№ 85
гр. София , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600059 по описа за 2021 година
С Присъда от 07.10.2020 г. І състав на СОС по НОХД№29/2020 г. е признал В. В. В. с
ЕГН:********** за виновен в извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343,
ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2
НПК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца
и го е оправдал по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК е наложил на подсъдимия
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години, а
съобразно чл. 59, ал. 4 НК при изпълнението на наказанието е приспаднал времето, през
което за същото деяние е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява
това право.
Срещу така постановената присъда в срок е депозирана въззивна жалба от адв.М. –
защитник на подсъдимия с молба за намаляване на наказанието, тъй като са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
1
В хода на съдебните прения защитниците на подсъдимия адв.М. и адв.М. поддържат
въззивната жалба и считат, че определеното преди редукцията наказание около средния
размер е завишено. Сочат, че административните му нарушения са незначителни
провинения, че е налице сериозно съпричиняване и, че смекчаващите отговорността
обстоятелства са множество. Твърди се и, че акцесорното наказание също е силно завишено,
като съдът според защитниците, не е съобразил, че професията на подсъдимия е шофьор. С
оглед на изложеното предлага да се приложи разпоредбата на чл.55 НК.
Подсъдимият поддържа казаното от своите защитници, а в последната си дума
предоставя на съда за справедливо решение.
Повереникът на пострадалата страна също предоставя на съда, като сочи, че
подсъдимият е имал достойно поведение, с пострадалите са от едно населено място, а и е
млад човек, поради което е редно да му се даде по-голям шанс да поправи грешката си.
САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и
възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото и
анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност,
решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която настоящата инстанция
споделя, а именно:
Съдебното следствие пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2. Правилно окръжният съд е преценил, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателства по делото, които установяват и следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. В. В. е с ЕГН: ********** и е роден на ******** г. в гр. ***, обл.
***, българин, български гражданин с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, обл. ***, ул.
„***“ № *, със средно образование, неженен, неосъждан.
В. е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС
№ *********, категория „В“, издадено на 21.03.2015 г. и валидно до 21.03.2025 г.
Към 20.05.2019 г. подсъдимият работел във фирма „Стреза“ ЕООД като общ
работник. По това време фирмата извършвала дейности по подмяна на водопровода на ул.
„Зли дол“, гр. Годеч. Технически ръководител на обекта бил св. П. Ш.. На 20.05.2019 г.,
около 12,00 ч., подсъдимият и св. П. Ш. били пред магазин за хранителни стоки на
посочената улица. Св. Ш. разпоредил на подсъдимия да отиде до служебния лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“, с per. № ********. Автомобилът се намирал на същата
улица, на около 100-200 метра от магазина в посока с. Губеш, спрян пред една от къщите.
Автомобилът представлява микробус с пътническо отделение, а самото пътническо
2
отделение било със затъмнени стъкла.
Времето било облачно и дъждовно, дневна светлина, с добра видимост. Пътният
участък бил прав с лек наклон, с асфалт покрит с прах и множество дребни камъчета.
Дясната половина на улицата била разкопана.
В., управлявайки микробуса, предприел движение назад по ул. „Зли дол“ в района на
дом № 55 с посока на движение от дом № 57 към дом № 55. В същото време пешеходецът К.
А. Г. с ЕГН: ********** се движил зад автомобила в същата посока /с гръб към
автомобила/, на около 1,00 м вляво от десния край на асфалтовата настилка. Подсъдимият не
възприел движещият се зад автомобила пешеходец. Така, без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, и при невъзможност да наблюдава пътя зад него в
огледалата за обратно виждане на превозното средство, не осигурил лице, което да му
сигнализира за опасност, предприел движението на заден ход, при което автомобилът със
задната лява врата ударил пешеходеца в областта на гърба. Вследствие на удара
пострадалият К. Г. паднал на пътната настилка по лице, а продължаващият движението си
назад автомобил минал над него, притискайки го.
Свидетели на случилото се станали С. К. И. и С. К. В.. Виждайки случващото се, св.
С. В. свирнал с уста и се развикал към подсъдимия: „В.! В.!“. Той спрял, а С. В. се притекъл
на помощ, огледал обстановката и казал на подсъдимия да премести автомобила два-три
метра напред. В. преместил автомобила. Пострадалият К. Г. бил в съзнание. Подсъдимият се
обадил на тел. 112 и изчакал на място идването на бърза помощ и полиция, след което К. Г.
бил откаран в УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където по-късно същия ден, в 20,05 ч., починал.
От извършения оглед и аутопсия на трупа на К. А. Г. се установява, че смъртта му се
дължи на тежка съчетана травма на гръден кош, корем и крайници, като установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди, тъпи предмети, както и такива
с висока кинетична енергия и могат да се получат при ПТП.
Установените при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия травматични
увреждания и механизма на причиняването им са били обект на изследване от комплексна
медико-автотехническа експертиза, която потвърждава наличието на пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка между установената съчетана травма и настъпилата смърт на
пострадалия.
При извършения оглед на местопроизшествието е отразена в съответния протокол
пътната обстановка, характеристиките на пътя, положението и състоянието на автомобила,
управляван от подсъдимия, фиксирани са оставените следи на местопроизшествието. Иззети
са като веществени доказателства лекия автомобил и контактния ключ за него, и отривки с
памучен тампон от червеникавокафяви петна, открити в лявата част на задната броня и от
незасъхнало петно от червеникавокафява течност, намиращо се на платното за движение.
3
След произшествието е извършена проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и
наркотични вещества. Проверката е извършена със съответните технически средства, като
не се е установило наличие на алкохол в издишания въздух, а пробата за употреба на
наркотични вещества също била отрицателна.
Извършената автотехническа експертиза не установява данни за технически
неизправности по процесния автомобил, явяващи се причина за произшествието. При
извършения оглед на автомобила от вещото лице е установено: задиране по долната лява
зона на задната броня с отцепено парче; вдлъбнатина на задната лява врата на височина от
терена на 1,25 м до 1,30 м, като най-голямата й дълбочина е 1,5 см и се намира на 0,55 м
вдясно от левия страничен габарит на автомобила; вдлъбнатина на задна лява врата на
височина от терена на 1,09 м, като най-голямата й дълбочина е 1,0 см и се намира над
регистрационната табела; забърсване на прах по задния мост от 0,55 до 0,8 м вдясно от
външния /левия/ край на задно ляво колело.
Извършена е комплексна медико-автотехническа експертиза, която използвайки
данните, събрани при огледа на местопроизшествието и от автотехническата експертиза,
свързана с оглед на процесния автомобил, установява съществените от гледна точка на
предмета на доказване, очертан в обвинителния акт, факти, отнасящи се до механизма на
произшествието и причините за настъпването му, а именно:
- мястото на удара се намира на ул. „Зли дол“ в гр. Годеч: по широчината на платното
за движение - на 0,5-1,5 м вляво от десния край, считано по посока от с. Губеш към ул.
„Сохая“; по дължината на платното за движение - на 0,9 - 10,0 м след ориентира - бетонен
стълб, който се намира на 1,68 м вдясно от десния край на платното за движение на ул. „Зли
дол“, на границата на имот № 57 и имот № 55, считано в същата посока;
- скоростта на автомобила в района на произшествието преди и в момента на удара е
била от порядъка на 10 км/ч.;
- намиращият се зад автомобила пешеходец не е бил видим в двете странични
огледала за подсъдимия, но във вътрешното огледало подсъдимият е имал обективната
възможност при извършване на маневрата „движение на заден ход“ да възприеме
пешеходеца;
- очертан е механизмът на произшествието, описан по-горе. Морфологията и
локализацията на установените увреждания на пострадалия, обсъдени във връзка с данните,
установени при огледа на автомобила са дали основание на експертите за изводи относно
механизма на получаването им, а именно: че при първоначалния контакт пострадалият е бил
обърнат със задната част на тялото си към задната част на автомобила; че уврежданията са
получени по механизма на притискане между твърди тъпи предмети, без да се изключва
възможността част от тях, а именно тези в областта на задната повърхност на долната трета
на дясната подбедрица, дясното рамо и гърба вляво, да са получени от първоначалния
4
контакт с автомобила. Установените кръвонасядания са сравнително повърхностни и могат
да се получат и без да останат следи /деформации/ по автомобила. Установеното охлузване
на дясната подбедрица е кървящо увреждане, с което могат да се обяснят следите от кръв по
задната броня на автомобила. Последвало е падане на пострадалия върху терена по очи с
дясна половина на лицето към терена и притискане между терена и автомобила, като тялото
на пострадалия е било под автомобила до нивото на дясната тилна област на главата. От
това притискане са се получили установените травматични увреждания в областта на
главата /черепно-мозъчна травма/, отваряне на гръбнака в шийния отдел с кръвонасядане на
меките му тъкани, гръдна травма със счупване на ребра вдясно, кръвонасядане на дясната
диафрагма, дясната надбъбречна жлеза и мастната капсула на десния бъбрек.
Тоест установените травматични увреждания, довели до смъртта на пострадалия,
могат да бъдат получени в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие.
Подсъдимият В. В. В. е на 23 години, неженен, трудово ангажиран. Не са налице
негативни данни за личността му.
Подсъдимият не е осъждан. Шест пъти е наказван по административен ред за
нарушаване на правилата за движение по пътищата в периода 2015 - април 2019 г., а през
2012 г. е наказван за управляване на МПС без съответно СУМПС.
Възприетата фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимия, одобрено по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, подкрепено от
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.283 НПК.
Обстоятелствата относно време, място и конкретната пътна обстановка, при които е
настъпило пътнотранспортното произшествие и механизмът на настъпването му, се
установява от показанията на свидетелите С. К. И., С. К. В., Л. Ц. Г., А. С. С., П. Х. Ш..
Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че всички свидетели описват
безпротиворечиво времето, мястото и обстоятелствата относно пътната обстановка, при
която е възникнало произшествието - атмосферните условия, условията на видимост,
състоянието на пътната настилка, което се потвърждава от медицинската и
автотехническите експертизи по същия въпрос.
И настоящият състав е на мнение, че механизъм на възникване на произшествието се
установява конкретно от показанията на свидетелите С. К. И. и С. К. В.. Показанията им са
напълно потвърдени и кореспондират на данните, установени от автотехническата
експертиза, КМАТЕ, съдебно медицинската експертиза и на данните, установени при огледа
на местопроизшествието.
С оглед на цялостния анализ, основателно първият съд е приел, че доказателствената
съвкупност не противоречи на обясненията на подсъдимия, поради което правилно СОС ги е
5
приобщил към доказателствения материал.
С оглед на така описаната фактическа обстановка и въз основа на посочения анализ
на доказателствената съвкупност правилно и законосъобразно СОС е установил, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 НК,
като на 20.05.2019, около 12,00 часа, в гр. Годеч, Софийска област, при управляване на
моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с per. № ********
по ул. „Зли дол“ и в района на дом №55, при извършване на маневра „движение на заден
ход“ с посока на движение от дом № 57 към дом № 55 е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно чл. 40, ал. 1 ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл.
40, ал. 2 ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост е причинил
смъртта на пешеходеца К. А. Г. с ЕГН: **********, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
От обективна страна се установи, че подсъдимият при управляване на моторно
превозно средство - „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с per. № ******** - е нарушил правилата
за движение по пътищата, както следва:
- чл. 40, ал. 1 ЗДвП, който задължава водача преди да започне движение назад
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, като е предприел движение на заден
ход, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението;
- чл. 40, ал. 2 ЗДвП, който задължава водача по време на движението си назад
да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно - да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като при установената невъзможност
да наблюдава пътя зад него в огледалата за обратно виждане на превозното средство, при
движението си назад не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасност.
Пряка и непосредствена последица от извършените от подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата е настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
пешеходеца К. А. Г..
Налице е пряка причинно-следствена връзка между виновното поведение на
подсъдимия, изразило се в извършените от него нарушения на правилата за движение по
пътищата по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат.
6
От субективна страна се установява, че подсъдимият е причинил вредоносния
резултат по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК - не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Правилно е взето предвид и това, че е налице съпричиняване на престъпния резултат
от пострадалия пешеходец, изразяващо се в неправомерното движение на пешеходеца по
платното за движение в нарушение на чл. 108, ал. 1 ЗДвП, което е допринесло до
вредоносния резултат. Резонно първият съд е акцентирал върху това, че от доказателствата
по делото се установява, че към момента на удара пешеходецът се е движил по платното за
движение на разстояние от около 1,00 м вляво от десния край на асфалтовата настилка при
наличие на банкет /тревна площ/ вдясно от платното за движение /считано по посоката на
огледа - от с.Губеш към ул.„Сохая“/. Наличието на тревна площ вдясно от платното за
движение е обстоятелство, отразено в огледния протокол и на скицата, изготвена към
КМАТЕ. При наличието на затревен банкет пешеходецът е бил длъжен да се движи по
банкета, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДвП. Движение на пешеходците по платното за движение е
разрешено тогава, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат ползвани и
то в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница /чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП/. В тази връзка резонно
съдът е преценил и това, че дори и да се приеме, че движението на пострадалия пешеходец
по тревния банкет в случая е било невъзможно, то той е следвало да се движи по
възможност най-близо до лявата граница на платното за движение и в посока,
противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства, както го
задължава цитираната по-горе законова разпоредба, което той не е съобразил и не е
изпълнил. В тази връзка и настоящият състав на САС изцяло се солидаризира с извода на
решаващата инстанция, че неправомерното движение на пешеходеца по платното за
движение е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици, поради което
следва да бъде отчетено като „съпричиняване“ на вредоносния резултат.
На следващо място не е убягнало от вниманието на първата инстанция и
приложението на привилегирования състав на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК,
тъй като веднага след удара подсъдимият преместил автомобила по съвет на свидетеля С. В.
и отишъл при пострадалия, който все още бил жив и в съзнание, сигнализирал на тел. 112 и
съобщил за произшествието, останал до пострадалия, докато пристигнали екипите на бърза
помощ и на полицията. От доказателствата по делото е видно, че към този момент
пострадалият все още е бил жив и обективно е могла да му бъде оказана помощ. В тази
връзка цитираната практика е в съответствие с повдигнатия въпрос, а именно - Решение №
486 от 24.IV. 1969 г. по н. д. № 374/69 г., III н. о., Решение № 162 от 28.11.1970 г. по н. д. №
83/70 г., III н. о. Поведението на подсъдимия след настъпване на произшествието е било
обективно насочено към спасяване живота на пострадалия, вкл. и като позвънил на тел. 112.
В рамките на своите познания и конкретни възможности към този момент, това е било
адекватно усилие и напълно покрива изискването да направи всичко зависещо от него за
7
оказване на помощ именно в този момент, което обосновава приложението на чл. 343а, ал. 1,
б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, както правилно е приел и
решаващият съд.
Предвид изложеното, съдът правилно и законосъобразно е признал подсъдимия за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и основателно го е оправдал по първоначалното обвинение за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.
Що се отнася до основния въпрос, за което е инициирано настоящото производство, а
именно несправедливост на наказанието и липса на преценка на всички смекчаващи
отговорността обстоятелства, настоящият съд взе предвид следното:
За извършеното престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК първоинстанционният съд е определил на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години и на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал.
2 НПК е намалил наказанието с една трета, а именно на една година и четири месеца
лишаване от свобода.
Така определеното наказание от решаващата инстанция, преди постановената
редукция, е в средния размер определен от законодателя с оглед на обстоятелството, че
предвиденото е до 4 години „лишаване от свобода“.
Според въззивната жалба съдът не е преценил правилно наличието на многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства. С последната констатация настоящата инстанция
не може да се съгласи, тъй като от една страна, както правилно е отбелязал окръжният съд,
няма как да се пренебрегнат предходните административни нарушения на подсъдимия във
връзка със ЗДвП. Не може да се възприеме становището на защитата, че същите не следвало
да се отчитат, тъй като били за минали административни нарушения и за маловажни такива
с голяма давност. Съдът обръща внимание на защитата, че е абсурдно да се налагат
административни наказания, а и не само, за бъдещи нарушения, поради което е напълно
резонно същите да са такива за минали провинения. От друга страна, не може да се
възприеме и логиката, че същите били за незначителни нарушения, тъй като всяко едно
такова, след като е квалифицирано от законодателя, е важно и нарушението му може да
доведе до тежки последици.
Не е за пренебрегване фактът, че нарушенията на подсъдимият не са инцидентни, а
множество и системни такива, което както правилно е отчетено, го представя като
недисциплиниран водач. Така например на същия е отнеман контролен талон и точки, а
актовете, които са му издадени започват от 2012 година до 2019 година като нарушенията са
най-разнообразни – чл.чл.177, 175, 20, ал.2, 137А, 139, 6, 157, 100, 25 и други. Освен това на
подсъдимия са му издавани и фишове, които също са не малко на брой, а мерките по
ЗППАМ са спиране на МПС на два пъти по 30 дни и отнемане на свидетелството за
8
управление, а общо наказателните постановление са немалко на брой като последното е от
2019 година и прави впечатление, че същите са периодично издавани като се започне от
2012 година и се премине през 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, тоест без последната 2020
година почти през всяка една от тези години на подсъдимият са му издавани НП, а за 2017
година са 3 на брой. Не е без значение и още един факт, че още 2012 година му е издадено
НП за това, че е управлявал МПС без да има съответното свидетелство, тоест налице е
нарушение преди да има правоспособност. Именно поради изложеното няма как този
въззивен състав да се съгласи със защитата, че това не може да се приеме за отегчаващо
отговорността обстоятелство заради неговата малозначителност. Към отегчаващите
отговорността обстоятелства САС следва да допълни и начина, по който е причинен
крайният резултат свързан с леталния изход, както и това, че при подсъдимия, въпреки
множеството предхождащи нарушения, се наблюдава продължаващо неглижиране на
основни разпоредби на ЗДвП, което в крайна сметка е довело до преждевременно
приключване на един човешки живот.
Смекчаващите отговорността обстоятелства, които настоящият състав приема, са
съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия, добросъвестното му процесуално
поведение в хода на досъдебното производство, с което реално е допринесъл за изясняване
на обективната истина, чистото съдебно минало и сравнително младата възраст.
На следващо място този състав не може да се съгласи със защитата, че тъй като
смекчаващите вината обстоятелства са повече на брой от отегчаващите, не можело да се
определи наказанието при баланс на двете. Следва да се подчертае, че наказанието се
определя не само с оглед съществуващите като бройка обстоятелства, тъй като не може да се
определя наказанието единствено при автоматичен сбор на двете, но е необходимо да се
прецени как ще се постигнат целите на същото и в случая правилно е преценено, че 2 години
лишаване от свобода е най-справедливото и законосъобразно наказание за извършеното
деяние. Именно поради тази причина и първият съд основателно е приел, че не са налице
предпоставките визирани в чл.55 НК, тъй като при съвкупната преценка на посочените
обстоятелства се обосновава определяне на наказание по механизма на чл. 54, ал. 2, вр. ал. 1
НК около средния размер на предвиденото, а именно лишаване от свобода за срок от две
години. Оценката на установените релевантни към индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия факти не сочи нито многобройност, нито изключителност на смекчаващи
отговорността му такива, при които и най- лекото, предвидено в закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК съдът правилно е намалил
определеното наказание с една трета на една година и четири месеца лишаване от свобода.
За пълнота следва да се отбележи и това, че законосъобразно първият съд е приел, че
поради личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, неговата млада възраст и
трудовата му ангажираност за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
9
поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно и
затова на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението му за срок от три години.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК съдът справедливо е наложил на
подсъдимия, наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от две години, като правилно съобразно нормата на чл. 59, ал. 4 НК е постановил, че при
изпълнението на наказанието следва да се приспадне времето, през което за същото деяние
подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право.
Съдът не може да се съгласи със защитата, че следва да се намали акцесорното
наказание, тъй като за подсъдимия професията, която упражнявал била – шофьор. Видно от
трудовия договор и длъжностната характеристика приложени по делото, В. е „общ работник
– поддържане на сгради“ и не се констатира, че има допълнително задължение като шофьор.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът правилно се е произнесъл и е изчислил
разноските по делото. В настоящите производство не са направени допълнителни разноски.
При служебна проверка съдът не установи наличието на съществени процесуални
нарушения, които да са основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, VІІІ
състав на САС - НО,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №30 от 07.10.2020 година на 1 състав на СОС-НО по
НОХД№29/2020 година.
Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от получаване на
съобщението за това пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10