Р
Е Ш Е
Н И Е № 163
гр. Габрово, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание
на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Димова в.гр.д. № 195 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 130 от 22.03.2019 г.
постановено по гр.д. № 1707/2018 г. по описа на Габровски районен съд е отхвърлен
иска за признаване за установено, че В.Н.П., ЕГН ********** *** дължи на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2 за връщане на заем по чл. 240 ЗЗД по Договор за
потребителски кредит № PLUS-13178533 от 21.04.2016 г. между "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и В.Н.П., цедиран на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД: 12 494,59 лв. - представляваща главница за периода от
20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., 1385,33 лв. - обезщетение за забава, считано от
21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение, за което е издадена Заповед за изпълнение № 2904 от 04.06.2018
г. по ч.гр.д. № 1094/2018 г. на ГРС, на основание чл. 422 като неоснователен.
Осъдил е "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД да заплати на В.Н.П.
сумата от 1 000,00 лв. разноски по исковото производство.
Решението е обжалвано в срок с въззивна
жалба с вх. № 2985 от 16.04.2019 г. от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт А.Б.. Обжалва решението, с
което е отхвърлен изцяло иска и счита същото за неправилно и незаконосъобразно,
включително и в частта за разноските. Излага следните съображения. Счита, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с мотива, че
не се доказва възникването на вземането на заемодателя за връщане на заем, тъй
като няма доказателства представителната власт спрямо първоначалния кредитор на
лицето, подписало договора за потребителски кредит – И.Б.. Позовава се на чл.
301 от ТЗ за потвърждаване на действията.
Моли при произнасянето по съществото на спора да се вземе предвид
нормата на чл. 23 от ЗПК, която е императивна и когато е договорът е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, в каквато насока е трайната съдебна
практика. Моли да се отмени обжалваното решение и да се присъдят разноски.
В
срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба чрез пълномощника
адв. С. от ГАК, в който се оспорва същата като неоснователна. Преповтаря
възраженията направени във отговора на исковата молба.
Чрез молба вх. № 2459 от 01.07.2019 г.
въззивника поддържа въззивната си жалба по съображенията изложени в нея и
претендира разноски
В съдебно заседание се явява процесуалния
представител на въззиваемата страна и взема становище, че оспорва подадената
въззивна жалба. Претендира и разноски.
Габровски окръжен съд, като взе предвид
оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на
страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото
доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същества въззивната жалба е
частично основателна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл. 269 от ГПК е валидно, допустимо и частично неправилно по следните
съображения:
По делото не е спорно, че по подадено
Заявление вх. № 4410 от 31.05.2018 г. от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД против длъжника В.Н.П. е образувано ч.гр.д. № 1094/2018 г.
по описа на Габровски районен съд и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 2904 от 04.06.2018 г. с която е разпоредено длъжникът В.Н.П. да
заплати на кредитора "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД сумата от
12 494,59 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 31.05.2018 г. до
изплащане на вземането, сумата 2069,07 лв. - договорна лихва за периода
20.05.2017 г.-20.05.2019 г., сумата 1385,33 лв. - обезщетение за забава,
считано от 21.06.2017 г.-31.05.2018 г., както и сумата 318,98 лв. - държавна
такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу издадената заповед от
длъжника В.Н.П., че не дължи изпълнение по заповедта.
С Разпореждане от 18.07.2018 г. съдът е
указал на заявителя "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви срещу длъжника по
издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането е получено от заявителя на 03.08.2018
г., като в указания му срок на 29.08.2018 г. заявителят е предявил иск по чл. 422, ал.
1 от ГПК, по който е образувано гр.д. № 1707/2018 г. по описа на ГРС
за установяване на вземането по посочената заповед за изпълнение.
По делото не е спорно, че между "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД като заемодател и В.Н.П. като заемател е
сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-13178533 от 21.04.2016 г., по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя П. заем в размер на 15
000,00 лв., който последната е следвало да върне за срок от 36 месеца, при годишен
процент на разходите 18,91 % и лихвен процент 15,04%. Съгласно договора общия
размер на всички плащания по договора възлиза на 20 982,96 лв., които заемателят
е следвало да върне на 36 месечни погасителни вноски всяка с размер от 582,86
лева с падежи, посочени в инкорпорирания в Договора погасителен план, като
първата падежна дата е 20.06.2016 г., а последната 20.05.2019 г. С подписването
на Договора заемателят е удостоверил, че
е получил изцяло заемната сума.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора,
страните са се съгласили, че при забава в плащането на някоя от погасителните
вноски, заемодателят дължи на заемодателя законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноски, ведно с направените разноски по събиране на вземането.
Съгласно чл. 27 заемодателят има право по
всяко време да прехвърли правата си по този договор на трето лице.
От представения по делото Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. заемодателят "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, чийто правоприемник е ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за вземането към В.Н.П., са се съгласили,
продавачът да прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. Тези вземания
са индивидуализирани в Приложение №1, което ще бъде неразделна част от
договора, считано от датата на неговото съставяне. Договорено е, че Приложение
№1 ще бъде съставяно във вид на електронна форма , съгласно образец № 8 /§1,
т.5/. Съгласно §7, т. 8 от договора продавачът по цесията е упълномощил
купувача с правата за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
От представеното по делото извлечение от
Приложение № 1 от 23.10.2017 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/л.24/ е видно, че заемателят "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е
прехвърлил на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД вземането си към
ответницата В.Н.П. под № 17 в приложението, като вземането е индивидуализирано
с номер и дата на договора -PLUS-13178533 от 21.04.2016 г., размер на главницата
15 000,00 лв., общо дължима сума по кредита, остатък по главницата 12494,59
лв., остатък договорна лихва 2069,07, остатък лихва за просрочие 617,23 лв. и
остатък на задължението към датата на прехвърляне – 15109,89 лв.
Въз основа на посоченото упълномощаване "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е изготвила уведомително писмо от 26.10.2017
г., адресирано до ответницата, в което изрично е отразено, че кредитодателят е
прехвърлил на ищеца вземането си по процесния договор за паричен заем. От
представеното известие за доставяне се установява, че пратката е получена лично
от П.. Положения от нея подпис се доказва с приетото по делото заключение от
назначената комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза.
По делото е представено "изрично
потвърждение" за сключената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
"БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, правоприемник на Париба Пърсънъл
Файнес ЕАД, както и декларация от изпълнителния директор на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че представляваното от нея дружество не е получило
обезщетение по договора за Застраховка защита на плащанията.
При така установеното от фактическа страна
правилно районният съд е приел, че предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК и че същият е процесуално допустим, като предявен в законния
едномесечен срок за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните.
Настоящата инстанция намира, че правилно районният
съд е приел, че договорът за цесия е действителен и че ищецът "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е материално правно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание
сключения Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. със стария кредитор "БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и подписаното между тях Приложение № 1/23.10.2017
г., в което цедираното право е индивидуализирано по обем и обхват, вземанията
на цесионера по Договор за потребителски кредит № PLUS-13178533 от 21.04.2016
г. са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД.
За да породи действие между страните договорът за цесия е достатъчно
постигането на съгласие, от който момент вземанията са валидно обвързани от
договора и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Обвързването
на длъжника с договора за цесия се осъществява чрез съобщаването му по реда на чл. 99, ал. 3
и 4 от ЗЗД
от предишния кредитор. Това съобщаване изходящо от цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му и създава достатъчна
сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД да бъде извършено от цесионера при изрично упълномощаване за
това и в този смисъл е и съдебната практика. По делото се доказа, че цесията е
била съобщена на ответницата лично.
Въззивният съд счита за основателно оплакването
във въззивната жалба, относно приложението на чл. 301 ТЗ. Касае се за търговска
сделка, тъй като "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД има качеството на
търговец по смисъла на закона. По делото не събраха доказателства, от които да
е видно, че търговецът се е противопоставил на действията, който се твърдят, че
са извършени без представителна власт от лицето И.Б.. За да се избегнат
последиците от презумпцията на чл. 301 ТЗ, търговецът е следвало незабавно да
се противопостави след узнаването, което в случая не е сторено.
На следващо място съдът намира, че
правилно първоинстанционния съд е приел, че Договор за потребителски кредит №
PLUS-13178533 от 21.04.2016 г. е сключен в нарушение на императивните правила
на чл. 22 от ЗПК, именно че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за
потребителски кредит е недействителен, като се касае за изначална
недействителност, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК
императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването
на кое да е от тези изисквания законодателят е приел за достатъчно тежък порок,
водещ до недействителност на договора. Последиците от тази недействителност са
уредени в чл. 23 от ЗПК,
съгласно който потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва и други разходи по кредита, т. е. отговорността на заемателя не отпада
изцяло, а дължи само връщане на чистата стойност на кредита. Съгласно приетото
по договора заключение от комплексната съдебно- почеркова и събедно- техническа
експертиза, размерът на шрифта, с който са отпечатани страниците на Договор за
потребителски кредит № PLUS-13178533 от 21.04.2016 г. Между "БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и В.Н.П. е по-малък от 12, което обуславя
недействителността на договора, тъй като противоречи на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според твърденията на ищеца, ответницата е
заплатила сумата от 6419,30 лв., като 3388,89 лв. са отнесени за погасяване на
главницата и 3030,14 лв. за погасяване на лихвата. Във връзка с горното,
настоящата инстанция намира, че от предоставената на ответницата сума от 15
000,00 лв. следва да се приспадне заплатената сума от 6419,30 лв., поради което
остава дължима сума в размер на 8580,70 лв., която се явява чистата стойност на
кредита. Ответницата не дължи лихва или други разходи по кредита, освен
законната лихва, която е нормативно установена. Във връзка с горното,
предявения установителен иск по чл. 422 ГПК е основателен за сумата от 8580,70
лв., а за останалата част за разликата над 8580,70 лв. до претедираната 15
948,99 лв., от които 12 494,59 лв. - представляваща главница за периода от
20.05.2017 г. до 20.05.2019 г., 1385,33 лв. - обезщетение за забава, считано от
21.06.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото съразмерно с
уважената и с отхвърлената част от иска са дължими следните разноски:
В заповедното производство заявителят е
направил разноски в размер на 318,98 лв. за държавна такса и по чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ му се дължи юрисконсулстко
възнаграждение от 100-300 лв., като в заповедното производство е претендирано
да се заплати 100,00 лв. или общо 418,98 лв. Длъжникът не е правил разноски в
това производство.
В първоинстанционното производство ищецът
е направил разноски в размер на 668,97 лева, от които 318,97 лева - държавна
такса, 250,00 лв. - депозит вещо лице и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Ответникът в първоинстанционнто производство е претендирал по
реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатско възнаграждение, което определено по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно цената на предявения иск от 15 948,99
лева е в размер на 1008,00 лева. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД се дължат от ответника разноски в размер на 359,91
лева, а на ответника В.Н.П. се дължат от ищеца разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 462,00 лева.
Във въззивното производство жалбоподателят
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е направила разноски в размер
на 418,97 лева, от които 318,97 лева - държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000,00 лева по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА, определено по чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съобразно цената на обжалваемия интерес от 15
948,99 лева. На жалбоподателят следва да се заплатят разноски за въззивното
производство в размер на 225,41 лв., а на въззиваемия в размер на 462 лв.
По съразмерност, съобразно уважената и
отхвърлената част на исковата претенция на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД следва да се присъдят разноски пред ГРС и ГОС в общ размер
на 585,32 лв., а на адв. С. следва да се присъдят разноски в размер на 924,00
лв.
Мотивиран от горното горното Габровоски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 130
от 22.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1707/2018 г. по описа на Габровоски
районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за признаване за установено, че В.Н.П.,
ЕГН ********** *** дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2 за връщане на заем по
чл. 240 ЗЗД по Договор за потребителски кредит № PLUS-13178533 от 21.04.2016 г.
между "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и В.Н.П., цедиран на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за сумата над 8 580,70 лв.
/осем хиляди петстотин и осемдесет лева и 70 ст./ до претендираната 12 494,59
лв. /дванадесет хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и 59 ст./ -
представляваща главница за периода от 20.05.2017 г. до 20.05.2019 г. ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение, за което е издадена Заповед за изпълнение №
2904 от 04.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1094/2018 г. на Габровски районен съд, на
основание чл. 422 като неоснователен, както и в частта за разноските, с което
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД
е осъдена да заплати на В.Н.П. сумата от 1 000,00 лв. /хиляда лева/, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, че има вземане по отношение
на В.Н.П., ЕГН ********** *** в размер на 8 580,70 лв. /осем хиляди петстотин и
осемдесет лева и 70 ст./ - главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 29.08.2019, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS-13178533 от 21.04.2016 г., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН **********
*** да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2 сумата от 418,97 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и 97
ст./-разноски по заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2
сумата от 585,32 лв. /петстотин осемдесет и пет лева и 32 ст./-разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2 да заплати на адвокат
Н.С.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 924,00 лв. /деветстотин двадесет и
четири лева/-разноски по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.