Р Е Ш Е Н И Е
№ 324 /17.05.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Петър Мидов при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 134 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Т.Д.Т., подадена чрез пълномощника
му адв.Ч., срещу Решение №9/18.01.2022г., постановено по АНД №20215640201282/2021г.
по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът не обсъдил нито едно от направените пред него възражения относно съществени нарушения на материалноправните разпоредби в хода на административнонаказателното производство. Същото било проведено без нито един очевидец на нарушението и без нито един официален документ, който да установява правно значими факти. Направена била и неправилна правна квалификация на нарушението. Счита се, че не е налице участник в движението, когато велосипед бил изоставен до/на пътното платно, за да било налице нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, като не било съставомерно и такова по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Моли се обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на касатора,
който изтъква, че актосъставителят не установил извършеното нарушение, а свидетелят
по акта – майката на детето, също лично не възприела фактическата обстановка, а
единствено по разказ на детето си. Счита, че обясненията, докладните и
справките, събирани при проверка по реда на ЗМВР, не са годни доказателства,
събрани по реда на НПК, или по реда на ЗАНН. В този смисъл не било налице
безспорно установяване на нарушението. На следващо място твърди, че фактите не кореспондирали с правната квалификация на
нарушените разпоредби, доколкото нямало как да се приеме законово, че ***-годишното дете, което
даже не било върху велосипеда, а оставило същия около тротоара, било участник в
движението, за да била налице правна квалификация и да била нарушена
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Освен това, след като нямало участник в
движението не можело да се реализира ПТП и да се напусне такова, за каквито
деяния била ангажирана отговорността на касатора. В случая не била налице и
вина, тъй като велосипедът се намирал в мъртвата зона на автомобила, управляван
от Т.. Претендират се разноски по делата пред двете съдебни инстанции.
Ответникът – ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-001807 от 12.11.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с което за нарушения по чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание, съответно, чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Т.Д.Т. *** съответно са били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Глоба“ в размер на 50 лв. с „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
За да постанови решението си районният съд, след като установил фактическата обстановка по случая, приел, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. В тази връзка, на първо място приел за установено извършването на нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП от страна на Т.Д.Т., който не съобразил движението на управлявания от него автомобил с разположения на тротоара и пътното платно, до автомобила, велосипед и преминал върху него. Приел на следващо място, че след пътното-транспортно произшествие Т. напуснал същото и не уведомил съответната служба на МВР, нито изпълнил дадени указания, като така нарушил задължението по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за основателна.
В обжалваното НП е ангажирана административно наказателната отговорност на Т.Д.Т. *** за това, че на 18.08.2021г. в 20.00ч. в с.К., на улица без име, като водач на лек автомобил марка Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, с рег. № ********, негова собственост, преминава върху велосипед ползван от Р. М. П., с предна дясна гума на автомобила, след което напуска произшествието без да уведоми службите за контрол на МВР.Прието е че предприемайки маневра водачът е създал опасност за участниците в движението, както и че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на посочената в АУАН и НП дата и място Т.Т. действително е управлявал м.п.с. Следователно същият е имал качеството на водач на м.п.с. по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП. Не е спорно, а и се установява от дадените от Т. сведения на 23.09.2021г., че при потегляне с лекия си автомобил на посочените дата и място е преминал върху велосипед, поставен на пътното платно, който преди това е бил ползван от непълнолетно дете, като по този начин му е причинил щети. Не е спорно, че велосипеда е бил оставен на пътното платно и до него не се е намирало физическо лице.
Нормата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на п.п.с., преди да предприемат каквато и да било маневра, да се убедят че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП пък е предвидено налагане на административно наказание в размер на 200.00 лева, в случаите когато не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Нарушението
следователно е резултатно и за
осъществяването му е необходимо водач
на п.п.с., без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на
движение участниците в движението, движещи се пред него, след
него или минаващи покрай него, да предприеме маневра при която да създаде непосредствена
опасност за посочените участници.
В пар.1, т.28
от ЗДвП е дадено легално определение на понятието „участник в
движението” и това е всяко лице,
което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на
движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата,
работещи на пътя. Т.е. участник в движението може да бъде само и единствено
физическо лице, намиращо се на пътя.
При така съществуващата законодателна уредба касателно нарушението по
чл. 25, ал.1 от ЗДвП, то това вмененото на касатора такова се явява
несъставомерно и недоказано. Това е така, тъй като пътните превозни средства,
вкл. велосипедите не представляват участници в движението, а присъствието на други физически лица - водачи, пешеходци, пътници, или лица
работещи на пътя, които биха могли да имат това качество, не е установено да са се движили преди, покрай
или след автомобила на Т.Т. по време на извършване на процесната маневра. Съответно
не е доказано настъпването и на непосредствена опасност, само при безспорното
наличие на която на виновния водач може да се наложи административно наказание
по чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Несъставомерно е и описаното
в НП деяние по чл. 123, ал.1, б.”в” от ЗДвП, според която разпоредба водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди: ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
За да е налице съставомерно поведение от обективна страна е необходимо да е налице настъпило пътно – транспортно нарушение, участниците в него да не могат да постигнат съгласие относно обстоятелствата свързани с него и въпреки съществуващите разногласия, единият от тях да напусне мястото на произшествието. Безспорно, в случая при удара между лекият автомобил на управляван от Т. Т. и велосипеда на непълнолетния Р. П.е настъпило пътно-транспортно произшествие. На мястото обаче не се е намирало нито лицето ползващо велосипеда, нито негов родител. Ето защо няма как да е било налице изразено несъгласие между участниците в ПТП,(каквито могат да са и собствениците на участвали в него п.т.с.), което да е било съзнавано от наказания Т.. Всъщност напускайки местопроизшествието, без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието безспорно е извършил нарушение, но същото е съставомерно по чл. 123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП. Такова обаче не му е било повдигнато, съдът е обективна невъзможност да се произнася по наличието му нито разполага с правомощия да го санкционира за първи път в хода на касационното производство.
Предвид изложеното обжалваното решение
се явява постановено при неправилно прилагане на материалния закон, поради
което същото следва да се отмени.
При този изход на спора
основателна се явява претенцията за разноски на касатора. В полза на касатора и
при липса на възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, следва да се присъдят такива представляващи хонорар за един адвокат в общ размер на 700.00 лева за две съдебни
инстанции.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №9/18.01.2022г., постановено по АНД №1282/2021г.
по описа на Районен съд – Хасково. вместо което
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) 21-1253-001807 от 12.11.2021г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково
ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да
заплати на Т.Д.Т. разноски по делото в размер на 700.00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.
При този изход на спора следва
да бъде уважено искането на касатора за присъждане на разноски, а именно:
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80.00 лева, с
оглед разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №100/20.09.2021г., постановено по АНД № 20215620200618/2021г. по описа на Районен съд – Свиленград, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление №1835/2021 от 19.07.2021г. издадено от Началник отдел“ Митническо разузнаване и разследване Южна Морска“, в частта му по пункт II и е отменено същото наказателно постановление в частта му по пункт III.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Свиленград при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Димитър Георгиев Павлов, с ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.