гр.
Раднево,19.08.2020 г.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна колегия, в публично съдебно заседание на 21.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Живка Манолова като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧАНОВА АНД № 119 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.И.А.
***, ЕГН **********, против НП № 19-1228- 002829 от 06.12.2019 г. на началник
група в Сектор "ПП" при ОД на МВР гр.Стара Загора, с което на
основание чл. 178ж, ал. 1,
пр. 1 от ЗДП, за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/
и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца и на
основание чл. 178ж ал. 1,
пр. 2 от ЗДП, за нарушение на чл.
58, т. 4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/
и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Жалбоподателя не се явява в
съдебно заседание, но чрез процесуалния си представител адв.М.М. моли съда за
отмяна за издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
и сочи доводи за това.
За Въззиваемата страна - редовно и своевременно призована се явява юрис.С.Р., която оспорва жалбата и
моли наказателното постановление да се потвърди.
Районна прокуратура гр.Стара
Загора, Териториално отделение гр.Раднево – редовно призована не се явява и не
взема становище по жалбата.
Районният съд провери
основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН,
прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран
с НП № 19-1228-0002829/ 06.12.2019г. за това, че на 19.08.2019г. г., около 16,44
часа, в Община Стара Загора на път на АМ "Тракия" А-1 , като водач на
лек автомобил „****” с рег. № ****като на километър 219+900 водача се движи в
северното пътно платно за движение в посока запад-изток в лентата за
принудително спиране обратно по посока на движението без повреда на пътното
превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в
превозното средство и се движи в платното на насрещно движение.
Това било нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП и по чл.58 т.4 от ЗДвП, което не било констатирано
лично от служители на ОД на МВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция”,
включително и от актосъставителя – св. Г.П.П.. Преди да бъде прието от страна
на контролните органи, че жалбоподателят А. е извършил вмененото му нарушение е
бил подаден сигнал от гражданина Л.А.И.с приложени видеозаписи от
видеорегистратор, свалени на електронен носител, както и подробен списък на МПС
с регистрационни номера, които били заснети да се движат в лентата за аварийно
спиране по АМ "Тракия" на посочената по-горе дата и място. Въпросният
гражданин бил очевидец на нарушението, както и на десетки други подобни,
извършени на същата дата и място от други водачи. Сигналът бил изпратен по
компетентност в Сектор "ПП" при ОДМВР-Стара Загора. След получаването на сигнала в ОД на МВР-Стара
Загора била образувана полицейска преписка, която била възложена за работа на
полицейския служител Г.П.П.. Той установил самоличността на собственика на
процесното МПС –М.А..
По повод на всичко това било
възложено на актосъставителя – св. Г.П.
да състави против А. АУАН за
нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДвП и по чл.58 т. 4 от ЗДвП. Актът с бл. № 855193 от 08.10.2019 г. бил
съставен в отсъствие на възприетия като нарушител, без същият да бил канен
преди това да се яви за съставянето му. В акта като свидетели на неговото
съставяне били вписани полицейският служител Ж.П.Ж. и свид. Любослав Ангелов
Иванов.
Въз основа на съставения акт
било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 25.10.2019г.,
а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 16.03.2020г. При това положение
въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства
и показанията на актосъставителя - св. П. и свид.Ж.Ж. и М.М..
По делото е представена справка
за нарушител от 02.04.2020г. Във връзка с компетентността на АНО е представена
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР.
Съдът кредитира изцяло
събраните писмени и гласни доказателства, т. к. те са непротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Съображенията са следните:
Не е спорно по делото,
доколкото по същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, че на
посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в
лентата за принудително спиране. От показанията на свид.П., който е
актосъставител се установява, че АУАН е
съставен въз основа на сигнал, подаден от Любослав Ангелов Иванов. Последния
бил вписан като свидетел на акта, тъй като само присъствал при извършване на
нарушението. Той обаче не подписал акта, тъй като не бил поканен и съответно не
се е явил при съставянето му. Свид.П. заявява, че нито свид.Иванов, нито свид.Ж.
са свидетели на нарушението.
Свид. М.М. дава обяснения, че
на въпросната дата и място са се движили с посочения автомобил с жалбоподателя А.
по АМ” Тракия” в лентата за принудително спиране обратно по посока на
движението и са се движили в платното на насрещно движение, но това е било съгласно
указанията на полицейските служители, които са присъствали на пътния инцидент и
който са организирали движението по този начин. Ноторно известно е на съда, че
е излъчен клип по телевизия „БТВ” за въпросния пътен инцидент и за
организацията на движението след него. В този клип, излъчен по БТВ – Димитър
Димитров началник група Пътен контрол при ОДМВР Стара Загора заявява следното :
„- След като е спрян трафика
на пътния възел на Нова Загора, тези които са водачи, от които се е получила
тапа, тука са обърнали обратно и са се върнали, но това е било контролирано и е
нямало никакъв проблем за опасността на движението.”
На лице е основание за отмяна на
обжалваното НП. Съдът констатира, че в хода на АНП са били допуснати съществени
процесуални нарушения, драстично накърняващи правото на защита до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване.
На първо място следва да се
отбележи, че според настоящия съдебен състав, при започването на
административнонаказателното производство е било допуснато съществено
процесуално нарушение, което е
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото АУАН
е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението, т. е. изисква се да се състави присъствието на
свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото
установяване. Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи
безспорно, че акта да установяване на административно нарушение №
19-2829/08.10.2019г. е съставен в присъствието само на един свидетел. Актосъставителят
и неговия колега свид.Ж. вписан като свидетел в акта, не са били свидетели на
извършване на нарушението, нито на неговото установяване. Установи се категорично
от показанията на св. П. както и от приетите като писмени доказателства по
делото – кореспонденция между СДВР-София и ОДМВР-Стара Загора, че
сигнал/сведения за пътно нарушение е било изпратено по гореописания начин,
както и че единственият пряк свидетел–очевидец на нарушението е било лицето,
което е подало сигнала, а именно Любослав Ангелов Иванов. Същото се е
идентифицирало в подадения сигнал с трите си имена и адрес Кралство
Великобритания. Същия е присъствал на нарушението и е сигнализирал за това, но той не е присъствал
при съставянето на акта и не е положил подписа си в него. При това положение актосъставителят е вписал
като свидетел в акта свой колега без да са били налице условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на
императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на
обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото
на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз
основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото извършване.
В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло
горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява
неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа
на порочния акт. Още повече, че в НП не са били посочени, нито дори загатнати
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, т. е. в него
липсва задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т.
5, предл. последно от ЗАНН, с което още повече е накърнено правото
на защита.
Следващото съществно
процесуално нарушение се изразява в
това, че според показанията на актосъставителя стана категорично ясно, че АУАН
е бил съставен на 08.10.2019г. в отсъствие на нарушителя, но без той да е бил
канен изрично да се яви пред компетентния орган за това действие – съставяне,
предявяване и връчване на акт за нарушение. Това пък следва от отразеното в
акта, а именно, че е бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя на 25.10.2019
г, като е бил изпратен за връчване по делегация. Това е поредното драстично
процесуално нарушение, т. к. са били нарушени императивните правила на чл. 40, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН.
Основният принцип визиран в ал. 1 предвижда, че актът се съставя в присъствието
на нарушителя. Изключение от това правило се намира в хипотезата на ал. 2,
където е предвидена възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя,
само когато не може да бъде намерен или след надлежна покана не се яви за
съставянето на акта. Това изключение обаче в конкретния казус не е било налице.
Обстоятелството, че в крайна
сметка АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото
съдържание не санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение. Както
е известно административнонаказателния процес е строго формален и неговото
начало се поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното
нарушение. От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в
сроковете по чл. 34 ЗАНН,
за чието спазване съдът следи служебно. АНО, след като констатира изтичането на
сроковете, следва със своя акт да прекрати административнонаказателното
производство. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни,
които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен
да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата
следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се
поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за
нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на такава покана, ако
нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово
отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Да се допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще създаде
предпоставки за административен произвол, т. к. ще бъде възможно
актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в
отсъствие, с единствената цел да не изтече срока по чл. 34 от ЗАНН
/три месеца от откриване на нарушителя и една или две години-само за някои
нарушения, от извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия
за предявяване на акта.
Съдът също счита, че АУАН е
съставен в нарушение на чл.57,т.5 от ЗАНН и чл.42, т.4 от ЗАНН.
Съгласно Чл. 58. При движение по
автомагистрала на водача е забранено:
1. да спира пътното
превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за
това места;
2. да завива в обратна
посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича,
включително и на местата, където тя е прекъсната;
3. (изм. – ДВ, бр. 101 от 
да
се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство;
4. (нова – ДВ, бр. 101 от
да се движи в платното за насрещно движение.
В настоящия случай на
практика съставите по чл.58, т.3 от ЗДвП и чл.58, т.4 от ЗДвП са взаимно
изключващи се, намиращи се в условията на алтернативност, поради което е
обективно невъзможно да се осъществят едновременно, а видно от АУАН и НП в
същите фактически се твърди именно паралелното им осъществяване. В
действителност подобна хипотеза е невъзможна, тъй като жалбоподателя или се
движи в платното за насрещно движение или се движи в лентата предназначена за
принудително спиране. Изводи, противни на това схващане са напълно лишени от
правна основа и житейска логика. Извършеното описание на фактите, относими към
двата взаимно изключващи се състава на административни нарушения, представлява
съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя, тъй като
нарушението не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво
всъщност се обвинява./какво нарушение е извършил/.
Посочените нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като опорочават процедурата по
образуване на административнонаказателното производство със съставянето на
АУАН.
Съдът споделя
напълно направените възражения от жалбоподателя, че е бил напътстван от
намиращите се на магистралата във връзка с катастрофата служители на пътна
полиция ОД на МВР гр. Стара Загора, тъй като същото се потвърждава от
показанията на свидетелката М., дадени в съдебно заседание.
Предвид на всичко
изложено съдът счита, че следва да отмени издаденото наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от адв. М. искане за
присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН,
съдът намира, че ОД на МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя на М.И.А. ***, ЕГН **********, сумата от 450 / четиристотин и
петдесет /лева, представляваща направените от него в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение, като взе предвид разпоредбата на чл.18,
ал.2 и ал.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и
обстоятелството, че наложените неказания са няколко, две от които глоби от по
1000 лева.
Съдът в настоящият състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ издаденото наказателно постановление НП
№ 19-1228- 002829 от 06.12.2019 г. на началник група в Сектор "ПП"
при ОД на МВР гр.Стара Загора, с което на М.И.А. ***, ЕГН **********, са
наложени следните наказания: на основание чл. 178ж ал. 1,
пр. 1 от ЗДП, за нарушение на чл.
58, т. 3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/
и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца и на
основание чл. 178ж ал. 1,
пр. 2 от ЗДП, за нарушение на чл.
58, т. 4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/
и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Стара Загора да заплати
на М.И.А. ***, ЕГН ********** сумата от 450 (четиристотин и петдесет ) лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: