Р Е Ш Е Н И Е
№......../ 25.03.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият административен съд в публично заседание
на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година, V състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при
участието на секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Т.
Милева, адм. дело №17 по описа за 2020 г. на Административен съд Добрич и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
197, ал. 2-4 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.Ж.Ж. ***, чрез адв. Б. К. - ДАК срещу Решение
№365/18.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП Варна,
с което е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С 190003-02200091178/03.10.2019 г., издадено от
гл. публичен изпълнител в дирекция
"Събиране" при ТД на НАП Варна, с което е наложено обезпечителна
мярка "възбрана" върху 1/2 ид. част от гараж №13, представляващ
самостоятелен обект в сграда, идентификатор 72624.624.810.2.13, находящ се в
гр. Добрич, ул. "*******
Според жалбоподателя, наложеният запор е
незаконосъобразен. Излагат се доводи, че
ответникът не е разгледал основното направено в жалбата възражение, а именно,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
постановлението. В него липсва описание на фактическите основания, на които се
издава, като са посочени само правните такива. Липсата на описание на фактите,
послужили за издаване на мярката, води
до извода, че няма доказана обезпечителна нужда по смисъла на чл.195, ал.2 от ДОПК. Релевират се доводи, че не е взето под
внимание уведомлението, с което длъжникът е предложил способ за събиране
на задължението "запор на вземане от трето лице". Моли се да се
отмени решението като незаконосъобразно .
В съдебното заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата на изложените в
нея твърдения. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - Директора на ТД на НАП Варна в представен писмен отговор по делото и в
представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и излага
подробни съображения в тази насока. Моли се същата да бъде оставена без
уважение. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Добрич, след като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспореното Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С 190003-022-0091178/03.10.2019 г. на Н.Ж.Ж. на основание чл. 200,
чл.205 във връзка с чл.195, ал.1-3 от ДОПК е наложена следната обезпечителна мярка: "възбрана"
върху 1/2 ид. част от гараж №13, представляващ самостоятелен обект в сграда,
идентификатор 72624.624.810.2.13, находящ се в гр. Добрич, ул. "Стоян
Михайловски" №8, вх. Б. В
Постановлението е посочено, че мярката се налага, тъй като има вероятност да се
затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително
дело №**********/2015 г. в размер на 255 407,22 лева.
Постановлението е обжалвано в
законоустановения срок пред Директора на ТД на НАП Варна, който се е произнесъл
с обжалваното в настоящото производство Решение. В мотивите на същото е
изложено, че искането за замяна не е предмет на настоящото производство, както
и че поисканото обезпечение не е в изчерпателно изброените в чл.199, ал.2 от ДОПК. Изложени са и съображения защо следва мярката да бъде наложена върху
активите на длъжника, а не на трети лица.
Като доказателства по делото е
прието Уведомление вх.№1746/26.01.2017
г., с което Н.Ж. е поискал да се наложи запор върху вземанията му от "*******"
ЕООД, установени с влязло в сила решение .
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №С17008-022-0014136/16.03.2017 г. на Публичен
изпълнител пи ТД на НАП Варна, офис Добрич е наложен и запор върху вземане на
трето задължено лице "*******" ЕООД за сумата от 86 706,19 лева.
По делото като доказателства за имуществото на длъжника и задълженията на
лицето е представена справка от ответната страна, от която е видно, че
недвижимия имот върху който е наложена възбраната е оценен на 819,90 лева.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в
срок срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от надлежно
легитимирана страна.
Разгледана по същество, жалбата e
неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК
установява, че "Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите,
съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция"
и чл. 8, ал. 1, т. 3: "Компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е
предвидено друго териториалната дирекция по седалището на местните юридически
лица". Законът следователно не прави разлика във връзка с компетентностите
на органите по приходите от отделните офиси в рамките на една ТД. Тъй като
постоянния адрес на Ж. ***, компетентната е ТД
на НАП Варна, органите, които могат да издават
постановления за налагане на обезпечителни мерки са публичните изпълнители към
ТД на НАП Варна.
Съгласно чл. 195 от ДОПК подлежат на
обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се
извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на
публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1. по искане
на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2. когато не е
наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание. В случая, наложените обезпечителни
мерки са във връзка обезпечаване събирането на изискуеми публични вземания на
длъжника по подадени от него, декларации по ЗДДФЛ, декл. по ЗДДС и др., които се явяват годни изпълнителни
основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК и които не са
платени доброволно в предвидените в закона срокове. В процесния случай, с
налагането на обезпечителни мерки се цели гарантиране събирането на изискуеми
публични вземания на длъжника в размер на 235 407, 22лв. (главница - 199 230, 48 лв. и лихва - 56 176, 76 лв.). Предвид размера на установеното
задължение на длъжника и липсата на доброволно изпълнение публичният изпълнител
е направил законосъобразен извод, че събирането на публичното вземане ще бъде
затруднено по смисъла на чл. 195, ал. 2 ДОПК, което налага и неговото
обезпечаване.
С Постановлението е наложена възбрана
върху недвижим имот, находящ се в гр.
Добрич.
Видовете обезпечителни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 198, ал.
1 от ДОПК - обезпечението се извършва- с налагане на възбрана върху недвижим имот
или кораб, със запор на движими вещи и вземания на длъжника, със запор на
сметките на длъжника, със запор на стоките в оборот на длъжника, като
публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до
размера на вземането В чл. 205 от ДОПК, действаща към момента на налагане на
възбраната, е посочено, че налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб
се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния
съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по
вписванията изпраща съобщение до длъжника. Особен залог, вписан след
възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане.
Съдът намира за неоснователни доводите,
изложени в жалбата, че постановлението е
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. В Постановлението са
посочени правните основания, посочени са и мотиви, а именно, че има образувано
изпълнително дело и ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо
публично вземане, което видно от сумата е в голям размер. Относно твърдението,
че е следвало да се наложи обезпечение върху вземане от трето лице, както и в
решението се сочи, искането за замяна на обезпечението не е предмет на
настоящото производство. Още повече видно от представеното Постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 2017 г., такива има наложени върху вземането
от трето лице в размер на 86 706,19 лева. С настоящото постановление е наложена
възбрана върху 1/2 ид.част от гараж, който е на стойност 819,90 лв., т.е. тази
възбрана е на стойност в пъти по малка от стойността на задължението. Наложената възбрана върху недвижим имот е
една от обезпечителните мерки, която в най-малка степен нарушава интересите на
длъжника, тъй като същия може да продължи да го ползва.
Следва да се отбележи, че от страна на
жалбоподателя в настоящото производство не бяха доказани предпоставките по чл.
197, ал. 3 от ДОПК, при които съдът отменя наложеното обезпечение. В рамките на
делото не се представи от страна на жалбоподателя обезпечение в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, които да
обезпечат събирането на публичните задължения. Видно е, че същите са в особено
големи размери, поради което очевидно е налице обезпечителна нужда.
Предвид изложеното, оспореното
постановление за налагане на обезпечение и потвърждаващото го решение са мотивирани и издадени от компетентни органи в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора на ответника
следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143 от АПК във
вр.чл. 78 от ГПК във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в
размер на 100 лева.
Така мотивиран, Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ж.Ж. *** срещу Решение №365/18.12.2019 г. на Директор на ТД на
НАП Варна.
ОСЪЖДА Н.Ж.Ж. ЕГН ********** *** да заплати на ТД на НАП Варна, сторените
по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /Сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: