№ 62
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100502503 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №294656/21.07.2021г. от Д. М. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. ***, бл. 6, вх. В, ет.6, ап. *** срещу решение
№261808/01.06.2021г. по гр.д. №13555/2020г. на ВРС, с коeто е отхвърлен иска на
жалбоподателя срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20***.34 лв.,
представляваща недължимо платена от ищцата в полза на ответника възнаградителна лихва
по Договор за револвиращ заем от 15.08.2011г., поради нищожността на клаузата за
възнаградителна лихва, платена от ищцата без основание по образуваното срещу нея изп.д.
№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б. Б., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание 55
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се
като неправилен извода на първоинстанционния съд за наличие на сила на присъдено нещо
по разглежданата претенция за връщане на платени без основание суми. Твърди се, че
липсва идентичност между предметния обхват на материалното право, заявено в настоящото
производство и материалното право, за което е формирана СПН с арбитражното решение.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
1
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Твърди се, че в проведеното арбитражно производство е
разрешен въпроса за действителността на процесния договор и постановяване на второ
решение по разрешен със СПН спор би било недопустимо.
Съдът прецени, че въззивната жалба е редовна и производството по нея
допустимо – същата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител и в срока по чл. 259 ГПК при спазване на изискванията за
редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК. Решението на ВРС е валидно и допустимо.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за
револвиращ заем от 15.08.2011г., по силата на който на ищцата била отпусната в заем
сумата от 2 250 лв. при годишен лихвен процент 97.87% и ГПР 139.57%, и общ размер на
дължимата за връщане сума, възлизащ на 9 205 лв. Ищцата изплатила доброволно по
договора сума в размер на 2270 лв., след което преустановила плащане на остатъка от
начислените й задължения. Поради неизпълнението за събиране на сумата било образувано
арбитражно производство, приключило се решение и издаден изпълнителен лист, въз основа
на който било образувано изп.д.№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б. Б.. В хода на
изпълнителното производство била събрана от ищцата сума в размер на 20***.34 лв., която
счита за недължимо платена, поради липсата на годно основание за това. В тази връзка
ищцата излага доводи за нищожност на клаузата за начисляване на възнаградителна лихва
по договора за заем, поради противоречие на добрите нрави, което предвид възмездния
характер на договора, води до недействителност на целия договор. Ищцата сочи, че с оглед
нищожност на договора, съгласно чл. 23 ЗПК се дължи възстановяване само на отпуснатата
в заем сума 2 250 лв., която счита за погасена с доброволно изплатената от нея сума от 2 270
лв. Събраната от ответното дружество сума в по-голям размер счита за недължимо платена,
с което обосновава правния си интерес да иска нейното връщане.
С депозирания в срок писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявения иск по допустимост и основание. На първо място оспорва наличието на пасивна
материалноправна легитимация на ответника по предявения иск, доколкото процесното
вземане е било прехвърлено с Договор за цесия от 08.08.2018г. на трето лице - „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Излага доводи, че е недопустимо разглеждането на спор
относно вземане, за което е постановено влязло в сила арбитражно решение, доколкото
същото се ползва със сила на пресъдено нещо относно правото - предмет на спора. По
основателност на иска излага доводи, че ищцата е изразила съгласие с размера на лихвата
още към момента на сключването на договора за заем и в този смисъл с установената в него
пазарна цена по възмездната престация. Оспорва размера на лихвата да противоречи на
добрите нрави според доводите на ищцата. Повторно съгласие на ищцата за поетото от нея
задължение по договора за заем счита, че се съдържа и в подписания от нея на 30.11.2012г.
Анекс № 1 към договора, в който е бил установен актуален погасителен план. Прави
възражение за погасяване по давност на вземането предмет на иска. Претендира разноски.
2
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 2*** ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
Предявеният иск е с правно основание чл.55, предложение първо от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати недъпжимо платени в повече от дължимите от ищеца
лихви по договор за заем, поради нищожност на договорните клаузи относно формиране на
договорна лихва. Ищецът следва да докаже плащане на претендираната сума, а наличието на
основание за получаване и задържане на сумата следва да бъде установено от ответника
като положителен факт. В случая фактът, че в рамките на проведеното изп.производство е
събрана от ищцата сума в процесния размер, не е спорен между страните.
Оплакванията във въззивната жалба са основно свързани с въпроса дали е налице
сила на присъдено нещо по настоящия спор с оглед влязлото в сила арбитражно решение.
Този въпрос е разрешен в хода на настоящото производство с постановеното определение на
ВОС по в.ч.т.д. №292/2021г., с което е отменено определението за прекратяване на
производството въз основа на извод за липса на идентичност между предмета на
арбитражното и настоящото производство, поради което силата на присъдено нещо няма
препятстващо действие спрямо настоящия спор.
Влязлото в сила арбитражно решение и издадения въз основа на него изп.лист
следва да бъдат съобразени по настоящия спор не поради наличие на сила на присъдено
нещо, а с оглед изложените от ответника твърдения съобразно носената от него
доказателствена тежест, че е налице годно основание за плащане на претендиранат сума по
смисъла на чл.55 от ЗЗД.
Плащането на процесната сума е осъществено в изпълнителното производство
по изп.д.№ 2014856040060 по описа на ЧСИ Б. Б., образувано въз основа на издаден от СГС
съгласно чл. 51 от ЗМТА по молба на заинтересованата страна въз основа на влязлото в сила
арбитражно решение от 28.08.2013г. по арб. дело № 1864/2013г. на Арбитражен съд – СНЦ
Арбитер Юстициарум.
Съгласно чл.38, ал.4 от ЗМТА арбитражното решение е окончателно и слага край
на спора. Не се твърди и не са ангажирани доказателства за отмяна на арбитражното
решение по съответния ред /чл. 47 ал. 1 от ЗМТА/ или до прогласяването му за нищожно с
3
влязло в сила решение /чл. 47, ал. 2 ЗМТА/, поради което издаденият въз основа на него
изп.лист представлява годно основание за извършеното плащане и съответно събраните на
това основание суми не са недължимо платени.
Поради изложеното, съдът достига до идентични правни изводи с тези на ВРС,
чието решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, на въззиваемата страна се следват разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261808/01.06.2021г., постановено по гр.дело
№13555/2020г. по описа на ВРС, XVIII състав.
ОСЪЖДА Д. М. Л., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. ***, бл. 6, вх. В, ет.6,
ап. *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район Средец, ж.к. Мотописта, бул.
България № 49, бл. 53 Е, вх. В, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от
НЗПП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4