Определение по дело №1496/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261622
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Николай Найденов Младенов
Дело: 20211100201496
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

                                    П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

гр. София, 28.04.2021  г.

 

        

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 22-ри състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди  двадесет и първа година, в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

 

СЕКРЕТАР:

СВЕТОСЛАВА МАТЕЕВА

 

 

ПРОКУРОР:  МИХАЕЛА РАЙДОВСКА

 

сложи за разглеждане докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ЧНД № 1496 по описа за 2021 г.

 

Производството е по чл. 437 и сл. от НПК. Постъпила е лична  молба от осъденото лице Р.П.Х.,  с която прави искане за  условно-предсрочно освобождаване /УПО/ от остатъка на наложеното му наказание  „лишаване от свобода“.       

 

  На поименното повикване в 10.03 часа, се явиха:

 

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ И МОЛИТЕЛ Р.П.Х. –доведен от СЦЗ, явява се лично.

С УВЕДОМИТЕЛНО писмо е определен за служебен защитник адв. Н.П. от САК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се назначи служебен защитник.

СЪДЪТ

           О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник адв. Н.П. от САК на осъдения Х. за нуждите на настоящето производство.

ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ  се явява инсп.  М.М.и представя заверен препис от заповед №Л-91/06.04.2021 г. съдържаща упълномощаване по производства, по които СЦЗ е страна.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото. Няма искания за отводи.

 

СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,  поради което 

 

             О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на осъденото лице – Р.П.Х. – ЕГН **********.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.

 

С оглед липсата на искания

СЪДЪТ

           О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото с прочитане молбата от осъденото лице /прочете се/. 

 

ОСЪДЕН: Поддържам молбата.  Нямам доказателства.

АДВ.П.: Поддържам молбата. Нямам доказателства.

 

ПРОКУРОР: Оспорвам молбата, нямам доказателствени искания.

 

ИНСП.М..: Оспорвам молбата. Представям и моля да приемете актуална справка за статута за изтърпяване на наказанието на осъденото лице към момента.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.

 

СЪДЪТ счита,  че представеното писмено доказателство е относимо към настоящето производство, поради което

 

              О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото актуална справка за статута за изтърпяване на наказанието на осъденото лице към момента и заповед за представителна власт.

 

СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания за събиране на доказателства.

 

С оглед горното и като счита делото за изяснено от правна и фактическа страна

 

СЪДЪТ

             О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените към молбата на осъдения изготвени за целта на настоящото производство справки,  доклад, становища протоколи и документи от затворническото досие /прочетоха се/.   

 

ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

 

 

 

ИНСП. М..: Мнение на затворническата администрация  е отрицателно. Считаме, че е налице само първата предпоставка за УПО чл. 70, ал.1 о т НК.  По отношение на втората предпоставка дали са налице доказателства за поправяне на лицето, считаме че няма такива. Няма доказателства за поправяне, както и за трайно превъзпитание  на лицето и за изпълнение на целите на чл. 36 от НК. Голяма част от изтърпяното наказание – 8 месеца и 10 дни същия  е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и не е провеждана с него корекционна дейност, има проблемни зони независимо малкия остатък от наказанието. Моля да се остави без уважение.

 

ПРОКУРОР: Налице е само първата предпоставка за УПО.  Лицето е изтърпяло 2/3 от наложеното му наказание, но по делото няма доказателства, от които да е видна положителна промяна, това е видно и от доклада на затворническата администрация и становището, като е посочено, че корекционна дейност не е завършила и не са постигнати целите на чл.36 от НК.

Действително няма спор, че остатъка е сравнително кратък -  1 месец и 3 дни, но както беше отбелязано от инсп. М..8 месеца и 10 дни осъденото лице  е бил е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и не е провеждана с него корекционна дейност и това е довело до висок риск от рецидив и към момента. Независимо, че остава малко повече от месец до изтърпяване на наказанието то трябва да продължи в местата за лишаване от свобода и моля да не уважавате молбата.

 

Адв. П.: Не съм съгласна със становището на СЦЗ и СГП. Факта, че 8 месеца и 10 дни осъденото лице  е бил е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и не е провеждана с него корекционна дейност не следва да се счита в негова вреда,  не по негово желание е бил в ареста.  Първата предпоставка за УПО да е изтърпяна 2/3 от наложеното наказание  е налице. По отношение на другата предпоставка аз лично не мога да разбера след като социалния доклад пише, че има добро поведение , на какви факти почиват. Ако касае предшестващо поведение съгласна съм, но не обсъждаме поведението му преди да търпи това наказание. Моля да уважите молбата.

 

ОСЪДЕН: Моля да бъде уважена молбата ми.  Съгласен съм със защитника ми.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

 

СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, след като изслуша становищата на страните и се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 439, вр.чл. 437, вр. чл. 70 НК, като е образувано по молба на осъденото лице  с искане за условно предсрочно освобождаване  от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, с която твърди че са налице условията на УПО.

Към днешна дата, видно от справката на началника на СЦЗ фактически изтърпял 10 месеца и 27 дни, всичко 10 месеца и 27 дни,остатък – 1 месец и 3 дни от наложеното му наказание една година лишаване от свобода по НОХД № 96/21 г. на СГС.

Остатъка е малък като абсолютна стойност, но не е толкова висок и размера на наложеното наказание, който е една година. Става въпрос за наказание за престъпление извършено при условия на опасен рецидив. Това е отчетено и от законодателя в чл.70, ал.1 от НК, когато се постановява  УПО при такива престъпления лицето да е изтърпяло повече от 2/3  от наказанието, за разлика от останалите случаи, които не са при опасен рецидив.  Няма спор, че тази предпоставка е налице.  Спора е дали е дал доказателства за поправяне и дали е налице втората предпоставка.

Обстоятелството, че наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 1 година е започнало на 10.2.21 г. с приспаднат арест в размер на  8 месеца  10 дни е факт, който се разглежда от СЦЗ по един начин и по друг начин от защитника. Приспадането на задържането е било задължително и е сторено от съда, постановил това наказание.  Това същевременно има и друг аспект, че  периода на задържането  не се осъществява в затвор, а в арести и спрямо задържани лица с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ обективно корекционна дейност за постигане целите на наказание не се извършва, тъй като няма наложено наказание, а мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е  мярка за процесуална принуда.

Ако се игнорира това обстоятелство преценката за това дали едно лице, което търпи наказание „лишаване от свобода“ се е поправило преди края на наказание се осъществява по критерии - да е дал доказателства за поправяне. Това е необходимо независимо дали това лице е със зачетено предварително задържане или не. В случая  видно от доклада и от становището от СЦЗ дадени за него е, че има формална нагласа за  законосъобразно поведение доколкото се счита, че  има затруднения във формирането на такава нагласа. Оценката на риска разкрива проблемни зони във всички зони, които са изследвани.  Риска от рецидив е с високи стойност – 80 точки и не е променен спрямо този в началото на изпълнение на наказанието. Няма данни за наказания и награди. За да се твърди, че осъденото лице е дал доказателства  за поправянето дължи повече от дължимото поведението към затворническата администрация.  От друга страна е налице кратък остатък от наказанието. Само краткия остатък от срока на изтърпяване на наказание не може да е причина да се откаже УПО, но в случая този срок не е единствената причини, тъй като има  висок риск от рецидив и не е дал доказателства за поправянето си, поради което молбата се явява неоснователно.

 

С оглед горното съдът счита молбата за неоснователна и  корекционната дейност следва да продължи до изтърпяване на наложеното наказание.

 

На основание чл. 440, ал.1 от НПК

         СЪДЪТ

                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р.П.Х. – ЕГН  ********** за условно-предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието по НОХД № 96/21 г. на СГС, тъй като е неоснователна и не е дал доказателства за поправянето си

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране по гл.22 от НПК в 7-дневен срок пред САС.

 

         Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в  10.55  часа.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                         СЕКРЕТАР: