МОТИВИ ПО
НОХД №166/2019Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД -ЧЕРВЕН БРЯГ
Районна
прокуратура – п. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия
М.И.М.
с ЕГН ********** , роден на *** ***,
със постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, с основно образование, не женен, безработен, осъждан, за това, че
на 28/29.04.2018г. в с. Б., обл. п., срещу дом № 16
на ул. „***“, противозаконно повредил чужда движима вещ – л.а. „*** без
регистрационен номер, с номер на рама *** собственост на Д.И.
***, изразяващо се пукнато предно обзорно стъкло, счупен заден ляв стоп,
изтръгнато външно дясно и ляво огледало, счупени рамена на предни чистачки – 2
бр., счупени пера на предни чистачки – 2 бр., всичко на обща стойност – 303 лв.
-престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
С определение от
30.06.2020г. е допуснато изменение на обвинението на основание чл. чл.287 ал.5 вр. чл.48 НПК като новото обвинение срещу М.И.М. е за това,
че на 28/29.04.2018г. в с. Б., обл. п., срещу дом №
16 на ул. „***“, противозаконно повредил чужда движима вещ – л.а. „*** без
регистрационен номер, с номер на рама *** собственост на Д.И.
***, изразяващо се пукнато предно обзорно стъкло, счупен заден ляв стоп,
изтръгнато външно дясно и ляво огледало, счупени рамена на предни чистачки – 2
бр., счупени пера на предни чистачки – 2 бр., всичко на обща стойност – 303
лв., като случаят е маловажен-престъпление по чл. 216, ал. 4 вр.ал. 1 от НК.
На основание чл.
84, ал.1 НПК по делото е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Д.И.Д. с ЕГН **********,
адрес *** против М.И.М. с ЕГН **********,
адрес *** за сума в размер на 303.00
/триста и три/ лева представлява
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.216 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване
на деянието, до окончателното й изплащане.
Производството по
НОХД № 166/2019г. по описа на РС-Червен
бряг се провежда по реда на чл. 269, ал.3 т.3 НПК в отсъствие на подсъдимия.
На основание
чл.98, ал.1 т.4 НПК на подсъдимия е назначен служебен защитник.
В съдебно
заседание представителят на РП – п. - прокурор И. Тодоров поддържа обвинението срещу
подсъдимия, счита го за доказано по безспорен и несъмнен начин, пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като предлага на съда да определи наказание Глоба в размер на 150 лв. т.е. към
средата на предвиденото от законодателя наказание.
Подсъдимият М.И.М., редовно призован по
телефон, не се явява. Представлява се от служебен защитник адв. И.А. ***, който моли съда да признае подсъдимия за
невиновен в повдигнатото обвинение алтернативно предлага на съда да наложи
наказание Глоба в посочените от прокуратурата размери с оглед ниската стойност
на повреденото имущество.
Гражданският ищец Д.И.Д.,
редовно призован, не се явява.
Съдът като прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства прие за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимият
М.И.М.
е с ЕГН ********** . Роден е на *** ***.
С постоянен адрес *** и местоживеене в ***гр.
***-084511, ул***. Българин е.
Български гражданин е. С основно образование е. Не е женен, безработен е- данни от постановлението за привличане на
лицето лично в досъдебната фаза на процеса. Осъждан е
за престъпление от общ характер.
С определение по
НОХД № 3100/2013г. по описа на РС п. е одобР.
споразумение, по силата на което М. е признат за виновен в престъпление по чл.
195, ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, като му е наложено наказание 5 месеца
Лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е
отложено с 3 годишен изпитателен срок. Определението е влязло в сила на 18.02.2014г.
С определение по НОХД № 213/2017г. по описа на РС Червен
бряг е одобР. споразумение, по силата на което М. е
признат за виновен в престъпление по чл. 207, ал.1 НК, като му е наложено
наказание Глоба в размер на 200 лева в полза на държавата. Определението е
влязло в сила на 09.05.2017г.
С присъда по НОХД № 36/2017г. по описа на РС
Червен бряг М.М.
е осъден за престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК, извършено в периода 27.12.2015г.-26.05.2016г., като му е наложено
наказание Пробация при следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител в размер на 2 години; безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 300 часа за две години.
Пострадалият Д.И.Д.
закупил през месец април 2018г. лек
автомобил марка „О.а“ модел ***., черен на цвят,
без регистрационни номера, от автопарк в град В..
Автомобилът бил паркиран пред дома на Д.,***. Поради технически причини
собственикът не успял надлежно да регистрира автомобила в КАТ.
Между Д.И.Д. и подсъдимия М.И.М. отношенията били влошени.
На 28.04.2018г. подсъдимият минал край дома на
пострадалия, видял автомобила и решил да го повреди. В изпълнение на решението
си хвърлил неустановен тежък предмет и пукнал предното обзорно стъкло, счупил
задния ляв стоп, изтръгнал външното дясно и ляво огледало, счупил рамената на двете
предни чистачки и перата им .
На 29.04.2018г. сутринта пострадалия Д.И.Д. излязъл
пред дома си и установил, че двете странични огледала на автомобила са
откъснати и висели само на захранващият ги кабел, чистачките и перата били счупени и хвърлени на земята близо до
автомобила, задният ляв стоп бил счупен, а предното обзорно стъкло – пукнато. Д.
се обадил на телефон 112 и потърсил съдействие от служители на МВР в РУ Червен
бряг като подал и жалба с вх.№ ЗМ-228/30.04.2018г.
Пострадалият посочил лице от населеното място, пред което като извършител на деянието се лигитимирал подсъдимият.
По случая бил извършена полицейска
проверка от свидетелите Ц.П. и П.П., в хода на
която въз основа на подадената
информация от Д., служителите на МВР снели обяснения и от подсъдимия, като
последният признал извършеното по-горе и посочил мотива за деянието си.
С постановление от 29.05.2018г. било
образувано досъдебно производство за
това че на 29.04.2018г. в село Б., общ.Червен бряг противозаконно била
повредена чужда движима вещ, собственост на Д.И.Д..
С постановление
от 29.06.2018г. М.И.М. бил привлечен в качеството на обвиняем, за това, че на
28/29.04.2018г. в с. Б., обл. п., срещу дом № на ул.
„***“, противозаконно повредил чужда движима вещ – л.а. „*** без регистрационен
номер, с номер на рама *** собственост на Д.И.
***, изразяващо се пукнато предно обзорно стъкло, счупен заден ляв стоп,
изтръгнато външно дясно и ляво огледало, счупени рамена на предни чистачки – 2
бр., счупени пера на предни чистачки – 2 бр., всичко на обща стойност – 303 лв.
-престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Подсъдимият се признал за виновен, но не
дал обяснения по случая.
Въз основа на
обвинителен акт с вх.№ 3559/19.07.2018г. на РП-Червен бряг било образувано НОХД
№ 221/2018г. по описа на РС
Червен бряг, преобразувано в настоящето НОХД №166/2019г. по описа на ЧРС въз
основа на решение №93/11.06.2019г. по ВНОХД №234/2019г. по описа на ОС п., с
което е отменена присъдата по НОХД № 221/2018г. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на РС Червен бряг.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените материали по делото вкл. тези от досъдебното производство № 152/2018г. по описа на РП-п. /ЗМ №
228/2018г. по описа на РУ Червен бряг/, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, а именно справка с рег.№ 374000-2334/14.05.2018г.; сигнал с вх.№ ЗМ
-228/30.04.2018г.; докладна записка с рег.№ 374р-5044/30.04.2018г.; справки за
съдимост; характеристична справка с рег.№ 374р-7147/18.06.2018г.
От
писмените доказателства, разгледани по отделно, съдът установи следните факти и
обстоятелства по делото:
Установява
се от справка с рег.№ 374000-2334/14.05.2018г., че при направена проверка по преписка ЗМ -228/30.04.2018г.от
служителите на МВР Ц.П. и П.П., в хода на проведените
оперативно издирвателни мероприятия бил установен
извършителят на деянието – М.И.М., който признал пред служителите на РУ Червен
бряг извършеното, посочил мотива за поведението си и дал обяснения, които били
закрепени в писмена форма.
Установява
се от сигнал с вх.№ ЗМ
-228/30.04.2018г., подаден от Д.И.Д. на 29.04.2018г. и входен под №
ЗМ-228/30.04.2018г. по описа на РУ Червен бряг, че на 28.04.срещу 29.04.2018г.
неизвестно лице счупило на притежаван от жалбоподателя автомобил две предни
огледала, две предни чистачки и счупен заден ляв фар. В жалбата се посочвало
още, че собственикът на моторното превозно средство все още не е бил
регистрирал автомобила по технически
причина, поради което МПС-то стояло паркирано пред домът му на ул.“***“ №16.
Видно
от докладна записка с рег.№ 374р-5044/30.04.2018г., на 28.04.2018г. в 7,30 часа бил получен
сигнал от оператор на телефон 112 за подаден сигнал със следното съдържание : „
Пред дома си сме паркирали л.а. марка „О.а А. черен на цвят модел 2000, който
още не е регистриран и е без табели, като през нощта неизвестно лице счупило
двете странични стъкла и чистачките на автомобила“. Видно от докладната записка
сигналът бил подаден от лице с имена Стоянка Койчева Димитрова от с.Б., ул.“***
Установява
се от приобщените по делото справки за съдимост на подсъдимия, че М.И.М. е
осъждан за множество престъпления от общ характер, както и с определение по
НОХД № 3100/2013г. по описа на РС п. е признат за виновен в престъпление по чл.
195, ал.1 т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, като му е наложено наказание 5 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК било
отложено с 3 годишен изпитателен срок. Определението е влязло в сила на
18.02.2014г
Видно
от характеристична справка с рег.№ 374р-7147/18.06.2018г., подсъдимият е с лоши
характеристични данни – осъждан, с множество регистрирани заявителски
материали, конфликтен след употреба на алкохол.
Установява
се от приобщените по досъдебното производство писмени доказателства – на л.
24-26, на немски език, че автомобилът е бил с немска регистрация до
22.09.2017г., когато официално е внесен
в България.
В подкрепа на обвинението са и гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Д.И.Д., Ц.Н.П.,
П.И.П.. От показанията на разпитаните свидетели се
установяват всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл.216 , ал.1 НК. Свидетелите
излагат подробно факти, свързани с механизма на изпълнителното деяние, времето
и мястото на осъществяване на противоправното
поведение, неговия автор. Съдът кредитира показанията на свидетелите както поради
съответствието помежду им, така и поради липсата на връзка между отделните свидетели и подсъдимия,
която да сочи наличие на пристрастност и необективност. Показанията на свидетелите са правдоподобни,
житейски адекватни, в синхрон помежду си и с останалите доказателства вкл. писмените такива - справка с рег.№ 374000-2334/14.05.2018г.; сигнал с
вх.№ ЗМ -228/30.04.2018г.; докладна записка с рег.№ 374р-5044/30.04.2018г.. Показанията им кореспондират и с направеното
от подсъдимия самопризнание при привличането
му в качеството на обвиняем в досъдебната фаза на процеса, поради което съдът
ги кредитира изцяло с доверие като обективни и безпристрастни.
По
делото е разпитана в качеството на свидетел и лицето С.Х. п., от
показанията на която, дадени в
досъдебната фаза и прочетени по реда на
чл. 281, ал.4 вр. ал.1 т.1 НПК, съдът установи, че
между пострадалия и подсъдимия е съществувала дългогодишна вражда, която е
мотив за извършеното обществено опасно деяние. Съдът кредитира и показанията на
тази свидетелка като обективни и безпристрастни, поради липса на роднинска или
друга връзка с някоя от страните в
инцидента.
В подкрепа на обвинението е и заключението на
вещото лице по назначената оценителна експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, размерът на причинената щета на автомобила възлиза на сумата от
303 лв. Съдът кредитира изцяло с доверие
заключението като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено поради
съответствието с гласните доказателства в показанията на свидетелите Ц.П. и П.П. и писмените
доказателства – сигнал от 29.04.2018г.,
с справка с рег.№
374000-2334/14.05.2018г.; докладна записка с рег.№ 374р-5044/30.04.2018г.
В своята
съвкупност целия доказателствен материал обуславя по
безспорен и категоричен начин извода, че с деянието си М.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 216, ал. 4 вр.ал. 1 от НК, като на 28/29.04.2018г. в с. Б., обл. п., срещу дом № 16 на ул. „***“, противозаконно
повредил чужда движима вещ – л.а. „*** без регистрационен номер, с номер на
рама *** собственост на Д.И. ***, изразяващо се
пукнато предно обзорно стъкло, счупен заден ляв стоп, изтръгнато външно дясно и
ляво огледало, счупени рамена на предни чистачки – 2 бр., счупени пера на
предни чистачки – 2 бр., всичко на обща стойност – 303 лв. и случаят е
маловажен.
По делото са налични доказателства за
осъществени елементите на деянието по чл.216, ал.4 вр.
ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.216, ал. 1 НК („който
унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва
с лишаване от свобода до пет години”. Съгласно ал.4 на тази норма в маловажни
случаи наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или глоба от 100 до 300
лв.
Безспорно се
установява от показанията на свидетелите Ц.П. и П.П., че върху моторното превозно средство е въздействано от подсъдимия, в резултат на което е пукнато
предно обзорно стъкло, счупен заден ляв стоп, изтръгнато външно дясно и ляво
огледало, счупени рамена на предни чистачки – 2 бр., счупени пера на предни
чистачки – 2 бр. и тези вещи са негодни за повторна употреба. В тази насока е и самопризнанието на
подсъдимия при привличането му в
качеството на обвиняем на досъдебното производство, въпреки липсата на
обяснение от негова страна в процеса.
Подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, обществено опасните
последици от същото и ги е целял т.е. престъплението е извършено при пряк
умисъл от субективна страна, като е налице и мотив за това – влошени
междуличностни отношения и конфликт със собственика на моторното превозно
средство.
Неоснователно е
възражението на служебния защитник на подсъдимия, че не са налице достатъчно
доказателства относно авторството на деянието вкл. оспорването, че са налице
други доказателства освен самопризнанието на дееца, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл. 304 НПК.
От разпоредбата на чл. 127 НПК е видно, че
ролята на писмено доказателствено средство могат да
добият и други документи, наред с протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства. За да добият тази процесуална
роля те следва да притежават всички характерни особености на писмените доказателствени средства, а именно: да са представени в
оригинал или като завеР. копие на документа, т. е
съответния документ да е изготвен при спазване на всички императивни изисквания
за наказателно процесуалната форма за да послужи за възпроизвеждане на факти -
доказателства. В конкретния случай по
делото са приобщени и редица справки, издадени
от различни органи, представляващи официални писмени документи – справка с рег.№ 374000-2334/14.05.2018г.; сигнал с вх.№ ЗМ
-228/30.04.2018г.; докладна записка с рег.№ 374р-5044/30.04.2018г.; справки за
съдимост; характеристична справка с рег.№ 374р-7147/18.06.2018г., които
отговарят на посочените по-горе
изисквания, поради което няма основание да бъдат изключени от доказателствата
по делото, а обратно да се приемат за годни доказателствени
средства с всички произтичащи от това последствия. В тази насока е и съдебната
практика – Решение № 328/15.06.2010г. по н.д.№279/2010г. Н.К. IIIн.о.
ВКС, /.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че съгласно изискванията на чл. 6 от
Конвенцията за правата на човека и
основните свободи достъпът до адвокат е от съществено значение за преценката
дали процесът е справедлив. "Наказателно обвинение" съществува от
момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за
подозрението, че е извършило престъпление, или от момента, в който то
съществено е засегнато от действията, предприети от властите, в резултат на
подозрение срещу него. В този смисъл е Решението по делото "Д. М. срещу
България" / жалба № 34779 / ЕСПЧ. В конкретният случай подсъдимият не само
в съдебната фаза на процеса не е бил лишен от адвокатска защита, а обратно му е
назначен служебен защитник. Същевременно при привличането му в качеството на
обвиняем лично в досъдебното е бил запознат с правото си да ползва адвокат,
като е отказал /декларация на л.20 от дс.пр./, поради което съдът приема, че на М. е осигурен най-високия стандарт на защита съобразно
конвенцията. Именно в този
момент М. е взел и становище по вината като се е признал пред разследващия
орган за виновен, въпреки че е отказал да даде обяснения.
Косвени
доказателства за елементи на състава на престъплението от обективна страна и за
автора на деянието се съдържат и в показанията на свидетелите служители на МВР,
пред които подсъдимият е направил извън
процесуални признания, както и лично заявеното становище по вината при
привличането му в качеството на обвиняем. Тази последователност в заявленията на
подсъдимия, а именно признанието, че е извършил посоченото по-горе обществено
опасно деяние, съдът приема за категорично доказателство за съответствие с обективната
действителност. Действително направеното от подсъдимия извън процесуалното
признание, включено в доказателствената съвкупност
чрез свидетелски показания на полицейските служители, пред които е направено,
представляват решаващо доказателство за
осъждането на М., но не и единственото такова. В подкрепа на обвинението са и писмените
доказателства, които не бяха опровергани от насрещната страна като официални
писмени документи, както и показанията на пострадалия и заключението на вещото
лице по назначената съдебно оценителна експертиза.
Съдът
приема, че от всички доказателства по делото, преценени в своята съвкупност,
може да се направи категоричен и обоснован извод за предмета на доказване,
очертан в чл.102 НПК, предопределен от обвинителната теза т.е. доказа се предметът на доказване, лимитиран
от чл. 102
НПК, предопределен
от обвинителната теза. Доказа се в хода на производството чрез
гласните и писмени доказателства вкл. заключението на вещото лице по
назначената съдебно икономическа експретиза, основният факт - извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, както и другите релевантни за наказателната
отговорност обстоятелства. След анализ на
приложения в хода на наказателното производство доказателствен материал, в изпълнение на възложените от чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК задължения, съдът формира своето
вътрешно убеждение и изгради фактическите си и юридически изводи за инкриминирания акт, правната му
квалификация и неговото авторство. Съдът
прие, че при безспорна доказаност на обвинението срещу М.М., последният следва да носи наказателна
отговорност за своето поведение на
28.04.2018г.
В конкретния случай съдът приема, че с
оглед стойността на вещите, предмет на
престъплението по чл.216 НК, е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК. Действително деецът не се отличава с добри характеристични данни и това е видно от справка с рег.№ 374р-7147/18.06.2018г. и справките за
съдимост, но с оглед конкретните
характеристики на деянието съдът приема, че степента на конкретната обществена опасност на
дееца не е висока. Фактологията по разглежданото дело, коментирана в аспекта на характера
и особеностите на непосредствения обект на посегателство; обсъдена при съблюдаване
на облика, пространствените и времеви параметри на неправомерните
действия, начина на засягане на
охраняваните обществени отношения, стойностните параметри на причинените
вредоносни последици, мотивите за инкриминираното
поведение; и анализирана в корелация с личностните данни за подсъдимия и сочи на маловажност на
деянието. Престъплението
с оглед размера на причинените щети,
които не надхвърлят размера на минималната работна заплата за страната, е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, поради което правилно е подведено под квалификацията
на чл.216, ал.4 вр.
ал.1 НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия,
съдът намира, че целите на наказанието
по чл.36 НК ще бъдат постигнати с налагане на наказание на М.И.М. Глоба в максималния предвиден от законодателя
размер, а именно в размер на 300 лв. в полза на държавата по сметка на РС
Червен бряг.
Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск,
съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се доказа авторството на деянието, вината на
подсъдимия и наличието на
причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилите за гражданския
ищец имуществени вреди, то предявеният граждански иск следва да бъде уважен в претендирания размер от 303 лв., представляваща обезщетение
за причинени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо на
основание чл. 45, ал.1 ЗЗД съдът осъди
на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД М.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати
на Д.И. ***, с ЕГН ********** сумата от 303.00 лв. /триста и три/лева,
представляваща обезщетение за причинени
от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото и произнасянето по гражданския иск, съдът осъди М.И.М. да
заплати по сметка на РС Червен бряг държавна такса върху уважения размер на граждански
иск в размер на 50 лева, както и направените
деловодни разноски на основание чл.189
ал.3 от НПК - по сметка на ОД на МВР град п. сумата от 70.38 лв.
/седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ , представляваща възнаграждение за
вещо лице по ЗМ 556/2017г. по описа на РУ Червен бряг и общо сумата от 199.93
лв. /сто деветдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ - по сметка на
ЧРС за възнаграждение за вещо лице и разноски за преводачески услуги в хода на
съдебната фаза на процеса.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
14.07.2020г.
гр.Червен
бряг Председател
: