Решение по дело №213/2020 на Административен съд - Варна

 

Р    Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2020 година,

 

гр. ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ касационен състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА  

                      ЧЛЕНОВЕ:      ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                  ДИМИТЪР МИХОВ                                 

 

 В съдебно заседание на двадесет и седми февруари 2020г. при секретаря Наталия Зирковска и  с участието на прокурор Владислав Томов разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова  КНАХД № 213/2020 по описа на Административен съд гр. Варна  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с  чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

          Образувано е по касационни жалби на “Зенон 2018“ ООД и на Дирекция “Инспекция по труда“ Варна. Касационните жалби са депозирани чрез процесуалните представители на страните и са насочени  срещу Решение № 2203 /03.12.2019 г., постановено от XIII с-в  на ВРС по НАХД №4784/2019 г. по описа на същия съд.

          С него въззивният съд изменил издаденото срещу първия касатор НП № 03-011817/11.09.2019г.,  като намалил размера на наложеното от АНО по реда на чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ административно наказание „имуществена санкция“ от 1800 лв. на минимума от 1500 лв.

           Касаторът  „Зенон 2018“ ООД, счита решението за неправилно и незаконосъобразно,  постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Основното възражение се концентрира върху тезата за липса на съставомерност на деянието. Твдърди се липса на нарушение, тъйа като според този касатор  не било доказано служителката е.л.да е била на работа през процесния период, описан в наказателното постановаление. Оспорва интерпретацията на данните, съдържащи се  представения в хода на проверката график както от страна на АНО, така и от съда в хода на въззивното производство, като въвежда  твърдение за несъответствието му  с действителното положение, отразено в отчетната форма поради „копирани грешни данни“.  Според дружеството работодател действително отработените от Л. дни, посочени в попълнена от нея декларация, отразявали реално релевантните за случая обективни факти. Основавайки се на тях касаторът твърди липса на нарушение.

Твърди се наличие на съществено процесуално нарушение, допуснато от АНО, изразяващо се в липса на описание  как точно е установена продължителността на работната седмица на Л.  за периода от 04.08.2019 г. до 10.08.2019 г., както и такива за действителната и продължителност Тази липса е квалифицирана като нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Въз основа на горното е направено заключение за недоказаност на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната  му отговорност.

Отделно се претендира наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН с аргумента за ниска степен на обществена опасност на деянието и  липса на други  нарушения на трудовото законодателство.

Въз основа на изложеното е формирано искане за цялостна отмяна на въззивното решение и на  наказателното постановление.

Дирекция „ИТ“ Варна -касаторът по втората касационна жалба - счита за неправилна  дадената от въззивния съд преквалификацията на наложената санкция, прилагайки разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при липса на установени смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендира за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което издаденото наказателно постановление да  се потвърди.

Представителят на ВОП счита въззивното решение  за правилно и законосъобразно и пледира да се остави в сила. 

  Касационната инстанция в настоящия си състав, като  съобрази доводите на страните с доказателствата по делото и приетото от въззивния съд от фактическа страна, прие следното. 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателната отговорност на «Зенон 2018» ООД е ангажирана за това, че в качеството му на работодател не спазило изискването на чл. 153, ал.2 от КТ –  за периода от 04.08.2019 г. до 10.08.2019 г. включително, не осигурил непрекъстната междуседмична почивка не по-малко от 36 часа на  лицето Елена Л. – сервитьор  в обект кафе бар «Пойнт» при установено сумирано изчисляване на работното време.

Горното било установено при извършена на 13.08.2019 г. проверка от служители на Дирекция  «ИТ» Варна,  изготвен бил Протокол № ПР 1926809/03.09.2019 г., в който проверяващите описали констатациите си,  като дали задължителни предписания  за отстраняване на установените нарушения. Протоколът е връчен на управителя на дружеството на същата дата срещу подпис.

Съставен  е АУАН № 03-011817/03.09.2019 г., също връчен на управителя, подписан от него с възражение, съдържащо изявление за допусната грешка при изготвяне на графика за работни и почивни дни.

 Въз основа на Акта е издадено и НП № 03-011817/11.09.2019 г., с което АНО, приемайки за безспорно установена фактическата обстановка, описана в него, след преценка за наличие на предпоставки за приложенитео на чл. 28 от ЗАНН,  на основание чл. 416, ал.5  във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ, наложил на «Зенон 2018» ЕООД имуществена санкция в размер от 1800 лв.

            Въззивният  приел , че в хода на   административнонаказателно производство не са  допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са изперативните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

 Приел за безспорно установено  извършеното от “Зенон 2018“ ООД в качеството му работодател нарушение -  неосигуряването на непрекъсната междуседмична почивка на служителката  Е. Л.-сервитьор, не по-малко от 36 часа  при установено сумирано изчисляване на работното време съгласно заповед  от 01.08.2019 г. Този си извод въззивният съд обосновал освен с писмените доказателства по делото -  отчетните форми за м. август 2019  г. и с дадените показания на актосъставителя.

Претенцията за квалифициране на  случая като маловажен,  поддържана и пред касационната инстанция, въззивният съд преценил като неоснователна, тъй като допуснатото нарушение рефлектира върху здравето на работника , което като последица  нанася вреда, която не може да бъде отстранена.

След подробен анализ на относимата правна уредба и съобразно доказателствата по делото относно определеният от АНО размер на имуществената санкция над минимума, въззивният съд счел  същия за необоснован и съответно за незаконосъобразен предвид липсата на изложени в наказателното постановление  конкретни мотиви  за това. Така мотивиран изменил наказателното постановление в частта относно размера на имуществената санкция, като я определи на законовия и минимум от 1500 лв.

Тези изводи са правилни и се споделят изцяло от касационната инстанция в настоящия и състав.

Относно претендираната от дружеството касатор маловажност на описаното в НП деяние.

Нарушителят е санкциониран по чл. 414 , ал.1 КТ за неспазване на трудово законодателство . Съгласно тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк. дело № 7/2010г. на ВАС специалният състав на „маловажно „ адм. нарушение по чл. 415 в от КТ изключва приложимостта на  общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН , според която за маловажни  случаи на административни нарушения може да  не се наложи наказание. Даденото тълкуване на Върховния административен съд изхожда от основен принцип в правото, че специалният закон дерогира действието на общия такъв. В този контекст извършеното нарушение подлежи на изследване за маловажност по критериите на чл. 415в от КТ .  Цитираната правна норма предвижда  за нарушение, което да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което да не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв..

Неосугиряването на задължителната междуседмична почивка вече е довело  до вредни последици за работника,   това именно е една от кумулативно изискуемите предпоставки, за да може да се квалифицира нарушението като маловажно, в случая такава липсва

Не може да се счете и че констатираното от контролните органи нарушение на чл.153, ал.2 от КТ  е отстранено веднага след установяването му.

Относно касационните доводи на втория касатор – Дирекция „ИТ“ Варна, -  за незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН както и на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, съдът в настоящия си състав се позовава на изложените вече по-горе аргументи.

Констатацията на въззивния съд за липса на конкретно изложени фактически и правни аргументи от страна на АНО при формиране  на имуществената санкция   над законовия и минимум е обективно вярна и се приема от касационната инстанция в настоящия и състав. Правилна е дадената от първоинстанционния съд  квалификация на този пропуск като съществено нарушение на процесуалните правила.  Постановеният от въззивния съд правен резултат е правилен.

Не е налице твърдяната от втория касатор преквалификация на наложената на дружеството санкция. Законът е приложен точно.

Решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, л.2 от АПК втори касационен състав при АС Варна

 

Р  Е  Ш  И:

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2203 /03.12.2019 г.., постановено от ХІІІ-ти състав на ВРС  постановено по НАХД №4784/2019г.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                         2.