Решение по дело №33/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 268
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20197110700033
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 268

                                           гр.Кюстендил, 13.11.2019год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори октомври  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при  секретаря  Антоанета Масларска и с участието на прокурора Й. Георгиев, като  разгледа  докладваното от съдията  адм. дело № 33 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Й.С.Й. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.Ю. от САК,  е предявил  иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна  дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София  за  заплащане  на  обезщетение за имуществени вреди в размер на 166,13лв., претърпени в резултат на бездействието на ответника във връзка със  задължението по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС  за внасяне на  здравноосигурителни вноски  за ищеца за времето от 01.07.2012г. до 30.11.2012г., за м. февруари 2014г. и за м. юли 2016г. Иска се присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, както и деловодни разноски. Предметът на делото и размерът  на обезщетението са съобразени с определение  № 52/21.01.2019г.  /вж. иск под № 5 от определението/.

По искане на ищеца и при усл. на чл.228, ал.3 от ГПК, с определение от 10.05.2019г., съдът е  конституирал като ответник по предявения иск, наред с ГДИН и   Министерство на правосъдието – София и е допуснал изменение на предявения иск, съобразно което  обезщетението за имуществени вреди в размер на 166,13лв.  се претендира за заплащане от двамата ответници при условията на солидарност. Последната е обоснована от ищеца с доводи, че увреждането е причинено от ГДИН и МП, чиито длъжностни лица  са отговорни  за  изпълнението на задължението по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС, а именно: администрацията на затвора – гр. Бобов дол  е задължена да предостави данни в НАП за здравно осигуряване на лица, осигурени от държавния бюджет, подавайки Декларация, обр. № 3 /приложение № 2 към чл.2, ал.1 от Наредба  № Н-8/29.12.2005г./, въз основа на които данни, МП дължи превеждане  на здравноосигурителните вноски.  

В хода на съдебните прения ищецът чрез пълномощника си прави искане за уважаване на предявения иск в пълен размер, като го счита за доказан, включително  размера  на  имуществените вреди. Приема, че анализът на доказателствата сочи на осъществяване на законовите предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. 

            Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юк г., изразява писмено становище за  оспорване на иска по основание и размер. От анализ на  разпоредбата на чл.128, ал.2 от ЗИНЗС, се поддържа, че ищецът  не доказва незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при затвора гр.Бобов дол, респ. при ЗООТ – с. Самораново, довели до нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, както и настъпването на имуществени вреди, поради което липсват елементите от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Ответникът Министерство на правосъдието - София, чрез процесуалния си представител юк г., изразява писмено становище за  оспорване на иска по основание и размер.  Сочи се, че ищецът по собствена инициатива е погасил чуждо задължение, внасяйки здравноосигурителните вноски за процесния период, които не е дължал.  Прави искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

            Заключението на прокурора е, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. 

Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

            Ищецът Й.С.Й.  е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - гр.Бобов дол в периода 02.05.2012г.-27.05.2015., след което  е преместен  да  изтърпява наказанието в Затворническо общежитие от открит тип –         с. Самораново към Затвора – Бобов дол въз основа на решение по Протокол № 3 от 27.05.2015г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС. Ищецът е освободен условно предсрочно  от затвора на 11.05.2017г.  въз основа на определение № 255/03.05.2017г. на Окръжен съд – Кюстендил по НЧД № 192/2017г. на осн. чл.70 от НК. 

             Във връзка с фактическите обстоятелства, относими към предявения иск, страните са  представили писмени доказателствени средства, от които се установява следното:

С платежно нареждане /вносна бележка/  № 00173149 от 04.08.2017г., ищецът е внесъл  сумата  202,93лв., а като основание за плащането е посочено „здравноосигурителни вноски“. Видно от писмо изх. №  20-00-4322/21.09.2019г. на директора на офис Перник на ТД на НАП – София, със сумата по платежното нареждане са погасени задълженията за здравноосигурителни вноски на ищеца за м. 07, 08, 09, 10 и 11 на 2012г.;  м. 02 на 2014г. и м. 07 на 2016г., които са в размер на 166,08лв. ведно със съответната лихва, както и задълженията за здравноосигурителни вноски за м. 07  и 08 на 2017г., последните в размер на 36,85лв.

Ответникът ГДИН е представил Протоколи – Приложение № 5 към чл.6, ал.6 от Наредба № Н- 8/ 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с №№ 1032/ 09.07.2012г., 1129/11.09.2012г., 1231/11.10.2012г.,  1447/26.11.2012г.,  1508/11.12.2012г. и  1069/05.08.2016г., подписани от началника на затвора с адресат ТД на НАП - Специален регистър. В същите се съдържат данни от Декларация, обр. № 3 /приложение № 2 към чл.2, ал.1 от Наредба  № Н-8/29.12.2005г./,  за броя на лицата, за които се дължат здравноосигурителни вноски за сметка на държавата за съответните месеци – юли, август, септември, октомври и ноември  2012г., както и  август 2016г.  Във връзка протоколите с №№ 1129/11.09.2012г.,   1231/11.10.2012г., 1447/26.11.2012г. и 1069/05.08.2016г.,  от ТД на НАП – Специален регистър е получена информация за невалидни  /отхвърлени/ декларации  поради  констатирани грешни данни за лицата, сред които не   фигурира името на ищеца. 

Процедурата във връзка със задължението по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС е описана в справка на инспектор ТРЗ при затвора – Бобов дол на л.52 от делото. Същата сочи, че от момента на задържането, съгласно  чл.128, ал.2 и чл.84, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, лицето придобива статут на здравноосигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права; че ежемесечно до 5-то число се изпраща информация на магнитен носител            / Декларация обр. №3/ в Специалния регистър на НАП за постъпилите лишени от свобода през предходния месец, която се придружава от протокол с описание на броя осигурени лица за месеца; че след обработка на файла в регистъра на НАП, същият връща в затвора протокол с описание за броя на приетите и неприетите декларации; че за месеците по исковата молба, в протоколите на НАП няма данни за неприети декларации за ищеца.

В с.з. на 10.05.2019г., ищецът сочи, че при посещение в ТП на НОИ – Перник, където е адресът му, е получил информация, че има неплатени здравноосигурителни вноски за месеците по исковата молба, след което е попълнил нужните документи и е заплатил сумата с приложеното платежно нареждане.

Горната фактическа обстановка се доказва от посочените по-горе доказателства.

Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, приема следното:

Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и  задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията  в резултат на нарушения по чл.3 от закона. Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.   

Предвид нормативната рамка и с оглед  установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответниците  Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и Министерство на правосъдието, двамата със седалище гр. София, като юридически лица са пасивно легитимирани  да отговарят за вредите, които ищецът  е претърпял от незаконосъобразни бездействия  на служители на администрацията на затвора гр. Бобов дол, както и на МП във връзка със задължението  по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията затова са следните:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на административен орган, с което се нарушава  чл.3 от ЗИНЗС;  настъпили вреди за ищеца  и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването им е в тежест на ищеца, както и на размера на претендираните имуществени вреди по арг. от чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.

В случая по делото,  ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС – поставянето му в неблагоприятни условия от  администрацията, изразяващи се в  незаконосъобразно бездействие във  връзка със задължението по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС за заплащане на здравноосигурителни вноски  за исковия период,  когато е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Съгласно цитираната нормативна разпоредба, за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права,  като вноските са за сметка на държавния бюджет и се  превеждат чрез  Министерството  на  правосъдието.  Процедурата във връзка с горното задължение е регламентирана в Наредба № Н- 8/ 2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно чл.3, ал.2, т.6 вр. с чл.2, ал.1 от Наредбата, за лишените от свобода и задържаните под стража, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, подава Декларация, обр.3 в компетентната териториална дирекция на НАП, в която се вписват данни за осигуреното лице, както и за периода на дължимите осигурителни вноски.

Анализът на  правната уредба, относима към здравноосигурителния статус на ищеца  през исковия период като лице, лишено от свобода, сочи  на  изводи за  нормативноустановени задължения за двамата ответници. С оглед на горното съдът счита, че са налице предпоставки за солидарна отговорност на същите. Уредената в чл.53 от ЗЗД по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ солидарност е приложима при увреждане, резултат от незаконосъобразен акт, действие или бездействие, осъществени съвместно от административни органи в структурата на двата ответника. Солидарността ищецът обосновава с доводи за  причиняване на увреждането от ГДИН и МП, чиито длъжностни лица  са отговорни  за  изпълнението на задължението по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС, а именно: администрацията на затвора – гр. Бобов дол  е задължена да предостави данни в НАП за здравно осигуряване на лица, осигурени от държавния бюджет, въз основа на които данни, МП дължи превеждане  на здравноосигурителните вноски. 

Независимо от изложеното, съдът счита за недоказано причиняването на вредоносния резултат от съвместната дейност на ответниците.  В случая е установено от събраните писмени доказателствени средства, че ГДИН чрез администрацията на затвора – гр. Бобов дол е изпращала декларации, обр. №3 от Наредба № Н-8/2005г. до ТД на НАП – Специален регистър, с което надлежно е изпълнила нормативното си задължение и не е причинила увреждането. От друга страна, видно от  писмо изх. №  20-00-4322/21.09.2019г. на директора на офис Перник на ТД на НАП – София, с внесената сума  с представеното платежно нареждане  от 04.08.2017г., ищецът е  платил  здравноосигурителни вноски за м. 07, 08, 09, 10 и 11 на 2012г.;  м. 02 на 2014г. и м. 07 на 2016г., които са в размер на 166,08лв. ведно със съответната лихва. От приетото плащане следват изводи, че за посочения период за ищеца не са превеждани здравноосигурителни вноски от задължения субект Министерство на правосъдието, т.е. че последното не е изпълнило задължението си по чл.128, ал.2, изр.2 от ЗИНЗС.  Доказано  е незаконосъобразно бездействие на ответника МП, осъществяващо  първата материалноправна предпоставка по чл.284 от ЗИНЗС. 

Съдът счита за доказани и претендираните имуществени вреди, т.е. на втория елемент от фактическия състав за имуществената отговорност по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Ищецът   е представил  платежно нареждане /вносна бележка/  № 00173149 от 04.08.2017г.,  с което се установява внасяне на  сумата  202,93лв., а от писмо изх. №  20-00-4322/21.09.2019г. на директора на офис Перник на ТД на НАП – София, е видно основанието за плащане, а именно: за погасяване на задълженията за здравноосигурителни вноски за м. 07, 08, 09, 10 и 11 на 2012г.;  м. 02 на 2014г. и м. 07 на 2016г., които са в размер на 166,08лв. ведно със съответната лихва.

Обратни на горните са изводите на съда по отношение на третия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Ищецът не е доказал наличието на  пряка причинна връзка между вредите и нарушението. Или в случая, че имуществената вреда равняваща се на паричната сума, с която са платени  от ищеца здравноосигурителните вноски за исковия период, е пряка и непосредствена последица от административния деликт, т.е. от незаконосъобразното бездействие на ответника Министерство на правосъдието. Причинната връзка  е пряка и непосредствена само когато увреденото лице не би претърпяло вредите ако не бе неоснователното бездействие.  Както се посочи, МП не е изпълнило задължението си по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС за превеждане на здравноосигурителните вноски за лишеното от свобода лице,  но вредите за последното не произтичат пряко и непосредствено  от бездействието на ответника. С оглед законовата фикция, създадена с разпоредбата на чл.128, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС, всички лишени от свобода от момента на задържането им  придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, т.е правната сфера на ищеца не се засяга от това, че задълженият за плащането субект не е превел здравноосигурителните вноски за процесния период. От друга страна, задължението за превеждане на здравноосигурителните вноски   за месеците, посочени в исковата молба, през които ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ е за ответника Министерство на правосъдието и не е отпаднало след освобождаването на Й. от затвора. Следва, че за ищеца не е възникнало задължение да погаси дължимите от държавата чрез МП,  здравноосигурителни вноски, поради което извършеното от него плащане е било недължимо. Същият по своя воля е изпълнил чуждо задължение,  което мотивира съда да приеме, че е налице хипотезата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, приложима по препращането  с чл.203, ал.2 от АПК. Имуществената вреда в случая е причинена по вина на увредения, поради което обезщетение не се дължи.

Следват изводи за неоснователност на предявения иск и постановяване на решение за отхвърлянето му. 

Въпреки изхода от спора, ответниците нямат право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което последните са неприложими.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Й.С.Й. ***, ЕГН **********, иск срещу Главна  дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София и Министерство на правосъдието – София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за солидарно  заплащане  на  обезщетение за имуществени вреди в размер на 166,13лв., претърпени в резултат на бездействието на ответниците във връзка със  задължението по чл.128, ал.2 от ЗИНЗС  за внасяне на  здравноосигурителни вноски  за ищеца за времето от 01.07.2012г. до 30.11.2012г., за м. февруари 2014г. и за м. юли 2016г., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

            Решението да се съобщи на страните и на Окръжна прокуратура – гр.Кюстендил чрез изпращане на преписи.

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: