Присъда по дело №5002/2014 на Софийски градски съд

М О Т И В И

по НОХД № 5002/14 год.по описа на СГС, НО, 26 състав

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимият Б.Д.Н. за това,че на 24.10.2010 год.,около 03.30 ч.,в гр.С.,в заведение „Г.Д.Л.”,находящо се на ул.”****,като извършител в съучастие с непълнолетния Д.Д.Н. –извършител,по хулигански подбуди,/изразяващи се в непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към обществото,като употреба на сила и незачитане на човешката личност на публично място -в заведението/ направил опит умишлено да умъртви Е.И.И.,като с нож нанесъл три удара в областта на корема,вследствие на което му е причинил три проникващи прободно-порезни наранявания в корема,довели до лезия на тънкото черво в съвкупност с хемоперитонеум и хеморагичен шок,като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-на И. е била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ-престъпление по чл.116, ал.1, т.11 във вр. с чл.20, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18, ал.1, пр.1 от НК и

Срещу Д.Д.Н. за това,че по същото време и на посоченото място,като непълнолетен,но можещ да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си,като извършител,в съучастие с Б.Д.Н.,по хулигански подбуди /изразяващи се в непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,като употреба на сила и незачитане на човешката личност на публично място –в заведението, направил опит умишлено да умъртви Е.И.И.,като с нож /неустановен по делото/ нанесъл четири удара в областта на гърба вляво на И. и един удар в областта на гърба,вследствие на което му причинил две проникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош и две порезни рани наранявания до гръбначния стълб,довели до левостранен хемоторакс и хеморагичен шок,както и лезия на широкия мускул и мускулен повдигач,като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-на И. е била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ-престъпление по чл.116, ал.1, т.11 във вр. с чл.20, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ,ал.1, пр.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.2 от НК.

Като частен обвинител в производството по делото е конституиран Е.И..Същият е конституиран и като граждански ищец,като е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от него граждански иск срещу подсъдимите Б.Н. и Д.Н. за сумата от 75 000 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от 24.10.2010 год.

Производството пред настоящия съдебен състав е проведено по реда на чл.371,т.1 от НПК,като съдът е одобрил изразеното съгласие от страните да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица,с изкл. на св.Л.,Л. и Б.,а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство,както и на тези при предишното разглеждане на делото по НОХД № 4257/11 год. на СГС.

         В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа изцяло фактическата обстановка,описана в обвинителния акт,като счита същата за доказана от всички събрани по делото доказателства,а именно,че двамата подсъдими са извършили престъплението,в което са обвинени.Не прави анализ на тези доказателства по две причини:на първо място,че делото се разглежда по реда на гл.ХХVІІ от НПК и подсъдимите са дали съгласие да не се събират доказателства,а същите се намират в кориците на делото и на второ място излага,че делото е приключило въз основа именно на тези доказателства веднъж с осъдителна присъда,която е минала през абсолютно всички инстанции и е била потвърдена.

Излага,че направеното предложение за възобновяване на наказателното дело е било на база новопостъпили доказателства,каквито са разпитите на двама свидетели-Л. и Л..В тази връзка счита,че не е без значение факта,че Л. и едно от подсъдимите лица имат  общи дела,като и двамата са били подсъдими по дело за държане и разпространение на наркотични вещества,познават се и са в добри отношения.Излага още,че двамата свидетели са в приятелски отношения помежду си,живели са заедно и са били интимни приятели към момента на деянието и освен това са имали възможност да дадат показания още при първото разглеждане на делото,което не е сторено въпреки положените усилия от служителите на съответното РПУ да установят и разпитат всички присъствали в дискотеката към онзи момент.Счита,че тези двама свидетели са се появили в един по-късен момент,за да потвърдят защитната версия,градена от подсъдимите и съпоставени техните показания с обясненията на подсъдимите,те пресъздават само един факт-че единият от подсъдимите не е извършил престъплението-Б.Н.,а само Д.Н. е лицето,което е нанасяло ударите по пострадалия.Твърди,че само в това отношение показанията им са еднопосочни,като във всичко останало е налице разминаване-относно светлината,която е била в заведението,относно разстоянието,на което са се намирали от инцидента- от 5 метра,както твърди Л.,до 25 м.според Л..Посочва освен това,че и двамата свидетели заявяват,че пострадалия е държал пистолет,без обаче да имат представа за този предмет,а твърдят,че само им наподобявал на пистолет.

Поддържа,че в същото време техните показания са в пълно противоречие със свидетелските показания,дадени от пострадалия,който от първия му разпит до последния е бил изключително последователен,като е твърдял едно и също-още от самото начало говори за двама човека,които са му нанасяли удари с нож,разпознава ги,дава описанието им,категоричен е ,че това са подсъдимите,единият от които е бил с цепната /заешка/устна.Счита,че тези показания на И. се подкрепят и от показанията на голяма част от разпитаните свидетели по делото-Г.Г.,Г. С.,А. и Д. и от приложените експертизи по делото,най-вече СМЕ.

Относно обясненията на подсъдимите,дадени по настоящото производство,твърди,че отново е налице противоречие дотолкова,доколкото за делото,което се води в СРС,Б.Н. е заявил пред настоящия състав,че са го били А. А. и Г. С.,а в същото време подс.Д.Н. е убеждавал как се е уплашил от Е.И.,как реално той бил нанасял побоя,вместо С. и той го бил скрил,тъй като бил страшно уплашен.

Предвид горното предлага на съда да признае двамата подсъдими за виновни в извършване на престъплението и при определяне на наказанието да се вземе предвид дългия период от време от извършване на престъплението до момента,което се явява смекчаващо отговорността обстоятелства и да наложи наказание на Б.Н. в размер на 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим,а на Д.Н. да определи лишаване от свобода за срок от 3 години,което на основание чл.66 във вр. с чл.63 от НК да бъде отложено за един подходящ изпитателен срок.Предлага да бъде изцяло уважен предявения от пострадалия граждански иск.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Е.И. напълно споделя изложеното от представителя на държавното обвинение,като също счита,че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.Обръща внимание на факта,че от събраните по делото доказателства се установява,че пострадалия И. е извадил пистолет едва когато вече е бил наранен и е бил изнесен от салона на дискотеката и няма никакви доказателства да е направил това преди този момент.Ето защо намира обясненията на подсъдимите за защитна теза.Счита показанията на новоустановените свидетели за противоречиви както помежду си,така и с всички останали събрани доказателства по делото.

По отношение на гражданския иск счита същият за безспорно доказан по основание и размер,поради което моли подсъдимите да бъдат признати за виновни за извършеното престъпление и да се уважи изцяло предявения граждански иск.

 Защитникът на подс.Б.Н. в лицето на адв.К.А. твърди,че от събраните доказателства,както на ДП,така и при първоначалното разглеждане на делото,а и пред този съдебен състав, не е установена по безспорен и категоричен начин виновността на подс.Б.Н.,а напротив:ясно е очертана една фактическа обстановка,при която той не би могъл изобщо да извърши престъплението,а именно:

На инкриминираната дата безспорно двамата подсъдими са посетили дискотека „Г.Д.Л.”,като до момента на сбИ.ето-около 03.00 ч.-04.00 ч. те не са влизали в пререкания и в конфликт  както с пострадалия И.,така и с останалите лица,седящи на съседното сепаре.Около 03.30 ч. по неустановени по делото причини,св.С. и А. са нападнали И.Е. и И.И. с палки.Още при първите удари,нанасяни спрямо Е.,последният паднал върху стоящият в близост Б.Н. и го повалил на земята-безспорно установено както от показанията на Е. и И.И.,така и от останалите гласни доказателства.След като е паднал на земята,подс.Б.Н. не е успял да се изправи,тъй като е бил удрян многократно и то в областта на главата.

Посочва,че са установени от СМЕ защитни наранявания по тялото на Б.Н.,причинени от предмет с продълговата форма и малък диаметър,което категорично би могло да бъде палка.И така,в момента,в който Б.Н. е паднал на земята и да бъде бит,той не е могъл да стане,да намери нож отнякъде и да нанесе наранявания на пострадалия И..Счита,че за това негово състояние са налице гласни и писмени доказателства,като от показанията на св.Л. и Л. се установява,че Б.Н. не е нанасял наранявания на Е.И.,а това е сторил само Д.Н.,тъй като е бил бит и през цялото време е бил на земята.Посочва,че св.Л. е заявила категорично,че въпреки дискотечното осветление е могла ясно да възприема случващото се и да вижда ясно лицата.

Продължава,че нанесените удари спрямо Б.Н. се установяват и от показанията на св.П.,който е заявил,че е възприел удара с палка от Г. С.,като не е видял Б.Н. по какъвто и да е начин да има оръжие.Посочва,че и св.Д. и Г. също са дали показания в тази насока.След като е бил бит,Б.Н. е бил изнесен от охраната навън в задната стаичка,като е бил със силно течаща кръв от главата и веднага след това е напуснал заведението и е посетил „Пирогов”.

Намира за спорно авторството на деянието,като на първо място посочва,че твърденията на пострадалия И. в насока,че Б.Н. го е наръгал с нож,не се подкрепят от нито един от свидетелите от компанията му ,а и разпознаване с него не е извършвано в хода на разследването.

Държи да отбележи,че нито от мястото на престъплението,нито от дома на подсъдимите са иззети ножове или дрехи,които са с кръв.Освен това заявява,че по делото е извършена техническа експертиза,от която обаче не е установено кои са лицата и какви действия са извършили,с оглед на което отново не може да се установи авторството на деянието,каквито твърдения има единствено в показанията на пострадалия.

Относно показанията,дадени от Г. С. и А. А. ,моли съдът да не ги кредитира,тъй като от приложените доказателства се установява,че те са подсъдими за причиняване на телесни увреждания на Б. и Д. Н.,като се касае за същия инцидент,поради което и са заинтересовани от изхода на настоящото дело.

С оглед на гореизложеното счита,че от нито едно от събраните доказателства не се установява Б.Н. да е извършил престъплението,в което е обвинен и този факт се установява само и единствено от показанията ,дадени от Е.И.-лице,което е било полицейски служител,носил е със себе си дори и във въпросната вечер оръжие,дори го е използвал за някакъв вид наранявания спрямо Д.Н..Поддържа,че не може само и единствено на база на неговите показания да бъде обвинено едно лице,което е било пребито от друго лице от компанията на Е.И.,цялото кървящо,не е можело дори да стане и се е нуждаело от помощ да бъде изведено от този инцидент,поради което и пледира да бъде признат за невиновен за престъплението,за което е предаден на съд.

Защитникът на подс.Д.Н. в лицето на адв.Н. А. не приема фактическата обстановка,описана в обвинителния акт и поддържана от представителите на държавното и частното обвинение.

Излага,че от събраните доказателства в хода на наказателното производство се установява категорично,че подзащитният й Д.Н.  заедно с брат си Б. е бил на дискотека по повод рожден ден на техен приятел в „Г.Д.Л.” на 24.10.2010 год. Седял в единия край на сепарето,а срещу него-противоположно бил брат му,откъм дансинга и пътеката към диджея.Забелязал е,че се разхождат двама мъже,към този момент непознати-св.И.И. и И.Е.,които в един момент са нападнати от св.А. А. и Г. С. с палки,с които безпричинно и без повод започнали да ги бият.Твърди,че това са високи и едри мъже,но изненадани от нападението ,не могли да реагират,като от внезапния силен удар по главата Е. паднал върху Б.,съборил го на земята и двамата свидетели започнали да бият и Б..Положението е било сериозно,при което Д.,макар и по-малък брат,напуснал мястото си и отишъл да помогне на брат си,да го издърпа от земята и да го изведе настрани от боя.В това време се намесил и пострадалия Е.И.,който с пистолета си му избил двата предни зъба.Тогава подзащитният й се изплашил,някой му подал нож и с него намушкал пострадалия няколко пъти отпред по тялото.Намесил се и неустановения по делото мъж „Г.”,който за да помогне на Д.Н.,нанесъл удари на пострадалия откъм гърба.Намесила се охраната и боят бил прекратен.Намира за безспорно установено,че Б. е издърпан от охраната  от земята и отведен в някаква служебна стаичка,където с вестници е попил кръвта от лицето си.Изтеглили и Д. и двамата излезли и потърсили помощ в „Пирогов”.

Насочва вниманието върху това защо това дело е било разделено с постановление от 2011 год.,като в тази насока намира не съвсем законосъобразни цели на прокуратурата и по този начин е загубена връзката,като опита за убийство излиза безпричинен,по хулигански подбуди.

Посочва,че от така събраните доказателства и от обвинителния акт срещу Г. С. и А. А. се установява,че те започват боя съвсем безпричинно,биейки тези свидетели и са причинили три сериозни телесни повреди на трима пострадалия,единият от които е Б.Н..

С оглед на събраните доказателства,че пострадалия И. е бивш служител на МВР и много скоро преди случката е напуснал,счита за очевидно,че неговата цел и на колегите му от 01 РПУ,и от прокуратурата е била да приключат разследването така,щото да не се установи какво прави,че с пистолета си е причинил средна телесна повреда,да получат подсъдимите едно тежко обвинение –опит за убийство по хулигански подбуди,което е абсолютно незакономерно.Не разбира защо прокуратурата не е положила никакви усилия да търси този „Г.” и да проведе обективно разследване.

Прави й впечатление освен това,че разделеното дело е приключило едва през 2015 год.,като очевидно идеята е била да се приключи настоящото дело с влязла в сила присъда и след това да се развие другия процес за другите пострадали лица и категорично да не се установи връзката,че казусът е един и същ,че двамата подсъдими не са причина за започване на скандала,а че са се защитавали и са пострадали.Пледира в тази насока съдът да приеме правна квалификация по чл.118 от НК,защото е очевидно,че Д.Н. е извършил деянието в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия Е.И. с насилие по отношение на брат му и специално към него,като му е причинил средна телесна повреда,избивайки двата му горни зъба.

Горната фактическа обстановка намира за установена от разпитаните свидетели,между които и Л. и Л..Твърди,че факта,че са познати сочи именно,че те казват истината,защото ако не са познавали двамата подсъдими нямало да разберат какво се е случило.Счита за безспорно,че те са били там и са видели какво се е случило.

Не разбира освен това какво толкова се обсъжда този пистолет на пострадалия И.,какъвто безспорно е имал,като се отчете,че свидетелите са млади хора и не могат да знаят какво е пистолет,още по-малко в суматохата,която е настъпила,с много пострадали и кръв.

Сочи обясненията на Д.Н.,който признава какво е направил,съжалява за извършеното,поради което счита,че наказанието му лишаване от свобода следва да бъде редуцирано,тъй като е бил непълнолетен и да бъде определено в рамките на минимума-около 2 година,което ще изиграе необходимото възпитателно въздействие върху него.

По отношение на гражданския иск моли същият да бъде съобразен с квалификацията и поведението на самия пострадал.       

В защитната си реч, майката на двамата подсъдими, конституирана в качеството на защитник,счита обвинителната теза в частта ,в която Е.И. е пострадал от подсъдимия Б.Н.,за недоказана.

Заявява,че в обвинителния акт е посочено,че пострадалия И. е станал и е тръгнал към Г. С. с намерение да предотврати сбИ.е между него и подсъдимите,като е направил опит да отблъсне с ръце,но те имали ножове и започнали да го нараняват,което се подкрепя единствено от показанията на пострадалия,които не кореспондират с другите доказателства по делото-от техническата експертиза на камерите не се виждал лицата на участниците,но ясно се вижда началото на боя-как тръгва едно лице с предмет в ръка от сепаре 104,след него още две или три лица от същото сепаре се насочват към съседното сепаре 52,пред което е дансинга.Сочи заявеното от св.И.,който е видял три или четири лица от едно сепаре в дъното да тръгват към съседното сепаре и малко след това видял въпросната групичка да се засилва с по-бърза крачка.Счита,че показанията на този свидетел съвпадат с това,което се вижда на камерите,че инициативата за боя е на компанията на 104 сепаре.Св.И.Е. и И.И.,които са стояли до колоната и не са от компанията на рождения ден,са били нападнати внезапно и неочаквано от Г. С. и А. А..Б.Н. още с отИ.ето си в „Пирогов” е съобщил за внезапно и неочаквано нанесен побой и е посочил лицата на дежурния следовател в болницата.Твърди,че св.И.И. е успял,пълзейки да се измъкне от боя,докато Е. е паднал,бутайки Б.Н.,след което и него са започнали да го бият,докато охраната не се е намесила да ги разтърве.Заявява,че са извършени разпознавания и тримата са разпознали С. и А. като лицата,които са им нанесли побоя и тези материали са били отделени в другото дело.

Относно това,че и тримата –И.Е.,И.И. и подс.Б.Н. са бити до безпомощно състояние,намира за установено не само от медицинската документация,но и от охранителите на заведението-св.А. Ч.,М.И.,И.И.,С.Р..Посочва,че Ч. е видял,че на земята лежи едно момче и рита с крака,бил е целият в кръв,вдигнали са го с М.И. и са го завели до главния вход-това бил И.Е..Сочи показанията на друг охранител-И.И.,който в показанията си е заявил,че е видял да бият едно момче и че това е именно подс.Б.Н. и го е извадил от мелето,като от него е течала кръв.Охранителят С.Р. е видял колегата си И.И. как води към изхода едно момче,на което цялата глава е била сцепена и е течала кръв,като и на двамата им е направило впечатление,че същият има много специфичен белег на устата.Цитира и заявеното от тях,че когато е изведен навън Б.,боят е продължавал.Обобщава,че показанията на посочените свидетели,обсъдени в съвкупност с тези на Л. и Л.,техническата експертиза и СМЕ на подсъдимите е една съвкупност от доказателства,която установява различна фактическа обстановка от описаната в обвинителния акт.

Продължава,че с постановление за обединяване на наказателно производство от 02.06.2014 год. на СГП,с което се обединява пр.пр. №710 от 2014 год. и пр.пр. № 11060/10 год. на СГП е разпоредено делото да се води срещу неизвестен извършител,да бъдат разпитани св.Л. и Л. и да се извършат всички действия по разследването,но единствено са били изпълнени указанията да се разпитат Л. и Л.,без да е направен и най-малък опит да бъде установен неизвестния извършител,въпреки че има немалко данни за него.Подкрепя се с това,че не е трудно да бъде разпитан рожденика К.Г.,който го е поканил на рождения си ден,а вместо това са разпитани свидетели,които да кажат какво е било осветлението в дискотеката,от какво разстояние се вижда.

Посочва,че Л. и Л. са били на бар 2,който е доста близко до сепаре 52 и то е първото ,което се вижда от бара.Сочи показанията на шефа на охраната И.И.,който е заявил,че го е извикала сервитьорката,която му е казала,че до бар 2 има сбИ.е.Твърди,че е извършена проверка за криминален анализ на лицата Л. и Л.,но никаква проверка не направена за установяване самоличността на А. и затова приема,че не са извършени всички необходими действия за разкрИ.е на обективната истина,което от своя страна означава,че прокуратурата не се интересува от нея.

Обръща внимание и на цитираните разпознавания,на които се позовава представителят на държавното обвинение във връзка с описанието на Б.Н..Сочи в тази насока,че Г. С. го е описал като висок 175 см.,с нормално телосложение,късо подстриган,с тъмна коса,специфична уста.Св.А. :”Момчето,което размахваше нож и ме поряза имаше особен белег на горната устна,беше на възраст 20-24 год.,висок 175 см.,мургава кожа,но не беше циганин,с тъмна коса”.Според св.С.Д. същият е бил на възраст 25-26 год.,към 180-185 см.висок,много черен,със заешка муцуна”.Твърди,че от описанието на тези свидетели единствено съвпада белега му по рождение,като  е видно,че е с бяла кожа,кестенява коса,към 2010 год. е бил на 19 години.

По отношение на изложеното в обвинителния акт,че за да попречи на обв.Б.Н. да нанася удари с нож в корема,пострадалия И. му нанесъл удар с ръка,като Н. паднал на земята,изправил се и избягал,твърди,че от изготвената и приета по настоящото дело СМЕ е установено,че нараняванията,които е получил Б.Н. не могат да са причинени от един удар,а той е получил такива в различни области на тялото и нараняванията му са защитни,опитвал се е да се предпази,което противоречи на обвинителната теза,но потвърждава първоначално дадените свидетелски показания от подсъдимите за ситуацията,в която се е намирал и е пострадал.

Счита,че по делото са останали множество неизяснени въпроси,като например как така златния синджир на св.Е.,при толкова много хора в дискотеката,при идването на полицията се е намерил и върнат на сервитьорка.Защо пистолетът на Е.И.,който твърди,че не го е използвал и му е бил на кръста,е бил прибран в касата на заведението и управителят И.Д. е твърдял,че не го познава,но е прибрал пистолета в касата и не е съобщил на полицията за това обстоятелство,въпреки че е бил питан веднага след инцидента.Защо С.Ц. е предал пистолета 2 дни след инцидента и как така Е.И. си е дал пистолета на непознато лице от заведението да го прибере?Защото не е искал да си го носи в болницата или се е страхувал,че ако го предаде веднага,то същият ще бъде иззет,съответно ще бъде направена експертиза,от която да се установи,че са избити зъбите на Д.Н..

Поддържа,че Е.И. е бил може би доста близък с управителя на заведението и не само той,а цялата компания и може би всички от персонала ги е страх да кажат какво са видели в действителност,в който смисъл сочи показанията на св.Б.,който се е намирал в непосредствена близост до случващото се,но твърди,че нищо не е видял.Напомня,че сервитьорите в заведението са съобщили,че компанията на Ж. от Л. е идвала често в заведението,а св.И.Е. е заявил,че тази компания се занимава с наркотици в заведението,като други свидетели са казали,че знаят,че тази компания е ударна бригада.Продължава,че всички от компанията на 104 сепаре към 2010 год. са били на възраст около 27-30 год.-Г. С. -боксьор,Е.И.-спортист по кикбокс,бивш полицай и съответно обучен,на който пистолета му е бил върнат около 2 седмици след инцидента,без да му е търсена отговорност за това,че е бил с него в заведението и без да е питан как така е оставил пистолета на случайни хора и защо веднага не е съобщил на полицая Б.,с който е разговарял в заведението преди да дойде линейка и на който е казал,че знае кои са го направили и ако види,ще ги разпознае,без да съобщи,че едното от лицата има белег.Смята,че пострадалия е съзнавал неправомерното си поведение,защото е бил наясно с правните норми за носене,съхранение и употреба на огнестрелно оръжие,което е използвал на публично място,в питейно заведение и с него е избил зъбите на Д.Н..Съзира,че именно това е причината той да не съобщи на полицията за пистолета и да го скрият в касата на заведението.

Поддържа,че причината за инцидента е именно хулиганското поведение на компанията от 104 сепаре и на самия Е.И.,без повод и причина да нападнат И.Е.,И.И. и подс.Б.Н. и извода на прокуратурата относно авторството на деянието е грешен,защото няма как той да е лицето,срязало ръката на св.А.,няма как да е наранил Е.И.,да е избягал,след това да се е върнал да го пребият във времето от 2-3 минути,още повече,че когато е бил изведен,боят още не е бил приключил.

Заявява,че той е личност с чисто съдебно минало,без криминални прояви и затова моли съдът да постанови оправдателна присъда за Б.Н.,както и да оправдае Д.Н. по повдигнатото му обвинение и да преквалифицира извършеното от него по чл.118 във вр. с чл.115 от НК,тъй като последния е бил нападнат,с избити зъби и несъмнено е бил в състояние на афект.Поддържа,че деянието е извършено от него при евентуален умисъл,тъй като не е целял настъпване на смърт,не е имал намерение да убива,а да спре нападателя си,тъй като нападнатият има право на активна защита.

Допълва относно св.Л. и Л.,че те не са били разпитвани в предходните производства именно защото не са били търсени,както не е търсено и лицето А.,въпреки че именно тези двама свидетели дават неговото описание-висок около 1.75 см.,черен,мургав,но не циганин,описанието,което се дава на Б.Н..

По отношение на светлината в дискотеката твърди,че все пак сервитьорите трябва да обслужват,да се вземат поръчки,от което следва,че от едно недалечно разстояние всеки може да види какво се случва.

Моли за оправдателна присъда за Б.Н. и съдът да прецени за Д.Н..

Подс.Д.Н. дава обяснения по обвинението.Твърди,че това е било отдавна,но си спомня,че са отишли на рожден ден на К.Г.  в „Г.Д.Л.” заедно с брат си Б. и инцидента е станал след полунощ.Спомня си още,че са седели по-надолу в сепарето и брат му е седял до колоната и съответно оттам са минали  двама човека и едни хора от съседното сепаре са започнали да ги бият с палки.Единият човек е паднал върху брат му и почнали да го бият и него и така станали участници в боя.Брат му паднал,започнали да го бият,той отишъл да види как е и да го дърпа долу по земята,след което бил ударен с палка по ръката.След това се изправил,погледнал ,че има още трима-четирима човека и го ударили с пистолет в гърдите.Бил много уплашен.Единият пострадал бил с пистолета,след това посочил,че е този,който му разбил зъбите с пистолета,защото имало разговори да им се смекчи присъдата.Е. му казал :”Няма да казваш,че той ме удари с пистолета”,като бил и непълнолетен,уплашен и мислел,че ще му се смекчи наказанието и го послушал.Е. му избил зъбите,целия бил в кръв и го наръгал,защото посегнал пак да го удари,подали му нож и го наръгал,за да спре да го бие и тогава Е. спрял и се дръпнал.След това имало и едно друго момче-„Г.”,който седял от задната страна на Е.,който видял,че ще се бият и оттам взел брат си,дошла охраната и го извела и той тръгнал с него и с Г.-брата на рожденика и излезли от задния вход на дискотеката.

Излага,че в СРС има дело,в което е пострадал от този инцидент,заведено срещу Г. С. и Н.,но още няма присъда.

Повтаря,че Е.И. го е ударил с пистолет с черна дръжка,сребрист.После разбрал,че е служител на полицията и е бил вече охрана на шефа на дискотеката и затова е бил с пистолет вътре.

Когато брат му седял до колоната,ударили И.Е. един от двамата,които са пострадали и после ударили и брат му и съответно Е. паднал върху брат му и почнали да ги бият и двамата.След падането брат му не успял да стане,докато не дошла охраната и през цялото време е бил на земята.Не може да каже самия него кой го е ударил с палка по ръката.

Подс.Б.Н. също обяснява,че са били на рожден ден.Седяли на сепарето и около 03.00 ч.-04.00 ч. станал инцидентът.Както си седял с гръб към другото сепаре зад него,изведнъж някакви мъже паднали върху него и почнали да го бият.Даже не разбирал какво се случва.Погледнал и видял,че го бият с палки няколко човека и след това охраната го изнесла навън.

Не видял къде е бил брат му,защото през цялото врем бил на земята,но когато охраната го изнасяла го видял,заедно ги изнесли.Отрича да е виждал Е.,който бил някъде далеч от него.Седял на сепарето вдясно от колоната и с палки го бил Г. С..

Повтаря,че с палки го удряли по главата на няколко места,по тялото,по краката,гърба,навсякъде.Прикривал се,защото бил на земята.С И.Е. се прикривали на земята,защото ги биели с палки и двамата,след това охраната ги вдигнала.

Имало много кръв по лицето му и почти нищо не виждал,а когато бил на земята се предпазвал,като прикривал лицето си с ръце,тъй като те го налагали.Когато ги извели от дискотеката,охраната им казала:”Бягайте бързо,защото тези ще ви убият.”.Прекалено много се изплашил и почнали да бягат надолу по улицата,хванали едно такси и отишли в „Пирогов”.

В правото си на лична защита подс.Д.Н. изразява съжаление за всичко,като заявява,че тогава е бил непълнолетен,с избити зъби и много е страдал за това деяние.

В последната си дума отново изказва съжаление за всичко,а подс.Б.Н. заявява,че е невинен,не е наранил никой и моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

 

Подсъдимият Б.Д.Н. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д.Д.Н. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан , ЕГН **********.

С присъда № 99 от 27.03.2012 год. по НОХД № 4257/11 год. на СГС,НО,15 състав подс.Б.Д.Н. е признат за виновен в това,че на 24.10.2010 год. ,около 03.30 ч.,в гр.С.,в заведение „Г.Д.Л.”,находящо се на ул.”****,като извършител,в съучастие с непълнолетния Д.Д.Н. като извършител,по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви Е.И.И.,като с нож нанесъл три удара в областта на корема,вследствие на което му причинил три проникващи прободно-порезни наранявания в корема,довели до лезия на тънкото черво в съвкупност с хемоперитонеум и хеморагичен шок,като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-на И. била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ-поради което и на основание чл.116,ал.1,т.11 във вр. с чл.115 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим на изтърпяване-в затворническо общежитие от закрит тип,определен на основание чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС.

Със същата присъда подс.Д.Д.Н. е признат за виновен в това,че по същото време и на същото място,като непълнолетен,но могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да ръководи постъпките си,като извършител,в съучастие с Б.Д.Н. като извършител,по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви Е.И.И.,като с нож нанесъл четири удара в областта на гърба вляво на И. и един удар в областта на гърба,вследствие на което му причинил две проникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош и две порезни наранявания до гръбначния стълб,довели до левостранен хемоторакс и хеморагичен шок,както и лезия на широкия мускул и мускулен повдигач,като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини-на И. била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ,поради което и на основание чл.116,ал.1,т.11 във вр. с чл.115 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.18,ал.1,пр.1 и във вр. с чл.63,ал.2,т.2  от НК във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим на изтърпяване-в затворническо общежитие от открит тип,определен на основание чл.59,ал.1 и чл.61,т.3 от НК.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на Е.И. сумата от 40 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението,ведно със законната лихва от 24.10.2010 год. до окончателното изплащане,като в останалата част до пълния му размер предявения иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът е върнал на подс.Б.Н. черна риза с къс ръкав,а на подс.Д.Н. бяла тениска със сиви надписи,отнел е в полза на държавата и е постановил унищожаването на останалите веществени доказателства и е осъдил подсъдимите да заплатят разноските по делото и държавна такса съобразно уважения граждански иск.

По жалба на подсъдимите,с решение №2 от 18.02.2013 год. на САС, по ВНОХД № 594/12 год.присъдата е изменена единствено в частта относно връзката с чл.63,ал.2,т.2 от НК досежно подс.Д.Н.,като съдът е приел същата да се счита по чл.63,ал.2,т.1 от НК.В останалата част присъдата е потвърдена.

С решение №257 от 15.07.2013 год. на ВКС по н.д. №840/13 год. решението на САС  в изменителната му част е отменено,а в останалата част е оставено в сила.

С решение на ВКС 237 от 23.05.2014 год. по к.н.д. № 644/14 год.производството по делото е възобновено,отменени са решенията на ВКС и САС,както и присъдата на СГС и делото е върнато на прокурора за разследване.

Въз основа на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира,че фактическата обстановка е такава,каквато е установена от предходните съдебни състави и тя е ,както следва:  

На 24.10.2010г. в дискотека „Г.Д.Л.”, находяща се на ул. „****** в столицата, на входа й на работа като охранители били свидетелите С.Р. и И.И., а в залата работели свидетелите М.И., А.Ч., техния колега К.Д. и още едно лице. На входа на дискотеката нямало скенер или металотърсач. Посетителите били проверявани за оръжие ръчно от охранителите на входа, като в конкретната вечер това вършели Ст. Р. и И.И.. Въпреки че се стремели да изпълняват добре трудовата си функция, случвало се в заведението да попадат лица, въоръжени с различни предмети.

Подс. Б.Н. бил чест посетител в заведението, но никога до тогава с него не е имало проблеми или скандали. Той имал характерен белег по рождение на горната устна, наричан „заешка уста”.

Около 0,30 ч. на инкриминираната дата в дискотеката в сепаре № 104 били настанени свидетелите Е.И., Г. С., А. А., С.Д., С. Н.. Св. Е.И. имал в себе си законно притежаван пистолет „Байкал”, а свидетелите С. и А. носели сгъваеми метални палки. Непосредствено до тяхното сепаре, отделено от колона, имало второ сепаре - № 52, в което да празнуват рожден ден на свидетеля К.Г. били брат му - Г.Г. и свидетелите М.С., И. Д., М. П., С. Д., С.Д. и двамата подсъдими Б.Н. и Д.Н.. Последните двама носели сгъваеми ножове. И на двете маси имало поръчани бутилки с алкохол, като св. Е.И. не употребил такъв, подс. Б.Н. изпил около 100 мл. уиски, а подс. Д.Н. около 50 мл. от същото питие. Двете компании не се познавали помежду си.

Въпросната вечер заведението било пълно с посетители, между които и свидетелите И.Е., И.И. и Н.К.. На работа били сервитьорки, управителя на дискотеката – Т.Г. и ди джей. Звучала силна музика. Светлината в помещението не била постоянна, а променяща се. Имало святкащи лампи, прожектори, светещи в различни цветове, които се въртели и кръгли сфери. Нямало момент, в който в заведението да било в пълен мрак. Виждало се на 5 - 10 м. В дискотеката имало монтирани камери, които записвали случващото се в нея.

В непосредствена близост до сепаре № 52 имало стълбички, а странично на тях били разположени маси № 63, 62 и 61, пред които имало и пътека за преминаване. 

Свидетелят И.Е. заедно със св. И.И. обикаляли заведението по време на нощната дискотека и се държали предизвикателно ,като блъскали безпричинно хората в заведението.

Около 3 часа И.Е. и И.И., връщайки се от ди джея, намиращ се вдясно на сепаре № 104, безпричинно блъснали св. С.Д. ,след което се изправили, за да гледат посетителите на дансинга. Затова А. А. и Г. С. станали от своето сепаре и бутнали с ръце свидетелите И.Е. и И.И.. Между тях възникнало сбИ.е. Към създалата се ситуация се присъединил и св. С.Д.. В същото време (докато Е. и И.И. блъснали безпричинно С.Д.) подс. Б.Н. стоял прав в края на своето сепаре до колоната и танцувал с гръб към дансинга. Подс. Д.Н. бил до него в сепарето. От сблъсъка между св. Е. и И.И. от една страна и А., С. и Д. от друга, Е. паднал върху подс. Б.Н. ,като първият едновременно ритал и блъскал с ръце. В този момент св. Г. С. извадил носената от него метална палка и започнал да ударя св. И. Е. с нея по главата и тялото, а св. А. А. ударил с палка св. И.И., който също паднал на земята. В резултат от нанесените на И.Е. удари с палка, на последния бил счупен носа. Боят се разраснал и в него се включили множество лица, между които и двамата подсъдими. Те се намирали извън сепарето си - в пространството пред него, непосредствено до стълбичките до 63 сепаре. В създалото се меле подс. Б.Н. извадил ножа си и порязал св. А. А. по ръката. Освен ударите с палка, св. И.И. получил и три порезни наранявания на лявата ръка, прободно порезни наранявания на брадичката, лявото коляно и прободна рана на лявата предмишница ,като той успял да се промъкне, пълзейки между масите, до своето сепаре, където дошла една от управителките в заведението и го отвела с помощта на св. Н.К. в складово помещение до идването на медицински екип.

Виждайки възникналото сбИ.е, охраната се намесила в него, като св. М.И. и А.Ч. извели св. И.Е. извън заведението, както и още едно лице, на име С. – познат на св. М.И., който го закарал до МБАЛСП „Пирогов”, т. к. бил с порязана ръка. Навън св. И.Е. установил, че му липсва златния ланец, който носел. Затова отново влязъл в заведението, за да го потърси.

В същото време (докато свидетелите С. и А. нанасяли удари на И.Е. и И. И.) св. Е.И., който от своето сепаре видял началото на конфликта и станал, за да го преустанови, забелязал, че двамата подсъдими са се включили в боя, че били извадили ножове, които проблясвали на светлината в дискотеката и се насочили към св. С., който бил с гръб към тях и не ги виждал. В този момент, св.Е.И. направил една-две крачки и застанал между св. С. от една страна и подсъдимите от друга. Действието се развивало на стълбичките между сепарето на двамата подсъдими и маса № 63. Св. Е.И. се опитал да избута подсъдимите, като те започнали да му нанасят удари с ножове. Двамата подсъдими били с лице срещу св. Е.И., като подс. Д.Н. бил по-вляво от него. Подс. Б.Н. нанесъл удар с ножа си в корема на И., а подс. Д.Н. в крака му. Подс. Б.Н. продължил да нанася удари на пострадалия в областта на корема. Св. И. ударил подс. Б.Н., за да спре да го намушква, през което време другият подсъдим Д.Н., който се намирал вляво от И., го намушкал няколко пъти с нож в лявата част на гърба, при което пострадалия усетил задъхване. Получило се сборичкване между тримата, като пострадалият се опитвал да се защити срещу атаката с ножове, при което получил и няколко защитни наранявания по ръцете и множество повърхностни наранявания в горната част на тялото. Е.И. ударил Б.Н. с юмрук, който от удара паднал, а ръката на И., между третия и четвъртия пръст, в резултат от същия удар, се сцепила. Веднага след падането на подс. Б.Н., Е.И. се обърнал и ударил и подс. Д.Н., който продължавал да го мушка с ножа си, след което свидетелят паднал. Макар и силен физически, от понесените удари, пострадалия паднал на земята, а двамата подсъдими се смесили с останалите биещи се пред тяхното сепаре.

Освен с двамата подсъдими, свидетелят нямал досег с други лица в мелето. Останалите биещи се били зад гърба на И..

Макар схватката между тях да траела кратко време ,св. И. успял добре да запомни лицата на двамата извършители - подс. Б. Н. по белега на устната, а подс. Д.Н. по много характерните вежди. Същият не възприел татуировки по ръцете на извършителите, но запомнил, че подс. Д.Н. бил със сива блуза.

Св. И. почти веднага след падането си на земята се изправил и видял, че има много кръв по себе си. Забелязал и на няколко метра от себе си управителя на заведението, до когото достигнал и му казал да извика линейка, защото е намушкан, след което се подпрял на едно от близките сепарета.

В този момент, по сигнал на сервитьорка от заведението, от входа, за да помогнат да разтърват биещите се, били извикани св. И.И. и св. С.Р.. Влизайки в залата за посетители, те видели стоящия и подпиращ се на сепарето св. Е.И., който се опитвал да стигне до мивките, за да се измие. Св. Р. го съпроводил до тоалетните, а св. И.И. възприел подс. Б.Н. в мелето, като три лица го биели. Свидетелят видял лице, облечено с бяла тениска да удря подс. Б.Н. до сепаре № 52, който паднал. Там в мелето били множество лица, между които св. Г. С. и А. А., които нанесли няколко удара с палка в главата и тялото на подс. Б.Н.. В същото време и подс. Д.Н., виждайки, че удрят брат му, се опитал да предотврати нанасянето на повече удари, но сам получил удар с палка в областта на зъбите от св. Г. С.. Създала се суматоха. Множество хора бягали в различни посоки. В този момент св. И.И. и К.Д. достигнали до биещите се и хванали лицето с бялата тениска, като го издърпали от мелето и по този начин разделили двамата братя от биещите ги лица. Св. И.И. видял подс. Б. Н. сам да излиза от боя и му казал да го последва до задния изход на заведението. Когато двамата с подс. Б. Н. тръгнали в указаната посока, св. Е.И. бил до мивките. Подс. Б.Н. се държал за главата и споделил, че са му я разбили. Св. И.И. му казал да го изчака до ледарката, която се намирала в близост до задния изход на дискотеката, докато види какво става с пострадалия И.. При излизането от боя подс. Б. Н. бил последван от един от охранителите и от брат си – подс. Д.Н.. До задния изход на дискотеката двамата братя видели св. Г. Г., с когото заедно я напуснали и отишли с такси в МБАЛСМ „Пирогов”. Там се установило, че били избити до венеца предните зъби на подс. Д.Н. и били зашити раните по главата на брат му. По-късно дошъл и св. К.Г., който казал на подсъдимите, че са ги били Д.Б. и М..        

След като св. И.И. влязъл в тоалетната видял св. Е.И. да се подпира на мивката целия в кръв. Св. Е.И. му казал, че е намушкан и му е прилошало. Тогава св. И.И. и С.Р. го завели в една от служебните стаи, където бил и св. И.И.. Св. И.И. и С.Р. си свалили тениските, за да притискат раните на св. Е.И.. Те възприели множеството порезни рани по тялото на пострадалия И., а именно на гърба, около врата, в областта на ребрата; ръката му също била много срязана. Св. И.И. си говорил с Е.И. докато дойде линейката като го питал кой му е сторил това. Св. Е.И. му отвърнал, че знае кои са, но иска първо да се оправи.

Св. Н.К. влизал и излизал от служебното помещение, където бил настанен да чака неговия приятел св. И.И., в търсене на св. И.Е., който междувременно бил влязъл отново в заведението. Златният ланец на св. И.Е. бил намерен и му бил върнат скъсан.

Дошла полиция и медицински екипи. Докато лекарите се занимавали с оказване на първа помощ на пострадалите, които впоследствие били откарани в различни болници, св. В. Б. също видял сериозно пострадалите лица. Те имали кръв по себе си. Направило му впечатление, че по-тежко пострадалото момче било напълно адекватно. То му казало, че се опитало да разтърве две биещи се компании. Б. видял по тялото му множество наранявания - на ръката, на крака и гърба му. Опитал се да установи извършителя на престъплението ,като разговарял и с приятел на другия пострадал, който му посочил лица, които нямали наранявания по себе си.

Св. Н. К. заедно със служители на полицията и заведението изгледали записите от камерите и видял едър силует с бяла тениска в епицентъра на боя.

Пострадалият Е.И. бил откаран в МБАЛСМ „Пирогов”, като по пътя разговарял с лекарите, които му казали, че му е пробит белия дроб и има вероятност да не оживее. В МБАЛСМ „Пирогов” констатирали, че дишането му било отслабено, имал 3 на брой прободни рани в областта на корема, които уверено кървяли. Установени били и рани на лявото бедро. В областта на гръдния кош били установени VІ-VІІ порезни рани. Чрез ултразвук било намерено количество свободно подвижна течност под черния дроб. Пострадалият бил опериран по спешност, като се предприели промивка на коремната кухина, долна левостранна торакокцентеза и зашИ.е на тънкото черво. Направени били ревизия на раните, кръвоспиране и тампонада. Били проведени две оперативни намеси ,като при първата били отстранени 500 мл. кръв от коремната кухина, а при втората 1,5 мл. кръв от гръдната кухина. Наложила се повторна операция, при която било установено нараняване на плеврата, в гръдната кухина била установена 1000 мл. кръв и лезия на 8 междуребрена артерия. По отношение на пострадалия Е.И. било проведено спешно лечение с влИ.ия, антибиотици, антикоагуланти, биопродукти, дренажи, аспирации.

Когато се събудил след операцията, пострадалия Е.И. усещал постоянна болка в гърдите и корема, бил абсолютно неподвижен, боляло го цялото тяло, като когато си поемел въздух изпитвал силна болка в гърдите, които негови страдания продължили до януари 2011 г.

В дискотеката на 24.10.10г. бил извършен оглед и били иззети угарки от цигари, пластмасови бутилки; салфетки с червена материя. Били предадени 3 бр. DVD дискове, съдържащи записи от охранителни камери, монтирани в дискотека „Г.Д.Л.”.

На 25.10.10г. двамата подсъдими били прегледани от съдебен лекар в УМБАЛ „Александровска” ЕАД и за получените наранявания им били издадени СМУ с №№ 327 и 328 от 25.10.10г.

На 26.10.10г. подс. Д.Н. разпознал в полицията и посочил св. Г. С. като лицето, което го ударило и му избило зъбите.

От своя страна и подс. Б.Н. разпознал свидетеля Г. С. и А. А. като лицата, нанасяли му удари с палка.

От жилището, обитавано от Б. Н., на 25.10.10г. били иззети светла тениска, размер ХL с надписи и запечатана с картон серия А 052824 и един брой черна риза с къс ръкав с етикет Денил ХХХL, запечатана с картон серия А 058719. Протоколът за извършеното процесуалноследствено действие бил депозиран за одобрение в 24 часовия срок за това в СГС и бил одобрен.

Посочените вещи били изследвани по експертен път и по тях не били открити следи от кръв. Обектите били поставени в хартиени пликове с печати с №№ А 0148546 и А 0148547.

На 27.10.10г. св. Е.И. бил разпитан по делото и в показанията си дал описание на извършителите, като изрично заявил, че може да ги разпознае.

На 11.11.10г., след като бил изписан от болницата, св. Е.И. бил разпитан отново и веднага след като повторно описал външния вид на извършителите било проведено разпознаване, при което процесуалноследствено действие св. Е.И. посочил Д.Н. като лицето, което го намушкало с нож в левия крак и в гърба в ляво. Пострадалият посочил, че го разпознал по веждите.

На 17.12.10г. било извършено освидетелстване на Б. Н. със съгласието му, за което бил съставен нарочен протокол.  По отношение на него не било извършвано разпознаване в досъдебното производство.

В хода на съдебното следствие пред този състав е допусната и приета СМЕ на двамата подсъдими,от която се установява,че :

-при инцидента на 24.10.2010 год. подс.Б.Н. е получил разкъсно-контузни рани в задната теменна област на главата вляво и в дясната челна област,кръвонасядания и оток на клепачите на лявото око,кръвоизлив под конюнктивата,ивицесто кръвонасядане на шията вляво,кръвонасядане и оток по предната повърхност на лявата предмишница от страната на лакътната кост и кръвонасядане на гърба с двойно ивичест характер,които са в резултат от предмет с продълговата форма и малък диаметър,за което свидетелства морфологията на установените увреждания,а именно:рани с линейна форма в теменната област на главата и двойно ивичесто кръвонасядане по задната повърхност на гръдния кош и ивичесто кръвонасядане на шията отляво.Според експертите ,останалите травматични увреждания не са характерни и могат да бъдат получени от удари както с продълговат предмет,така и от удари с части от човешкото тяло-юмруци,ритници и други.

Вещите лица са установили,че нанесените удари са в различни анатомични части на тялото,което им е дало основание за извода,че тялото на Б.Н. се е намирало в различно положение спрямо нанасящите ударите.Кръвонасядането в областта на лявата предмишница от страната на лакътната кост и отокът в същата област са с характер на защитно нараняване,т.е. Б.Д. се е опитал да се предпази от нанасяне на удари по тялото му.

По своята медико-биологична характеристика получените увреждания представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Експертите установяват още,че при този инцидент подс.Д.Н. е получил счупване до нивото на венеца на първите два горни зъба с кръвопропИ.е на алвеолите им,кръвонасядане и охлузване по лигавицата на долната устна срединно,които са в резултат от удар с твърд,тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност,за което свидетелства морфологията на увреждането,а последното може да се получи както от удар с пистолет,така и от удар с палка,които имат ограничена удряща повърхност,но поради липсата на специфични белези вещите лица не могат да дадат категоричен отговор какъв е видът на предмета.Поддържат категорично обаче,че този удар е нанесен с предмет с ограничена контактуваща повърхност,а увреждането по своята медико-биологична характеристика представлява избИ.е на зъби,без които се затруднява дъвченето и говоренето.

Видно е,че в СРС е образувано НОХД № 19116/15 год. по внесен срещу Г. С. и А. А. обвинителен акт,за извършено от първия престъпление по чл.131,ал.1,т.4,пр.3 във вр. с чл.129,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 129,ал.2,пр.1,алт.2 във вр. с ал.1 от НК срещу А. за причинени на И.И. и И.Е. ,както и на подс.Б.Н. и Д.Н. средни телесни повреди,посредством нанасяне на удари с метална палка.Съдът е дал ход на съдебното следствие.

От писмо на МВР,Дирекция „Човешки ресурси” се установява,че Е.И.И. е бил служител на МВР от 01.11.2006 год. до 14.06.2010 год.,като служебното му правоотношение е било прекратено на основание чл.245,ал.1,т.4 от ЗМВР.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на направения анализ на събраните по делото доказателства: дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подс. Б.Н. и Д.Н.; показанията на свидетелите Е.И., И.И., С.Р., М.И., А.Ч., В. Б., И.Е., И.И., Н.К., Г. С., А. А., С.Д., С. Н., Г.Г., К.Г., М.С., И. Д., С.Д., М. П., С. Д., дадени на досъдебното производство и по НОХД № 4257/11 год. на СГС,прочетени на основание чл.373,ал.1 във вр. с чл.283 от НПК,тези на св.Л.,Л. и Б.,дадени пред настоящия съдебен състав, заключенията на съдебно-медицинската експертиза и ДСМЕ, съдебно-психиатричната експертиза за Д. Н., съдебнопсихиатричните експертизи за подс. Д. и Б. Н.,  СМЕ на веществени доказателства, ТЕ и ВТЕ, протоколите за извършени действия по разследване на досъдебното производство: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум към него; протокол за претърсване на жилището, обитавано от Б. Н. и изземване на вещи от него, определение на СГС за одобряването му, протокол за разпознаване и фотоалбум към него, протокол за освидетелстване на Б. Н.  и фотоалбум, СМУ за нанесени телесни увреждания на И. Е., Д. Н., Б. Н. и  И.И., епикризи за Е.И., Д. Н. и Б. Н., протоколи за разпознавания, извършени от Е., Д. Н. и Б. Н., схема на заведението,СМЕ на двамата подсъдими,допусната и приета от настоящия състав   и останалите писмени доказателства, приложени по досъдебното производство.

 

Съществените за предмета на делото факти се установяват от показанията на свидетелите Е.И., И.И., С.Р. и останалите служители от охраната в заведението, от показанията на свидетелите М.С., И. Д., М. П., С.Д., Г.Г., К.Г., И.Е., И.И., Н. К., Г. С., А. А., така и в обясненията на двамата подсъдими.

Безпротиворечиво от изброените доказателствени източници е установено,че подсъдимите, заедно с посочените свидетели, на инкриминираната дата били в заведение „Г.Д.Л.”, намиращо се на ул. „****** в гр. С.,на входа на което работели И.И. и С.Р.. В залата, където били разположени дансинга и масите, били свидетелите М.И., А.Ч., техния колега К.Д. и още един охранител, било пълно с посетители, осветено от прожектори и лазери, виждало се на 5 - 10 м, имало монтирани камери, които записвали ставащото в него.Двете компании, тази на подсъдимите и на пострадалите седели на сепарета с № 104 и № 52 и не се познавали преди случая.Свидетелите И.Е., И.И. и Н. К. били настанени в друга част на заведението - на сепарета с №№ 25 и 26, които били разделени от сепаре № 104 чрез дансинга.Подсъдимите, тяхната компания и тази на св. Е.И., без него, консумирали в заведението алкохол, като подс. Б.Н. изпил около 100 мл. уиски, а подс. Д.Н. около 50 мл.Свидетелят И.Е. обикалял заведението, като се държал предизвикателно,безпричинно блъскал останалите посетители в дискотеката.Около 3 часа между компаниите ,седящи на сепарета №№ 104 и 52 възникнало сбИ.е, което за кратко време се превърнало в масов бой, в който се включили множество лица. При това сбИ.е пострадали неустановен брой лица, между които св. Е.И., И.И., И.Е., А. А., както и подсъдимите Б. и Д. Н..  

Следователно, датата на деянието, присъстващите в заведението и възникналото масово сбИ.е, при което пострадали много хора, са установени по несъмнен начин.

 Основният спор в настоящото производство е съсредоточен върху авторството на деянието,като тезата на държавното и частното обвинение е,че в условията на съучастие,като съизвършители ,двамата подсъдими са нанесли на пострадалия инкриминираната телесна повреда,докато защитата поддържа,че само подс.Д.Н. е автор на престъплението,тъй като Б. е бил ударен по главата,в резултат на което е паднал на земята и не е участвал в станалото меле.

Съвкупният анализ на свидетелските показания и най-вече тези на пострадалия Е.И. формират у настоящия съдебен състав убеждението,че и двамата подсъдими са извършили престъплението ,за което са предадени на съд,като подс.Б.Н. го е наръгал няколко пъти в корема с нож,а подс.Д.Н. първо в крака,а след това  и няколко пъти в лявата част на гърба.

 Показанията на св.Е.И. са еднопосочни  и последователни от самото начало на наказателното производство,поради което и съдът ги поставя в основата на фактическите си изводи.Налице е последователност в описанието  на действията и външността на лицата,извършили престъплението спрямо него,които показания намират подкрепа в заявеното от св.Г.Г.  и И.И..Така пред последния пострадалия И. е споделил веднага след деянието,че знае кой го е наранил и още в хода на досъдебното производство е дал описание на извършителите,посочил е тяхното разположение спрямо него,действията им,характерните им черти,а по-късно е разпознал категорично подс.Д.Н.. Информацията,дадена от пострадалия,че двамата подсъдими са държали в ръцете си ножове,с които са му нанесли ударите,описвайки къде точно са попаднали те,е в синхрон със заключението на ДСМЕ,от която са установени 16 на брой наранявания с нож,част от които са нанесени в посока отзад напред,а тези в коремната област-с посока отпред назад,което подкрепя изнесеното от пострадалия за посоката на нанесените му удари от подсъдимите и тяхната позиция спрямо него.Според тази експертиза,раните на корема и гърба може да са от два различни ножа,което отново съответства на заявеното от св.И..

Св. Г.Г. сочи, че двамата подсъдими се биели с някакви момчета. В досъдебната фаза свидетелят е заявил, че двамата подсъдими са застанали от двете страни на високо здраво момче, което било между двамата братя. Описал е че, Б. бил пред момчето, а Д. /отнесено към Д.Н./зад него.Възприел е, че те ръкомахат и го удрят, че то се свлякло на земята и че по тримата имало много кръв. Това изцяло съответства на заявеното многократно от пострадалия разположение на участниците в сбИ.ето между него и двамата подсъдими.

На така заявеното от пострадалия се противопоставят обясненията на подсъдимите и твърденията на св.Л. и Л.,дали показания  едва след приключване на наказателното производство с влязла в сила присъда по НОХД № 4257/11 год. на СГС,послужили като основание за възобновяване на делото и изслушани от настоящия съдебен състав.

Подс.Д.Н. поддържа,че брат му Б. седял до колоната,оттам минали двама човека и едни хора от съседното сепаре почнали да ги бият с палки.Единият от двамата /И.Е./ паднал върху брат му и съответно почнали да го бият и него,отишъл да види брат си,започнал да го дърпа,но бил ударен с палка.Изправил се,видял 3-4 човека и го ударили с пистолет в гърдите-Е.И. го ударил с пистолет,като му избил зъбите .Наръгал го,защото той пак посегнал да го удари,подали му нож и той го наръгал ,за да спре да го бие.Тогава Е. спрял и се дръпнал. Брат му не успял да стане,докато не дошла охраната,като през цялото време бил на земята.

Подс.Б.Н. заявява,че както си седял на сепарето с гръб към това зад него,изведнъж паднали някакви мъже върху него и почнали да го бият с палки /А. А. и Г. С./.На земята до него бил и И.Е.,който също понасял удари с палки.След това охраната го изнесла навън.Не видял къде е брат му,защото през цялото време бил на земята.Е. не го виждал,тъй като бил някъде далеч от него.

Св.Л. заявява,че в нощта на инцидента е била в дискотеката заедно с приятеля си Е.Л. и се  намирала на разстояние около 5-10  /10-15/ крачки от сепарето,на което са седели подсъдимите.Спомня си,че на съседното сепаре имало друга компания,а помежду им стоели две момчета от тази компания,която тя не познавала.Нещо се скарали и едно от момчетата от това сепаре хванало едно от правостоящите момчета,ударило го,то залитнало и паднало върху Б.,който в този момент бил прав.След това го ударил два пъти в главата и Б. паднал.Брат му станал да го защити,сдърпали се,станало още едно момче от компанията на Б. и Д.,след което отстрани дошъл здрав,едър мъж,който извадил пистолет и ударил Д. по лицето.През това време Б. бил на земята.Станал бой,охраната влязла и двама от тях изнесли Б. към тоалетната,а Д. останал в боя.Не видяла дали Д. е ударил някого,но изразява увереност ,че Б. никой не е удрял,защото не бил в състояние-цялата му глава кървяла,бил на земята и две момчета го изнесли.Не видяла и поведението на човека,ударил Д. с пистолет след удара,понеже станало сбИ.е и те си тръгнали.

Св.Л. дава показания,че бил с приятелката си Л. в заведението и там случайно видял приятелите си Д. и Б. в едно сепаре.Разбрал от тях,че празнуват рожден ден на техен приятел и седнали на бара,който се намирал в близост до тяхното сепаре.Разстоянието било около 5-6 метра.Между сепарето на подсъдимите и сепарето на други момчета стоели две изправени момчета.Момчетата от сепарето нападнали двете момчета с палки.Б. седял с гръб към тях на една табуретка.Като почнали да бият момчетата,те паднали и се строполили върху Б. и оттам започнали да бият и хората от сепарето,както и Б. с палките.Б. паднал на земята окървавен и брат му Д. застанал пред един от мъжете,който биел Б. и се опитал да го защити.Застанал срещу него лице в лице и мъжът посегнал към него с предмет,подобен на пистолет,с който го ударил в областта на лицето.Д. направил крачка назад и извадил хладнокръвно оръжие от сорта на нож и наръгал човека,който го ударил в лицето.Наръгал го в областта на гърдите и корема.Малко след това се намесила охраната,която вдигнала Б. от земята,като не видял какво станало с Д.,бил много уплашен и предложил на приятелката си да си тръгват.Свидетелства,че зад гърба на това момче /Е.И./ е имало друго,мургаво,със сива фанелка,което също му е посегнало.На основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК са прочетени показанията на този свидетел,приложени по н.д. №644/14 год. на ВКС,касаещи самоличността на това момче,по отношение на което свидетелят изразява несигурност в тази насока и страх да свидетелства срещу този човек.

Анализът на обясненията на подсъдимите и показанията на тези двама свидетели,обсъдени наред с останалите свидетелски показания,показва сериозни противоречия както между обясненията на самите подсъдими,така и между заявеното от тях и двамата свидетели,а и между сведенията,дадени от всеки един от последните,които противоречия препятстват оценката им в смисъла,желан от защитата.Като се има предвид,че те касаят не само периферни /седял или бил прав до колоната подс.Б.Н.-бил прав според Л.,но според останалите бил седнал на табуретка/ ,но и съществени за предмета на доказване факти /имал ли е нож в себе си подс.Д.Н. или не,като самият той твърди,че някой му го подал,докато сл.Л. заявява,че го е извадил и хладнокръвно е започнал да нанася ударите по И./,съдът ги приема за достоверни единствено в частта,че двамата свидетели са били в дискотеката по време на инцидента,но в частта за участието на подсъдимите в него,а и на останалите лица не ги кредитира.Очевиден е стремежа на тези свидетели да подпомогнат с показанията си версията,лансирана от подсъдимите,заявявайки,че по време на боя подс.Б.Н. е бил на земята и не е взел участие в него,но освен,че са противоречиви,твърденията им са лишени и от логика дотолкова,доколкото всеки един от тях твърди да е възприел какво е било поведението на Б.Н.,но не и на Д.- св.Л. пестеливо си спомня,че последния е извадил нож,с който е наръгал пострадалия И.,но не видял какво е станало след това с него,а от своя страна св.Л. изобщо не видяла какво е станало с Д.Н.,при все че двамата братя са били близко един до друг. Все така нелогично звучи и твърдението на подс.Б.Н.,че бил на земята и не видял къде са брат му и пострадалия И.,обсъдено на фона на твърденията на брат му,че е бил в непосредствена близост до него,за да го защити.Като се има предвид и категорично заявеното от пострадалия,че и двамата братя са му нанасяли удари с нож,показанията на св.Г. и установеното от СМЕ,то показанията на двамата свидетели-Л. и Л. в тази част съдът приема за недостоверни.

Лишени от подкрепа от други доказателствени източници са и твърденията на подс.Д.Н. и показанията на св.Л. и Л., че пострадалия му е нанесъл удар с пистолет в областта на лицето.Тук следва да се има предвид заявеното от последния,че е нанасял удари на двамата подсъдими с ръце,за да се защити срещу атаката с ножове,което се подкрепя от заключението на експертите за констатираните защитни наранявания по ръцете му и множество повърхностни наранявания в горната част на тялото.Извън горното следва да се отбележи,че показанията на Л. и Л. съдържат известна доза несигурност за предмета,с който е бил нанесен удара в лицето на подс.Д.Н.,като св.Л. казва,че е било посегнато по него с предмет,подобен на пистолет,докато св.Л. твърди,че по начина,по който го е държал /отнесено към Е.И./ и ударил  Д. в лицето е приличало на пистолет,не видяла цев,но видяла дръжка,поради което и не го твърди на 100 %.Това,наред и с установеното от вещите лица,че увреждането на Д.Н.,изразяващо се в счупване до нивото на венеца на първите два горни зъби и кръвонасядане и охлузване по лигавицата на долната устна срединно може да се получи както от удар с пистолет,така и от удар с палка,обсъдено  на плоскостта,че св.С. и А. са нанасяли удари с метални палки,дава основание на съда да заключи,че липсват убедителни доказателства пострадалия И. да е нанесъл удар с пистолет в областта на лицето на подс.Д.Н..   

Относно нанесените удари с палки от страна на Г. С. и А. А. по отношение на св.И.И.,И. Е. и двамата подсъдими,доказателствата са еднопосочни в тази насока и не се нуждаят от самостоятелен анализ,като освен показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите,са налице и заключенията на съдебно-медицинските експертизи,установяващи получените от последните двама наранявания и механизма на причиняването им. 

Съставомерният резултат – причинените наранявания на пострадалия Е.И. и тяхната медико - биологична  характеристика, както и причините за настъпването им са установени по несъмнен начин от заключенията на основната и допълнителни СМЕ.

 Експертът, който ги е изготвил е категоричен, че на пострадалия са причинени три прободно-порезни наранявания в коремната кухина и те са довели до лезия на тънкото черво в съвкупност с хемоперитонеум и хеморагичен шок, две проникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош и две порезни наранявания до гръбначния стълб, левостранен хемоторакс и хеморагичен шок и лезия на широкия мускул и мускулът повдигач. Направил е извод, че ако не е била оказана спешна медицинска помощ, от развилия се хеморагичен шок, резултат от множеството наранявания и кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, както и от останалите повърхностни рани по тялото, смъртта е била неизбежна и е щяла да настъпи в срок от 30 – 45 минути.

         Въз основа на това заключение съдебният състав намира за доказано по несъмнен начин, че двете прободно-порезни наранявания в ляво на гръдния кош и трите прободно-порезни рани на корема по своята медико-биологична характеристика реализират признака нараняване, проникващо в гръдната и коремна кухини, всяко едно от които е наложило оперативна интервенция и представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота; левостранният хемоторакс, лезията на тънкото черво в съвкупност с хемоперитонеумът са причинили постоянно разстройство на здравето опасно за живота; лезията на широкия мускул и мускулът повдигач са причинили трайно затруднение  движенията на снагата за срок по-дълът от 30 дни, опасно за живота; непроникващите наранявания до гръбначния стълб са причинили временно разстройство на здравено неопасно за живота.

          Употребеното от двамата подсъдими вид и количество алкохол способства за извеждането на категоричен фактически извод, че състоянието на алкохолно опиянение, в което са се  намирали не ги е поставило във физическа немощ и дезориентация, респективно – не е представлявало обективна пречка да нанесат удари с голям интензитет. В тази насока съдът се основава и на заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи за подсъдимите,които кредитира напълно като обосновани, пълни и компетентни. Съгласно становището, поддържано от вещите лица, изготвили всички СПЕ, подсъдимите Б.Н. категорично е бил в състояние на субклинично към леко алкохолно опиянение, а подс. Д.Н. не е бил повлиян в клинична степен от употребения такъв. Нещо повече, въпреки непълнолетната си възраст, той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

  От СМЕ на веществени доказателства е видно, че по изследваните обекти – черна риза и бяла тениска не е доказано наличие на  кръв. Последната не е била оспорена от страните в с. з. и съдът я намира за обективна и на тази база я кредитира с доверие.

Действително, от мястото на престъплението не са иззети улики, които да свързват подсъдимите с престъплението. По дрехите, иззети от дома им не са установени петна от кръв и никой от свидетелите очевидци, освен пострадалия  и св. Г.Г. не сочи двамата подсъдими като автори на деянието, но независимо от това, при критичния прочит на всички доказателствени материали и поради факта, че съдът изцяло кредитира с доверие показанията на пострадалия, намира за неоснователен доводът на защитата на подсъдимите, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Напротив, според настоящия състав, обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин, т. к. независимо, че светлината е била обичайната за дискотека, установи се от различни източници, че видимостта е била 5-10 м, а действията, в които да участвали двамата подсъдими, са извършвани от непосредствена за пострадалия близост. Нещо повече, веднага след деянието двамата подсъдими са напуснали дискотеката, преди идването на полиция и медицинска помощ и са се отправили с такси към болница „Пирогов”, което обстоятелство им дава възможността да се разпоредят с оръжията на престъпленията, доколкото същите не са открити нито в заведението, нито в дома им.

Относно участието на трето,неустановено лице в инцидента и нанесени и от него удари с нож на пострадалия,следва да се отбележи,че в показанията на св.Л. и Л. се съдържат данни за това,както и в обясненията на подс.Д.Н.,които обаче отново се противопоставят на категоричните показания на пострадалия за авторите на посегателството върху него в лицето на именно на двамата подсъдими,подкрепени от показанията на св.Г.Г..

                

   ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената фактическа обстановка подс. Б.Д.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.11  вр. с чл.115, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК, като на 24.10.2010г. в гр.С., около 3,30 ч. в заведение „Г.Д.Л.”, находящо се на ул. „**** като извършител, в съучастие с непълнолетния Д.Н. по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви Е.И.И. като с нож нанесъл три удара в областта на корема на пострадалия вследствие, на което му причинил три проникващи прободно-порезни наранявания в корема, довели до лезия на тънкото черво в съвкупност с хемоперитонеум и хеморагичен шок, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини – на И. била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ.

Подс. Б.Н. от обективна страна е извършил деяние, пряко насочено към умъртвяване на пострадалия Е.И., като на посочените дата и място, чрез нанасяне на три удара с нож са причинени три проникващи наранявания в корема. Причинените от действията на подсъдимия травматични увреждания на пострадалия, както от директното трикратно въздействие на ножа върху корема са довели до състояние, при което неоказването на спешна медицинска помощ би довело до смъртта на св. Е.И., поради което и от обективна страна подсъдимия Б.Н. е осъществил необходимото за умъртвяването на пострадалия. Трите проникващи прободно-порезни наранявания в коремната област са довели до лезия на тънкото черво в съвкупност с хемоперитонеум и хеморагичен шок и до пряка опасност за живота на св. Е.И.. Те са били причинени от действията на подсъдимия, а не на друго лице. Деянието е извършено при условията на съизвършителство между него и подс. Д.Н..

         При преценката на умисъла на дееца съдът взе предвид действията на извършителя, цялостното му поведение, средството, с което е действал, насоката на ударите към жизнено важни органи на тялото.           В настоящия случай средството на престъплението – нож, и действията на подсъдимия Б.Н. – нанасянето на три удара с него от близко разстояние в областта на корема, говорят, че в съзнанието на подс. Б.Н. са били оформени представи, че действа с оръдие, годно да причини смърт, и че иска настъпването на този резултат. От субективна страна подс. Б.Н. е съзнавал, че с извършваните от него действия по нанасяне на удари с нож в жизненоважна част от тялото на пострадалия – корема, въздейства върху жизнените му процеси по такъв начин, че препятства нормалното протичане на същите до степен на тяхното спиране и в резултат на това умъртвяване на пострадалия. В конкретния случай у подсъдимия Б. Н. е било налице съзнание за най-общите елементи на причинния процес, който действията му обуславят, включително и за преследваната от него крайна цел, като не е необходимо подс. Б.Н. да е бил запознат с всички възможни и конкретни биологични и медицински проявления в организма на пострадалия, които инкриминираните действия са причинили. Наред с това е съзнавал, че не само той, а и брат му подс. Д.Н. обективно допринася за постигането на противоправния резултат, също нанасяйки удари с нож по тялото на пострадалия. Преследваната цел - умъртвяването на пострадалия Е.И., не е настъпила по независещи от Б. Н. причини – нанесения по подсъдимия удар от пострадалия, намесата на охранителите в заведението и оказаната спешно висококвалифицирана медицинска помощ. Нито една от причините, които са препятствали настъпването на смъртта на пострадалия не е била обусловена от самоволен отказ на подсъдимия Б.Н. от довършването на деянието.

Налице са били и изискваните от закона хулигански подбуди. Основание за този извод на съда е обстоятелството, че преди инкриминирания случай между подсъдимия Б.Н. и свидетеля Е.И. не са съществували каквито и да било взаимоотношения. Причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди по правило предполага отсъствие на лични отношения, на вражда, на завист между дееца и пострадалия, поради което и липсва личен мотив за извършването й. Основният мотив на дееца е била да демонстрира превъзходство над останалите членове на обществото, на пренебрежение към общоприетите ценности чрез посегателство върху пострадалия и незачитане на приетите норми на поведение. Събраните доказателства установяват именно такова поведение от страна на подсъдимия Б.Н. при посегателството над Е.И.. Установено е по делото, че без да е бил предизвикан от страна на пострадалия и игнорирайки присъствието на други хора на мястото, подсъдимия Б.Н. е нанесъл три удара с нож в тялото на И. ,като по този начин е демонстрирал поведение на безнаказаност и поставянето му над общоприетите правила и норми. Нанасянето на удари на свидетеля, довели до причиняване на инкриминираните увреждания, е станало на обществено място – в дискотека в присъствието на други граждани, което определя публичния характер на обективираните от подсъдимия действия, предприети срещу телесния интегритет на И..

Заключението на назначената по делото и приета съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за подс. Б.Н. изключва категорично действията на същия да са извършени от него в състояние на алкохолно опИ.е, в което той, поради употребения алкохол, да не е могъл да осъзнава свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. На тази база, съдът приема, че подсъдимият е психично здрав, бил е в състояние на алкохолно опИ.е – лека степен - във времето около инкриминираното деяние, но това не е повлияло съществено върху психиката и адекватността му.

От друга страна, на инкриминираната дата и място подс. Д.Н. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в качеството на извършител е осъществил състава на чл.116, ал.1, т.11  вр. с чл.115, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.18, ал.1 вр. чл.63 ал.2 т.2 от НК, т.к. заедно с  Б.Н. с нож нанесъл четири удара в областта на гърба в ляво на Е.И. и един удар в областта на гърба вследствие, на което му причинил две проникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош и две порезни наранявания до гръбначния стълб, довели до левостранен хемоторакс и хеморагичен шок, както и лезия на широкия мускул и мускулен повдигач, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини – на И. била оказана своевременно висококвалифицирана медицинска помощ.

На първо място, подс. Д.Н. е годен субект на наказателна отговорност. Същият, макар и непълнолетен към момента на извършване на престъплението, е бил в неговия край – на 17 години и не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Както тогава, така и понастоящем, е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не е бил повлиян в клинична степен от употребения алкохол.

От обективна страна на инкриминираната дата – 24.10.2010г. подсъдимият Д.Н., в съучастие с подс. Б.Н., като съизвършител е направил опит умишлено да умъртви Е.И.. Той е довършил деянието, но общественоопасните последици не са настъпили по независещи от дееца причини. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез нанасянето на удари с прободно-порезно оръжие - нож в различни области на тялото на жертвата - четири удара в областта на гърба на И. в ляво и един удар в областта на гърба, в следствие, на което му причинил две проникващи прободно-порезни наранявания на гръдния кош и две порезни наранявания до гръбначния стълб, довели до левостранен хемоторакс и хеморагичен шок, както и лезия на широкия мускул и мускулен повдигач, с което е предизвикал реална опасност за живота на И., тъй като нараняването е нанесено в жизненоважна област и при проникване на по-голяма дълбочина на действалото оръжие в областта на лявата половина на гърдите е бил наранен белият дроб, от което в кратък период от време е могло да настъпи смъртен изход. Този изход е могъл да настъпи  дори  и при оказване на спешна медицинска помощ.

 От изложеното следва извода, че действията на подсъдимия Д.Н. са били от естество до доведат до летален изход за потърпевшия И.. Налице е пряка причинно - следствена връзка между осъщественото от подсъдимия Д.Н. поведение и причинените тежки увреждания, поставили в реална опасност живота на пострадалия, спасен заради навременно оказаната висококвалифицирана медицинска помощ.

         Подсъдимият Д.Н. е осъществил докрай изпълнителното деяние, като е нанесъл смъртоносни по вид наранявания на жертвата, но общественоопасните последици, предвидени в закона не са настъпили. Последният не се дължи на поведението на дееца, а е поставен изцяло извън волята му. Смъртният изход е избегнат единствено заради успешно оказаната висококвалифицирана медицинска помощ - последвалата медицинска интервенция и извиканата скоро след нараняването Бърза помощ.

От субективна страна деянието е извършено от подс. Д.Н. виновно при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на друго лице и едновременно с това е искал  настъпването на общественоопасните последици. Съзнавал е и че действа заедно с брат си, който също е нанасял удари с нож по тялото на пострадалия. Този извод за наличие на пряк умисъл у подс. Д. Н. се налага от механизма на деянието – ударите са били насочени към жизненоважна част от тялото на пострадалия – гръдната кухина и гърба, които действия, наред с оръдието - нож спрямо И. неизбежно са годни да отнемат живота на жертвата, и с факта на извършването им е обективирано желанието на подс. Д.Н. за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Тежестта на уврежданията на Е.И. сочат, че същите са били причинени от удари, отличаващи се с чувствителен интензитет на силата, с която са нанесени. Заради това, както и поради факта, че ударите са били нанесени с оръжие, годно да причини сериозни, включително и смъртоносни, наранявания, съдът намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия разкрива пряката насоченост на умисъла, с който е осъществено.

Налице са и специфичните хулигански подбуди. Това е така, т.к. деецът е извършил престъплението без личен мотив, показвайки на присъстващите в заведението грубо незачитане на обществения ред и норми на поведение.

Няма основание за преквалификация на извършеното от този подсъдим в смисъла,желан от защитата му.За да е приложим състава на престъплението по чл.118,пр.1 от НК следва деянието да е извършено в състояние на силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие.Доказателства в тази насока не са налице,нещо повече,поведението на пострадалия е било да предотврати сбИ.е между подсъдимите  и св.Г. С.,а нанесените от него удари по тях са в резултат на осъществена защита срещу нападението върху него от страна на подсъдимите.  

Налице е и общност на умисъла на Б.Н. и Д.Н., който се изисква при съучастническата дейност. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в осъществяване на това престъпление заедно с друг извършител, действащ също умишлено в тази насока, като в конкретния случай тази общност на умисъла е в резултат на внезапно координиране на проявите на двамата извършители.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подс. Б.Н. престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. От друга страна СГС съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК, съгласно която при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление.

Съдът намира, че не са налице основания за приложение на наказанието доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, тъй като не са налице основанията на чл.38а, ал.2 и чл.38, ал.1 от НК предвид ненастъпването на съставомерните последици от деянието, което обективно не позволява същото да бъде характеризирано като изключително тежко по смисъла на посочените разпоредби.

Като отегчаващо отговорността на подс. Б.Н. обстоятелство съдът отчита високата обществена опасност на деянието и механизма на извършването му. Съдът прие наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: младата му възраст, факта, че продължава образованието си и е студент, чистото му съдебно минало, обстоятелството, че при възникналия конфликт е понесъл също телесни увреждания покриващи медикобиологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота, доброто му процесуално поведение, изразило се в съдействие при изясняване истината по делото чрез даване на обяснения. Ненастъпването на съставомерните противоправни последици от деянието съдът също отчита като смекчаващо обстоятелство,както и изминалия немалък период от време на разглеждане на наказателното производство. При така отчетените многобройни смекчаващи отговорността на подс. Б.Н. обстоятелства съдът счита, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание, а именно лишаване от свобода за срок от петнадесет години се явява несъразмерно тежко, поради което са налице основанията за определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

При отчетените отегчаващи и смекчаващи отговорността на подс. Б.Н. обстоятелства съдът счете, че при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

Съдът намери, че то се явява достатъчно по размер, за да окаже целеното от закона поправително, възпитателно и предупредително въздействие върху личността на подсъдимия и върху останалите членове на обществото. Доколкото съдът индивидуализира наказанието на подс. Б.Н. на 5 години, налице са основанията на чл.61, т.3 и чл.59, ал.1 от ЗИНЗС за изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим.

По отношение размера на наказанието, което следва да понесе подс. Д.Н. съдът съобрази санкционната част на разпоредбата на чл.116, ал.1, т.11 вр. чл.115 от НК, която предвижда наказание „лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна”, разпоредбата на чл.18, ал.2 от НК, която повелява при опит деецът да се накаже с наказанието, предвидено за довършено престъпление и факта, че по време на извършване на деянието подс. Д.Н. е бил непълнолетен, но навършил шестнадесет годишна възраст. В този случай следва да бъде приложена и разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от НК, която редуцира така предвиденото наказание с „лишаване от свобода от две до осем години”. При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия Д.Н., съдът съобрази наличието на следните отегчаващи отговорността обстоятелства – тежестта на деянието и механизма на извършването му,както и интензитета на нанесените удари. Този състав обаче констатира и множество смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са - младата му възраст, липса на предходни осъждания, коректно процесуално поведение, оказване на съдействие съда за разкрИ.е истината по делото и понесени телесни увреждания, покриващи състава на средна телесна повреда,както и периода от време за разглеждане на наказателното производство. Съобразно гореизложеното съдът прецени, че следва да наложи на подс. Д.Н. наказание към минималния размер на визираното в санкционната част на разпоредбата наказание лишаване от свобода, поради което определи наказание в размер от три години.

На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното на подс.Д.Н. наказание лишаване от свобода за срок от пет години,като за да приложи института на условното осъждане прецени,че за постигане на целите на наказанието и най-вече за неговото поправяне и превъзпитание,не е необходимо изолирането му от обществото,като в случая освен младата му възраст,тежест придоби и обстоятелството,че от момента на извършване на престъплението до постановяване на присъдата е изминал период повече от пет години и половина,през който той е създал семейство и е трудово ангажиран.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

За определяне размера на дължимата от подсъдимите обезвреда за причинените на пострадалия неимуществени вреди, обусловени от претърпените от Е.И. морални страдания, е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. ВС посочва в т.2 на ПП № 4/1968 г., че понятието „справедливост” по смисъла  на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от  конкретните обстоятелства като характер и начин на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. На тази база, СГС счита, че твърденията, предмет на настоящата претенция, за моралните болки и страдания, подлежат на установяване от самия пострадал и по начина, по който същия твърди, че ги е изпитвал, като затруднения, неудобства, интензитет, характер и проявна форма. В тази връзка, по делото са събрани доказателства, че след деянието на подсъдимите, гражданския ищец е претърпял операции, без които запазването на живота му не е било възможно и неминуемо е щяло да доведе до фатален край. Така предизвиканата реална опасност за живота на Е.И., както и претърпените от него значителни болки и страдания - когато се събудил след операцията усещал постоянна болка в гърдите и корема, бил абсолютно неподвижен, боляло го цялото тяло, когато си поемел въздух изпитвал силна болка в гърдите, които страдания продължили до януари 2011г. и следователно са търпени от него в един продължителен период от време, съпроводени с ужас от факта, че опасността за живота му е била съвсем реална, предвид пробития му бял дроб, множеството наранявания в корема и казаното от лекарите, че има опасност да не оживее и обстоятелството, че месеци след деянието той усещал силни болки и вземал болкоуспокояващи лекарства, обуславят основателността на предявения от него граждански иск срещу подсъдимите, като причинители на претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди. В конкретния случай на пострадалия Е.И. са причинени различни по вид телесни повреди, но е налице едно престъпно деяние, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат в съответствие с изискванията на т.17 и т.18 от Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС и затова макар Е.И. да е получил множество телесни повреди, то техния брой не следва да бъде обезщетяван отделно, а той се отразява на размера на присъденото обезщетение. Доколкото противоправното деяние, осъществено от подсъдимите Б. и Д. Н., не е било провокирано от поведението на гражданския ищец, този съдебен състав счита, че са налице основанията за осъждане на подсъдимите по предявения срещу тях от пострадалия граждански иск за обезщетяване на така причинените неимуществени вреди, но в размер на 40000 лв., който размер представлява справедливо обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди, а за разликата до претендираната сума от 75000 лв. бъде отхвърлен.

СГС счете за основателна претенцията на гражданския ищец за присъждане на лихвата върху сумата от 40000 лв. от 24.10.10г. до окончателното й изплащане. Това е така, понеже съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД - при задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, а съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, безспорно е, че лихвата се дължи от деня на увреждането. Задължението за лихва към обезщетението за непозволено увреждане е също последица от деликта и следва да се присъди в тежест на подсъдимите. То е неразделна част от стойността на цялото деликтно задължение към пострадалия.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимите Б.Н. и Д.Н. бяха възложени направените по делото разноски в размер на 2958,89 лева, както 1600 лв. представляващи 4% държавна такса върху уважената част на гражданския иск, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

  По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                            ЧЛЕН - СЪДИЯ:        

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 2.

 

 3.