Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
Първи брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:КАТЯ ХЯСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Кристина Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова
гр.дело № 16300 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие,
във връзка с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на В.К. Н., против решение №520305/30.10.2018г., постановено по гр.дело
№3057/2018г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти състав, с което съдът отхвърля като
неоснователна молбата на В.К. Н. лично за себе си и като баща и законен
представител на децата К.В. Н. на 9 години и
П.В. Н. на 6 години за издаване
на заповед за съдебна защита от домашно насилие срещу В.П.Н.-съпруга на първия
молител и майка на детето К. и детето П., и отказва да издаде заповед за
съдебна защита, на молителите, както и да бъде взета мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.З и т.4 ЗЗДН по отношение на ответницата В.П.Н. , както и в частта за присъдената от
Софийски Районен съд държавна такса.
Жалбоподателите /въззивници по делото/
приемат, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила. Считат, че
първоинстанционното решение не
отговаря на събраните по делото доказателства-постановено е при непълното на
доказателствата. Искат отмяна на решение
решение №520305/30.10.2018г., постановено
по гр.дело №3057/2018г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти състав, и постановяване на ново решение, с което да се
издаде Заповед за защита на основание чл. 15 от ЗЗДН с мерките предвидени в чл.
5, ал. 1, т.1, т.З и т.4 от ЗЗДН.
Въззивниците твърдят, че липсва
произнасяне от страна на съда относно представените доказателства по повод на
образуваните два броя дела по молбата на
В.К. Н. подадена лично за себе си и като баща и законен представител на децата К.В.
Н. на 9 години и П.В. Н. на 6 години срещу В.П.Н.-съпруга на първия
молител и майка на детето К. и детето П.:
- гр.дело №3057/2018г., по описа
на CPC,
III-то ГО, 117-ти състав,
за инцидента от 15.12.2017., също свързан със системно агресиращото
поведение на ответницата към децата и нейния съпруг./
- гр.д.4244/2018г, по описа на СРС, 84-ти състав за инцидента на
26.12.2017г., и агресивното и безотговорно поведение на майката-ответницата В.П.Н..
С разпореждане от
22.03.2018г, постановено по гр.д.4244/2018г, по описа на СРС, 84-ти състав
делото е присъединено към гр.дело №3057/2018г., по описа на CPC, III-то
ГО, 117-ти състав поради идентичност на страните./
Въззивниците считата, че при постановяване
на общото съдебно решение №520305/30.10.2018г., о гр.дело
№3057/2018г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти състав,
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и ограничил правото на
защита и доказване на конкретните твърдения на молителите относно извършено
домашно насилие на на 26.12.2017г и на 15.12.2017., от страна на В.П.Н..
Твърдят, че първоинстанционният съд не е отчел
доказателствената стойност на Декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, представена по
гр.дело №3057/2018г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти състав, и повърхностно е интерпретирал показанията на
разпитаните пред съда свидетели-полицейски служител от VІ-то РПУ-М.В., св.И.-кумец
и и дядото на малолетните деца св.К..
Ответникът по жалбата В.П.Н.(въззиваема
страна в настоящото производство), е
подал отговор на въззивната жалба. В отговора изрично се посочва, че жалбата е
неоснователна. В нея не се сочат конкретни факти и обстоятелства, които да
са основания за отмяна на постановеното
първоинстанционо решение, а относно представената Декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН,
счита, че тя не отговаря на изискванията
на закона, поради което няма характера на доказателство по смисъла на чл.13
ал.3 от ЗЗДН.
Иска от въззивният съд да остави въззивната жалба без
уважение. Твърди, че решението на Софийски районен съд е правилно и обосновано.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от страна/и в първоинстанционното
производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 ГПК, във връзка с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, с
оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и
обсъди доводите на страните, намира за установеноот фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният Софийски
районен съд е бил сезиран първо с молбата от 15.01.2018г., подадена от В.К. Н. лично за себе си и като баща и законен
представител на децата К.В. Н. на 9 години и
П.В. Н. на 6 години срещу В.П.Н.-съпруга
на първия молител и майка на детето К. и детето П. за инцидента от 15.12.2017., свързан със системно
агресиращото поведение на ответницата към децата и нейния съпруг. По повод на
тази молба е образувано гр.дело
№3057/2018г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти състав.
По втората молба от 19.01.2018г., подадена
също от В.К. Н. лично за себе си и като баща и законен
представител на децата К.В. Н. на 9 години и
П.В. Н. на 6 години срещу В.П.Н.-съпруга
на първия молител и майка на детето К. и детето П. за инцидента от 26.12.2017г., и агресивното и безотговорно
поведение на майката-ответницата В.П.Н. е образувано гр.д.4244/2018г, по описа
на СРС, 84-ти състав.
С
разпореждане от 22.03.2018г, постановено по гр.д.4244/2018г, по описа на СРС,
84-ти състав делото е присъединено към гр.дело №3057/2018г., по описа на CPC, III-то
ГО, 117-ти състав поради идентичност на страните. И двете молби са с искане за
защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН, подадени лично от бащата за себе си
и като баща и законен представител на малолетните му деца- К.В. Н. на 9 години
и П.В.
Н. на 6 години срещу В.П.Н.-съпруга на първия молител и майка на децата.
Безспорно установено е , че страните са
съпрузи от 2009г. Между тях има бракоразводен процес, а по време на брака си са
създали както общо домакинство , така и общ бизнес.Семейното жилище и офисите
се намират в една жилищна и административна сграда.Бракоразводния процес
изострая и безнес взаимоотношенията.Ответницата е възпрепятствана да участва в бизнеса
на своя съпруг-молителя и е уволнена и като работеща в неговото предприятие. По
повод на претенции относно ползването на офисите от страна на ответницата са възникнали и
инцидентите на 15.12.2017г., и на 26.12.2017г. Специално за инцидента от 15.12.2017г.,
незабавно са уведомени и и органите на
полицията от VІ-то РПУ-СДВР, поради агресиращото поведение на ответницата в
присъствието на малолетните и деца и в присъствието на служители от офиса на въззивника
–В. Н..
В молбите на
въззивника изрично се посочва, че
насилието и агресията на ответницата както към децата така и към съпруга и е
постоянно – продължаващо. Децата живеят в нездрава и истерична среда.Растат с
бой и насилие.
От
първоинстанциният съд, наред със сигналите и молбите подадени до 6-то РПУ-СДВР
е поискано съдействие по реда на ЗЗДН.
Поискано е да се издаде заповед за
незабавна защита, с която да се задължи ответницата да се въздържа от насилие
спрямо съпруга си и своите малолетни деца - К.В. Н. на 9 години
и П.В.
Н. на 6 години , като и се забрани да ги
приближава, както в дома им така и в офиса и в учебното заведение на децата и
местата за отдих и социални контакти.
Пред
първоинстанционният съд по гр.дело
№3057/2018г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти състав е представена декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, в която молителите
в срока по чл.10 от ЗЗДН, са описали че на на 15.12.2017г., и на 26.12.2017г. ,
им е упражнен психически тормоз , поради агресиращото поведение на
ответницата по отношение и на малолетните и деца и в присъствието на
служители от офиса на въззивника –В. Н.. Други обстоятелства не са били
изложени.
Първоинстанциният
съд е отхвърлил молбата на В.К.
Н. подадена лично за себе си и като
баща и законен представител на децата К.В. Н. на 9 години и П.В. Н.
на 6 години срещу В.П.Н.-съпруга на първия молител и майка на децата както
относно твърдения акт за домашно насилие на 15.12.2017г., така и за този от
26.12.2017г .
От
изслушването на страните, и от разпита на свидетелите, безспорно установено е от
първоинстанционият съд, че страните са бивши съпрузи.Намират се в изключително
изострени взаимоотношения, както по повод на бракоразводния процес, така и по
повод влошените бизнес взаимоотношения.Агресиращото поведение на ответницата
при инцидента от 15.12.2017г., не е станало в присъствието на ответника, нито
при праякото присъствие и наблюдение на децата. Потърпевши и наблюдаващи са
били част от служителите от фирмата на молителя- В.К. Н. .
Относно
инцидента от 26.12.2017г., следва да се приеме, че се касае за избухване на
майката по повод на напикаване на детето П..
Безспорно
е , че ответницата е майка на децата и че и понастоящем тя ги отглажда и
възпитава.Продължаващия бракоразводния процес е изострил взаимоотношенията
мужду съпрузите. Изострянето на вазаимоотношенията се е подсилило и от
влошените бизнес взаимоотношения и лишаването на съпругат-ответницата от
възможността да управлява и фирмените дела. Базспорно е обаче, че ответницата е
от кръга на лицата, посочени в чл. 3 т.6 от ЗЗДН и че подадените молби са в
срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
От представената пред първата инстанция декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН , обаче не съдържа индивидуализиращи белези на твърдяния акт на домашно
насилие., поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел,
че са налице предпоставките за прилагане
на чл. 10, ал. 3 ЗЗДН, т.е че в конкретния случай важат общите принципи на
доказване в гражданския процес, като молителите следва да докажат
основателността на подадената до съда молба и обуславящите това факти от
обективната действителност пълно и главно. Невъзможността да се установят по
описания начин релевантните по спора факти води до извод за неоснователност на
подадената молба за защита.
Правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че при условията на пълно и главно доказване
молителите не са успяли да докажат, че спрямо тях, чрез действие/бездействие,
ответницата е реализирал домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви,
които от обективна страна попадат в приложното поле на чл, 2 ЗЗДН.
Безспорно установено е,
че на конкретните дати, които са
изследвани от съда- на 15.12.2017г., и на 26.12.2017г., ответницата
не е извършил твърдяното от молителите домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Твърдението на молителите за постоянно
извършване на психическо насилие над тях,
не се подкрепя с доказателства приети по
делото.
Правилно
и обосновано първоинстанционният съд приема, че подадената молба за защита от
домашно насилие следва да бъде оставена
без уважение и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза
на молителите В.К. Н. лично за себе си и като баща и законен представител на
децата К.В. Н. на 9 години и П.В. Н. на 6 години срещу В.П.Н.-съпруга на първия
молител и майка на децата относно твърдения акт за домашно насилие на 15.12.2017г., и
на 26.12.2017г
.
Въззивният
съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените факти и като
подложи същите на преценка , приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство, а ал. 2 припознава като
психическо и емоционално насилие спрямо дете домашното такова, извършено в
негово присъствие.
Домашно насилие може да бъде
установено при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо
място - осъществен от съответно лице противоправен и умишлен насилствен акт в
някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго
лице и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ
място - наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка
от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
По делото не се спори, че страните
са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата на чл. 3 ЗЗДН, а именно - чл.
3, т. 6 ЗЗДН.
В същото време обаче не се установи
извършването на противоправен и умишлен насилствен акт от страна на въззиваемата
В.П.Н. спрямо молителите – В.К. Н. лично за себе си и като
баща и законен представител на децата К.В. Н. на 9 години и П.В. Н.
на 6 години .Твърдяния от молителите акт на домашно насилие е недоказан.
Въззивната жалба е неоснователна по
изложените в нея оплаквания.
Действително в хода на
първоинстанционното производство е била издадена заповед за незабавна защита по
реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед обаче се издава в закрито заседание на съда,
без участието на страните и само въз основа на твърденията в подадената молба,
преценени от съда като съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат
избегнати възможните опасности за молителя през времетраенето на делото до
окончателното му решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо
действие за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се състезателен процес е напълно възможно
събраните доказателства да оборят твърденията в подадената молба. Затова и
изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й до издаването на заповедта за защита
или до отказа за такава.
В настоящия случай, доколкото наведените от
въззивниците данни за наличие на домашно насилие не са били доказани пред
първоинстанционния съд, правилно същият е отказал издаването на заповед за
защита, въпреки наличието на такава по чл. 18 ЗЗДН.
Съобразно изложеното, като намира първоинстанционното Решение за
правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави въззивната
жалба без уважение, и да потвърди обжалвания съдебен акт в частта му, с която е
отказано издаване на заповед за защита, с мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
По разноските:
Като съобрази изхода на
делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр, чл.18 от Тарифа № 1 към Закона
за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, въззивниците следва да
бъде осъдена да заплатят Държавна такса по сметка на Софийски градски съд в
размер на 25 лева.
Съобразно изхода на делото искането
за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител
на въззивниците пред двете съдебни инстанции също е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение.
Въззиваемата страна претендира разноски за пред въззивната инстанция в размер на 700
лева за адвокатско възнаграждение на адв. И.М. от САК, платено в брой, видно от
представеното по делото пълномощно./л.41А/.
Искането е основателно. При този изход на
спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдена да
заплати на въззиваемата В.П.Н. направените разноски по делото в размер на 700
лева за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, Първи въззивен брачен състав, на основание чл. 17 ЗЗДН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№520305/30.10.2018г., постановено
по гр.дело №3057/2018г., по описа на CPC, III-то ГО, 117-ти състав, с което съдът отхвърля като
неоснователна молбата на В.К. Н. лично за себе си и като баща и законен
представител на децата К.В. Н. на 9 години и
П.В. Н. на 6 години за издаване
на заповед за съдебна защита от домашно насилие срещу В.П.Н.-съпруга на първия
молител и майка на детето К. и детето П., и отказва да издаде заповед за
съдебна защита, на молителите, както и да
бъде взета мярка по чл.5, ал.1, т.1, т.З и т.4 ЗЗДН по отношение на
ответницата В.П.Н. , както и в частта за присъдената от Софийски Районен съд
държавна такса.
ОСЪЖДА
В.К. Н. ,гръцки гражданин, постоянно пребиваващ в Република
България с ПН№*****, гр.София, кв.“********да заплати по сметка на Софийски
градски съд Държавна такса в размер на 25
лева.
ОСЪЖДА
В.К. Н. ,гръцки гражданин, постоянно пребиваващ в Република България
с ПН№******* гр.София, кв.“********да заплати на В.П.Н. с ЕГН **********, сумата от 700 лева за
направените разноски по делото за пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обаждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.