№ 809
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110115408 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл.432 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца И. И. И. пълномощникът му твърди, че
доверителят му претърпял травматични увреждания – контузия на неуточнени части на
стъпалото в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 17.11.2021г. в
град София, при което водачът на автомобил **** С.В.И. който в нарушение на чл. 116 ЗДв
П ударил ищецът като пешеходец, пресичащ по пешеходна пътека. Според ищцовата страна
виновен за проишествието е водачът на автомобил **** С.В.И. а ответното дружество
като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП водач следва да
му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
преживените от него болки и страдания от уврежданията му и преживения стрес, за което
той предявил извънсъдебна претенция с молба, вх. № 13448/01.12.2021г. , по която била
заведена щета , но ответното дружество определило обезщетение в размер на 300 лв , което
според ищеца не е достатъчно за компенсиране на вредите му.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил **** ,
който е бил управляван от деликвента С.В.И. по време на осъщественото по негова вина
ПТП на 17.11.2021г. в град София, да му заплати сумата от 5 000 лв, представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи претъпените
от него болки и страдания от травматичните увреждания и стрес, причинени му в резултат
на осъщественото на 17.11.2021г. пътно-транспортно проишествие в град София , заедно
1
със законната лихва върху това обезщетение от 02.03.2022г. до окончателното плащане ,
както и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 15.12.2023г. адвокат на ищеца е пледирал за
уважаване на иска.
Ответникът Л.И. оспорва иска по основание и по размер според изричното
изявление на пълномощника му в представения на 22.07.2022г. отговор на исковата молба.
Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието на виновно и противоправно
поведение от водача на автомобил **** ; тежестта на травмите на ищеца и наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърденитеот ищеца неимуществени вреди,
както и размера на претендираното обезщетение. Предявено е възражение за
съпричинителство на вредите от страна на ищеца , тъй като е пресичал не по указания в
законите начин – излизайки внезапно на пътното платно , при това тичайки.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 15.12.2023г.
юрисконсултът на ответника е пледирал за отхъврляне на иска, евентуално за
намаляването на размера на присъденото на ищеца обезщетение.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за
установено от правна и фактическа страна следното :
Предявеният иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Като писмено докзатаелство по настоящото дело е приет Констативен протокол № К-
****1г. на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, от който се установява , че на 17.11.2021г.
около 18.55 ч. в гр.София на бул. „Гоце Делчев” на пешеходната пътека в района на
кръстовище с ул. „*** било осъществено пътно-транспортно проишествие, при което
автомобил **** , управляван от С.В.И. не пропуснал движещия се пешеходец И. И. И. и го
ударил , като му причинил увреждане – контузия на десен глезен , според работнаи
диагноза от ВМА.
Според посоченото в Констативния протокол № К-****1г. , в Акта за установяваване на
административно нарушени № ****г. от ОППІСДВР и във влязлото в сила Наказателното
постановление № ****. на СДВР – ОПП , както и в отговора на задача № 2 в приетото в
заседанието на 15.12.2023г. заключение по съдабната авто-техническа експертиза /САТЕ/ ,
неоспорено от страните, „причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на
водача на лек автомобил **** , който при наличие на пешеходна пътека не е пропуснал
движещия се от ляво надясно пешеходец И. И.”. Според отговора на задача № 3 от приетото
заключение по САТЕ „съгласно представените доказателства ударът е настъпил върху
пешеходна пътека тип „Зебра” , като от двете страни има поставени пътни знаци Д17”
(обозначаващи наличието на пешеходна пътека- б.с.). Според отговора на задача № 4 от
приетото заключение по САТЕ „няма данни за препятствия, които да са ограничали
2
видимостта на водача към хешеходната пътека”. Според отговора на задача № 5 от приетото
заключение по САТЕ „участъкът от пътя , където е настъпило проишествието , е бил прав,
без завои”. Изрично е посочено от вещото лице в отговора на задача № 9 от приетото
заключение по САТЕ : „Водачът на автомобил **** е имал техническата възможност да
предоврати удара , ако при приближаване на пешеходната пътека се е движил със скоросот ,
при която може да спре в рамките на опасната зона на превозното средство при внезапно
възникнала опасност и без да настъпи удар с пешеходеца”.
От установените факти във връзка с механизма на процеснто ПТП е видно, че по
делото са доказани противоправността на поведението (деянието) на водача на автомобил
автомобил **** и причинната връзка между неговото поведение и процесното
проишествие, в резултат от което са причинени вреди на ищеца, което е изрично посочено
в отговора на задача № 5 от приетото в заседанието на 15.12.2023г. заключение по съдебно-
мединската експертиза. По делото няма никакви доказателства , нито данни ищецът като
пешеходец да е илязъл внезапно на пътното платно и да е тичал , каквито са твърденията на
ответната страна. Възражението на ответника за съпричинителство от страна на ищеца е
неоснователно.
Страните не спорят , а и от представения по делото Констативен протокол № К-
****1г. и в приложената към исковата молба справка от информационния сайт на
Гаранциония фонд е видно , че между собственика автомобил „**** ВС– С.В.И. и Л.И.
през периода от 13.05.2021г. до 13.05.2022г. е съществувало застрахователно
правоотношение с клауза "Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
BG/22/121001347613 /13.05. 2021г. Тази полаци е представена по настоящото дело и е
приета като писмено доказателство.
От приетото в съдебното заседание на 15.12.2023г. заключение на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация, неоспорено от страните, се установява,че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука на 17.11.2021г. ищецът е получил травматично
увреждане : „контузия на десния долен крайник в областта на стъпалото”, като „липсват
данни за прегазване в тази област”, както и „няма медицински данни за навяхване ,
изкълчване или счупване на кости на десния долен крайник , включително и на стъпалото”.
Според вещото лице ищецът „вероятно е получил осукване в областта на глезена на десния
крак”. Проведено е „домашно консервативно лечение на контузената стъпална област на
десния крайник на ищеца”. Възстановяването на ищеца е било в срок от 20 дни, като през
това време той е изпитвал интензивни болки и страдания. Според вещото лице прогнозата
за възстановяване на ищеца след претърпяната контузия е „напълно оптимистична” и „не
може да се очакват допълнителни усложнения”.
В заседанието на 15.12.2023г. по искане на ищеца като свидетел е разпитан Милен
петков Станимиров , който е присъствал на процесното ПТП , тъй като е пресичал пътното
платно на пешеходната пътека заедно с ищеца. Според свидетеля колата минала през крака
на ищеца и той не можел да стъпва след това. На мястото дошли ленйка и полиция. Икецът
3
бил отведен с линейката във ВМА, като свидителят го придружил. Ищецът се придвижвал с
количка. В болницата се установила , ча няма счупване на крака , но той не можел да стъпва.
Около две седмици не бил на работа , а като се върнал продължавал да куца и се оплаквал ,
че го боли крака. След инцидентът ищецът бел уплашен, но към насотящия момент не се
оплаква.
Предвид установените факти по в настоящото съдебно производство е доказан
правопораждащият фактически състав за ангажирането спрямо ищеца на отговорността по
чл.432 КЗ на Л.И.: застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска отговорност"
със собственика на автомобил **** , управляван по време на процесното ПТП от
деликвента С.В.И. ; застрахователно събитие- нанасяне на телесно увреждане на ищеца-
контузия на десния крак в областта на стъпалото , както и изживяване на силен стрес,
причинени му от неправомерно виновно деяние на застрахованото лице (пътно-
транспортното проишествие, осъществено на 17.11.2021г.); неимуществени вреди,
изразяващи се в претъпените от ищеца болки и страдания в резултат от нанесените му
увреждания, и причинна връзка между тях и поведението на застрахования деликвент.
Възникването на задължението по чл.432 КЗ е признато извънсъдебно от ответната
страна , която не оспорва предявяването на извънсъдебна претенция от ищеца , вх. №
13448/01.12.2021г. (представена с исковата молба – б.с.) ,както и образувана
застрахователна щета на Л.И., по тази претенция и предлагането от ответника на
застрахователно обезщетение в размер на 300 лв за неимуществените вреди на ищеца.
Не се спори между страните , че определеното от ответника застрахователно
обезщетение в размер на 300 лв не е платено на ищеца.
Обемът на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ се определя от задължението
за обезвреда по чл.45 ЗЗД на застрахования деликвент. Размерът на обезщетението по чл.432
КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за неимуществените вреди (доколкото се касае за вземане,
породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, т.е. по
справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия ,
посочен в чл.52 ЗЗД и
конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г. , съдът преценява , че
претърпените от ищеца физически болки и страдания и психически стрес вследствие от
уврежданията му, които са му причинили физически дискомфорт за около 20 дни,
представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно обезщетени от
застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП деликвент. Съдът
обаче отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди и
следователно намаляващи размера на дължимото за тях обезщетение: липсата на тежки и
необратими травматични увреждания; краткотрайността и средната интензивност на
болките (които не са налагали специализирана медицинска помощ); отсъствието на
инвалидизиране и благоприятното развитие на увреждането – окончателното му
излекуване. С оглед на посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника
на ищеца обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 2 000 лв.
4
Следователно на ищеца следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в размер
на 2 000 лв. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен частично- за 2
000 лв.
В останалата му част до пълния предявен размер от 5 000 лв искът за обезщетение за
неимуществените вреди следва да бъде отхвърлен като частично неоснователен.
Относно разноските:
На ищеца следва да да бъде присъдена част от разноските – платените държавна такса
за предявяване на исковата молба (200 лв), депозит за съдебно-медицинска експертиза (400
лв) , депозит за съдебна автотехническа експертиза (200 лв), и адвокатско възнаграждение,
пропорционална на уважената част от иска.
Предявеното от ответника възражение за прекомерност на платения от ищеца
адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение (800 лв) е съизмеримо с размера на минимума по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №
1/2004г. на ВАС и съответства както на цената на иска , така и на правната и на
фактическата му сложност. За съда не съществува задължение винаги при възражение по
чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна адвокатско
възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на адвокатското
възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1
ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5
ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен винаги
при предявяване на такова възражение да намалява размера на адвокатското
възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер. Да се приеме
това , означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар трябва да е
винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи на
изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна адвокатско
възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността на
делото , отразена в размера
На ответника следва да бъде присъдена част от разноските – платения от него
депозит за съдебна автотехническа експертиза (200 лв) , пропорционална на отхвърлената
част от иска.
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 360 лв. Това искане следва да бъде уважено, тъй като ответното дружество , което е
юридическо лице , е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт. Съдът следва да
присъди на ответника полагащото му се юрисконсултско възнаграждение , чийто
размер следва да бъде определен според чл.25,ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /2006г./ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с
чл.78,ал.8 ГПК /редакция – изм. ДВ, бр.8/2017г./ , а именно 100 лв. На ответника следва да
бъде присъдена част от така определеното юрисконсулско възнаграждение,
пропороционална на отхвърлената част от иска. В останалата му част до пълния предявен
5
размер от 360 лв искането на ответника по чл.78,ал.8 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК"Л.И. АД, ЕИК: ***, гр.София, бул. "***, ДА ЗАПЛАТИ на И. И. И.,
ЕГН: **********, гр. София, ул. **** със съдебен адрес: гр. София, ул. ***** вляво, чрез
адвокат Я. Д., на основание чл.432 КЗ сумата от 2 000 лв ( две хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
представляващи претъпените от него болки и страдания от травматичните увреждания и
стрес, причинени му в резултат на осъщественото на 17.11.2021г. пътно-транспортно
проишествие в град София , причинено от водача на автомобил **** , застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, заедно със
законната лихва върху това обезщетение от 02.03.2022г. до окончателното плащане на
сумата , както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 640 лв (шестстотин и четиридесет
лева), представляваща част от направените от ищцата разноски по настоящото дело-
платените държавна такса за предявяване на исковата молба, депозит за съдебно-
медицинска експертиза , депозит за съдебна автотехническа експертиза и адвокатско
възнаграждение , пропорционална на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част като неоснователен осъдителния иск по чл.432
КЗ до пълния предявен размер от 5 000лв (пет хиляди лева).
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН: **********, гр. София, ул. **** със съдебен адрес: гр.
София, ул. ***** вляво, чрез адвокат Я. Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК"Л.И. АД, ЕИК: ***,
гр.София, бул. "***, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 120 лв (сто и двадесет лева),
представляваща част от направените от ответната страна разноски по настоящото дело-
платения депозит за вещото лице по съдебната автотехническа експертиза,
пропорцоионална на отхъврлената част от иска , както и на основание чл.78,ал.8 ГПК във
връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 60 лв (шестдесет лева), представляваща част от
полагащото се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение , пропорционална
на отхъврлената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
ЗК”ЛЕВ ИНС”АД до пълния предявен размер от 360 лв ( триста и шестдесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6