№ 3391
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110109526 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Т. К. срещу Ш. М. А., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за
заплащане на сумата от 9 250,00 евро /с посочена от ищеца левова равностойност 18092,00
лева/, представляваща платена на отпаднало основание сума по развален Договор за СМР от
април 2017г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба-
22.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че през месец април 2018г. Н.А.Ц. и Ш. М. А. се
договорили, че Ш. М. А. ще осъществи лично и чрез наети лица ремонт, строителство,
оборудване с необходимите системи и обзавеждане на къща на Н.А.Ц. в град Льовен,
Белгия, срещу парични средства, осигурени чрез заеми. В изпълнение на посоченото, на
10.04.2017г. Н.Ц. направил първо плащане. Твърди, че белгийска банка е извършвала
директни плащания в полза на Ш. М. А., както и други лица, в това число били погасявани и
негови други задължения като данък на коли. Описаното продължило няколко години –
2017г., 2018г., 2019г., след което Ш. М. А. изчезнал като взел парите и не свършил
уговорената работа, респ. къщата останала недовършена. Твърди, че на 20.02.2023г.
вземанията на Н.А.Ц. му прехвърлени. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
С уточняваща молба с вх. № 100045/10.04.2023г., ищецът е посочил, че договорките
между Н.А.Ц. и Ш. А. датират от месец април 2017г. Уточнил е, че сумата от 9 250,00 евро е
платена в полза на дружеството „АСН“ Б.В.Б.А., подизпълнител на СМР на 23.02.2018г.
Наведени са твърдения в насока, че договорът е развален по право на основание чл. 89 ЗЗД,
тъй като изпълнението му станало невъзможно с оглед изчезването на ответника и
обявяването в несъстоятелност на подизпълнителите му.
С друга уточняваща молба с вх. № 127530/09.05.2023г., ищецът е посочил, че
претендира връщане на сумата от ответника, независимо че е платена в полза на трето лице,
доколкото плащането било извършено в полза на третото лице по силата на постигната с
ответника уговорка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
1
от съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът оспорва да е сключван договор за СМР, оспорва да е извършено плащане в
негова полза. В условията на евентуалност твърди, че е изпълнил задълженията си по
договора. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва договора за цесия и
твърди, че не е уведомен за извършеното прехвърляне. Моли съда да отхвърли предявения
иск.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна.
От приетите извлечение от банкова сметка се установява, че на 10.04.2017г. е
извършен превод в полза на Ш. А. на сумата от 17 000 евро с основание „заем“; на
05.02.2018г. е извършен превод на сумата от 2000 лева с основание „заем“; на 26.02.2018г. е
извършен превод на процесната сума от 9250 евро в полза на „АСН“ Б.В.Б.А с основание
„фактура 22“. Извършени са и други плащания в полза на посоченото юридическо лице по
фактури с различни номера.
От приетия договор за цесия от 20.02.2023г. с нотариална заверка на подписите се
установява, че Н.А.Ц. е прехвърлил на ищеца Н. Т. К. части от своето право на вземане на
парични суми спрямо длъжника Ш. М. А., възникнало и съществуващо съгласно договор за
доставка на материали и оборудване за новостроящ се недвижим имот и строителство на
недвижим имот в гр. Льовен, Белгия, частично неизпълнен, за сумата от 13 020 евро и
сумата от 8000 евро, представляваща обезщетение за наеми за жилище в Белгия за периода
от 01.03.2018г. до 01.11.2018г. поради неизпълнения договор.
Приети са и извлечения от белгийски държавен вестник относно открита процедура
по несъстоятелност на дружеството „АСН“ Б.В.Б.А.
Показанията на свидетеля Кирил Николов са допуснати конкретно по въпросите
относно изпълнението на процесните дейности, а по въпросите относно сключването
процесния неформален договор за СМР искането е оставено без уважение като недопустимо
на основание чл. 164, ал 1, т. 3 ГПК с протоколно определение от 08.10.2024г. От
показанията на свидетеля се установява, че същият се познава с цедента Н.Ц. от повече от
около 2003г., когато свидетелят ходил в командировка в Брюксел по линия на договорите за
присъединяване на България към ЕС, а впоследствие през 2008г., когато свидетелят се
преместил да работи в Европейската комисия, станали семейни приятели с цедента.
Последният си закупил къща през 2017г. в гр. Льовен, Белгия, намиращ се на около 20 км.
разстояние от Брюксел. Къщата била двуетажна и състоянието й било за ремонт. Мазилката
била поизкъртена и вътре всичко трябвало да се подмени до тухла. Трябвало да се
ремонтират подове, тавани, покрив, електрическа инсталация и водопроводни тръби. Н.Ц.
бил наясно, че трябвало да се прави ремонт на къщата и се спрял на познат на име Ш..
Свидетелят познавал Ш. А. от 2017г., когато започнал ремонтът. Той трябвало да извърши
основен ремонт, смяна на мазилки, покрив и инсталации. Н.Ц. не могъл да присъства на
ремонта постоянно. Свидетелят бил присъствал поне пет пъти на разговори с Ш. А. относно
ремонта на къщата. Н.Ц. превеждал пари на Ш. А., отделно бил заплащал негови
задължения, които после си прихващал от извършената работа. Н.Ц. бил дал на Ш. А. и
2
кредитната си карта, за да извършва разплащания за строителни материали, но впоследствие
разбрал, че последният бил теглил пари в брой от нея, което водело до големи разходи за
такси. Това, което било направено от Ш. А., не отговаряло на никакви стандарти, имало
недовършени мазилки, недовършена и лошо изработена подова настилка, водопроводната
инсталация била направена само в един кръг, който не бил свързан към „майка“, от която да
излизат отклонения, защото според ответника „така се правело“. Когато Н.Ц. се нанесъл
преждевременно, докато текли ремонтите, започнали течове и се появил мухъл. Не били
направени изолации и покривът течал, което наложило спешно да се сменят изолации и да
се прави подпокривна изолация. Според свидетеля, Ш. А. бил на обекта поне до края на
2018г. и след това престанал да бъде там и спрял да си вдига телефона. Съпругата на
ответника обяснила на съпругата на цедента, че работниците го били измамили, съответно
цедентът също бил измамен от тях. Наложило се да бъдат преправени всички работи,
извършени от ответника. Мазилката отново била свалена до тухла, защото била много
дебела и се напукала. Имало места, където било боядисано, без да се направи фина
шпакловка, а около вратите под боята не бил положен грунд. Свидетелят не знае да е имало
предварително изготвен проект за ремонта, по който да работи ответникът.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: извършено плащане от страна на Н.А.Ц. в размер на 9 250,00 евро с левова
равностойност 18 092,00 лева в полза на ответника, което към момента на реализирането му
е извършено на валидно правно основание, което впоследствие е отпаднало, в случая –
разваляне на сключен между страните договор поради виновно неизпълнение на ответника;
че по силата на договор за цесия Н.А.Ц. е прехвърлил в полза на ищеца вземанията си, както
и уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на изложените
обстоятелства, е да докаже възраженията си, в това число и възражението за изпълнение на
договора.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране
и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
В конкретната хипотеза, от приетата доказателствена съвкупност не се установява
първата и основна предпоставка за уважаване на кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, а именно наличие на сключен договор за извършване на строително-монтажни работи
от месец април 2017г., с посочения в исковата молба предмет, както и че извършеното от
праводателя на ищеца плащане касае именно този договор. Видно от изложените в исковата
молба твърдения и събраните писмени доказателства, договорът е неформален и е на
стойност над 9250 евро, тъй като процесната сума представлява само едно от плащанията,
които се твърди, че са извършени в полза на ответника по договора /общите плащания са
13 020 евро съгласно договора за цесия/, поради което и на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК,
доказването му чрез свидетелски показания е процесуално недопустимо. Не следва различен
3
извод от представените извлечения от банковата сметка на цедента Н.Ц., доколкото
съдържащите се в тях преводи в полза на ответника лично са извършени с основание „заем“,
а останалите преводи, включително на процесната сума от 9250 евро, са извършени в полза
на трето за спора юридическо лице. Ищецът твърди, че плащанията в полза на това лице са
вследствие на постигната уговорка с ответника и в действителност представляват плащания
по договор за СМР, но годни доказателства в тази насока липсват.
С оглед на това, въпреки дадените от съда с доклада по делото указания на ищеца по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за наличие на облигационно
правоотношение с ответника с предмет Договор за доставка на материали и оборудване на
новостроящ се недвижим имот и строителство на недвижим имот в гр. Льовен, Белгия с
възложител Н.А.Ц., това обстоятелство, както и че плащането е извършено именно въз
основа на този договор, останаха недоказани. Това е самостоятелно основание за отхвърляне
на предявения иск.
Извън горното следва да се посочи още, че посоченото от ищеца в молбата му от
10.04.2023г. основание за разваляне на договора по право съгласно чл. 89 ЗЗД, тъй като
ответникът изчезнал и се укрил преди да изпълни договора, е неприложимо в настоящата
хипотеза. Цитираната норма касае хипотезите на последваща обективна невъзможност за
изпълнение на договора – когато след сключването на договора изпълнението му е станало
фактически или правно невъзможно поради обстоятелства, за които страните не отговарят. В
хипотезите, в които изпълнителят по договора за строително-монтажни работи не е
изпълнил задълженията си и се е укрил, се касае за виновно неизпълнение по смисъла на чл.
87, ал. 1 ЗЗД и договорът не се разваля по право, а чрез упражняване потестативното право
на разваляне от страна на възложителя по него. В настоящият случай не се твърди и не се
доказва това право да е упражнено от цедента Н.Ц., а то не може да бъде упражнено от
цесионера Н. К., доколкото последният е придобил единствено вземането за връщане на
платеното на отпаднало основание, не и правото на разваляне на договора. Следва да бъде
отбелязано също, че по делото липсват доказателства и за уведомяване на ответника за
цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от страна на цедента Н.Ц.. Доколкото нормата изисква
уведомяването да се извърши от досегашния кредитор /цедента/, то исковата молба,
изходяща от цесионера, няма характера на такова уведомление, независимо от връчването й
на особения представител на ответника.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло. При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът,
но същият не е сторил такива, а е бил защитаван от особен представител, поради което
разноски не му се дължат.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Н. Т. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „С“, бл.
4
32, вх. А, ет. 2, ап. 6, срещу Ш. М. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Б“, бл.
54, вх А, ет. 2, ап. 5, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. с чл. 99
ЗЗД за заплащане на сумата от 9250 евро /с посочена от ищеца левова равностойност 18 092
лева/, представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за платена от цедента Н.А.Ц. на
отпаднало основание сума по развален Договор за СМР сключен през месец април 2017г.,
ведно със законната лихва считано от 22.02.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5