РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Перник, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н.М.К.
при участието на секретаря Ц.Ч.М.
като разгледа докладваното от Н.М.К. Гражданско дело № 20231720102164
по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - София" ЕАД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу Б. И. Т., ЕГН: ********** от гр. *****, общ.
*********, ул.******* №**, вх.*,ет.*,ап.* е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК № 26749 в рамките на ч.гр.д. № 3247/2022 г. по описа на ПРС за сума
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. ***** , Община ***** , ж.к. „***** -*“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
**в размер на 1507,16 лева за периода от 06.2019 г. до 04.2020 г. , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-15.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
305,02 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
31.07.2019 г. до 03.02.2022 г. , сумата от 15,48 лв., съставляваща главница за дялово
разпределение за периода 06.2019 г. го 02.2020 г. и сумата от 3,23 лева мораторна лихва за
периода от 31.07.2019 г. до 03.02.2022 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия по см. на чл. 153 от ЗЕ и чл. 150 от ЗЕ. Излага свой прочит
на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е
доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в
настоящото производство. Позовава се на ОУ от 2014 г. и на ОУ от 2008 г. на ищцовото
дружество, които били обнародвани и влезли в сила и били обвързващи за страните.
1
Ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия за процесния
период без да заплати задължението си. Посочва, че на основание чл. 139 от ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се било извършвало по система за дялово
разпределение при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ и в изпълнение на разпоредбата собствениците в СЕС, където се намирал апартаментът
на ответника били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на
ТЕ с третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на ТЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ на процесния имот
били начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от „Техем Сървисис“ ЕООД на базата
на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредбата за
топлоснабдяването от 2007 г.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
сумите по издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 26749 в рамките на
ч.гр.д. № 3247/2022 г. по описа на ПРС, а именно сумата представляваща стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.
*****, общ. *****, ж.к.*****-* бл.***,вх.*,ет.*,ап.** в размер на 1507,16 лева за периода от
31.07.2019 г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-14.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 305,02 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 31.07.2019 г. до 03.02.2022 г.,
сумата от 15,48 лв., съставляваща главница за дялово разпределение за периода 06.2019 г. го
06.2020 г. и сумата от 3,23 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 03.02.2022 г.
Претендира разноски.
Съдът с определение от 15.01.2024 г. е приел, че молбата за привличане на трето лице
помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца е
основателна и следва да бъде уважена, тъй като е налице правен интерес за ищеца, който
произтича от обстоятелството, че на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЕ и чл. 51 от Наредбата за
топлоснабдяването ищцовото дружество има сключен договор „Техем Сървисис“ ЕООД при
общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в СЕС гр. София, поради което е остойностявало топлинната енергия за
процесния период и за процесния имот по предоставени данни именно от „Техем Сървисис“
ЕООД и при евентуално неуважаване на настоящия иск поради оспорване на извършеното
дялово разпределение на топлинната енергия ищецът има правото да предяви регресен иск
срещу „Техем Сървисис“ ЕООД на основание чл. 42, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество. С
оглед на изложеното „Техем Сървисис“ ЕООД е конституирано като трето лице помагач на
страната на ищеца на основание чл. 219 ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В открито
съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.
2
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител по закон или по пълномощие.
Депозира чрез пълномощник молба на 01.04.2024 г. , с която заявява, че поддържа така
изложеното в исковата молба. Отправено е искане до съда да постанови неприсъствено
решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното открито съдебно
заседание на 03.04.2024 г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взима становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не
представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от
бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в
исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за
постановяване на неприсъствено решение, са налице. Ищцовото дружество е направило
изрично искане в този смисъл, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда,
редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй
като недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и ответника
както и размера на исковата претенция.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на
чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на 36,62 лева
като е претендирал и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат
86,62 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на
„Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Б. И. Т., ЕГН:
********** от гр. *****, Община *********, ул. „*******“ № **, вх. *ет. *, ап. * за сумите
по издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 26749 в рамките на ч.гр.д. №
3247/2022 г. по описа на ПРС, а именно за сумата представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. *****, общ.
*****, ж.к.*****-* бл.***,вх.*,ет.*,ап.** в размер на 1507,16 лева за периода от 31.07.2019
г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-14.02.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сума в размер на 305,02 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 31.07.2019 г. до 03.02.2022 г., сумата от 15,48 лв.,
съставляваща главница за дялово разпределение за периода 06.2019 г. до 06.2020 г. и сумата
от 3,23 лева мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 03.02.2022 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. И. Т., ЕГН: ********** от гр. *****,
Община *********, ул. „*******“ № **, вх. *ет. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация -
София" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата от 136,62 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото
производство и 86,62 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното
производство.
Решението е постановено при участие на „Техем Сървисис“ ООД, конституирано
като трето лице помагач на страната на ищеца - „Топлофикация София“ ЕАД
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него,
съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4