М О Т И В И към Присъда № 73/01.07.2020
г. по НОХД № 274/2020 г. по описа на РС Сливен, изготвени на 10.07.2020 год.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.А.А. за извършено от него
престъпление по чл. 150, ал.1 от НК.
В насроченото
разпоредително заседание пострадалото лице Д.С.И. и родителите й, редовно призовани
се явяват лично. Представлява се от повереник. Преди даване ход на
разпоредително заседание е депозирана молба за конституиране на И. като
граждански ищец и частен обвинител. В с.з. повереникът - адв.
Калоянов заявява, че от името на доверителката си, оттегля предявения
граждански иск и моли последната да бъде конституирана само като частен
обвинител.
РП-
Сливен изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като изразява
становище, че са е налице възможност делото да се гледа по реда на глава 27 от
НПК.
В разпоредително заседание повереникът
на И. дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като изразява
становище, че е пречка делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК.
В разпоредително
заседание подсъдимият А. се явява лично и със служебен защитник , който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли
делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371
от НПК-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша
страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че
искането за разглеждане на делото по глава 27
от НПК
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371
от НПК
и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2
от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- Сливен в съдебно
заседание поддържа обвинението така, както е повдигнато, предлага на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок между две и три години, след което да се приложи
разпоредбата на чл. 58а от НК. Изразява становище по веществените доказателства
и разноските.
Повереникът на частния обвинител предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание четири години „Лишаване от свобода“,
което след прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НК да бъде намалено надве
години и четири месеца. Изразява
становище по веществените доказателства и разноските.
Назначеният
на подсъдимия служебен защитник пледира на подсъдимия при услоята
на чл. 58а от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години, което да бъде намалено на една година и четири месеца. Счита, че са
налице и предпоставките на чл. 55, ал.1 от НК, като предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Подсъдимият
А. в съдебно заседание се признава за виновен, изказва съжаление и моли съда за
условно наказание.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.А. е роден на ***г***.
Същият е многократно осъждан. Пострадалата Д.С.И. е родена на ***г***. Същата
към 17.12.2019г. била на 14-годишна възраст, ученичка в осми клас в ПГХТ „Акад.
Н.Неделчев“. Била добра ученичка - завършила основното си образование с много
добър успех. По време на обучението си, пост.И. посещавала и допълнителни
частни уроци по математика.
На 17.12.2019г., И. *** към
ул.“Иван Вазов“ в гр.Сливен, където живеела учителката, която й давала частни
уроци по математика. По пътя си, тя минала покрай оптика „Емили“, като
същевременно говорила по телефона с майка си - св.П.И.. В района на оптика
„Емили“ в този момент бил и подс.А., който видял
пострадалата, харесал я и тръгнал тайно след нея по начин, че на детето не му
направило впечатление, че някой ходи след него. Известно време подсъдимият
вървял след И., изчаквайки я да приключи разговора по телефона и да стигне
уединено място, тъй като улицата по която вървяла пострадалата била оживена.
Пострадалата минала покрай „Кълбото“ в центъра на гр.Сливен и от там покрай
сладкарница „Мустан“. От там минала пред НТС и поела
по малка уличка, като през това време приключила разговора с майка си и
затворила телефона. Подсъдимият също следвал пострадалата и след като я видял
да приключва разговора и след като се убедил, че по уличката няма други хора се
приближил към нея. Подсъдимият изненадал
в гръб И.. С едната си ръка я хванал за горната част на ръката, в областта
между лакътя и рамото и я дръпнал към себе си, а с другата си ръка я опипал по
задните части - като ги сграбчил. Същевременно обвиняемият възкликнал, като
казал на пострадалата „Ох, майко!“. И. изплашила много и извикала „Какво
правиш!“, като за момент изгубила и гласа си, а подсъдимият спокойно сложил
ръце в джобовете си, обърнал се и се оттеглил в посока главната улица на града.
И. веднага позвънила на майка си - св.П.И. и разстроена й съобщила за
инцидента, който я сполетял. По-късно тя споделила за случилото се и на баща си
- св.С.И.. Следващите дни шокът и уплахата на детето не отминали и същата
продължила да се страхува, когато излизала сама, а родителите й я изпращали и
посрещали от училище.
Изготвената по делото
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
сочи, че пост.И. е годна да разбира характера на упражненото спрямо нея
физическо и психическо насилие, не страда от психично заболяване, годна е да
възпроизвежда факти и събития. Експертизата уточнява, че пострадалата е
изпитала и продължава да изпитва страх.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на направените от
подсъдимия самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно /показанията на
свидетелите Д.И., П.И., С.И., Иван И.; обясненията на
подсъдимия, в които частично признава вината си, съдебно техническа експертиза,
комплексна психолого-психиатрична експретиза,
протокол за доброволно предаване от подсъдимия, протокол за доброволно предаване на цифров
носител от видеонаблюдение, оглед на веществени
доказателства, характеристична справка и справка съдимост за подсъдими/. Съдът
намира същите за безпротиворечиви и намиращи се в отношение на припокриване и
допълване. Съдът кредитира и заключението на вещите лица по назначените
експертизи, като изготвено от компетентни лица, в чиято безпристрастност няма
основание да се съмнява.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
От обективна и субективна страна
подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл. 150, ал.1 от НК,
тъй като на 17.12.2019г.,
в гр.Сливен, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - опипал с ръка задните
части на Д.С.И. родена на ***г*** и казал на пострадалата „Ох, майко!“, като
това сторил чрез употреба на сила - дръпнал пострадалата в областта на ръката
към себе си.
Безспорно се установи, че действията на А.
са били от естество да възбудят полово желание, което той е и съзнавал, което е
видно от една страна от обстоятелството,
че действията му са били насочени към задните части на лице от женски пол, а от
друга страна е видно и от възгласа, който е изрекъл при извършването им- „Ох,
майко!“. По делото, от друга страна, не се събраха доказателства подсъдимият да
е целял да осъществи съвкупление с пострадалата.
Установи се, че подсъдимият е употребил и сила за извършване
на деянието, като е дръпнал пострадалата в областта на ръката към себе си.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи
от състава на престъпленията, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия.
Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени съдействието му в хода на наказателното
производство, нелошите характеристични
данни, изразеното съжаление за стореното,. Съдът отчете като отегчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства факта,
че същият е осъждан многократно.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази и с всички индивидуализиращи вината
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Ето защо съдът не намери, че в конкретния случай са налице
изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства и счете за неприложима
разпоредбата на чл. 55 от Нк. Съдът наложи на подсъдимия при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите
вината обстоятелства наказание "Лишаване от свобода" в
размер на две тодини и шест месеца. Съдът не наложи
минимално предвиденото в закона за извършеното от подсъдимия деяние
наказание - две години „лишаване от
свобода“, поради наличието и на
посоченото отегчаващи вината обстоятелства. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от све
години и шет месеца с 1/3, като постанови А. да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца
при първоначален строг режим.
Предвид факта, че подсъдимият е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, съдът намери, че не са налице
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК.
При определяне режима на изтърпяване на наложеното
наказание съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще
допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
С оглед изхода на процеса съдът
осъди подсъдимия да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 590.20 лева в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен, както и то осъди да заплати на Д.С.И.
със съгласието на законните й представители направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Относно
иззетите веществени доказателства -
съдът отне в полза на държавата веществено доказателство - диск от видеонаблюдение, който постанови да се съхранява по делото
до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, а относно веществените
доказателства - 1 чифт маратонки „Асикс“, 1 бр.
горнище на анцуг с червен цип, сиво на цвят и 1 бр. долнище на анцуг сиво на
цвят, 1 бр. яке сиво на цвят с метален цип, постанови да се върнат на подсъдимия.
Ръководен от изложеното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: