№ 148
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502055 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Г. Н.,Й. Г. ЯН.,Й. Г. М.,Й. Д. ИВ.,АНК.
СТ. ИВ. И Д. Н. ИВ.,представлявани от пълномощника им адв.Д.К. против съдебно решение
№ 260188 от 13.08.2021г.,постановено по гр.д.№488/2020г.по описа на НРС,с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявеният от ищците срещу ОБЩИНА НЕСЕБЪР,представлявана от кмета
Николай Димитров установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на 14/27 ид.части от
4000/6736 кв.м.ид.части от поземлен имот с идентификатор № 53045.136.1 по КККР на
гр.Обзор ,с адрес на поземления имот „Чеир баши“ на площ 6 736 кв.м.с трайно
предназначение на земята:земеделска,начин на трайно ползване:друг вид земеделска
земя;трета категория на земята,при съседи имоти с идентификатори №53045.136.20,
№153045.136.19, №153045.136.3, №153045.136.4 и № 153045.135.203,който имот е
възстановен с Решение № 36/25.10.1994г.от ПК-Несебър на наследниците на Й С като
„др.селскостоп.т.от 6.738 дка,трета категория ,местност „Чеир баши“,имот № 136001 по
плана за земеразделяне на гр.Обзор,като е ПРЕКРАТИЛ производството по делото по
отношение на останалите идеални части от имота,съставляващи разликата над 4000/6736
кв.м.ид.части.
С подадената въззивна жалба ищците са оспорили решението на НРС в частта,с която
е отхвърлен предявеният от тях установителен иск за собственост срещу община Несебър. В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на
постановеното решение,като се изтъква,че за установяване на твърдяното право на
собственост ищците са представили решение на ПК-Несебър,което е стабилен
административен акт,а като официален документ се ползва с обвързваща доказателствена
сила.Твърди се,че назначената по делото СТЕ безспорно е установила,че процесният
поземлен имот е бил земеделска земя към момента на включването му в ТКЗС,както и към
1
момента на постановяване на решението на ПК-Несебър през 1994г.Считат,че съдът е
следвало да зачете реституционното действие на решението на ПК,като съобрази и факта,че
към момента на постановяването му не е имало доказателства,отричащи земеделския
характер на възстановения имот,който не е бил отчуждаван в полза на държавата,не е бил
актуван с АДС,не е бил отреждан за нуждите на ДСО“Млечна промишленост“ София.Не са
били намерени строителни книжа,доказващи извършването на строителни дейности,нито
постройките са били нанесени в някой от кадастралните планове на гр.Обзор,не са нанесени
и към момента. Посочва се,че неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.10 б ал.1
ЗСПЗЗ за да отхвърли исковата претенция,тъй като върху имота не е осъществено
мероприятие –комплекс от строителни дейности,а в практиката си ВКС е категоричен,че
хипотезата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ ще е налице тогава,когато в имота е извършено
благоустрояване,изградена инфраструктура,пътна мрежа,паркови алеи,масивни и
полумасивни сгради и др.Настоящият случай според въззивниците не е такъв,защото в
имота има няколко постройки в рухнало състояние и една що-годе поддържана сграда,които
не могат да се приемат за комплексно строително мероприятие,което да е функционално
свързано с намиращото се в процесния имот. Считат,че ако съдът бе обсъдил представеното
писмо № 382 от 19.03.1986г.и неоспорено от ответника,то щеше да направи други
изводи,защото от съдържанието на писмото се установява,че към тази дата в имота е имало
мандра,която е нестопанисвана от години,полуразрушена и с опасност от срутване. Съдът
неправилно е изградил изводите си върху заключението на вещото лице,описващо
сегашното състояние на сградите,а не състоянието им към момента на влизане в сила на
ЗСПЗЗ-01.03.1991г. Въззивниците считат,че доказателствата по делото водят до извод,че
още към м.март 1985г. млекопреработвателното предприятие не е функционирало и
сградите не са функционирали като такива,то не е налице хипотезата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ.
Считат за неправилен извода на НРС ,че решението на ПК-Несебър за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в
землището на гр.Обзор не почива на материалния закон. Решението на ПК считат за
законосъобразно,защото е издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ.Молят за отмяна на
решението на НРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което
предявеният иск да бъде уважен.Нямат доказателствени искания,претендират разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната община Несебър,която не е
депозирала писмен отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени,не се явяват.Представляват се от
адв.К.,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата община Несебър,редовно уведомена,не изпраща
представител и не изразява становище по въззивната жалба.
При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК,
въззивният съд го намери за валидно и допустимо в обжалваната част.
По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:
Пред НРС ищците са предявили срещу ответната община Несебър установителен иск
за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,с който да поискали съдът да приеме за
установено по отношение на ответника,че ищците са собственици на 14/27 ид.части от
4000/6736 кв.м.ид.части от поземлен имот с идентификатор № 53045.136.1 по КККР на
гр.Обзор ,с адрес на поземления имот „Чеир баши“ на площ 6 736 кв.м.с трайно
предназначение на земята:земеделска,начин на трайно ползване:друг вид земеделска земя,
който имот е възстановен с Решение № 36/25.10.1994г.от ПК-Несебър на наследниците на Й
С като „др.селскостоп.т.от 6.738 дка,трета категория ,местност „Чеир баши“,имот № 136001
по плана за земеразделяне на гр.Обзор.Ищците са твърдели,че в качеството си на
наследници на Й С са придобили правото на собственост на основание земеделска
реституция по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот,собствеността върху който им е била
възстановена с Решение № 36/25.10.1994г.от ПК-Несебър.Заявили са твърдение,че правото
2
им на собственост се оспорва от ответника,който е съставил неправомерно акт за частна
общинска собственост за процесната част от имота – 4000 кв.м.и за постройки,изградени в
него.Според ищците постройките са без строителни книжа,не са заснети в кадастралния
план и всички,с изключение на най-голямата,били разрушени поради нестопанисване.
Ответната община Несебър е депозирала писмен отговор на исковата молба,в който е
оспорила основателността на предявения установителен иск,като е оспорила
законосъобразността на решението на ПК-Несебър,с което е възстановено правото на
собственост на ищците,като издадено в нарушение на чл.10Б ЗСПЗЗ,тъй като в имота е било
извършено строителство на сграда с предназначение мандра,с площ 425 кв.м. и три
помощни помещения с площи съответно 22 кв.м.,32 кв.м.и 12 кв.м.По отношение на
прилежащия терен от 4000 кв.м.ответната община е заявила твърдение,че същият е бил
определен съгласно ПМС №41 от 23.11.1982г. ,като сградите и прилежащата площ са били
предадени безвъзмездно на община Несебър от ДСО“Млечна промишленост“ гр.София през
1986г.,за което са представени писмени доказателства.Ответникът твърди,че община
Несебър е собственик на процесния имот на посочените в акта за частна общинска
собственост от 1999г. основания.
НРС е събрал множество допустими и относими към спора доказателства,които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност в решението си,осъществил е и косвен контрол
за законосъобразност на решението на ПК-Несебър,оспорено от ответника. Според
въззивната инстанция изводът на НРС,че извършената реституция на процесния имот по
реда на ЗСПЗЗ е била незаконосъобразна е правилен,законосъобразен и обоснован от
доказателствата,събрани по делото.Въззивната инстанция споделя изцяло мотивите на
НРС,довели до крайния му извод за неоснователността на предявения установителен иск за
собственост,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Неоснователни са доводите и оплакванията на въззивниците,че първоинстанционният
съд е следвало да съобрази факта,че към момента на постановяване на решението на ПК,от
което ищците черпят правата си,не е имало доказателства,отричащи земеделския характер
на процесния имот,което не е сторил.
От представените и анализирани обстойно в мотивите на решението на НРС писмени
доказателства датиращи от 1986г.се установява безпротиворечиво,че в имота към 1982г.е
имало изградена мандра и помощни постройки към нея,която ДСО“Млечна промишленост“
е преустановило да ползва. Сградите са били предадени безвъзмездно за ползване на
кметство гр.Обзор през 1986г.,с надлежно съставен акт за приемане и предаване,били са
заприходени в инвентарната книга на кмеството на гр.Обзор с инв.№285/1986г.като
млекопреработвателно заведение в гр.Обзор с остатъчна стойност 35 219 лв. към
1996г./вж.удостоверение № 299 от 26.03.1996г.,л.34 от делото на НРС/.Представени по
делото са договори за наем ,сключвани от кметство гр.Обзор с наематели на части от
сградата „мандра“ през периода 1996г.-1999г. Писмените доказателства,представени от
ответника,преценявани в съвкупност със заключението на вещото лице по приетата по
делото съдебно-техническа експертиза,дават основание и на въззивния съд за извод, че към
момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ/1991г./ и към момента на постановяване на решение
№36 от 25.10.1994г.на ПК-Несебър,с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Й С върху имот: Друга селскостопанска територия от 6.738 дка ,трета
категория,местността „Чеир баши“,имот № 136001 по плана за земеразделяне в землището
на гр.Обзор,в имота са били изградени и са се намирали процесните постройки.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява
безпротиворечиво,че сградите,находящи се към момента в процесния имот са идентични с
описаните в Акта за частна общинска собственост- мандра 425 кв.м. и три помощни
помещения.Между страните няма спор относно идентичността на актувания с акт за частна
общинска собственост № 576 от 02.06.1999г. парцел в м.“Ямача“ от 4 000 кв.м.,върху който
3
са построени сградите с част от имота с площ 4000 кв.м. в м.“Чеир баши“,върху който е
възстановено правото на собственост на ищците по реда на ЗСПЗЗ. Вещото лице в
допълнителното заключение е посочило,че към момента на колективизацията имотът е бил
земеделска земя и е бил включен в блок на ТКЗС.Строителството в него е било
осъществявано на следващ етап- през периода 1970г.-1980г. Към момента на
постановяването на Решението на ПК-Несебър през 1994г.статутът на имота е бил посочен
като: „друга селскостопанска територия“. Отчуждителна преписка в община Несебър за
имота вещото лице не е установило,сградите не са били нанесени в предходни кадастрални
планове.Вещото лице е констатирало,че обектът не се ползва като млекопреработвателно
предприятие,а се е ползвал от наематели за автомивка,автосервиз и сервиз за битова
техника.
Неоснователни са възраженията на въззивниците,че от доказателствата по делото не се
установява да е било реализирано комплексно стопанско мероприятие преди влизане в сила
на ЗСПЗЗ. Всички доказателства безпротиворечиво сочат,че в имота е било реализирано
мероприятие – построени сгради на стопанско предприятие ДСО“Млечна промишленост“,с
предназначение – мандра и помощни постройки.Пак преди влизане в сила на ЗСПЗЗ,а
именно към 1986г. мандрата вече не е функционирала и по искане на кметство гр.Обзор
комплексът,включващ мандра и три помощни сгради е бил предаден безвъзмездно на
общината.Общината е ползвала и ползва сградите,които отдава под наем за различни
дейности- автосервиз,автомивка и сервиз за бяла техника.
В отговор на оплакванията във въззивната жалба,съдът допълва,че при преценката за
законосъобразността на решение № 36/25.10.1994г.на ПК-Несебър следва да се отговори на
въпроса дали към момента на постановяването на решението на ПК-Несебър процесният
имот е отговарял на законовите предпоставки на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ да се счита за
земеделски.
В чл.1 ал.1,ал.2 и ал.3 от ППЗСПЗЗ/ред.ДВ бр.72/93г./действал към момента на
одобряване на плана за земеразделяне законодателят е посочил изчерпателно кои земи са
земеделски по смисъла на ЗСПЗЗ. Независимо,че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ
сградите в имота не са били ползвани по предназначението им- мандра с помощни
постройки, фактът на застрояването на имота със сгради на стопанско предприятие остава
непроменен. Сградите са съществували и към влизането на ЗСПЗЗ в сила,и към момента на
възстановяване на собствеността през 1994г.Независимо,че сградите са били предадени за
безвъзмездно ползване на кметство гр.Обзор през 1986г.,тъй като ДСО“Млечна
промишленост“ е преустановила ползването им,безспорен факт е,че сградите не са били
съборени,а са продължили да съществуват.Предвид застрояването на процесния имот със
сгради на стопанско предприятие,не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на
чл.2 т.3 ЗСПЗЗ и чл.1 ал.1 т.3 ППЗСПЗЗ да се направи извод,че процесният имот е
земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Дори да се приеме тезата на
въззивниците,че мандрата не е била ползвана от ДСО“Млечна промишленост“,а сградите са
били изоставени и неподдържани,то имотът би попаднал в хипотезата на чл.1 ал.3
ППЗСПЗЗ,която не е променена и понастоящем. По отношение на такива земи нормата на
чл.1 ал.3 ППЗСПЗЗ предвижда,че те са земеделски, ако са годни за земеделско производство.
По делото не са ангажирани доказателства,които да обосноват безпротиворечив извод,че
процесният имот е годен за земеделско производство. Собствеността му е възстановена
съобразно решението на ПК с неясен статут: „друга селскостопанска територия“. Площта
на сградите и разположението им, което е видно от скиците към СТЕ, както и полагането на
асфалт в незастроената оградена част,видно от снимковия материал към СТЕ обосновават
според съда извод,че обективно не е възможно ползването на земята за земеделско
производство,тъй като същото изисква засаждане в почвата на селскостопански
култури/растения/, овошки и др.
4
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че решението на НРС следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба- оставена без
уважение като неоснователна.
Водим от горните мотиви Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260188 от 13.08.2021г.,постановено по гр.д.
№488/2020г.по описа на НРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата
на връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5