Решение по дело №950/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1157
Дата: 8 юни 2021 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180700950
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

    № 1157

 

гр. Пловдив, 8 юни 2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН  РУСЕВ

НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ     

                                                                                      

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 950 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 63, ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

Образувано е по касационна жалба на Х.Н.М., ЕГН ********** ***, чрез адвокат К. против Решение №99 от 19.02.2021 г., постановено по АНД № 8078/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, IX наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0438-001713 от 30.11.2020г. издадено от С.Ю.Х., на длъжност началник Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на касатора, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Твърди се, че касаторът е бил поставен в обективна невъзможност да даде кръвна проба,което е довело до нарушаване на правото му на защита. Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Трето РУ на ОД МВР-Пловдив счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена описаната в НП и АУАН фактическа обстановка. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН  бланков № 639050 от 27.11.2020г. съставен срещу Х.М. за това, че на 27.11.2020г., около 01:55 часа, в гр.Пловдив, на ул.„***“ до № 2, управлява лек автомобил „БМВ Х 1“ с рег.№ “***” с концентрация на алкохол от 0,60 промила в издишания въздух, измерен с техническо средство – „Алкотест 7510“ с фабричен номер „ARDM-0247“.

Издаден е и му е връчен талон за медицинско изследване № 0039305, в който било указано, че касаторът следва да се яви до 02:40 часа на 27.11.2020г. в МБАЛ – Пловдив за да даде кръвна проба, от което си право последният не се възползвал.  При извършване на проверката, личната карта на касаторът М. останала на кората на патрулния автомобил, след като последният напуснал мястото. След като установили този факт, полицейският служител М., който бил разпитан като свидетел пред въззивния съд,  както и колегата му Д. по най-бързия начин се придвижили до лечебното заведение, посочено в издадения Талон за медицинско изследване, за да съдействат на касаторът, в случай че последният дойде да даде кръв.  Изчакали 45 минути, но касаторът не се появил. Междувременно бил сигнализиран и дежурния ОДЧ, който уведомил дежурния лекар, че ако дойде такъв човек, свидетелят М. е там, за да му съдейства за даване на кръвна проба. Междувременно касаторът, заедно със свидетелят Х.Б. се придвижили до лечебното заведение, но след като касаторът установил, че личната му карта не е в него, без да сигнализира никой от същото лечебно заведение, тръгнали към Трето РУ на ОД МВР – гр.Пловдив. На последното място установили, че служителите на МВР, при които останала личната карта не били в РУ, след което касаторът отново се върнал в лечебното заведение, за да опита да даде кръв, но последното към 04:30 часа на 27.11.2020г. му било отказано, поради просрочено време за явяване в лечебното заведение.

Въззивният съд е приел за доказано описаното от фактическа страна в АУАН и НП нарушение, а именно че на 27.11.2020г., около 01:55 часа, в гр.Пловдив, на ул. „***“ до № 2 е управлявал моторно превозно средство – „БМВ Х 1“ с рег.№ “***”, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта 0,60 на хиляда, съставомерно по  чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП от обективна и субективна страна. Съдът приел фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по делото доказателства показанията на разпитаните свидетели, както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Затова е потвърдил изцяло атакуваното НП. Също въззивният съд е изложил и мотиви, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При липса на процесуални нарушения съдът намерил, че правилно е приложен и материалният закон и лицето е осъществило състава на вмененото му нарушение. При изложени съображения относно вида и размера на наказанието НП е преценено като законосъобразно издадено с въззивното решение относно размера на наложената санкция.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по  чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Правилни са изводите на въззивния съд за материалната законосъобразност на НП както и за съставомерност на извършеното от касатора, за правилната му квалификация на наложени административни наказания, съответствие на посочената като нарушена разпоредба с описаната фактическа обстановка.

Наложените на М. административни наказания законосъобразно са определени в изрично посочените в чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП фиксирани размери, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1, от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0, 5 промила.

От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл. 174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Проверката с техническо средство и медицинското и химическо изследване и изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества са различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/2001 г.), когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване.

В настоящия случай, с поискването да се направи кръвна проба, водачът на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Съгласно чл. 6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда и при попълването на протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет.

Изрично е посочено, че в случай че не приема показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 1, 3 и 4, а обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 2 се отразява от лицето. Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: мястото, където да се извърши установяването; срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.

По делото към административната преписка са представени писмени доказателства – Талон за изследване от които е видно, че на 27.11.2020 г., 01, 55 ч. е извършена проба с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен номер „ARDM-0247“, като е дадена възможност на касатора да се яви в медицинско заведение до 45 минути.

Досежно възраженията на касатора, че е бил в обективна невъзможност да даде кръвна проба, тъй като личната му карта не е била  върната от полицейските служители, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Събраните пред въззивната инстанция доказателства не са с убедително въздействие за приемане на поддържаната теза, че касаторът е бил лишен от възможността да извърши кръвно изследване за опровергаване резултата от техническото средство. Напротив от събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства се установява, че касаторът е забравил личната си карта при контролните органи. Същите са го чакали 45минути пред УМБАЛ Пловдив, но той не дошъл. Липсват доказателства, които да подкрепят защитната теза на касатора, че личната му карта е била задържана от страна на полицаите.  Поради това не може да се приеме, че е отречена възможност на водача на МПС да даде кръвна проба.

Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършването на нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо описание на нарушенията, правилната им правна квалификация и безспорното им извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита.

По делото не са ангажирани доказателства, годни да опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложеното административно наказание.

Преценена е степента на обществена опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното наказание се постига целта на административното наказание, а именно да въздейства възпиращо върху дееца и обществото.

При тези съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Същите следва да се поределят на осн. чл.65 ал.5 ЗАНН, във врз чл.37 ал., ЗПП вр чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав, водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99  от 19.02.2021 г., постановено по АНД № 8078 по описа за 2020 г. на Районен съд –Пловдив- IХ н.с.

ОСЪЖДА Х.Н.М., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80.00 / осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           2.