Решение по дело №3348/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

142/17.2.2020г.

 

17.02.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                  Година 2020                             Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен                                                                               седми  състав

На 13 (тринадесети) февруари                                                               Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                  Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3348 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

            Предявено е искане с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.

            В исковата си молба ищцата Ц.С.П. твърди, че с ответника К.Д.П. са родители на детето А., род. на *** година. Бракът между тях бил прекратен с решение по гр.д. № ***/2012 г. по описа на РС – Сливен, като родителските права по отношение на детето били предоставени на майката. Ответникът напълно се дезинтересирал от детето си, което наложило през 2013 г. провеждане на производство по чл. 127а, ал. 2 от СК пред същия районен съд. Понастоящем, А. бил ученик в пети клас, като продължавал редовно да посещава тренировки по тенис на корт и школа по английски език. Горното обуславяло възможността майката и детето да посещават чужди държави. Освен това, П. имала приятели, живущи извън пределите на страната, които отправяли покани за гостуване. Това, обаче, ни било възможно, тъй като ответникът не давал съгласие за пътуване на детето. Ищцата моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде заменено липсващото съгласие на К.П. за разрешаване на детето да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на неговата майка и законен представител в държави-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция, Руска федерация, Емирство Дубай до навършване на 18-годищна възраст, без ограничение в броя на пътуванията. Моли да ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Същият счита, че претенцията е неоснователна. Излага, че единствената цел на ищцата е да спре всякакви контакти между бащата и детето. Същата не изпълнявала определения от съда режим на лични отношения. Намира, че искането не е в интерес на малолетното дете, поради което следва да бъде отхвърлено.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***/23.07.2008 г., изд. от Община Сливен е, че Ц.С.П. и К.Д.П. са родители на детето А.К.П., роден на *** година. Съдът констатира от представения препис на решение № 94/28.02.2013 г., по гр.д. № 3337/2012 г. по описа на РС – Сливен, влязло в сила на 30.07.2013 г., че бракът между страните бил прекратен и родителските права по отношение на детето на страните били предоставени на ищцата. Приложено е и решение № 304/09.04.2014 г. по гр.д. № 2808/2013 г. по описа на Районен съд – Сливен, по силата на което било разрешено издаването на паспорт на детето А. и му било разрешено пътуване до Кралство Великобритания, двукратно през 2014 г. От представените удостоверение за настоящ адрес изх. № 3559/30.09.2019 г., изд. от Община Шумен, служебна бележка № 25/19.09.2019 г., изд. от СУ „Й.Е.б“ гр. Шумен и служебна бележка, изд. от Тенис клуб „Сливен 92“ гр. Сливен се установява, че детето А. живее на адрес гр. Шумен, ул. „М.“ № 17а, през учебната 2019/2020 г. е ученик в пети клас в посоченото учебно заведение, както и че е картотекиран състезател по тенис на корт.

            В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че детето се отглежда от своята майка и съжителят ѝ – А.Д. в къща, находяща се в гр. Шумен, където му били осигурени много добри условия. Детето посещавало редовно учебно заведение, като имало отличен успех. Освен това, А. тренирал тенис на корт и имал желание да посещава международни турнири. Ответникът, от своя страна напълно се дезинтересирал от детето си, като от години не се свързвал с него, а понастоящем живеел в Кралство Великобритания. Заключава се, че ищцата притежава необходимия родителски капацитет и е налице необходимост от пътувания на детето А. извън пределите на страната.

            От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Б.С. (майка на ищцата) и А.Д. (намиращ се във фактическо съпружеско съжителство с ищцата) се установява, че А. живее с майка си в гр. Шумен, като посещавал редовно тренировки по тенис на корт и школа по английски език в града. Детето имало силно желание да посещава чужди държави, а и била налице възможност за това, поради наличието на приятели на майка му и свидетеля Д. Бащата на детето отказвал да даде съгласие за това, което дори наложило то и майка му да не посещават летни почивки в Република Гърция заедно с Д. и неговия син.

            Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗДетето, детето Алек заявява желанието си да посещава чужди държави.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители за пътуване на детето на страните в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговото дете извън пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответника оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.

В чл. 13, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217 А (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 г. и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. (част от вътрешното право на Република България – арг. чл. 5, ал. 4 от КРБ) е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този термин) и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля (малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност е ограничена (при непълнолетните) и за да извършват правни и фактически действия е необходимо техните родители като законни представители да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг. чл. 3, ал. 2 ЗЛС и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, законодателят е уредил специални нормативни правила, които са насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности.

В съответствие с международните правни актове, по които Република България е страна, е създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на детето е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, в случай че те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.

Израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирана в чл. 127, ал. 1 от СК правна възможност на родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Частно проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на Република България, в чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.

Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на Република България.

В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в която  безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

В съответствие с горното е искането на ищцата да бъде разрешено на малолетния А. да пътува до държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция, Руска федерация, Емирство Дубай, за определяеми периоди от време.

По делото бе установено, че ищцата полага грижите по отглеждането на детето заедно със своя съжител – свидетеля Д. Безспорно е, че в интерес на детето е да пътува извън пределите на Република България, да придобива впечатления за културата на други държави, спомагайки то да разшири своя мироглед и да повиши чуждоезиковите си познания. Иска се разрешение за пътуване до държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция, Руска федерация, Емирство Дубай – държави с политическа и икономическа стабилност. Установи се по делото, че майката на детето има възможност да му осигурява пътувания с цел екскурзии и участия в спортни турнири.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че при съобразяване на интереса на детето, молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на К.П. за неограничени по брой пътувания на детето А. до държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция, Руска федерация, Емирство Дубай, но за период от пет години, считано от влизане на решението в сила.  

            При определяне на горното, аналогично на случаите при произнасяне по искания за предоставяне на упражняването на родителските права и определяне на режим на лични отношения, съдът може да даде разрешение в обем, различен от поискания, съобразявайки се с интереса на детето.

            По искането за допускане на предварително изпълнение на решението: съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК, съдът може да допусне такова при произнасяне по спор за пътуване на дете в чужбина. Настоящият състав, вземайки предвид установените обстоятелства, намира, че са налице предпоставки за допускане на предварително изпълнение на решението.  

            На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 425,00 лева.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, РАЗРЕШАВА на малолетния А.К.П. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Сливен от родители Ц.С.П. с ЕГН ********** и К.Д.П. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА извън границите на Република България – до държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция, Руска федерация и Емирство Дубай за неограничени по брой пътувания, заедно с майка си Ц.С.П. с ЕГН **********,***, без съгласието на баща си К.Д.П. с ЕГН **********,***, за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила на решението.

            На основание чл. 127а, ал. 4 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

            ОСЪЖДА К.Д.П. да заплати на Ц.С.П. направените разноски по делото в размер на 425,00 лева.

            Решението, в частта му относно допускане на предварително изпълнение, имащо характер на определение, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

            Решението, в останалата му част, може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен .

 

           

                                                                                       Районен съдия: