Решение по дело №229/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 70
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Аделина Любенова Тушева
Дело: 20211600500229
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Монтана, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова

Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500229 по описа за 2021 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на М.К.
ООД гр. *против решението на РС Лом от 23.04.2021г. , постановено по гр. дело №
418/2019г. по описа му В ЧАСТТА , с която съдът е постановил , че К. И. –А.не дължи на
М.К.ООД сумата 125 лева разноски по изпълнителен лист от 28.05.2015г. , въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 1659/2018г. по описа на ЧСИ М.И., както и
разноските по изпълнителното дело . Твърди се във въззивната жалба , че обжалваното
решение е неправилно като постановено в противоречие с процесуалния и материален закон
и е необосновано с подробно изложени в тази насока доводи . Иска се отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на ново, с което се потвърди задължението на
въззиваемата , ищец в първоинстанционното производство, за разноски в размер на 125 лева
, ведно със законните последици .
С подаден в срок писмен отговор въззиваемата К.И. – А., чрез пълномощника си по
делото адвокат Д.Ф. оспорва основателността на жалбата. Претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение .
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок от надлежна страна с
правен интерес от обжалване , отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК за редовност ,
поради което е допустима за разглеждане .
Във въззивното производство не са допускани доказателства.
1
Окръжният съд, като провери атакуваното по реда на въззивното обжалване решение
на РС Лом във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото
доказателства и съобразно правомощията по чл. 269 от ГПК , приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К.И. – А.,
подадена чрез пълномощник адвокат Д.Ф. срещу М.К. ООД гр. *с петитум да се установи по
отношение на ответника , че е погасено по давност правото му на принудително изпълнение
относно вземанията за главница в размер на 19.90 лева, за неустойка в размер на 70 лева и
лихва за забава в размер на 6.06 лева или общо вземания в размер 95.96 лева, поради
погасяването им по давност , за които вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 564/2015г. по описа на РС Лом.
Ответникът е оспорил иска с доводи за неоснователност .
При така заявените твърдения следва да се приеме за предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124,ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК за
установяване недължимост на вземане поради изтичане на давностен срок.
С обжалваното решение съдът е постановил диспозитив , с който е признал за
установено по отношение ответника, че ищцата не му дължи сумата по изпълнително дело
№ 1659/2018г. по описа на ЧСИ М. И. , поради изтекла давност.
Така постановеното решение в обжалваната част, с която съдът е приел, че не са
дължими всички суми , претендирани за плащане в хода на изпълнителното производство,
извън заявените с искането за защита в исковата молба , е недопустимо като постановено
свръхпетитум , поради което и следва да бъде обезсилено в тази част.
Предмет на предявения иск са единствено вземанията за главница, неустойка и
лихва за забава в общ размер 95.96 лева , изрично посочени в петитума на исковата молба,
като цената на иска в исковата молба е 95.96 лева, т.е. безспорно е , че предмет на спора , за
разглеждането на който е сезиран съда са само тези вземания . Иск за установяване
недължимост на всички вземания, които са претендирани за плащане от ответника в хода на
предприетото принудително изпълнение не е предявяван , като от обстоятелствената част и
искането за защита , отразени в подадената исковата молба , не следва , че предмет на спора
са всички суми, дължими от ищцата по образуваното срещу нея изпълнително
производство.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните , поради което съдът дължи произнасяне само по това,
за което е сезиран с исковата молба . Произнасянето на съда относно вземанията над сумата
95.96 лева, включваща главница в размер на 19.90 лева, за неустойка в размер на 70 лева и
лихва за забава в размер на 6.06 лева по издадения 2015г. изпълнителен лист , по който е
образувано изпълнително дело № 1658/2018г. на ЧСИ М.И. , е в нарушение на принципа на
диспозитивното начало , установен в чл. 6,ал. 2 от ГПК и е недопустимо , което налага
обезсилване на решението в тази част, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба .
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението в
2
обжалваната част, като съгласно чл. 270,ал. 3 от ГПК недопустимото решение подлежи на
обезсилване .
В останалата част, с която РС Лом е признал за недължимо вземането за главница от
19.90 лева, неустойка от 70 лева и лихва в размер на 6.06 лева , за събирането на които е
образувано посоченото изпълнително дело , първоинстанционното решение не е обжалвано
е и влязло в сила .
При този изход на въззивното производство не са налице предпоставките на чл. 78 от
ГПК за присъждане на разноски на някоя от страните .
С оглед цената на иска под 5000 лева настоящето решение на основание чл.
280,ал.3,т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд – Монтана
РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решението на Районен съд Лом от 23.04.2021г. постановено по гр. дело
№ 418/2019 г. по описа на същия съд В ЧАСТТА , с която е признато за установено по
отношение на М.К.ООД, че К.И.-А. не му дължи сумата по изп.дело № 1659/2018г. над
размер 95.96 лева /главница 19.90 лева, неустойка 70 лева и лихва 6.06 лева/ по
изпълнителен лист от 28.05.2015г. , издаден по ч.гр.д. № 564/2015г. на РС Лом, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 1659/2018г. по описа на ЧСИ М.И. , КАТО
НЕДОПУСТИМО постановено свръхпетитум .
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3