства ценейки ги при условията на чл.235, ал.2
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че са встъпили в договорно отношение помежду си
по повод договор за предоставяне на кредит. Този факт се установява и от
представения и неоспорен като съдържание и автентичност договор за
предоставяне на потребителски кредит №824073/28.11.2019г. Съгласно
посочения договор страните по делото са се договорили ищцата в качеството
си на заемополучател да получи от ответника в качеството му на заемодател
сумата от 2 000лв., която е следвало да се изплати на 12 вноски. Посочено е,
че заемът се предоставя при фиксиран годишен процент по заема в размер на
23% и ГПР от 49.11%. Съгласно чл.3 от договора общия размер на сумата
която следва да се върне е в размер на 2 460лв. С чл.5 заемателят се е
задължил за осигури като обезпечение двама поръчители отговарящи на
определени условия. Ответната страна с отговора си по чл.131 от ГПК е
представила и копие от обменена между страните преддоговорна
информация, в която в част 3, чл.4.3 е записано, че кредитополучателката
може да избере да сключи договор за гаранция за обезпечаване на кредита на
стойност 1 860лв., като сумата не се включва в ГПР. Това посочване се
възприема от състава като незаконосъобразно, тъй като съгласно пар.1 от ДР
на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Това е така защото
той е пряко свързан с договора за потребителския кредит и поради това
следва да се включи в ГПР. Предвид възприетото становище за
необходимостта от включване на сумата от 1 860лв. в ГПР, то следва да се
има предвид, че размера на същия се е увеличил значително и е надхвърлил
максимално допустимия по закон лимит от 50%, което е в нарушение на
8
чл.19, ал.4 от ЗПК. Видно е от допълнителното заключение на в.л. по ССчЕ,
че размерът на ГПР е достигнал 160.88% и се явява самостоятелно основание
за осъждане на ответника да върне надвзетото.
От друга страна по делото липсват доказателства представения в
последното о.с.з. погасителен план за изплащане на кредита да е бил
представен на ищцата при сключване на договора, което на своя ред се явява
нарушение на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК посочващ основните реквизити за
валидност на договора, от което на свой ред произтича извода за нищожност
на договора.
Настоящия състав намира, че следва да обсъди и въпроса до колко
въобще е имало сключен договор между страните, тъй като от заключението
на в.л. по СКТЕ, се установява, че единственото което може да се потвърди с
голяма степен на сигурност е че ищцата е дала съгласие, но не може да се
установи точно за какво и разменяни ли са документи. Този въпрос обаче се
преодолява от липсата на спор между страните относно наличието на сключен
заемен договор.
Предвид изложените изводи иска се явява доказан по основание.
Що се отнася до доказаността на иска по размер съставът намира, че
размера на от заключението на вещото лице по делото се е доказало, че
всички задължения по заемния договор са погасени от ищцата, която е
изплатила сумата от общо 2 749.30лв., от които 2 000лв. главница, 180.53лв.
лихви и 558.77лв. за допълнително избрани незадължителни услуги. При
възприетото становище за нищожност на договорното отношение се дължи
връщане на полученото над главницата като в настоящия случай това са
749.30лв. съгласно заключението на в.л., но до колкото ищцата претендира
само 739.30лв., то искът предявен от нея следва да се уважи изцяло.
Съставът, не възприема възражението на ответника, че сумата за
допълнителни услуги е заплащане към трето лице и не следва да се включва в
ГПР, тъй като намира, че на първо място става дума за свързани лица, а освен
това фактът, че ответника е събирал и тази сума без да представи в хода на
делото доказателства, че е действал при това като пълномощник води на
извода, че всъщност той е получавал и тези средства в своя полза.
Предвид извода за основателност на иска съдът намира, че следва да се
присъдят и исканите като сторени разноски възлизащи на 500лв. в полза на
ищцата и да се присъдят 300лв. за осъществено процесуално
представителство в полза на адв.Б.З. на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.Младост, бул.“Ал.Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20 да заплати на ЯН. ХР. Г. ЕГН********** от гр.Варна,*** сумата от
739.30лв. представляваща недължимо получени над главницата по договор за
потребителски кредит №**от 28.11.2019г., заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда-18.10.2021г. до окончателното изплащане на
9
сумата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.Младост, бул.“Ал.Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20 да заплати на ЯН. ХР. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата
от 500лв. разноски по делото на осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, жк.Младост, бул.“Ал.Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20 да заплати на адв.Б.Х. З. ЕГН*** от гр.София, *** сумата от 300лв.
за осъщественото от нея в полза на ищцата Я. Хр.Г. процесуално
представителство на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10