№ 15618
гр. София, 17.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. И.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110154243 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На тринадесети март две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ива И.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 54243 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ц. И. Т., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „************, против „**********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Възраждане“, пл. „С************ представлявано от изпълнителните
директори Ц.ка Г.а *************** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 7 109,26 евро, представляваща получена без основание възнагР.телна лихва по Договор за
ипотечен банков кредит № 36 от 30.03.2007 г. за периода от 16.10.2007 г. до 29.07.2022 г.,
сумата от 4 637,33 евро, представляваща платена на 29.07.2022 г. без основание остатъчна
главница по Договор за ипотечен банков кредит № 36 от 30.03.2007 г., а при условие на
евентуалност да осъди ответника да плати на ищеца сумата от 4 637,33 евро,
представляваща платена без основание възнагР.телна лихва по Договор за ипотечен банков
кредит № 36 от 30.03.2007 г. за периода от 01.01.2009 г. до 14.07.2011 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба - 06.10.2022 г. до
окончателното плащане на сумите, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.03.2007 г. сключил договор за ипотечен
банков кредит № 36, по силата на който „Хеброс“ АД му предоставило ипотечен кредит в
размер на 49 000 евро, предоставен при променлив лихвен процент, формиран от сбора на
базов лихвен процент на банката и отстъпка от 2,014 %. Към момента на сключване на
договора лихвата възлизала на 8,664 %. С оглед на намаляване на индекса Euribor с повече
от 4 %, ищецът подал молба на 08.07.2014 г. до ответника с искане за предоставяне на
информация относно стойността а годишния лихвен процент, в отговор на което банката му
изпратила методологията за изчисляване на годишния лихвен процент. След извършена
справка ищецът разбрал, че с решение на УС на ответника, без негово съгласие е променена
методологията на начисляване на годишния лихвен процент по вече отпуснати кредити чрез
въвеждане на допълнителни начисления, наречени „премии“, поР. което годишният лихвен
процент не е намалявал. Твърди, че предявил искова претенция, по повод на която било
образувано гр.д. № 44567/2015 г. по описа на СРС, 85 състав, по силата на което ответникът
бил осъден да заплати на ищеца сумата от 10 350,52 евро, представляваща разликата между
заплатената от него възнагР.телна лихва и предоставения му ипотечен кредит за периода от
1508.2010 г. до 15.07.2015 г. и дължимата такава. Също така твърди, че от 16.10.2017 г. до
предявяване на иска ищецът продължава да заплаща месечна вноска, несъобразена с
договорената методология, като за периода от 16.10.2017 г. до 15.07.2022 г. е заплатил
възнагР.телна лихва в размер на 11 148 евро вместо сумата от 5 600 евро, поР. което е платил
на ответника без основание сумата от 5 548 евро. Излага подробни съображения относно
включване на т.нар. премия и нейния размер към размера на уговорената възнагР.телна
2
лихва. Сочи, че едностранното включване на нов компонент от страна на банката под
формата на премия води до неоснователно обогатяване за банката. Оспорва клаузата на чл.
3.09, ал. 8, б. „б“ от общите условия като нищожна поР. противоречие с чл. 147, ал. 1, чл.
143, т. 3, 10, 12 и 17 от ЗЗП и чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, както и поР. противоречие с морала и
добрите нрави. Позовава се на съдебна практика, включително и тази на СЕС, свързана с
неравноправни клаузи. Излага твърдения, че включването на нов компонент нарушава
принципа на равнопоставеност на страните и противоречи на закона. Твърди, че на
29.07.2022 г. ищецът погасил изцяло предсрочно кредита, като платил сумата от 25 137,04
евро, като при спазване на методологията остатъчната главница е трябвало да бъде 23 000
евро, поР. което ответникът получил без основание сумата от 2 137,04 евро. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „***************** АД, с който оспорва
исковите претенции по основание и размер. Не спори, че е правоприемник на „Хеброс“ АД,
като на 30.03.2007 г. между ищеца и „Хеброс“ АД е бил сключен договор за ипотечен
кредит. Твърди, че по силата на сключения между страните договор крайният срок за
погасяване на кредита е 15.04.2032 г., като били уговорени условията, при които ще се върне
предоставеният кредит. Позовава се на начина на определяне на дължимата лихва от 8,664
%. Също така твърди, че по силата на общите условия размерът на погасителната вноска се
актуализирал веднъж годишно. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно
неравноправност на клаузата на т. 3.09, ал. 8, б. „б“ от общите условия. Излага подробни
съображения относно начина на формиране на базовия лихвен процент. Прави възражение
за погасителна давност на претендираните суми. Моли съда да отхвърли исковите
претенции, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
исковите претенции, поддържа отговора на исковата молба и направените с него
възражения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП, както и искане по
реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за ипотечен
кредит № 36 от 30.03.2007 г. се установява, че същият е сключен между „********** АД и
3
Ц. И. Т., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца ипотечен кредит в
размер на 49 000 евро, от които: сумата от 18 406,50 евро за закупуване на недвижим имот,
подробно описан в договора, и сумата от 30 593,50 евро – за допълнително финансиране на
подобрения по имота, за срок до 15.04.2032 г., при договорен променлив лихвен процент,
представляващ сбора на базовия лихвен процент на банката и отстъпка в размер на 2,014 %,
като към момента на сключване на договора базовия лихвен процент е в размер на 8,664 %,
като договорът е сключен при общи условия.
