Решение по дело №955/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260265
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20203100500955
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ№…….

 

Гр.Варна, .      08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, ІІІс-в, в открито заседание на седми юли през  две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ХРИСТОВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

     При секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.д.№ 955/20г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба, подадена от Ж.Б.К. и И.А.К., чрез адв.С.Т. срещу решение №226/16.01.20г., постановено по гр.д. № 8193/2017г. на ВРС, 31 с-в, с което е постановено извършване на делба чрез изнасяне на публична продан на допуснатите с решение №3506/25.07.2018г., постановено по същото дело до делба имоти: ап.31, находящ се в гр.Варна, ул.“Дрин“ №45, вх.Б, ет.4 с площ от 70,33 кв.м., ведно с избено помещение и припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място; гараж, находящ се в гр.Варна, ул.“Теодосий Търновски“ №5, с площ от 23,40 кв.м., построен в държавно дворно място. В жалбата се излагат подробни доводи и съображения, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Жалбоподателите посочват, че решението е постановено и в противоречие на задължителната практика на ВКС. Считат, че съдът неправилно и в противоречие на принципа на чл.69, ал.2 ЗН е определил способа за извършване на делбата, тъй като жалбоподателките са отправили изрично искане за поставяне на допуснатото до делба жилище в техен общ дял. Съобразявайки групирането на съделителите в общ дял и изразеното от тях желание съсобствеността да не се прекратява безостатъчно, имотите следва да се разпределят като се образуват дялове, равни на броя на групите съделители, като следва да се приложи способа по чл.353 ГПК. Според въззивниците, първоинстанционният съд не е изложил в решението си мотиви и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно начина на установеното трайно ползване на делбеното жилище, с оглед преценка на приложимия способ за извършване на делбата. Не са обсъдени и приетите по делото заключения на двете СТЕ, което е довело до неправилни и необосновани изводи. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се постанови делбата на имотите да се извърши чрез разпределение, като в общ дял на Ж. и И. К. се възложи жилището, находящо се на ул.“Дрин“ № 45, а в дял на М. М. ***, като дела на последната се уравни с парична сума, платима от въззивниците.

В предвидения срок въззиваемата М. А.М. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на разноски във въззивното производство.

     Съдът като съобрази твърденията на страните, както и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството е за делба във фазата по извършването.

С решение №3506/25.07.2018г., постановено по гр.д. № 8193/2017г.. ВРС е допуснал извършването на делба на имоти:  ап.31, находящ се в гр.Варна, ул.“Дрин“ №45, вх.Б, ет.4 с площ от 70,33 кв.м., с идентификатор 10135.1503.45.2.11, ведно с избено помещение и припадащите се 3,1881% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 110135.1503.45 и ; гараж, находящ се в гр.Варна, ул.“Теодосий Търновски“ №5, с площ от 23,40 кв.м., с идентификтор №10135.51.254.5 при квоти от по 1/3 ид.ч. от всеки от двата имота за всеки от съделителите: М.А.М., Ж.Б.К. и И.А.К..

От заключенията по допуснатите СТЕ, кредитирани от съда като обективно и компетентно даденИ се установява, че не е налице възможност за реална поделяемост на имотите. О тях не могат да се обособят три отделни имота, които да отговарят на квотите на страните. Двата имота не са еднородниа,

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Жалбата е подадена в указания от закона преклузивен срок и производството е процесуално допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно трайно установеното практика, делба, чрез възлагане в дял на делбено имущество се извършва, тогава, когато в дяловете на съделителите ще попадне еднородно имущество. Съгласно чл.352 от ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите без да тегли жребие, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребие би се оказало невъзможно или много неудобно.ППВС №7/73, т.5 на ВС посочва , че невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Към извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК, се пристъпва, когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и жребият е неудобен. Когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем, стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили в отделен дял подобрения, на значителна стойност, при разпределението по реда на чл.353 ГПК, съдът следва да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квоти, като по възможност следва всеки съделител да получи в дял равностоен имот, не само според цената, но и според вида и предназначението. В случая, ръководейки се от основните принципи и целта на извършване на делбата, първоинстонционният съд е взел предвид и обсъдил всички установени по делото обстоятелства и факти, релевантни за избора на способ за извършване на делбата.

В процесния случай са приети две заключения на допуснати от първоинстанционния съд СТЕ, относно реалната поделяемост на допуснатите до делба имоти, съобразно квотите на страните, вида и предназначението на имотите, както и  пазарната стойност.  От данните по делото не се установяват твърденията, че жалбоподателките са живели и са ползвали допуснатото до делба жилище преди  и след смъртта на общия наследодател на страните. Обратното, от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателките не са живели в имота, като с решението за допускане на делбата е постановено същите да ползват имота. Съделителите са трима, а допуснатите до делба имоти – два; Квотите на съделителите в двата имота са равни. Образуването на два дяла, предполага във всеки дял да има по един имот,  които са с различно предназначение, характеристики и стойност. При липса на съгласие между всички съделители за обособяване на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши чрез изнасянето на допуснатите до делба имоти на публична продан.Безспорно е, че имотите не са еднородни по предназначение – единият е жилищен, а другият –нежилищен, като посоченото несъответствие в характеристиките и начина им на ползване налага извод за неприложимост на предвидената в закона хипотеза за поставяне в общ дял на съделителите на определен имот, по искане на всички съделители. При положение, че не е налице такова съгласие от всички съделители, не е допустимо извършването на делбата по предложения от жалбоподателките начин по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане на допуснатия до делба апартамент в техен общ дял, като в дял на М. М. се възложи допуснатия до делба гараж..

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено,

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата сумата от 1500лв., представляващи разноски във въззивното производство.

Предвид горното, съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №226/16.01.20г., постановено по гр.д. № 8193/2017г. на ВРС.

ОСЪЖДА Ж.Б.К., ЕГН ********** и И.А.К., ЕГН ********** да заплатят на  М. А.М. ЕГН ********** сумата  от 1500 лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: