Решение по дело №153/2021 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 39
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Николай Светлинов Василев
Дело: 20211890200153
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Сливница, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200153 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Н. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. М.,
с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно
постановление № НП-16/16.02.2021г., издадено от д-р Г.Д. – изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
1500 лева за нарушение на т.9.3.1 от раздел II, глава II от Наредба № 3 от 6
октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна
медицина“.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено при
съществени процесуални нарушения.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят Б. Н. Т. –
редовно уведомен, не се явява. Вместо него се явява адв. Т., преупълномощен
от адв. М., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - гр.
София – редовно уведомена, представлява се от юрисконсулти И. и Т., с
пълномощни по делото.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Към 28.07.2020 г. жалбоподателят д-р Б.Т. бил на смяна в ЦСМП –
София-област. В 21:05 ч. на 28.07.2020 г., в РКЦ на тел. 112 е постъпило
обаждане за пациента К.Д.С. на 70 г. от с. П.. В сигнала, се посочвало, че
лицето е със затруднен говор и не се чувства добре.
1
След приемане на повикването в 21:12 ч. сигналът бил триажиран с код
„жълто” и адресът бил предаден за изпълнение на дежурен екип в състав д-р
Т. и свидетеля Г.Д. - шофьор на линейка. В 21:21 ч. Екипът на д-р Т. потеглил
от спешния център като пристигнал в с. П. в 21:40 ч.
При пристигането си на място екипът на д-р Т. установил група от лица,
измежду които свидетелите И. И., Д.А., Д. Д., Б.Т.. Свидетелите били
възмутени, защото линейката се била забавила. На забележка от
присъстващите за закъснението на екипа, д-р Т. отговорил с реплика, която
ги провокирала. Преглед на лицето К.Д.С. не бил осъществен, тъй като
пациентът не бил намерен на мястото. Свидетелят И. упътил екипа на д-р Б.Т.
до къщата на пациента, но същият не бил намерен и там.
Екипът на д-р Т. подал сигнал до диспечера в РКЦ на ЦСМП, че са
нападнати от група хора. На сигнала бил изпратен полицейски патрул в
състав свитеделя ЦВ. К. ЦВ. и неговия колега Д. от РУ-Сливница.
Жалбоподателят дал сведения за случилото се. Втори сигнал до спешния
център за същия пациент не е бил подаван.
В периода от 28.08.2020 г.-23.10.2020 г. била извършена проверка от
служители на ИА “Медицински надзор” на "Център за спешна медицинска
помощ/ФСМП София-област, съгласно Заповед № РД-13-662/28.08.2020г. на
изпълнителния директор на ИАМН. Проверката била извършена от екип от
двама служители на ИА “Медицински надзор”, които се запознали с
медицинската документация по случая и дадените обяснения от замесените
лица, включително жалбоподателя и членовете на екипа му и негов пряк
ръководител, изслушали и записите на обажданията до тел. 112, както и се
запознали с фиша за спешна помощ, попълнен от д-р Т..
Актосъставителят Г. В. Б., главен инспектор в дирекция „КМДОК” в
Изпълнителна агенция „Медицински надор” въз основа на лично
установеното от нея и след запознаване с представените медицински
документи и обясненияпреценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на свидетелите: Е.Н. М. - Баждекова, на
длъжност „Главен инспектор“ в Изпълнителна агенция „Медицински надзор"
и Д-р Д. СЛ. Л., на длъжност „Главен инспектор“ в Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” съставила акт за установяване на административно
нарушение № А- 3 /12.01.2021 г. за нарушение на т. 9.3.1 от раздел II, глава II
от Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт
“Спешна медицина”.
Срещу съставеният акт за установяване на административно нарушение е
подадено възражение с вх. № B-5/21.01.2021 г., от д-р Б.Т., с което счита, че
случая не покрива признаците на административно нарушение и че не са
налице законови и фактически основания да бъде наказан.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ (ИАМН), гр. София е издадал атакуваното наказателно
постановление № НП 16/16.02.2021г.
В наказателното постановление административнонаказващият орган е
2
възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН
нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите: Г. В. Б., Е.Н. М., Д. СЛ.
Л., ИЛ. АНДР. ИЛ., Д. Й. АНГ., Д. П. Д., Б. Т. Т., Г. ЛЮБ. Д., Д. М. Д., Д. Й.
М., ЦВ. К. ЦВ. както и от приетите по делото писмени доказателства, а
именно: акт за установяване на административно нарушение № А- 3
/12.01.2021 г., заповед № РД-13-662/28.08.2020 г., фиш за спешна медицинска
помощ от 27.07.2020 г., докладна записка от 28.07.2020 г., график за
28/29.07.2020 г. нощна смяна.
Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите и приема, че
тези показания са последователни, като същите изясняват фактическата
обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на
нарушението и пред съда излагат възприетите от тях и релевантни за
нарушението факти. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените
доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН и писмени
сведения, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното
нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия на
въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз
основа на тези показания. Основното несъответствие, което съдът констатира
е между показанията на свидетелите И. И., Д.А., Д. Д. и Б.Т. от една страна и
показанията на свидетеля Г.Д. и Д.М. от друга страна. Според свидетелите И.
И., Д.А., Д. Д. и Б.Т. никой от компанията не е отправял заплахи към екипа на
д-р Т., но според свидетеля Г.Д. част от лицата са отправяли заплахи и са се
приближили до линейката.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 02.03.2021 г., а жалбата е
подадена на 08.03.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа
всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и в тази връзка
се явява процесуално допустима.
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
3
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на двама свидетели и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението:
В конкретния случай се твърди, че жалбоподателят в качеството си на
ръководител на екип към РКЦ на ЦСМП не е извършил необходимия
медицински триаж на мястото на инцидента.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗЛЗ посочва, че Център за спешна
медицинска помощ е лечебно заведение, в което медицински специалисти с
помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали
лица, включително в дома, на местопроизшествието и по време на
транспортирането до евентуалната им хоспитализация. Тази медицинска
дейност е предмет на правна регламентация с оглед важното и значение за
запазване живота и здравето на пациентите. В този смисъл е чл. 6, ал. 1 от
ЗЛЗ, съгласно който дейността на лечебните заведения и на медицинските и
другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
4
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването, каквато е и
Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г.
Доколкото санкционната разпоредба на чл.116, б, ал.1 от ЗЛЗ урежда
нарушения само на ЗЛЗ или на подзаконов нормативен акт по прилагането
му, в случая следва да се съобразяват медицинските стандарти, издадени въз
основа на ЗЛЗ и утвърдени по съответния ред.
В НП се твърди жалбоподателят да е извършил нарушение на т.9.3.1 от
раздел II, глава II от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна медицина“. В раздел втори от Наредбата е
регламентирано, че медицинският триаж е основен елемент и практически
инструмент на диагностично-лечебния процес в обхвата на специалността
"Спешна медицина", с приложението на който всички спешни пациенти се
групират в категории (групи), чрез използване на стандартна медицинска
триажна система. Медицинският триаж е процес на разпределение
(сортировка) на пациентите, чрез определяне на медицински приоритет в
зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента
диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността "Спешна
медицина", в това число и в случаите на масови бедствия и аварии.
Приложението на медицинския триаж цели постигане на равнопоставеност на
достъпа до системата на спешна медицинска помощ и предоставяните от нея
диагностика и лечение в зависимост от степента на спешност на пациента и
наличните апаратурни и кадрови ресурси с цел постигане на оптимална
ефикасност, ефективност и сигурност на медицинското обслужване в обхвата
на специалността "Спешна медицина" и осигуряване на качествено
диагностично - лечебно поведение, основано на субективни и обективни
клинични критерии. Медицинският триаж се базира на преценка на входящи
субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с
осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ – витални
параметри, ключови симптоми и признаци, с цел категоризиране и
определяне на медицинския приоритет на спешния пациент в зависимост от
тежестта на спешното състояние (степента на спешност), нуждата от
ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи мерки,
прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси.
В наредбата са дефинирани триажни категории при спешни пациенти.
Съгласно твърдяната за нарушена разпоредба на т.9.3.1 от раздел II,
глава II от Наредбата, медицинският триаж на мястото на инцидента е входящ
и включва определяне на триажна категория на спешен пациент с
използването на обективни клинични критерии и последващо определяне на
лечебен или транспортен приоритет или комбинация от двата подхода.
По делото се установи, че в ЦСМП – София-област е постъпил сигнал
за лице, което не се чувства добре. Установи се и, че на този сигнал е бил
изпратен екипът за спешна помощ на д-р Б.Т.. При пристигането си на място
д-р Т. не е намерил пациета, за когото е бил подаден сигнал. Група лица са
опитали да се саморазправят с медицинския екип. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите И. И., Д.А., Д. Д. и Б.Т. в частта, в която
посочват, че д-р Т. ги е провокирал. Освен това по делото се установи, че
5
пациентът не е бил намерен нито в центъра на с. П., за където е бил
подаденият сигнал, а и не е бил намерен и пред дома му. Съдът счита, че
лекарският екип е направил всичко необходимо за да установи
местонахождението на пациента – помолили са присъстващите лица да ги
упътят до дома му и са отишли с линейката до това място. Освен това екипът
на д-р Т. е подал сигнал и на диспечера като целта им е била същевременно
да се направи нов опит да се установи местонахождението на пациента. В
момента, в който група лица с агресивно поведение се е насочила към
линейката, медицинският екип основателно е предприел действия по
отдалечаване от мястото и сигнализиране на тел. 112. Съдът счита, че
цялостното поведение на жалбоподателя е било правомерно и адекватно на
обстановката.
По изложените съображения съдът счита, че по делото не се установява
жалбоподателят да е извършил вмененото му административно нарушение на
т.9.3.1 от раздел II, глава II от Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, тъй като
причината за неизвършването на прегледа е, че пациентът не е бил установен,
въпреки напревените от медицинския екип опити за това. Ето защо
наказателното постановление следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП 16/16.02.2021г. издадено
от д-р Г.Д. - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ (ИАМН), гр. София, с което на жалбоподателя Б. Н. Т., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500
лв. за нарушение на т.9.3.1 от раздел II, глава II, във вр. с т.6 от Раздел II,
Глава II на наредба № 3 от 06.10.17г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна медицина”.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6