Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 05.08.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 65 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.26 във вр. с чл.170 от ЗЗД.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с
искова молба вх. № 4579/01.07.2019 г. от К.Г.А.,
ЕГН: ********** и А.В.А., ЕГН: **********,
чрез адв. Р.И., с адрес *** срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление: гр.
София. ул. „Околовръстен път" № 260.
Ищците излагат, че на
13.12.2007г. са сключили Договор за потребителски кредит ******* с „Юробанк И
Еф Джи България" АД (Договор), по силата на който получили потребителски
кредит в размер на 168 000 лева. За обезпечаване на вземането на същата дата са
подписали договор за учредяване на договорна ипотека, обективирана в Нотариален
акт № 89 том седми, рег.№ 6621, дело № 998 от 2007 година на Нотариус М.Д.,
рег.№ 173 на Нот.камара, с районна действие РС Ловеч, върху имот, представляващ
Поземлен имот в гр.***, с идентификатор 43952.515.269 по КККР на гр.Ловеч,
одобрена със Заповед № РД-18-10 на изп.директор на АК, с площ по скица от 198
кв.метра, заедно с построената в него масивно двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с ид.№ 43952.515.269.1 със застроена площ от 81 кв.метра.
Считат, че договорът за ипотека е
нищожен.
На първо място изтъкват, че
нищожността на договорната ипотека произтича от нищожността на договора за
потребителски кредит, а като нищожност на последния изтъкват нищожност на
клаузите относно: начина на формиране на годишния лихвен процент; липса на
методология за определяне на ГЛП; нищожност
на клаузите, предвиждащи връщане на кредита в швейцарски франкове; липса на
предмет, поради това, че банката не е предоставяла швейцарски франкове;
нищожност на допълнителните споразумения.
На второ място твърдят, че
договорът за учредяване на ипотека е нищожен, на основание чл.170 ЗЗД, тъй като
съществува неизвестност за размера на вземането и лихвите. Позовават се и на
разпоредбите на ЗЗП (чл.147, ал.1) и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година (чл.5).
Молят съдът да постанови решение,
с което да прогласи за нищожен договор за учредяване на договорна ипотека,
обективиран в Нотариален Акт за договорна ипотека № 89, том VII, peг. №. 6621,
дело №998 от 2007г. на нотариус М.Д. с район на действие Районен Съд- гр.
Ловеч, вписан в регистъра на Нотариалната кантора под № 173.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба с
вх. № 5022/19.07.2019 г. от„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК *********, чрез Адвокатско
съдружие ”ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИС”, ЕИК
*********, представлявано от адвокат Г.Р.Д. -САК, с който исковете се оспорват по основание и размер.
От фактическа страна се признава сключването на договора за кредит и
допълнителните споразумения, както и договора, с който вземането на банката е
обезпечено чрез сключване на договор за ипотека. Излага, че кредитополучателите по сключения
договор за банков кредит не изпълняват точно задълженията си да заплащат
дължимите месечни вноски по кредита, с оглед на което е депозирана искова молба
с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД по т.д. № 87/2017г. и е постановено Решение № 80/05.10.2018г.
Развиват конкретни възражения във връзка с твърденията на ищците за нищожност
на договорите.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба вх. № 6255/18.09.2019 г. от К.Г.А. и А.В.А., чрез адв. Р. И.,
в който с изразили становище във връзка с отговора на ответника. Относно
твърденията за недопустимост твърдят, че всички твърдения за нищожността на
отделни клаузи и на процесния договор са допустими, т.к. решението по т.д.
87/2017г. по описа на ОС -Ловеч няма да формира сила на пресъдено нещо относно
валидността на договора като цяло или отделни негови разпоредби. Доколкото по
т.д.№ 87/2017 г. не е предявен установителен иск с предмет нищожност на клаузи и/или на договора за кредит, то възраженията
за нищожност са изцяло допустими и подлежат
на разглеждане от настоящия съд. Посочват, че е напълно възможно съдилищата да
направят различни правни изводи по фактите, но законът е категоричен, че
мотивите на съдебните решения нямат сила на присъдено нещо. Излагат, че
доколкото по т.д. №87/2017г. не е предявен установителен иск с предмет
нищожност на клаузи и/или договора за кредит, то възраженията им за нищожност
са изцяло допустими и подлежат на разглеждане от настоящия съд.
В срок е подаден отговор на допълнителна искова молба вх.
№ 7160/23.10.2019 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, чрез АС
„ФРОНТЕКС ЛИГЪЛ СЪРВИСИЗ“.Считат допълнителната искова молба за недопустима и
неоснователна. Относно наведеното твърдение за недопустимост на предявения иск
посочват, че следва да се има предвид, че по т.д. 87/2017г. по описа на ОС
Ловеч е бил подробно изследван въпросът за това дали има неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит. Считат, че наведените твърдения за нищожност по
настоящото производство напълно съответстват на твърденията по другото дело, за
което има и постановено решение. Твърдят, че доколкото съдът следи служебно за
нищожността, поради неравноправност на клаузи в договора, чието изпълнение се
претендира, то преразглеждането на този идентичен спор за недопустимо. Излагат,
че в наложилата се съдебна практика е прокарано разбирането, че със сила на
присъдено нещо се ползва не само диспозитивът на съдебното решение, но и
констатациите за спорното право. Обсъдени са подробно условията, при които е
сключен договорът за кредит, като се акцентира, че не се касае за неравноправни
клаузи.
С молба от 16.12.2019 г. ищците с
отстранили нередовностите в исковата си молба, с оглед дадените от съда
указания с определение от 29.10.2019 г.
С Определение № 603/19.12.2019 г.
производството по делото е спряно, на основание чл.229, т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила съдебно
решение на т.дело № 87/2017 година на ЛОС. Възобновено е с определение № 260172
от 16.05.2022 година.
В съдебното заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. С нарочни молби са изразили
становище по хода на делото.
От събраните по делото писмени доказателства,
които е допуснал и приел, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 13.12.2007 година между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД (с
предишно фирмено наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД), от една
страна и К.Г.А. и А.В.А.,***, от друга,
е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по
силата на който банката е предоставила на ответниците кредит в швейцарски
франкове в размер равен на равностойността на 168 000 лева.Целта на кредита е
рефинансиране на ипотечен кредит към „Инвестбанк“АД и на потребителски към „Юробанк И Еф Джи
България" АД. Към датата на усвояване на предоставения кредит -
19.12.2007г. размерът на предоставения кредит в швейцарски франкове е 145 279 CHF. Според
условията на кредита ответниците дължат на банката възнаграждение под формата
на лихва, а лихвеният процент се формира като сбор от базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния
период на начисляване на лихвата и договорна надбавка в размер на 1,65 %
пункта. В договора подробно са посочени и лихвения процент при просрочие на
вноските по задължението, различните банкови такси и други вземания на банката-
такси, разноски и комисионни. Погасяването на кредита се осъществява на месечни
вноски, включващи главница и лихва, като размерът и падежът на всяка вноска,
както и разпределението по пера са установени в погасителен план. Договорено е
погасяването да става във валутата, в която кредитът е усвоен, а именно
швейцарски франкове-чл.6, ал.2 от Договора.
Съгласно чл.1, ал.4 от Договора за връщането на
кредита и за другите задължения по договора, ответниците-кредитополучатели
отговарят солидарно.
За обезпечаване вземанията на кредитора страните сключили
договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 89,
том VII, per. № 6621, дело № 998 от 2007г. на нотариус М.Д., per.
№ 173, вписан в Агенция по вписванията под вх.рег.№ 8843 от 13.12.2007г.,
Акт № 113, том III, дело № 6040 върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен
имот в гр.Ловеч, с адрес*******с площ по скица 198 кв.м, заедно с построената в
него масивна двуетажна еднофамилна жилищна сграда с ид. №43952.515.269.1 със
застроена площ от 81 кв.м.
На 05.02.2008г. е сключен договор за прехвърляне на
вземания, с който „Юробанк България" АД прехвърля на „Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД, на основание чл.99 ЗЗД, всички свои вземания по договори за
жилищни кредити, описани в Приложение към договора от 05.02.2008г., включително
и процесният.
След сключване на договора, цесионерът в качеството си
на кредитор и ответниците предоговарят условията по погасяване на кредита, като
за целта сключват няколко допълнителни споразумения от 17.04.2009г. и
30.10.2009г. към Договор за кредит № *******/13.12.2007г. Съобразно тези допълнителни споразумения
общият размер на главницата е 154 575.82 швейцарски франка.
На 17.11.2011г. „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД
прехвърля вземанията си на „Юробанк България" АД с договор за цесия, който
включва и процесния, като по този начин ищецът отново става титуляр на правата
и задълженията на кредитор по Договор за потребителски кредит ******* от
13.12.2007г. и анексите към него.
Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателите да погасяват кредита и неплащането на погасителните вноски,
считано от 19.11.2009г. включително, банката е упражнила правото си по чл.18,
ал.1 от договора да го обяви за предсрочно изискуем, за което
кредитополучателите са уведомени на 16.06.2016г.
През 2012 година ответникът е инициирал заповедно производство пред
Ловешкия районен съд и по ч.гр.дело № 404/2012 г. е уважено заявлението на
банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжниците К.Г.А. и А.В.А. при условията
на солидарна отговорност за парично вземане в размер на 175 512.77 CHF. С Определение на ЛОС № 991 от 22.11.2013 г. по
в.ч. гр.дело № 541/2013 г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и
е обезсилен изпълнителният лист.
В производството по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК е постановено решение № 58
от 09.10.2014 г. по т.дело № 76/2013 година на Ловешкия окръжен съд, с което
съдът е признал, че не съществува в полза на „Юробанк България"АД, вземане
за сумата 149 175.35 CHF дължима главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от 08.03.2012г., 24 959.45 CHF договорна лихва за периода от
19.11.2009г. до 23.02.2012г.; 1 377.97 CHF неплатени такси; 524.27 лева
неплатени такси,както и за сумите 3 958.55 лева адвокатски хонорар за заповедно
производство и 5 697.59 лева държавна такса по заповедно производство по
издадена на 12.03.2012 г. по ч.гр.д. № 404/12 год. на РС –Ловеч заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК срещу солидарните длъжници К.Г.А.,
и А.В.А.,***, въз основа задължение по неизпълнен договор за предоставяне на
потребителски кредит от 13.12.2007 г.
От приложеното към настоящето производство т.дело №
87/2017 година на Ловешкия окръжен съд се установява, че „Юробанк
България"АД е предявила срещу К.Г.А. и А.В.А. осъдителен иск с правно основание чл.430 ГПК за сумата от 80 000.00 CHF,
представляващи частично предявен иск от общия размер на дължимата главница от
149175.35 CHF, ведно с дължимата законна лихва върху претендираната част от главницата.
С Решение № 80 от 05.10.2018 година по т.дело №
87/2017 г. ЛОС е осъдил на основание
чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, К.Г.А. и А.В.А. солидарно
да заплатят на „Юробанк
България”АД, ЕИК *********, главница в размер на 80 000.00 швейцарски
франка, представляващи частично предявен иск от общия размер на дължимата сума
120 273.21 швейцарски франка, която представлява непогасената и изискуема в цялост главница,
произтичаща от Договор за потребителски кредит ******* сключен
на 13.12.2007г., обезпечен с Нотариален
акт за договорна ипотека вписан в СВ-Ловеч под Акт № 113, Том ІІІ, дело №
6040/13.12.2007г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата от 80000.00
швейц.франка, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.10.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В производството по това дело
ответниците са заявили възражения във връзка с договора за кредит- за нищожност
на клаузата за превалутиране на дълга, както и за наличието на неравноправни
клаузи в договора, които на основание чл.143,т.19 и чл.146, ал.1 ЗЗП са
нищожни. В мотивите на решението си при
съобразяване на разпоредбата на чл.146, ал.5 ЗЗП съдът е направил извод, че
нищожността на отделни клаузи при договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Затова е приел приложимостта
на договора от 13.12.2007 г. в отношенията между страните. В тази част
решението на ОС Ловеч е потвърдено от АС В.Търново с решение по в.т.дело №
310/2019г. Апелативната инстанция е направила извод, че ако съществуват
задължения на кредитополучателите към банката по процесния договор за кредит,
тези задължения следва да бъдат в швейцарски франка, а не в български лева, тъй
като няма уговорка в този смисъл.
Съгласно задължителната практика
на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС №
1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на
заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. С оглед изложените факти и заявения петитум съдът
приема, че спорът е търговски и е сезиран с обективно
съединени при условията н евентуалност установителни искове - първият от които
е с правно основание чл.26, ал.2,
предл.трето от ЗЗД- за нищожност на договора за ипотека, поради липса на основание и вторият- иск за
обявяване нищожността на договора за ипотека поради противоречие със закона- чл.26,
ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.167 и чл.170 ЗЗД.
С доклада си по
чл.146 ГПК съдът е приел като безспорен факт сключването на договора за потребителски
кредит, както и сключването на договора за ипотека, с който се обезпечават
вземанията на кредитора.
По иска по чл.26, ал.2,
предл.трето от ЗЗД- за нищожност на договора за ипотека, поради липса на основание. Ищците твърдят, че ипотеката
като акцесорно задължение предполага възникване на валидно главно задължение, а
в случая договорът за кредит е нищожен и поради това липсва основание за
съществуването на акцесорното задължение. В исковата молба са изброени 5
основания за нищожност на договора за кредит: 1.поради нищожност на клаузите
относно начина на формиране на годишния лихвен процент; 2.поради липса на методология
за определяне на годишния лихвен процент; 3.поради нищожност на клаузите,
предвиждащи връщане на кредита в швейцарски франкове; 4.поради липса на
предмет; 5.нищожност на допълнителните споразумения.
Тъй като въпросът за валидността на договора за
потребителски кредит е обуславящ относно действителността на договора за
ипотека, следва да бъде съобразено влязлото в сила решение по гр.дело № 87/2018
г. по описа на ЛОС. Предмет на това дело е претенция на банката, основана на
чл.430 ТЗ, срещу длъжниците К.Г.А. и А.В.А. и спорът е относно
размера на задълженията им във връзка със сключения между тях и „Юробанк
България“АД Договор за потребителски кредит ******* от 13.12.2007 г. В производството по това дело
съдът е разгледал възражението на двамата длъжници относно нищожността на
договора за кредит и съдържащите се в него клаузи. Двамата
ответници по това дело (сега ищци) са изложили съображения за неоснователност
на предявения от банката иск, като са
твърдели че: банката никога не им е предоставяла швейцарски франкове; при
сключване на договора за кредит не е осъществено индивидуално договаряне между
страните; договорът не е сключен при
общи условия по смисъла на чл.16 ЗЗД и чл.289 ТЗ и всяко изменение на договора
е следвало да става с писмено съгласие на страните в допълнителни споразумения;
не е подписвано споразумение за изменение на размера на лихвата, а банката
едностранно е увеличила лихвата; банката е действала недобросъвстно като
търговец и потребителят е бил поставен в неравностойно положение, с което са
нарушени норми на ЗЗП и на Директива 93 на ЕС; оспорили са погасителния план,
както и начина, по който е дефинирана формулата за определяне на базовия лихвен
процент, тъй като липсва методология за формиране на БЛП и това определя нищожността на тези договорни разпоредби,
на осн. чл.58 ЗКИ; нарушаване на нормите
на чл.143 и чл.146 ЗЗП с оглед наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, противоречие на морала и добрите нрави; включване на лихви
при изчисляване на главницата, които впоследствие са олихвявани; сключване на
допълнителни споразумения.
Всички
тези възражения са обсъдени в
мотивите на ЛОС, постановил решение по гр.дело № 87/2018 г. и с оглед
разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда,
който го е постановил, и за всички съдилища в Р.България. Съгласно чл.298, ал.4 ГПК то влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения
за право на задържане и прихващане. С решението по това дело е решен въпросът
относно валидността на отделните клаузи в договора за ипотека и размерът на
задължението на ищците. Посочените в исковата молба по настоящето дело
основания за нищожност на договора за потребителски кредит са идентични с
посочените по-горе, които са предмет на гр.дело № 87/2018 г. на ЛОС и по
отношение на тях е формирана сила на пресъдено нещо. По това дело съдът се е
произнесъл служебно относно неравноправния характер на залегналите в договора клаузи.
Приел е, че сключеният между страните договор не съдържа конкретни основания
или критерии, даващи право на банката едностранно да променя БЛП, че има
препращаща разпоредба към методиката на банката без ясна формула, въз основа на
която да може да се определи съотношението между настъпилите изменения и
посочените пазарни лихвени индекси, а съдържащите се в договора клаузи, даващи
възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията на договора,
не отговарят на изискванията за добросъвестност и са нарушени изискванията на
чл.143,т.10 ЗЗП. Категорични са изводите на съда, че нито една от клаузите в
процесния договор не е уговорена единствено и само по отношение на кредитополучателите
и че на тях е предоставен бланков/типов Договор. Прието е, че клаузите на чл.3,
ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от Договор за потребителски кредит ******* не
отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията между търговеца и потребителя.Същите са и неравноправни,
с което е нарушен чл.143 от ЗЗП, респективно са нищожни, съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП. Уговорката в чл.3, ал.3 от договор за потребителски кредит *******,
предвиждаща дължимостта на наказателна лихва при уговорения начин за начисляване размера на
тази лихва (като сбор от лихвата за редовна главница определена в ал.1 на чл.3,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта) също е приета за неравноправна,
респ.нищожна. По отношение на сключените допълнителни споразумения решаващият
съд е приел, на основание чл.366 ЗЗД, че противоречието със закона и добрите
нрави на цитираните клаузи от договора за кредит не води до саниране на
пороците на същия чрез допълнителните споразумения от 2009 г., които също е счел
за нищожни.
Съдът се
е позовал на чл.146, ал.5 от ЗЗП, според който неравноправните клаузи в договор,
сключен с потребител, не води изцяло до неговата нищожност, ако договорът може да
се прилага и без тези клаузи и е приел, че договорът не е нищожен в останалите
части. Като е съобразил изложените обстоятелства и доказателствата по делото е
приел, че размерът на усвоения кредит е 145279.00 швейц.франка, усвоени по
разплащателна сметка на името на К.А. на 19.12.2007 г. и тъй като
кредитополучателите са внесли общо погасителни вноски в размер на 25005.79
швейц.франка, то непогасената част от главницата по кредита е 120273.21
швейц.франка, която двамата дължат солидарно на кредитора. Поради частично
предявения размер от 80 000 швейц.франка съдът е уважил претенцията за
тази сума.
Следва да се отбележи, че настоящият състав също счита по аргумент от
чл.146, ал.5 от ЗЗП, че договорът за потребителски кредит поражда действие в
останалата – действителна част, извън приетата нищожност на клаузите в него
относно определяне на договорна лихва, наказателна лихва, и др., допълнителните
споразумения, както беше посочено по-горе. В Решение № 60161 от 21.01.2022 г. на ВКС по т.
д. № 2016/2020 г., II т. о., ТК, се приема изрично, че предвид акцесорния
характер на ипотеката, нищожността на обезпеченото вземане (договор за кредит)
би довела и до нищожност на ипотеката, а ако определени клаузи от договора,
вземането по който е обезпечено с ипотека, са нищожни, то нищожни са и
съответните клаузи в договора за ипотека.
Действително, силата на пресъдено нещо важи само
за спорното право, съгласно чл.298, ал.1 ГПК, но в случая важи и изключението
на ал.2 на чл.298 ГПК. Кредитополучателите, в качеството си на ответници по
т.дело № 87/2017 г. са предявели свои насрещни права, чрез направените възражения, и по които съдът се е
произнесъл в мотивите на решението,
като ги е уважил. Именно поради това е приел, че на връщане подлежи само останалата
част от главницата, получена след приспадане от нея на всички направени погасителни
вноски (а те включват както главница, така и възнаградителни лихви и др.). Със
сила на пресъдено нещо се ползва решението на съда в частта, с която е прието, че
К.Г.А. и А.В.А. са осъдени „да заплатят солидарно на
„Юробанк България“АД главница в размер на 80 000 швейц.франка,
представляващи частично предявен иск от
общия размер на дължимата сума 120 273.21 швейц.франка, представляваща
непогасена и изискуема в цялост главница, произтичаща от Договор за
потребителски кредит ******* сключен на 13.12.2007г.,
обезпечен с Нотариален акт за договорна
ипотека вписан в СВ-Ловеч под Акт № 113, Том ІІІ, дело № 6040/13.12.2007г.,
ведно с дължимата законна лихва върху сумата от 80000.00 швейц.франка, считано
от датата на подаване на исковата молба- 04.10.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането“.
След като съществува вземането, за обезпечение на
което е сключен договорът за учредяване на договорна ипотека, то той не е
нищожен, поради липса на предмет и
предявеният на това основание иск е неоснователен.
Предвид приетата неоснователност на първия иск,
съдът дължи произнасяне и по предявения при условията на евентуалност иск за
обявяване нищожността на договора за ипотека поради противоречие със закона.
При
противоречие по чл.26, ал.1, предл. първо
от ЗЗД се има предвид не закона изобщо, а конкретните норми, които се нарушават- такива, които съдържат
забрана, установяват изисквания или се касае за нарушаване на повелителна
правна норма. В случая ищците считат, че са нарушени разпоредбите на чл.167 и чл.170 ЗЗД и според формулирания
петитум на исковата молба във връзка с втория иск нарушението се изразява в
„непосочване в договора за учредяване на ипотека на размера на лихвите, размера
на сумата, за която се учредява ипотеката, падежа на всяка вноска по кредита и
размера на съответната вноска, както и тъждество на обезпеченото вземане с
вземането по договора за кредит.“
В чл.167 ЗЗД се регламентира задължителната форма и съдържание на договора за ипотека.
Видно е от представения нотариален акт № 89, т.VII, рег.№
6621, дело № 998/13.12.2007 г. на нотариус М.Дойнов, рег.№ 173 на Нот.камара,
че при сключване на договора за ипотека са спазени изискванията на закона. В
договора (т.II) ясно е посочен размерът на кредита, лихвата и начина на нейното
определяне, както и че с него се обезпечават всички вземания на банката по кредита (главница, лихви,
такси, комисионни и други разноски). Вписано е в т.IV, че
договорната потека ще бъде заличена след изплащане от кредитополучателя на
кредитора на целия размер на кредита и дължимите лихви.От всички доказателства
по делото не може да се направи извод за липса на тъждество между обезпеченото
вземане и вземането по договора за кредит. Страните са индивидуализирани, няма
спор, че имотът е собственост на ипотекарните кредитори. В т.I на нотариалния акт изрично е
описан Договор за потребителски кредит ******* от 13.12.2007 г., който се
обезпечава чрез учредената в полза на банката ипотека и се възпроизвеждат
условията на договора за кредит. Това обстоятелство е отразено и в диспозитива
на решението по т.дело № 87/2017 г. на ЛОС. Не представлява част от
задължителното съдържание на договора за ипотека посочването на датата на падеж
на всяка вноска по кредита и размерът на съответната вноска, в каквато насока е
твърдението на ищците.
Според
чл.170 от ЗЗД учредяването на ипотека е
недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на
законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува
неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за
тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за
която се учредява ипотеката. Тези предпоставки на закона за действителност на
договора за ипотека също са изпълнени- кредиторът, длъжниците и собственици на
имота са известни, налице е тъждество на имота и обезпеченото вземане, а по
отношение на размера на вземането на
кредитора има влязло в сила решение. Промяната в размера на вземането не се
отразява на валидността на договора за ипотека, доколкото в чл.174 от ЗЗД е
регламентирано, че чрез ипотеката се обезпечава вземането независимо от промените, които са
станали с него, както и лихвите за двете години, които предшествуват годината
на връчването призовка за доброволно изпълнение на собственика, за текущата
година и за всички следващи, до деня на продажбата на имота. По изложените
съображения и евентуалният иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски.
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от К.Г.А.,
ЕГН: ********** и А.В.А., ЕГН: **********, чрез адв. Р.И., с адрес *** срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК000694749 със седалище и адрес на управление: гр.
София. ул. „Околовръстен път" № 260, представлявано от П.Н.Д. -
изпълнителен директор, Д.Б.Ш. - изпълнителен директор; М. И. В.- прокурист -
съвместно от всеки двама изпълнителни директори или от прокурист заедно с
изпълнителен директор, искове по чл.26, ал.2, предл.трето от ЗЗД-
за обявяване на нищожност поради липса на
основание и по чл.26, ал.1, предл.
първо от ЗЗД във вр. с чл.167 и чл.170 ЗЗД за обявяване на нищожност поради
противоречие със закона на Договор за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр.Ловеч, с адрес: ***, с
идентификационен № 43952.515.269 по КККР
на гр.Ловеч, одобрена със Заповед № РД-18-10 на изп.директор на АК, с площ по
скица от 198 кв.метра, заедно с построената в него МАСИВНА ДВУЕТАЖНА
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификационен № 43952.515.269.1 със застроена
площ от 81 кв.метра, обективиран в Нотариален Акт за договорна ипотека № 89,
том VII, peг. №. 6621, дело №998 от 2007г. на нотариус М.Д., с район на
действие Районен Съд- гр. Ловеч, вписан в регистъра на Нотариалната кантора под
№ 173, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: