В писмения си отговор ответникът е оспорил предявения иск, с възражения, че по силата на Споразумителен протокол от 12.10.2015г. между ответника и Община Търговище, на осн.чл. 30 ал. 1, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 от Закона за  пътищата във вр. с чл. 48 ал. 1 т. 2 б“в“ от Правилника за приложение на зокана за пътищата (ППЗП), организирането на дейностите по изграждането, ремонта и  поддържането на този вид републикански пътища се осъществява от общината, а АПИ участва единствено във финансирането. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 и ал. 2 от ППЗП.

В качеството си на въззивна инстанция по съществото на спора, след като прецени представените пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, съобрази изложените доводи от страните както в първоинстанционното, така и в настоящото производство, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Изрично във въззивната жалба се сочи, а това се установява и от книжата по делото, че по фактите страните не спорят: Мястото на ПТП от 13.11.2016 г. е второкласен републикански път Н-74, преминаващ през урбанизираната зона на гр.Търговище - км 26+260 - до първото кръстовище на ул. „Одрин” и ул. „Христо Смирненски”, до пункт за монтаж и демонтаж на автомобилни гуми, известен като пункта на Мечо. Не е спорен механизма на ПТП, установен чрез САТЕ и размера на изплатеното застрахователно обезщетение за имуществени вреди - 492,16 лв. (увредени предна и задна десни гуми и джанти на л.а.Тойота Корола), както и наличието на неравност по пътното платно, видно от свидетелските показания (събрани пред първоинстанционния съд). Причината за щетата е попадане на същото в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, част от републиканската пътна мрежа в границите на гр.Търговище, като правното основание за предявения иск е чл.410, ал.1 от КЗ във вр.чл.49 и чл.45 от ЗЗД. В качеството си на застраховател, ищецът е изплатил дължимото застрахователно обезщетение, и сега е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата.

Основният предмет на настоящият правен спор, след установяване на горната фактическа обстановка, е ЧИЯ Е ОТГОВОРНОСТТА за поддържане на процесния пътен участък, част от републиканската пътна мрежа, в границите на населеното място на гр. Търговище - на Агенция  „Пътна инфраструктура” или на съответната Община.

Приложимите материално правни норми в случая, касателно отговорността за поддържане на процесния пътен участък, са Закона за пътищата (ЗП), Правилника за неговото приложение(ППЗП) и в частност Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Пътният инцидент, и произтичащите от това имуществени вреди, е настъпил на 13.11.2016г. и съответно следва да бъдат обсъдени приложимите норми, действащи към тази дата.

Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 5 вр. с ал. 1 от ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) осъществява дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии на населените места с население до 100 000 души. Разпоредбата на ал. 5 е в сила от 06.02.2015г. гр.Търговище е населено място с население до 100 000 души. Според чл.З0, ал.6 от ЗП, в сила от 06.02.2015 г.: “При постигната взаимна договореност между агенцията и общините, дейностите по ал.5 могат да се осъществяват съвместно от тях, при условията и по реда, определени с правилника за прилагането на закона.”

Разпоредбите на Правилника, касаещи настоящия спор, са тези на чл. 48 от същия. Съгласно сочената разпоредба „Организирането на дейностите по поддържането на пътищата са задължение на“: т.1 АПИ и т. 2.съответните общини. За процесния пътен участък принципно приложими са разпоредбите на чл. 48 т.1 б“б“, съгласно която тези дейности са задължение на АПИ и съответно разпоредбите на чл. 48 т.2 б“в“ ППЗП.

Видно от представения Споразумителен протокол от 15.10.2016г. и приложения (л.31-37), подписан между А“ПИ“ и Община Търговище, страните са постигнали споразумение, визирано като възможност по реда на чл. 30 ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗП и чл. 48 ал. 1 т.2 б.“в“ ППЗП : чл. 1 и чл. 2 ал. 1: АПИ участва дялово във финансиране поддържането на платното (платната), в т.ч. зимно  поддържане на републиканските пътища в границите на града, с посочени средства, а съгласно чл. 2 ал. 2 – Общината организира и финансира дейностите по поддържоането, до пълния пълния размер на съответните десности. В раздел ІІІ. От Споразумителния протокол страните са договорили „Организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането, в ч. зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града да се извърршва от  ОБЩИНАТА ал. 1); Дейностите по поддържането  трябва да бъдат извършвани така, че да осигурят безапосни условияза движение на МПС, равностойни на тези, извън чертите на населеното мястои нивото на зимно поддържанепрез есенно-зимния сезон (ал.2). В изпълнение на този договор, съответно Общината е сключила договор от 07.01.2016г. с „БКС-Търговище“ ЕООД (л. 38 и сл.), с  предмет: поддържане на Републикански път, част от която е и пътния участък, където е настъпил процесния пътен инцидент.

Именно такъв е текстът на нормите на ЗП и ППЗП, действащи към датата на пътния инцидент. Изменението на разпоредбите, в сила от 15.11.2016г., касаят само текстовете на Правилника за приложения на закона, а не и тези на самия Закон за пътищата.

С изменението, в сила от 15.11.2016г. , се променя разпоредбата на чл. 48 т.1  б.“б“ и на т.2 б.“в“ ППЗП, но същите са неотносими към спора по делото, доколкото не са действали към датата на процесния инцидент, от който са настъпили имуществените вреди, предмет на застрахователното плащане.

В заключение, въззивната инстанция намира, че предвид именно на избрания от АПИ и Община Търговище ред – постигане на договореност по реда и на осн.чл. 30 ал. 6 във вр. с ал. 5 от ЗП, и сключване на споразумение по реда на чл. 48 т.2 б.“В“ от Правилника за приложение на ЗП, и доколкото ответникът участва само във финансирането (дялово), а самата фактическа дейност по организирането на дейностите по поддържането (по силата на споразумението) се осъществява единствено от общината (в изпълнение на което свое задължение, общината, от своя страна, е сключила цитирания по-горе договор за извършване на поддържането на Републикански път ІІ-74, в посочения участък, в който е включено и мястото на процесния пътен инцидент), предявеният иск от застрахователното дружество е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна, съдържащо се в депозирания отговор по жалбата, че до изменението в сила от 15.11.2016г., е била налице колизия между разпоредбите на ЗП и на Правилника за приложението му. В разпоредбата на чл. 30 ал. 6 във вр. с ал. 5 от закона е визирана възможността дейностите по ал. 5 (по текущ ремонт и зимно поддържане на републиканските пътища в границите на урбанизираните теротирии за населените места с население до 100 000 души) да се осъществява съвместно от АПИ и съответната община, по взаимна договореност, при условия и ред , определени в Правилника. Тези условия и ред са били (към датата на подписване на Споразумителния протокол- 15.10.2016г., както и към 13.11.2016 г.) в разпоредбата на чл. 48 т.2 б.“в“ от Правилника, не и в хипотезата на т.1. Поради което и не се налага да бъдат съобразявани разпоредбите на чл. 15 от ЗНА.

Районният съд е постановил решение, в противоречие с горните изводи, поради което и същото следва да отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.

По разноските за възивната инстанция: Въззивникът е поискал присъждане на юриск.възнаграждение, което искане, съобразно изхода на спора, е основателно, като му се присъдят разноски в размер на 300 лв. – на осн.чл. 78 ал. 8 ГПК във вр.с чл. 37 ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 Водим от горното, съдът

                                                             Р Е Ш И :

 ОТМЕНЯ решение № 571/19.11.2018г., постановено по гр.д. № 1039/2018г.  по описа на РС-Търговище, и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., с посочен съдебен адрес ***, адв. В.В., срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, представлявана от  инж. Д.А., със седалище гр. София, с адрес за призоваване ЧРЕЗ поделение – Областно пътно управление ***, ИСК за заплащане на сумата от      492.16 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредения за причинени имуществени вреди на МПС- Лек автомобил марка „TOYOTA“, модификация “CORLLA” , с рег. № с рег.№ Н 6336 ВР, рама № NMTBE3JE70R163066,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -12.06.2018г. до окончателното изплащане - на осн. чл.410 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 и чл. 45 ал.1 от ЗЗД – като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, представлявана от  инж. Д.А., със седалище ***, сумата от 300.00 лева (триста лева) – представляваща разноски във въззивното производство-юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 25 от НЗПП.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.