Решение по дело №2263/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 211
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20195220202263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.....

гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      Председател: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2263/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.П.Б., с ЕГН- **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 19-1006-003876 от 22.10.2019 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.104аот ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие със закона и при фактическа обстановка, различна от посочената в акта и НП, като се твърдят конкретни факти и обстоятелства и се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. С административнонаказателната преписка е депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна, излагайки подробни съображения.

Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателя е санкциониран за това, че на 12.09.2019 г., в 09,46 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“, е управлявал л.а. „***“ с рег. № ***, като ползва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участието на ръце.

По повод на това против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 153328/12.09.2019 г. за извършено нарушение на чл.104а от ЗДвП, в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподателят заявил, че имал възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН жалбоподателят депозирал писмени възражения, в които посочил, че не е използвал мобилния си телефон по време на управление на автомобила и че същият е бил в джоба му, когато е бил спрян от контролните органи за проверка.

АНО не възприел направените от жалбоподателя възражения и на 22.10.2019 г. въз основа на съставения АУАН издал атакуването НП. Последното било връчено на 08.11.2019 г. лично на жалбоподателя, който подал жалба срещу НП чрез АНО до съда, която била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 15.11.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя св. С.В. и св. А.Л., както и от писмените доказателства приети по делото.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, по аргумент на чл.63 ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя- аргумент от чл.314 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АНП е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец на установяване на нарушението. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.

Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му. Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна (цифрова) квалификация. Поради тези причини съдът намира, че АНО не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното НП.

Констатациите описани в АУАН и НП, че водачът използва мобилен телефон по време на движение без наличието на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете, се оспорват от жалбоподателя с твърдението, че той не бил използвал телефона и до момента на проверката не бил провел нито един разговор, както и че телефонът му бил в джоба му и едва при проверката го изкарал, за да го предостави на контролните органи да проверят твърденията му.

От доказателствата по делото и преди всичко от показанията на свидетелите В. и Л., подкрепени и от писмените доказателства- докладна записка и сведение- на л.11-12 от делото, се установява, че на процесната дата и място жалбоподателят по време на управление на автомобила е ползвал мобилен телефон. Св. В. беше категоричен, че е възприел движещия се срещу него автомобил, управляван от жалбоподателя, който държал вдигната ръката си. Това именно го е провокирало да погледне през бинокъла си и да види, че водачът държи в ръката си мобилен телефон, прилепен към ухото му. Затова е и спрял водача за проверка, като не имало друга причина да стори това. Св. В. заяви също, че е подал бинокъла и на своя колега- св. Л., който също констатирал, че водачът ползва мобилен телефон. Вярно е, че в съдебно заседание св. Л. каза, че не си спомня дали е гледал през бинокъла, но беше категоричен, че водачът е бил спрян заради това, че ползва мобилен телефон по време на управление на автомобила без устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.

Тези показания и двамата свидетели дадоха под страх от наказателна отговорност. Освен това съдът намери техните показания за обективни и достоверни, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Независимо, че тези свидетели са полицейски служители и в този смисъл са служебно свързани и зависими от АНО, то те нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя Б. като му приписват поведение, респ. нарушение, което иначе да не е извършил. Полицейските служители В. и Л., като дежурен автопатрул на Сектор ПП, са се намирали на кръговото кръстовище на ул. „Пловдивска“ в гр. Пазарджик, до бензиностанция OMV, където са отработвали ПТП. Именно от това място св. В. е възприел автомобила на жалбоподателя, който се движел по ул. „Пловдивска“ към тях. Благодарение на близкото разстояние, на което се е намирал автомобила до мястото, където е бил АП, добрата видимост към него, ниската скорост на движение на автомобила, поради обстоятелството, че е имало ПТП, контролният орган (св. В.) е възприел без каквото и да е съмнение наличието но мобилен апарат в ръката на водача без устройство , което позволява ползването му без необходимост от участие на ръцете (хендсфри). И за по-голяма убедителност той е погледнал и през бинокъл, като първоначалните му констатации са се потвърдили. Св. В. заяви също, че при спирането на водача, телефонът му е бил на седалката до него и че е заявил на контролния орган, че не е провел разговор. След като му било обяснено от св. В., че го е спрял защото е държал телефона в ръката си, жалбоподателят се съгласил с неговата констатация.

С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. за извършеното от него нарушение по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП във вр. с чл.104а от ЗДвП.

         Съдът намира за несъстоятелно и направеното възражение, че жалбоподателят до момента на проверката не бил провел разговор, което се установявало от справката от мобилния оператор и от представената разпечатка от мобилния му телефон. Вярно е, че от справките на мобилните оператори се установява, че жалбоподателят е абонат единствено на мобилния оператор „Теленор България“ и че ползва на свое име само един телефонен номер, като от разпечатката се установява, че към момента на проверката от контролните органи не е провел разговори от същия. Веднага следва да се каже обаче, че „използване“ по смисъла на чл.104а ЗДвП може да има множество проявления. Законодателят има предвид всяко едно служене с телефона според неговите функции, а не само „говорене“. Както се установява от текста на самата разпоредба, целта е ползването на телефона да не пречи на управлението на автомобила, да не отклонява вниманието на водача и ръцете му да не са заети с друго, освен с управлението и служенето с техническите приспособления в МПС. Поради това и без значение е дали чрез мобилното устройство се е говорило, набирало или се е извършвало друго действие. След като то е било в ръцете на водача по време на движение, то се счита, че е консумиран съставът на административното нарушение, разписано в  чл.104а ЗДвП.

         Но дори и да се игнорира казаното по-горе и да се има предвид, че използването на мобилен телефон има по-тясно значение, а именно само „говорене“, то е напълно допустимо и житейски възможно жалбоподателят да е разговарял по телефона, като това е сторил не с този телефонен номер, за който ангажира доказателства. така например, той може да ползва и друг телефонен номер, който не е регистриран на негово име. Освен това липсва каквото и да е доказателство, че представената снимка от регистъра на телефонните разговори е именно от мобилния телефон, който е бил използван от него на процесната дата. възможно е също част или всички набрани номера, входящи или пропуснати обаждания да бъдат изтрити от този регистър. И в този смисъл данните от представените доказателства нито могат да бъдат безспорни, нито убедителни.

Съдът не споделя и другото възражение изложено от процесуалния представител на жалбоподателя, а именно че изчисленото време за изминаването на разстоянието от мястото, където е бил възприет автомобила на водача до контролния орган не му позволявало възприемането му с помощта на бинокъл. По делото липсва каквото и да е доказателство с каква скорост се е движил автомобила на жалбоподателя. На второ място разстоянието, посочено от св. В., от което е възприел водача не е точно, а изхожда от неговата субективна преценка. В този смисъл използваната формула за изчисление на времето е приложена по отношение на едни не съвсем обективни данни за разстояние и скорост. Неприемливо е твърдението, че водачът се движил със скорост от 50 км/час. При положение, че на процесния участък от пътя е имало ПТП, то едва ли МПС са се движили с разрешената за населено място скорост от 50 км/час. Със сигурност движението е било с много по-ниска скорост. Тази обстановка именно е позволила на контролния орган и да използва своя бинокъл.

Макар възражения в тази насока да липсват, съдът за пълнота намира за необходимо да посочи, че случаят не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е на формално извършване. Законодателното му въвеждане касае сигурността на водача и на останалите участници в движението и е гаранция, с предвидената административнонаказателна отговорност при извършването му, за намаляване на онези рискови фактори, които са сред водещите по настъпване на ПТП, често с непредотвратими последици. Освен това обществената опасност на водача е завишена предвид предходните му санкционирания за извършени нарушения на ЗДвП (виж справка за нарушител/водач на л.15 от делото). Следва да се отчете и обстоятелството, че водачът е следвало да продължи движението си по главен път, където разрешената скорост е значително по-висока и се явява допълнителен рисков фактор за сигурността на движението.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел  степента на обществена опасност на конкретното нарушение. Отчетена е в пълна мяра и степента на вина на нарушителя, при което законосъобразно е наложено абсолютно определеното по размер наказание глоба от 50 лева за извършеното нарушение, с което ще се постигнат целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание и е законова последица от влизането в сила на НП. Въпреки това, съдът извърши проверка и по отношение на това обстоятелство. Отнемането на шестте контролни точки е извършено на основание чл.157 ал.3 от ЗДвП във вр. с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл.157 ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”.

Отнемането на контролните точки за нарушението по чл.104а от ЗДвП е извършено на основание чл.6 ал.1 т.8 във вр. с чл.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. Съгласно тези текст, на водач, който използва мобилен телефон по време на управление на МПС, следва да се отнемат 6 к.т. При това положение правилно АНО е приложил и тази санкция по посочената по-горе Наредба.

Всичко изложено до тук води до единствения извод, че издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване, а не отмяна на обжалваното НП, искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-003876 от 22.10.2019 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което на Н.П.Б., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.104аот ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева, като законосъобразно.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: