№ 1328
гр. П., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231720100222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано по предявени от „Тони Консулт“ ООД, ЕИК *********
срещу С. С. Л., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване
на вземане в размер на сумата 1139,66 лева - главница по Договор за лизинг
на автомобил № *****/17.02.2020 г., сумата 320,56 лева - просрочена
възнаградителна лихва по вноски 18, 19 и 20 от Договора и сумата 909,71
лева – просрочени вноски по полици гражданска отговорност и автокаско,
ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от 15.08.2022 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2806/16.08.2022 г.
по ч.гр.д. № 4694/2022 г. по описа на Районен съд - П..
В подадената искова молба ищецът „Тони Консулт“ ООД , ЕИК
********* сочи, че на 17.02.2020 г. с ответника С. С. Л., ЕГН **********
сключили Договор за лизинг ма автомобил № ***** с предмет л.а. „Мерцедес
МЛ 320 ЦДИ“, черен, произведен 2008 г., рама WDC1641ZZ1A349125.
Поддържа, че конкретните условия по погасяване на паричното задължение
били уговорени в Договора, а с Анекс №1 от 17.04.2021 г. били
предоговорени условията като е удължен срока на Договора с три месеца,
предоставен е тримесечен гратисен период и е подписан нов погасителен
план. Твърди, че поради забава на ответника Договорът е прекратен на
28.10.2021 г., а автомобилът е върнат на 29.10.2021 г. Твърди, че
задължението на ответника е в общ размер на 2763,60 лева, от които 1139,66
лева главница, 320,56 лева просрочена възнаградителна лихва по вноски 18,
1
19 и 20 и 909,71 лева – вноски по полици Гражданска отговорност и
Автокаско, действащи към 20.10.2021 г. Пояснява, че дължимите по тук
посочени застрахователни полици суми са заплащани от него на основание
чл. 36 от Договора, като представител на лизингополучателя. С допълнителна
молба пояснява претенцията по пера за съответните месечни вноски, в които
суми са включени 1139,66 лева главница за 18, 19 и 20-а вноски, 320,56 лева
просрочена възнаградителна лихва по вноски 18, 19 и 20-а, 393,67 лева
данъци, дължими към 16-а месечна вноска, 352,96 лева - Гражданска
отговорност, дължими към 12, 15 и 18-а месечни вноски (полица
BG/08/121000532607/16.02.2021 г, сключена с Дженерали Застраховане АД) и
556,75 лева - Автокаско, дължими към 12, 15 и 18-а месечни вноски (полица
0312210855004276/16.02.2021 г, сключена с Дженерали Застраховане АД).
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът С. С. Л., ЕГН ********** е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковата претенция по основание и
размер. Намира исковете за недопустими и недоказани, почиващи не
недействителни уговорки. Намира, че не са налице предпоставки за
предсрочна изискуемост. Намира за неясни договорните разпоредби и
погасителния план, тъй като неставало ясно какво е включено в месечната
вноска по пера. Оспорва да са сключвани от ищеца застрахователни полици,
поради което не е възникнало задължение за заплащане на застрахователни
премии. Намира за неправомерно увеличаване то на възнаградителната лихва
с 182,90 евро съгласно Анекс 1. Твърди, че всички задължения по Договора са
погасени, предавайки лично на лицето В.Г. 7000,00 лева – два пъти по
3500,00 лева. Приема, че Анекс №1 от 17.04.2021 г. е нищожен. Намира
претенциите за погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
С протоколно определение от проведеното на 9.06.2023 г. открито
съдебно заседание е оставена без разглеждане претенцията на ищеца за
осъждане на ответника да заплати сумата 393,67 лева – данъци, определена
като осъдителен иск при условията на евентуалност.
Настоящият състав на Районен съд - П., като взе предвид становищата
на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото Договор за лизинг на автомобил №
*****/17.02.2020 г., се установява, че между ищеца, в качеството му на
лизингодател и ответника, в качеството му на лизингополучател, е сключен
договор по силата на който ищецът се задължил да придобие и предостави за
временно възмездно ползване на ответника лек автомобил „Мерцедес МЛ 320
ЦДИ“, черен, произведен 2008 г., рама WDC1641ZZ1A349125, при цена на
придобиване и финансиране 5726,47 евро, за срок от 31 месеца. Видно още от
клаузите на договора, страните са уговорили фиксиран лихвен процент на
лизинга – 20 % годишно и годишен процент на разходите – 43,19 %.
Установява се още, че страните са постигнали съгласие лизингополучателят
2
да заплаща лизинговите вноски в левовата равностойност по централния курс
на БНБ към датата на плащането, съгласно двустранно подписан погасителен
план, съставляващ приложение 1 към договора и неразделна част от него.
Видно от представения и приет по делото Анекс 1 от 17.04.2021 г. към
Договор за лизинг на автомобил № *****/17.02.2020 г., страните са уговорили
срокът на договора да бъде удължен с три месеца – до 17.11.2022 г. Уговорен
е и тримесечен гратисен период за главницата – от 01.04.2021 г. до 01.07.2021
г. увеличение на лихвата със 182,90 Евро и е подписан нов план към анекса. В
погасителния план е посочено, че за улеснение на лизингополучателя всички
плащания са посочени в лева при курс за едно евро - 1,95583 лева.
Видно от приложения погасителен план към анекса, размерът на
лизинговите вноски е както следва: вноска 18 с падеж 17.08.2021 г. е 486,74
лева, от които 373,63 лева – главница и 113,11 лева – лихва; вноска 19 с падеж
17.09.2021 г. е 486,75 лева, от които 379,86 лева – главница и 106,89 лева –
лихва; вноска 20 с падеж 17.10.2021 г. е в размер на 486,75 лева, от които
386,19 лева – главница и 100,56 лева – лихва.
Съгласно чл. 37 от процесния договор за лизинг, лизингополучателят се
е задължил да заплаща на посочен от лизингодателя застраховател дължимите
застрахователни премии през целия лизингов период като в случай, че
лизингополучателят не заплати застрахователните премии, лизингодателят
извършва горепосочените плащания като си приспада тези суми от платените
до момента лизингови вноски.
Видно от приложената по делото застрахователна полица, за процесния
лек автомобил е бил сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, с период на покритие от 00:00 часа на 18.02.2021 г. до 23:59
часа на 17.02.2022 г. с размер на затсрахователната премия 466,29 лева.
Видно от приложената по делото застрахователна полица, за процесния
лек автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, с
период на покритие от 00:00 часа на 18.02.2021 г. до 23:59 часа на 17.02.2022
г. с размер на затсрахователната премия 1043,91 лева.
Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от
18.02.2020 г., ищцовото дружество е изпълнило поетото по договора за
финансов лизинг задължение да придобие лизинговата вещ и предаването му
на лизингополучателя в моментно състояние – годно за използване.
Видно от представената с исковата молба покана изх. № 266Р17744-
Р2/20.10.2021 г., ищцовото дружество е поканило ответника да изплати
дължимите по договора вноски в размер на 2763,60 лева – главница, лихва,
ДДС, данъци и застраховки и 156,95 лева – неустойка за просрочие в срок до
27.10.2021 г, като в противен случай ще счита договора за прекратен на
основание чл. 52 от Договора. Поканата е получена лично от ответника на
20.10.2021 г.
Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от
29.10.2021 г., а посочената дата ответникът лизингополучател е предал на
ищеца лизингодател процесния автомобил.
3
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице В. В.. Вещото лице сочи, че неплатена
от ответника главница по 18, 19 и 20-та вноски по Договор за лизинг на
автомобил № *****/17.02.2020 г. и Анекс 1 към него е в размер на 1139,66
лева, неплатена договорна лихва по 18, 19 и 20-та вноски /за периода от
18.07.2021 г. до 17.10.2021г./ по Договор за лизинг на автомобил №
*****/17.02.2020 г. и Анекс 1 към него е в размер на 320,56 лева, неплатена
застраховка Гражданска отговорност на Автомобилистите 12, 15 и 18-та
месечни вноски /полица BG/08/121000532607 от 16.02.2021 г. сключена с
Дженерали Застраховане АД/ е в размер на 352,96 лева и неплатена от
ответника Застраховка КАСКО НА МПС по 12, 15 и 18-та месечни вноски ЗП
0312210855004276/16.02.2021 г., сключена с Дженерали Застраховане АД е в
размер на 556,75 лева.
Представените от ищеца платежни нареждания не следва да се
обсъждат отделно от заключението на вещото лице по допуснатата
експертиза.
От показанията на разпитания свидетел К.Г.В., който живее на
съпружески начала с ответника се установява, че ответникът С. С. Л. е
получила процесния автомобил от ищцовото дружество като след
преустановяване на заплащане на дължимите лизингови вноски за период от 3
месеца, колата е върната на представители на дружеството.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото,
че: 1) между него и насрещната страна е била налице валидна облигационна
връзка в процесния период по договор за финансов лизинг с твърдените
предмет и съдържание, вкл. за заплащане на възнаградителна лихва, 2) че той
е изпълнил своето задължение точно и с грижата на добрия търговец (че е
осигурил и предал или осигурил предаването на обекта за ползване от
лизингополучателя, свободното му ползване в рамките на договорения срок),
както и че претендираното спорно вземане е възникнало и съществува най-
малко в посочения размер.
По исковете за сумите по договорите за Гражданска отговорност
Автокаско с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи валидна облигационна
връзка в процесния период, както и че е заплатил застрахователните премии.
По направеното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи
спирането и прекъсването на погасителната давност.
От приложения по делото договор за финансов лизинг се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което
дружеството ищец като лизингодател е предоставило на ответника лек
автомобил срещу задължението на последния като лизингополучател да
4
заплати 31 бр. лизингови вноски, съгласно погасителен план неразделна част
от договора. Не се спори, че ищцовото дружество е изпълнило основното си
задължение да придобие и предостави за ползване на ответника лизинговата
вещ – процесния автомобил, като от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът изцяло приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено се установява, че ответникът е преустановил плащане на
лизинговите вноски и от 17.08.2021 г. е изпаднал в забава. Видно още от
заключението е, че размерът на неплатената главница е в размер на 1139,66
лева. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се
установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и
представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени
в заключението на вещото лице, което е обективно и компетентно изготвено.
Предвид гореизложеното и обстоятелството, че ответникът, чиято бе
доказателствената тежест да установи плащане на вземанията, не проведе
доказване в тази насока, предявеният иск за главница следва да бъде уважен в
пълния предявен размер.
Ответникът с подадения отговор навежда множество противоречащи си
и взаимоизключващи се възражение. Не може да бъде споделено
възражението не ответника, че не дължи плащане по договора, тъй като
същият не е обявен за предсрочно изискуем. Видно от представения договор,
предмет на делото да вноски от 18 до 20 по погасителния план към анекса,
които са с настъпил падеж 1-то число на месеците август, септември и
октомври 2021 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Голословно и недоказано остана направеното в отговора възражение за
заплащане на сумата 7000,00 лева (два пъти по 3500,00 лева). Н е налице
съгласие на насрещната страна по смисъла на чл. 164, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 ГПК
за допускане на свидетелски показания за погасяване на установени с писмен
акт парични задължения. Показанията на разпитания по делото свидетел не
установяват съществени релевантни за спора факти и обстоятелства и в по-
голямата си част подкрепят събраните по делото писмени доказателства за
наличието на договор за лизинг, преуреждане на отношенията между
страните, преустановяване на плащанията и връщане на автомобила.
Съдът намира за неоснователни изложените от ответника доводи за
нищожност на договора и анекса. Видно от представените по делото
документи – договорът и анексът, включително и погасителните планове към
тях са подписани от страните като подписите не да оспорени в предвидените
от ГПК срокове.
Договорът за финансов лизинг е „финансова услуга“ по смисъла на
Закона за защита на потребителите и доколкото липсват твърдения и
ангажирани доказателства автомобилът, предмет на процесния договор, да е
ползван за търговска или професионална дейност от ответника, то съдът
дължи проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, които са от
значение за разрешаване на спорния предмет по делото. Размерът на
дължимата от ответника договорна лихва представлява основен елемент от
5
договора между страните, клаузата е формулирана ясно и разбираемо, поради
което и на основание чл. 145, ал. 2 ЗЗП не може да се прави преценка за
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна.
Настоящият съд приема, че уговорената между страните на договорна лихва
при приложим годишен лихвен процент в размер на 20,00 % годишно не
противоречи и на добрите нрави. С изменението на Закона за потребителския
кредит /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. /, с което е създадена
нова ал. 4 на чл. 19 и законодателно е закрепен максимален праг на годишния
процент на разходите по договори за потребителски кредит, в който е
включен и праг на възнаградителната лихва. С това изменение законодателят
е приел, че годишния процент на разходите по договори за потребителски
кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор,
надвишаващи тези размери се считат за нищожни. Уговарянето на годишен
процент на разходите в размер по-нисък от законово определения в чл. 19, ал.
4 ЗПК не може да бъде прието за противоречащо на добрите нрави, като
критерият посочен в ЗПК следва да се приеме за приложим и по отношение
на договорите за финансов лизинг, представляващ особен вид инвестиционен
кредит.
Съгласно Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения на
Министерски съвет и е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. През 2020 г. ОЛП на БНБ е 0,00 %, следователно
размерът на законната лихва за забава е 10,00 %. При това положение
определения в договора за лизинг лихвен процент от 20 % не надвишава
повече от пет пъти този размер. Ето защо, определената в договора за
финансов лизинг договорна лихва не е договорена в нарушение на добрите
нрави, следователно клаузата не е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
поради което претенцията за лихва в размер на 320,56 лева - просрочена
възнаградителна лихва по вноски 18, 19 и 20 от Договора следва да бъде
уважена в пълен размер, съгласно прието заключение на извършена съдебно-
счетоводна експертиза.
Изцяло неоснователно е въведеното от ответника възражение
нищожност на Анекс № 1 към договора и недължимост на уговорения с него
увеличен размер на лихвата. Безспорно с анекса е уговорен увеличен срок на
договора за период от 3 месеца, който рефлектира върху глобалния размер на
дължимата лихва при уговорен годишен лихвен процент от 20 %.
По отношение на претенциите за заплащане на суми за застраховки,
както бе посочено и по-горе, с подписване на договора лизингополучателят се
е задължил да заплаща на посочен от лизингодателя застраховател дължимите
застрахователни премии през целия лизингов период като в случай, че
лизингополучателят не заплати застрахователните премии, лизингодателят
извършва горепосочените плащания като си приспада тези суми от платените
6
до момента лизингови вноски /чл. 37 от договора/. От представените по
делото застрахователни полици и сметки към тях, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява, че неплатена
застраховка Гражданска отговорност на Автомобилистите 12, 15 и 18-та
месечни вноски /полица BG/08/121000532607 от 16.02.2021 г. сключена с
Дженерали Застраховане АД/ е в размер на 352,96 лева и неплатена от
ответника Застраховка КАСКО НА МПС по 12, 15 и 18-та месечни вноски ЗП
0312210855004276/16.02.2021 г., сключена с Дженерали Застраховане АД е в
размер на 556,75 лева. С оглед изложеното, предявените искове в тази насока
следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.
Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.08.2022 г. до
окончателното изплащане.
Обективираното в писмения отговор възражение за давност е
неоснователно, тъй като най-старото задължение е с падеж 17.08.2021 г., а
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда е 15.08.2022 г., т. е.
не е изтекъл предвидения в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен срок.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство.
Предвид изрично направеното искане в тази насока, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
заповедното производство в размер на 47,40 лева – платена държавна такса в
заповедното производство. Не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, доколкото не се установява
уговореният адвокатски хонорар в размер на 410,00 лева да е реално заплатен
по смисъла на Тълкувателно решение № 6/2012 постановено по тълк. дело №
6/2012 по описа на ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство в
размер на 47,40 лева – платена държавна такса в исковото производство и
350,00 лева – депозит за експертиза. Не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение за исковото производство, доколкото не се установява
уговореният адвокатския хонорар в размер на 610,00 лева да е реално
заплатен по смисъла на Тълкувателно решение 6/2012 постановено по тълк.
дело № 6/2012 по описа на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - П.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Тони Консулт“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. **** срещу С.
С. Л., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „*** искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С. С. Л., ЕГН
7
********** ДЪЛЖИ на „Тони Консулт“ ООД, ЕИК ********* сумата
1139,66 лева - главница по Договор за лизинг на автомобил №
*****/17.02.2020 г., сумата 320,56 лева - просрочена възнаградителна лихва
по вноски 18, 19 и 20 от Договора и сумата 909,71 лева – просрочени вноски
по полици гражданска отговорност и автокаско (от които неплатена
застраховка Гражданска отговорност на Автомобилистите в размер на 352,96
лева и неплатена Застраховка КАСКО НА МПС в размер на 556,75 лева),
ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от 15.08.2022 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2806/16.08.2022 г.
по ч.гр.д. № 4694/2022 г. по описа на Районен съд - П..
ОСЪЖДА С. С. Л., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Тони Консулт“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 47,40 лева –
разноски в заповедното производство и сумата 397,40 лева – разноски в
исковото производство пред ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8