№ 5982
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 20113151/15.01.2024 г. по гр.д. № 49200/2022 г. по описа на СРС, 45 състав. С
посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Л. Г. Ц.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 278,67 лв., представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 054452, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2018 г., до
погасяването, 32,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 11.12.2018 г., 14,08 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.12.2018 г., до погасяването, 2,86 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.12.2015 г.
до 11.12.2018 г.
1
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът се явява
потребител на топлинни услуги, поради което следва да отговаря за заплащането на
цената им. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Л. Г. Ц., не взема становище във връзка с подадената
въззивна жалба.
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Т.“ ООД, не подава отговор
на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявени срещу Л. Г. Ц., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 278,67 лв., представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г. в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. ****, аб. № 054452, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2018 г., до погасяването,
32,97 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 14.09.2016 г. до 11.12.2018 г., 14,08 лв., представляваща цена за дялово
разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2018
г., до погасяването, 2,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.12.2015 г. до 11.12.2018 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени, като първоинстанционният съд
е стигнал до фактически и правни изводи за липса на облигационно отношение между
страните.
Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Спорен пред въззивната инстанция е въпросът, дали ответникът Л. Г. Ц. се явява
потребител на топлинни услуги в процесния период в имота, предмет на делото.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
2
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Не се спори по делото, че ответникът Л. Г. Ц. е собственик на 1/2 идеална част
от процесния топлоснабден имот. Това обстоятелство се установява и от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно – нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163/01.12.2000 г., рег. № 1844, дело №
169/2000 г. по описа на нотариус В.Б., видно от който имотът е придобит от Д.И.С. и Л.
Г. Ц..
Ответникът Л. Г. Ц. твърди, че потребител на топлинна енергия се явява само
другият съсобственик на имота Д.И.С..
Видно от представеното по делото решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 368/2010
г. по описа на РС – Радомир, е прекратен бракът между Д.И.С. и Л. Г. Ц., като
семейното жилище, намиращо се в гр. София, ж.к. ****, е предоставено за ползване на
Д.И.С.. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, договорът за топлинна услуга с топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например - с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Когато
ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи
условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия
за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от
другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото
жилище.
Съгласно приложеното към исковата молба писмо, подписано от представител
на ищеца и адресирано до Д.И.С., последният е уведомен, че Л. Г. Ц. е подала
заявление за закриване на партидата, открита на нейно име за заплащане на
потребената в имота топлинна услуга, като същата е открита на името на Д.И.С..
Посоченото изявление на „Топлофикация София“ ЕАД представлява извънсъдебно
признание на факта, че е открита индивидуална партида на ползващия съсобственик
Д.И.С. за целия имот, като същият се явява и потребител на топлинни услуги в
процесния период. Също така, Д.С. е посочен като титуляр на откритата партида за
заплащане на потребената топлинна услуга в процесния имот и в изготвените
документи във връзка с осъщественото дялово разпределение, представени от третото
лице помагач.
3
Ето защо и съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/2017 от 17.05.2018 г. по т.д.
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, потребител на топлинна услуга в имота се явява само
лицето Д.И.С., доколкото последният се явява ползвател на целия имот и ищецът е
открил индивидуална партида на негово име за заплащане на цената на потребената
топлинна услуга.
По делото не се установява, че между ищеца и ответника са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, от което
следва, че ответникът няма задължение да заплаща цената на доставената топлинна
енергия в процесния имот.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият нито е претендирал, нито е представил доказателства за извършване на такива,
поради което не следва да се ангажира отговорността на въззивника по чл. 78, ал. 3
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20113151/15.01.2024 г. по гр.д. № 49200/2022 г. по
описа на СРС, 45 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Т.“ ООД, на
страната на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4