Като доказателства по делото са приети Протокол № 38 от 14.10.2008 г., Протокол №
40 от 22.10.2008 г., Протокол № 42 от 31.10.2008 г., Протокол № 9 от 26.02.2009 г., Протокол
№ 14 от 01.04.2009 г. и Протокол № 29 от 05.06.2009 г., всички на Управителния съвет на
„***************** АД относно промяна на базовия лихвен процент, както и разменена
кореспонденция между страните по повод искане на ищеца за предоставяне на информация
относно размера на лихвения процент.
От представения заверен препис от Решение № 6875 от 19.05.2016 г. по гр.д. №
44567/2015 г. по описа на СРС, 85 състав, се установява, че ответникът е бил осъден да плати
на ищеца сумата от 10 350,52 евро, подлежаща на връщане като платена при начална липса
на основание през периода от 15.08.2010 г. до 15.07.2015 г. по Договор за банков ипотечен
кредит № 36 от 30.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2015 г. до
окончателното й плащане, както и разноски в размер на 4 609,80 лв. Решението е влязло в
сила на 02.02.2018 г.
От представения от ответника заверен препис от Решение № 33 от 27.04.2007 г. по
ф.д. № 2010/1990 г. по описа на СГС се установява, че „***************** АД е частен
правоприемник на „********** АД.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като
обективно и безпристрастно, се установява, че за периода от 16.10.2017 г. до 29.07.2022 г.
дължимата възнагР.телна лихва по договора е в общ размер на 4 358,78 евро, като банката не
е спазила напълно методологията и едностранно е въвела премия, която не е предвидена в
първоначалния договор. В периода от 16.10.2017 г. до 29.07.2022 г. заплатената възнагР.телна
лихва от ищеца е в общ размер на 11 468,24 евро. Прз процесния период годишния лихве
процент е в размер на 7,259 %, представляващ разликата между базовия лихвен процент
9,273 % и надбавка от -2,014 %. Вещото лице изчислява разликата между заплатената и
изчислената възнагР.телна лихва на 7 109,26 евро. Към датата на предсрочно погасяване –
28.07.2022 г. дължимата главница е в размер на 20 499,71 евро, внесената сума от ищеца – в
размер на 25 137,04 евро, а разликата между двете – 4 637,33 евро.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото безспорно е установено, че между „********** АД и Ц. И. Т. е бил
сключен Договор за ипотечен кредит № 36 от 30.03.2007 г., както и че ответникът е частен
правоприемник на кредитора „********** АД. Не се спори за наличието на влязло в сила
4
Решение № 6875 от 19.05.2016 г. по гр.д. № 44567/2015 г. по описа на СРС, 85 състав, между
същите страни, в което е прието, че банката е извършила едностранна промяна на
договорения между страните лихвен процент, въз основа на което банката е била осъдена да
заплати на ищеца платена при начална липса на основание парична сума по процесния
договор за периода от 15.08.2010 г. до 15.07.2015 г.
Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил. Налице е влязло в сила решение между същите страни, на същото основание, но
за по-ранен период от време. По делото не са представени доказателства за изменение на
договора между страните, както и за прилагане на лихвен процент, различен от
първоначално договорения.
По предявените главни искови претенции за заплащане на сумата от 7 109,26 евро,
представляваща получена без основание възнагР.телна лихва по Договор за ипотечен банков
кредит № 36 от 30.03.2007 г. за периода от 16.10.2007 г. до 29.07.2022 г., и сумата от 4 637,33
евро, представляваща платена на 29.07.2022 г. без основание остатъчна главница по Договор
за ипотечен банков кредит № 36 от 30.03.2007 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. От заключението на вещото лице се
установява, че дължимата възнагР.телна лихва по договора е в общ размер на 4 358,78 евро,
а в периода от 16.10.2017 г. до 29.07.2022 г. заплатената възнагР.телна лихва от ищеца е в
общ размер на 11 468,24 евро. Следователно разликата между дължима и платена от ищеца
възнагР.телна лихва възлиза на 7 109,46 евро. Вещото лице също така установява, че към
датата на предсрочно погасяване – 28.07.2022 г. дължимата главница е в размер на 20 499,71
евро, внесената сума от ищеца – в размер на 25 137,04 евро, а разликата между двете –
4 637,33 евро. Ето защо съдът намира, че е настъпило разместване на имуществени блага,
което е довело до неоснователно обогатяване на ответника. Исковите претенции като
основателни и доказани следва да бъдат изцяло уважени.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
По делото се претендира надвнесена възнагР.телна лихва за периода от 16.10.2017 г.
до 29.07.2022 г., както и надвнесена главница. ВъзнагР.телната лихва представлява цената,
която ищецът е следвало да заплати на банката за периода на ползване на предоставения
кредит. В този случай съдът приема, че е приложима общата петгодишна давност. Към
момента на предявяване на иска – 06.10.2022 г. не е изтекла предвидената в закона давност,
поР. което възражението като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
заплащане на законна лихва върху главницата, като върху първоначално претендирания
5
размер от 3 000 евро, като частичен от общата сума от 5 548 евро, както и върху
първоначално претендирания размер от 640 евро, като частичен от общата сума от 2 137,04
евро, законна лихва се дължи от предявяване на исковата молба – 06.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, а върху сумата от 4 109,26 евро, представляваща
увеличения размер над първоначално предявения от 3 000 евро до увеличения размер от
7 109,26 евро, както и върху сумата от 3 997,33 евро, представляваща увеличения размер над
първоначално предявения от 640 евро до увеличения размер от 4 637,33 евро, законната
лихва се дължи от предявяване на увеличението – 13.03.2025 г. до окончателното плащане на
сумата, поР. което същите следва да бъдат уважени.
С оглед уважаване на главните искови претенции, съдът намира, че следва да остави
без разглеждане предявеният при условия на евентуалност иск за присъждане на 4 637,33
евро, представляваща платена без основание възнагР.телна лихва по Договор за ипотечен
банков кредит № 36 от 30.03.2007 г. за периода от 01.01.2009 г. до 14.07.2011 г.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 1 218,97 лв.,
от които: сумата от 918,97 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за вещо лице. На ищеца се дължат и разноски за адвокат. От представения
по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на
ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Ето защо на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 1 219,23 лв., представляващо минималното такова към момента
на предявяване на иска.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поР. което разноски в полза на ответника на следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, пл. „С************ представлявано от изпълнителните директори Ц.ка Г.а
*************** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. И. Т., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„************, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, сумата от 7 109,26 евро /седем хиляди
сто и девет евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща получена без основание
възнагР.телна лихва по Договор за ипотечен банков кредит № 36 от 30.03.2007 г. за периода
от 16.10.2007 г. до 29.07.2022 г., сумата от 4 637,33 евро /четири хиляди шестстотин тридесет
6
и седем евро и тридесет и три евроцента/, представляваща платена на 29.07.2022 г. без
основание остатъчна главница по Договор за ипотечен банков кредит № 36 от 30.03.2007 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от първоначално претендирания размер от 3 000
евро, като частичен от общата сума от 5 548 евро, както и върху първоначално
претендирания размер от 640 евро, като частичен от общата сума от 2 137,04 евро, считано
от предявяване на исковата молба – 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а
върху сумата от 4 109,26 евро, представляваща увеличения размер над първоначално
предявения от 3 000 евро до увеличения размер от 7 109,26 евро, както и върху сумата от 3
997,33 евро, представляваща увеличения размер над първоначално предявения от 640 евро
до увеличения размер от 4 637,33 евро, считано от предявяване на увеличението –
13.03.2025 г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 1 218,97 лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявеният при условие на евентуалност иск за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 4 637,33 евро, представляваща платена без основание възнагР.телна лихва по
Договор за ипотечен банков кредит № 36 от 30.03.2007 г. за периода от 01.01.2009 г. до
14.07.2011 г.
ОСЪЖДА „**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, пл. „С************ представлявано от изпълнителните директори Ц.ка Г.а
*************** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Х. И., от САК, с личен № 1*********, с адрес:
гр. София, сумата от 1 219,23 лв. /хиляда двеста и деветнадесет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7