№ 25400
гр. С, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. Т . С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т . С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110134254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Д. П. Д., ЕГН: **********, с която
са предявени субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК срещу Столична община, С. А. Б., ЕГН: ********** и Р. К. К., ЕГН:
**********, с които се иска признаване за установено по отношение на първия ответник, че
не е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.С с идентификатор № 68134.306.163 по
кадастралната карта и регистри /КККР/ на гр.С, одобрени със заповед №РД-18-
32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 282 кв.м., адрес на
имота: гр.С, район „В“, ул. „А” №111, местност III-105, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: №3, квартал: 234, парцел: VI-част, при
съседни имоти с идентификатори:68134.306.162, 68134.306.158, 68134.306.157,
68134.306.156, 134.306.164 и 68134.306.165 и за признаване за установено по отношение на
втория и третия ответник, че не са собственици на по 1/6 идеална част от поземлен имот,
находящ се в гр.С, с идентификатор №68134.306.164 по КККР на гр.С, одобрени със заповед
№РД-18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 186 кв.м., с
адрес на гр.С, район „В“, ул. „А“ №109, местност III-105, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: №4, квартал: 234, парцел: VI-част, при
съседи имоти с идентификатори: 68134.306.165,68134.306.163,68134.306.157, 68134.306.156,
68134.306.155 и 68134.306.152.
Ищецът твърди, че е собственик на гореописаните два поземлени имота, които
придобил, въз основа на изтекъл в негова полза придобивен давностен срок, доколкото от
2000 г. насетне, включително към датата на депозиране на исковата молба осъществява
спокойно, явно, несмущавано и непрекъснато владение. Сочи, че не се е сдобил с титул за
собственост, поради липсата на необходимост от такъв. Извежда правния си интерес от
завеждането на настоящото производство с твърдения, че първият ответник се счита за
собственик на процесните имоти, за които заявява, че има издадени актове за общинска
собственост. Допълва, че вторият и третият ответник притежавали нотариален акт за
собственост на поземлен имот с идентификатор №68134.306.164, по силата на който се
легитимират като собственици на по 1/6 идеална част.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Столична община е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за недопустимост на претенциите, тъй като спорът между
страните е разрешен със сила на присъдено нещо с Решение № 30055/2017 г., по описа на
1
СРС, потвърдено с Решение № 4711/04.08.2020 г., по гр.дело № 4517/2019 г. на IV-д възз.
отд. по описа на СГС и Определение № 97/16.03.2021 г. по гр. дело № 14/2021 г. по описа
на ВКС. Оспорва се и основателността на предявения иск, с довод, че процесните имоти
представляват частна общинска собственост, които се стопанисват от него.
В срока по чл.131 ГПК С. А. Б. и Р. К. К. са депозирали писмен отговор, с който
искат производството да бъде прекратено, тъй като е налице влязло в сила решение между
същите страни, с което са отхвърлени заведените по-рано положителни установителни
искове за признаване на правото на собственост на ищеца по отношение на същите имоти,
въз основа на същото придобивно основание – давностно владение. Излагат и съображения
за неоснователност на претенцията.
Съдът намира, че предявените искове са процесуално недопустими по следните
съображения:
По делото е представено Решение № 30055/2017 г., по описа на СРС, 41 състав,
влязло в законна сила на 16.03.2021 г., с което са отхвърлени предявените от ищеца Д. П. Д.
субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу
Столична община, С. А. Б. и Р. К. К. за признаване за установено по отношение на първия
ответник, че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.С с идентификатор №
68134.306.163, придобит въз основа на давностно владение и за признаване за установено по
отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в
гр.С, с идентификатор №68134.306.164, придобит въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност.
Отвод за присъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка по отношение
на по-късно предявен иск създава само решението, постановено по същото искане, на
същото основание и между същите страни. Тези три характеристики на предявен иск и вече
решен спор следва да са идентични, за да е недопустим по-късно предявения иск. В
процесния случай една и съща страна предявява по отношение на едни и същи насрещни
страни, при един и същи предмет на спора, както положителен, така и отрицателен
установителен иск. И двата иска са насочени към разрешаването на един и същи спор,
поради което е налице тъждественост на претенциите. В практиката на ВКС е прието, че е
недопустимо да се съедини или впоследствие да се предяви в отделно производство
отрицателен установителен иск за собственост при предявен положителен установителен
иск за собственост между едни и същи страни и при един и същ спорен предмет. При
положителния установителен иск за собственост силата на присъдено нещо се формира само
досежно наведените основания, което в случая е идентично – изтекла в полза на ищеца
придобивна давност. Ищецът не се позовава на други факти, следващи влизането в сила на
посоченото съдебно решение, поради което и съдът намира, че предявените отрицателни
установителни искове са недопустими, с оглед на което производството следва да бъде
прекратено.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, при прекратяване на делото, на ответника
се следват разноските, които е направил. Ответникът Р. К. К. е направил искане за
присъждане на направените от него разноски в размер на 400 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да бъде уважено. На ответника
Столична община следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 14355/16.06.2021 г., допълнена с молба с вх. №51530 от
08.09.2021 г. по описа на Софийски районен, на основание чл.130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №34254 по описа на Софийски районен съд
2
за 2021г., 25 състав.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН:**********, с адрес гр.С, ж.к. „З **“, бл.9, вх.Б, ап.123Д да
заплати на Столична община, с адрес гр.С, ул. „М“ № 33 и съдебен адрес гр.С, бул. „А С“ №
62, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал.8 ГПК, сторените по делото разноски в размер на 100,00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН:**********, с адрес гр.С, ж.к. „З **“, бл.9, вх.Б, ап.123Д да
заплати на Р. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.С, ул. „Б“ № 21, ет.1, ап.1, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сторените по делото разноски в размер на 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с
частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3