№ 149
гр. Благоевград, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500175 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436 и следващите, във вр. с чл. 435, ал. 2, т.
3, предл. второ от ГПК и е образувано по жалба с вх. №2812/17.02.2022 г., по
описа на ЧСИ Б.В., подадена от ЕТ „Е.....“, ЕИК ..... и лично от ЕМ. БЛ. Т.,
ЕГН **********, чрез адв. И.А., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Т., ет. 2,
кантора 9, срещу действия на съдебен изпълнител по отстраняване от
недвижим имот по повод извършен въвод във владение, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението - действие, което е обективирано в
Протокол за въвод от 10.02.2022 г.
В жалбата се излагат съображения за ненадлежно уведомяване за извършения
въвод във владение на недвижим имот. Твърди се, че не са й били връчвани
надлежно книжа по извършване на изпълнителните действия, включително и
по реда на чл. 47 от ГПК. Счита, че заложният кредитор О.“ АД не е
изпълнил задължителните изисквания на чл. 32, ал. 2 от Закона за особените
залози, във вр. с чл. 46, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОЗ, като не е вписал в
Централния регистър на особените залози по нито една от партидите-
управител на предприятието. Навежда се, че кредиторът по особения залог,
учреден с Договор №381/30.04.2008 г. и Договор №382/30.04.2008 г.,
незаконосъобразно е депозирал при ЧСИ отново образуване на изпълнително
1
дело, противно на съдебната практика. Счита, че извършеният въвод във
владение е незаконосъобразен, като противоречи на съдебно решение
№82/09.02.2021 г., по гр. д. №221/2021 г. и възпрепятства търговската дейност
на предприятието. Твърди, че правата на кредитора са преклудирани, тъй като
е изтекла погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД. Иска се от съда да бъде
отменен извършения „въвод във владение“, тъй като не е получила надлежно
книжата за известяване за извършените действия. Прави се още искане за
прекратяване на изпълнителното дело, поради неуведомяване по реда на ЗОЗ
за пристъпване към изпълнение, както и неназначаване на управител. Моли се
съдът да се произнесе относно настъпилите преклудирани права по
вземанията и правото да се удовлетвори кредитора от настъпване на
предсрочна изискуемост по изпълнително дело №1370/2021 г., като се
установи от коя дата е произлязло правото да се удовлетвори кредитора чрез
особения залог на предприятието.
Взискателят „О.Б.Б.“ АД, ЕИК .... изразява становище за неоснователност на
жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение.
Частният съдебен изпълнител в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, посочва,
че жалбата е неоснователна, тъй като е налице редовно връчване на Поканата
за доброволно изпълнение на съпругът на Е.Т.. Счита, че по отношение на
твърденията за изтекла погасителна давност по ЗЗД спрямо вземането на
кредитора, то същите претенции подлежат на разглеждане в отделно исково
производство. Навежда се, че доколкото взискателят не е поискал предаване
на цялото търговско предприятие, а само на отделни негови елементи, не е
налице основание или пък необходимост да бъде назначен управител на
търговското предприятие, съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ. Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ, извършените сделки на управление или
разпореждане със заложено имущество след вписване на пристъпването към
изпълнението – 03.06.2010 г., са непротивопоставими на заложния кредитор.
Окръжен съд - Благоевград, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводите на страните и становището на съдебния
изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По молба на взискателя ,,О.Б.Б.“ АД, ЕИК .... чрез пълномощника И.К. -
юрисконсулт в Дирекция „Събиране на проблемни вземания", с адрес за
2
кореспонденция: гр. Благоевград, ул. „Г.И." №7, въз основа на Удостоверение
№1454413/05.08.2021 г.. ведно с прилежащия към него опис №1454412 за
вписани обстоятелства по партидата на ЕТ „Е..“. ЕИК ...... въз основа на чл.
35. ал. 2 от ЗОЗ, във вр. с чл. 522 от ГПК, е образувано изпълнително дело
№1370/2021 г. срещу длъжника ЕТ „Е..“, ЕИК ...... Взискателят е поискал
въвод в недвижимия имот, собственост на залогодателя и предаване на
заложеното имущество на основание учредените залози и вписаното
пристъпване към изпълнение. С Покана за доброволно изпълнение с изх.
№288/07.01.2022 г. длъжникът е уведомен за предстоящото изпълнително
действие, като същата е връчена на К.Ц.Т., в качеството му на съпруг на
длъжника Е.Т.. Самият въвод е извършен на дата 10.02.2022 г., като за
извършеното действие е съставен протокол от същата дата.
Установено е от доказателствата по делото, че О.“ АД е заложен кредитор на
търговското предприятие на длъжника, по силата на сключен Договор за
учредяване на особен залог върху търговското предприятие от 19.04.2010 г.,
по описа на нотариус Мария Михова – Рашкова. Договорът е подновяван
преди изтичане на срока на действие. Същият е първично вписан, като първи
по ред особен залог в ТРРЮЛНЦ, както и вторично вписан в ЦРОЗ, с оглед на
което се констатира, че в действителност банката разполага с права на
заложен кредитор, съгласно изискванията на ЗОЗ и като такъв разполага с
правното основание да насочи изпълнението към заложеното имущество,
собственост на ЕТ „Е..“.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, дава възможност на длъжника да
обжалва отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради
това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, като същата се отнася за
хипотезата на чл. 522 от ГПК за въвод във владение на лицето, на което е
присъден имот, респ. при доброволно или принудително отстраняване на
длъжника от него. Затова съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, основание за
обжалване и отмяна на отстраняването на длъжника от имот е единствено
неуведомяването му за конкретното изпълнително действие по
отстраняването му. В конкретния случай принудителните действия спрямо
длъжника са на основание чл. 35, ал. 2 от ЗОЗ, във вр. с чл. 522 от ГПК и
учреден особен залог в полза на банката, за което свидетелстват приложените
по делото доказателства.
3
Относно редовността на уведомяването на длъжника за предприетия на
10.02.2022 г. въвод във владение, съдът счита за неоснователни
възраженията, че не е била надлежно уведомена от ЧСИ. Видно от данните по
делото, съобщението до длъжника ЕТ „Е.....“, представлявано от Е.Т., е
връчено на нейния съпруг със задължение за предаване. По делото е налично
общо /генерално/ и безсрочно пълномощно, видно от което К.Т. е бил редовно
и надлежно упълномощен от Е.Т., в качеството си на управител на ЕТ „Е..“.
От съдържанието на същото, става известно, че Турнов е имал
представителна власт, относно извършеното връчване, осъществено от
съдебния изпълнител. С оглед на особения статут на частните съдебни
изпълнители, произтичащо от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ, и фактът,
че частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага
принудителното изпълнение на частни притезания, и което не принадлежи
към друг държавен орган или учреждение, а работи за своя сметка, то е
безспорно, че съдържанието на пълномощното припокрива в пълна степен
валидните действия, които К.Т. е упълномощен да извършва, в това число и
надлежно получаване на книжа за сметка на едноличния търговец. С оглед на
това, съдът счита, че е налице редовно връчване и уведомяване за
предстоящия въвод във владение на задълженото лице.
На следващо място, трябва да се отбележи, че установеното в разпоредбата
на чл. 522, ал. 1 от ГПК, задължение на ЧСИ за уведомяване на длъжника
преди пристъпването към принудителното му извеждане е именно с цел да му
се осигури възможност за доброволно изпълнение на задължението му да
напусне имота, ако са е намирал в него, като съдът намира, че това
задължение е било изпълнено.
По отношение изложеното в жалбата, че не са спазени изискванията на чл. 46,
ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗОЗ, е необходимо да се посочи, че в условията на
принудително изпълнение на част от имуществото, по отношение на което е
налице особен залог липсва задължение за вписване на управител. Заложния
кредитор не е поискал от ЧСИ Б.В. предаване на цялото търговско
предприятие, за да го управлява по реда на чл. 46, ал. 4-8 от ЗОЗ, а само на
отделни елементи от него - недвижим имот, за който освен особеният залог
има и учредена и подновена в срок договорна ипотека в полза на О.“ АД.
Предвид факта, че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение върху
4
определени активи на търговското предприятие, а не към цялото търговско
предприятие като съвкупност, липсват данни за това, че на банката са
предадени търговските книги на залогодателя, поради което не може да се
приеме, че е налице основание за задължително назначаване на управител на
търговското предприятие. Това съждение произтича и от волята на закона в
условията на чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ. Тук е и мястото да бъде отбелязано, че
съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ, извършените от длъжника сделки на управление
и разпореждане със заложеното имущество след вписване на пристъпването
към изпълнение не могат да се противопоставят на заложния кредитор, които
се удовлетворяват от заложеното имущество, независимо от извършените
сделки с него. Съжденията в обратна посока от страна на задълженото лице
не могат да бъдат приети за основателни, тъй като противоречат на
разпоредбата на закона.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя, че е налице изтекла погасителна
давност за вземането на кредитора на основание чл. 110 от ЗЗД, следва да се
приеме, че същото е неоснователно. Доводите на жалбоподателя, че самото
право на взискателя е погасено по давност с изтичане на петгодишна
погасителна давност има материалноправен погасяващ характер и като такова
е извън правомощията на съдебния изпълнител, респ. на съда в
производството по чл. 435 от ГПК, в което се проверява единствено и само
процесуалноправната законосъобразност на принудителното изпълнение.
Съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в
случай на материалноправен спор между страните в изпълнителното
производство, да събира доказателства и да извършва преценка дали наистина
са настъпили факти с погасителен ефект – в случая изтичане на погасителна
давност на правото по изпълнителния лист (вж. Решение №1224 от 1.05.2018
г. на САС по в. гр. д. № 340/2018 г.). В действащия ГПК не се предвижда
възможност съдебният изпълнител да се произнася по материалноправни
възражения, включително и по възражение за погасителна давност.
Предвидена е хипотеза в чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, на прекратяване за
изпълнението при влязло в сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК, по
силата на което длъжникът е провел успешно установителен иск, като е
оспорил съществуването на вземането на кредитора поради погасяването му
по давност, тоест съдебният изпълнител не прилага служебно или по искане
на длъжника института на погасителната давност по отношение на вземането
5
(правото), предмет на принудително изпълнение, а прилага последиците от
уважения иск по чл. 439 от ГПК, по който исковият съд с решението си е
признал за установено в отношенията между кредитора и длъжника, че
вземането на кредитора срещу длъжника е погасено по давност и повече не
съществува в правния мир, което е основание на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство. В този смисъл доводите за наличие
или липса на настъпила погасителна давност за вземането на взискателя не
може да бъде предмет на преценка, както от ЧСИ, така и от въззивната
инстанция по реда на чл. 435 и следващите от ГПК в производство за
контрол за законосъобразното развитие на изпълнителния процес и на
изпълнителните действия на съдебния изпълнител, доколкото за нейното
прилагане и зачитане е налице друг предвиден в закона процесуален ред, като
последиците от това се прилагат от ЧСИ въз основа на представено влязло в
сила съдебно решение по чл. 439 от ГПК.
По гореизложените съображения обжалваните действия, касаещи
неуведомяване за извършен въвод във владение от страна на частния съдебен
изпълнител, обективирани в Протокол от 10.02.2022 г. за предаване на
държането на процесния недвижим имот и движими вещи, се явяват
законосъобразни, поради което жалбата на длъжника, съдържаща твърдения
за ненадлежното му уведомяване за горепосоченото изпълнение, са
неоснователни и следва да бъде оставена без уважение.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд – Благоевград,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №2812/17.02.2022 г., по
описа на ЧСИ Б.В., подадена от ЕТ „Е.....“, ЕИК ..... и лично от ЕМ. БЛ. Т., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. П., ул. „Т., ет. 2, кантора 9, срещу действия на съдебен изпълнител по
отстраняване от недвижим имот по повод извършен въвод във владение, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението - действие, което е обективирано в Протокол за въвод
от 10.02.2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчено на страните, за сведение.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7