№ 4392
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100113759 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. В. Е. срещу
Прокуратурата на Република България (ПРБ) за осъждането й да му заплати
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане на служители при ответника,
изразяващо се в неоснователно внесена в СРС молба за налагане на
принудителни медицински мерки, ведно със законната лихва от 14.01.2019 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба и уточнителна молба
от 13.02.2024 г., че 23.11.2018 г. прокурор при СРП внесъл в СРС предложение
на налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК –
принудително лечение в психиатрично заведение от обикновен тип. В хода на
водено срещу ищеца ДП № 1777/2018 г. била назначена комплексна съдебно-
психологическа и психиатрична експертиза (СППЕ), в която вещите лица
заключили, че В. Е. страда от параноидна шизофрения и към датата на
деянието не могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Затова ПРБ прекратила наказателното производство
и внесла в СРС предложение за прилагане на принудителни медицински
мерки.
В проведено на 14.12.2018 г. съдебно заседание по ЧНД № 19838/2018 г.
1
съдът постановил изготвяне на СППЕ, като определил стационарна форма на
провеждане на експертното изследване в ДПБ „Св. Иван Рилски“. В съдебното
заседание на 14.01.2019 г. съдът изслушал заключението на експертизата и
оставил без уважение искането на ПРБ за прилагане на принудителна
медицинска мярка.
С внасяне на предложението по чл. 427 от НПК вр. чл. 89, б. „б“ от НК в
СРС служители при ответника причинили на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснение от присъствие на майка му в проведените
съдебни заседания, неудобства и нарушения в начина на живот от настаняване
в ДПБ „Св. Иван Рилски“, уронване на честта, достойнството и авторитета му
пред близки, роднини, приятели и колеги, нарушаване на учебния процес,
затруднения в професионалната реализация и пълноценните социални
контакти.
Ищецът твърди, че ПРБ следва да понесе отговорност за търпените
болки и страдания, причинени от незаконосъобразно внесено искане за
налагане на принудителна медицинска мярка. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 100 000 лева обезщетение за неимуществените
вреди, ведно със законната лихва от 14.01.2019 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК от ПРБ е постъпил отговор, в който се оспорва
допустимостта на предявения иск. Отговорността на прокуратурата била
изключена, тъй като не можело да се търси отговорност от прокурор за
изпълнение на неговите служебни задължения и за извършваната от него
преценка в кръга на правомощията му.
Евентуално оспорва наличието на основание за ангажиране
отговорността на прокуратурата, тъй като не е налице виновно и
противоправно поведение на неин служител. За да внесе предложение за
прилагане на принудителна медицинска мярка, прокурорът е съобразил
заключението на изготвената експертиза по досъдебното производство и
препоръката на вещите лица В. Е. да бъде лекуван в стационарни условия. Не
е поддържал искането пред съда след изготвяне на повторната СППЕ.
Оспорва претендираният размер на обезщетението като завишен,
липсата на вреди за ищеца и причинната им връзка с внесеното в СРС
предложение.
2
Възразява за погасяване по давност на вземането за главница и
мораторна лихва.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Правната квалификация на иска е определена съобразно твърденията на
ищеца: производството по чл. 427 и сл. от НПК е било инициирано от
прокуратурата, която внесла неоснователно и необосновано предложение за
налагане на принудителни медицински мерки. Решението дали такива мерки
да бъдат приложени се взима от съда с определение по чл. 431 от НПК.
Предвид липсата на която и да е от предпоставките за ангажиране на
отговорността на прокуратурата по ЗОДОВ, основанието лежи в общата
разпоредба на чл. 49 от ЗЗД.
Възраженията на ответника за недопустимост на иска по чл. 49 от ЗЗД са
неоснователни. В решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 110/14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г. на ВКС, IV г.о.,
определение № 534/13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 348/08.01.2018 г. по гр. д. № 495/2017 г. на ВКС, ІV г. о.,
определение № 189/17.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2246/2022 г. на ВКС, І г. о.)
последователно се приема, че наличието на функционален имунитет обуславя
недопустимост на иск по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат, но това не изключва
изобщо отговорността на съдилищата и на другите органи на съдебната власт
за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли
вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са при
разглеждане на делата в неразумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ и при нарушаване
правото на Европейския съюз по чл. 2в от ЗОДОВ. Извън тези хипотези,
съдилищата и другите органи на съдебната власт носят отговорност за вреди
от неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по
надлежния ред и актът е отменен. Затова и предявеният срещу Прокуратурата
на РБ иск по чл. 49 от ЗЗД е допустим.
Както съдът е указал в свое определение от 16.05.2024 г., в тежест на
ищеца В. Е. е да докаже описаното противоправно действие - неоснователно
иницииране на производство по прилагане на принудителни медицински
3
мерки от служител при ответника, настъпилите от това вреди и причинната им
връзка с образуваното ЧНД № 19838/2018 г., както и обстоятелствата,
свързани с определяне на справедлив размер на обезщетението.
ДП № 1777/2018 г. по описа на 01 РУ-СДВР е било образувано за това,
че на 15.07.2018 г. около 22.50 часа в сградата на 01 РУ-В. В. Е. е причинил на
полицейски орган – ст. полицай при 01 РУ-СДВР А.Т.Т. при изпълнение на
службата му лека телесна повреда.
С постановление на разследващ полицай от 16.07.2018 г. е била
назначена съдебно-психиатрична и психологична експертиза за отговор на
въпросите дали В. В. Е. има установено психично заболяване и какво е то,
могъл ли е към 15.07.2018 г. да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си, позволява ли психичното му
заболяване адекватно да участва в наказателното производство, бил ли е на
лекарствена терапия и за какъв период, налице ли е продължително
разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта към момента на
изготвяне на експертизата и към момента на инкриминираното деяние -
15.07.2018 г и дали е необходимо прилагане на принудителни медицински
мерки.
В изготвената на 18.07.2018 г. експертиза е упоменато, че вещите лица д-
р Д. Й. и Е. М. са взели предвид данните от свидетелските показания,
медицинската документация и че са направили изследване на В. Е. на
17.07.2018 г. Заключили са, че освидетелстваният страда от параноидна
шизофрения, че към 15.07.2018 г. е могъл да разбира свойството на
извършеното деяние, но не е могъл да разбере значението му и да ръководи
постъпките си, което сочи на данни за невменяемост. Към момента на прегледа
състоянието на Е. не му позволявало да участва адекватно в наказателното
производство, тъй като страда от продължително разстройство на съзнанието,
изключващо вменяемостта. Вещите лица са предложили Е. да бъде настанен
за лечение в психо-неврологично заведение.
По тези съображения и предвид така даденото заключение,
наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство с
постановление от 16.10.2018 г.
На 23.11.2018 г. от прокурор при СРП е изготвено и внесено в СРС
предложение за налагане на принудителна медицинска мярка на В. Е., като
4
предложението е обосновано със заключението на вещите лица.
Нормата на чл. 427, ал. 2 от НПК задължава прокурорът преди да
направи предложението да назначи експертиза и да възложи на разследващ
орган, който да изясни поведението на лицето преди и след извършване на
деянието и представлява ли това лице опасност за обществото. Заключението
на съдебно-психиатрична и психологична експертиза от 18.07.2018 г. е прието
както от разследващия орган, така и от прокурора на СРП, прекратил ДП №
1777/2018 г., пр.пр. № 25485/2018 г. абсолютно безкритично. На първо място,
то е изготвено един ден след извършеното психологическо изследване. Второ,
в него е отбелязано „задоволително“ провеждане на изследването, но въпреки
това е дадена категоричност на диагноза „параноидна шизофрения“, без да се
обсъдят гранични психиатрични състояния и причината те да бъдат
изключени. Не е направена разлика и с личностовото разстройство, което не
представлява заболяване, а особеност на характера, поради което и не се
изключва възможността Е. да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Това са установили вещите лица,
изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
назначената от съда по ЧНД № 19838/2018 г. по описа на СРС. На следващо
място, не е обърнато внимание, че експертизата от 18.07.2018 г. изключва само
една от интелектуалните възможности на Е. – да разбира значението на
извършеното. Свойството на деянието си той е разбирал. Разследващият орган
не е извършил задълбочено изясняване на поведението на В. Е. преди и след
извършване на деянието на 15.07.2018 г., нито дали той представлява опасност
за обществото. Това не е извършил и наблюдаващият прокурор, който е
прекратил досъдебното производство и изпратил материалите за преценка
дали да се приложи чл. 89 от НК.
Заключението на вещите лица д-р Д. Й. и Е. М. е било единственото
доказателство, на базата на което е прието за основателно иницииране на
производство по чл. 427 и сл от НПК вр. чл. 89 от НК. То обаче се е оказало
невярно, като това е установено след извършено психологическо изследване
на В. Е. и подробно съдебно-психиатрично обсъждане от д-р Ц. Г., д-р Ц. К. и
В. Величкова, отразено в експертизата по ЧНД № 19838/2018 г. по описа на
СРС.
Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда в
5
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г.
Неоснователно образуваното производство по налагане на
принудителна медицинска мярка неминуемо е причинило на ищеца тревоги,
притеснения и неудобства. Заявените от Е. вреди, чието обезщетяване
претендира, се изразяват в присъствие на две открити съдебни заседания, на
които присъствала и майката му, а това създало допълнителен повод за
притеснение, както и от едномесечното му настаняване за принудително
изследване в ДПБ „Св. Иван Рилски“.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Ю.Ч., майка на ищеца, се установяват негативни вреди за психо-
емоционалното състоянието на Е. и промените в живота му след 14.01.2019 г.,
когато е освободен от ДПБ „Св. Иван Рилски“. Прокуратурата обаче не е
легитимирана да отговаря за стационарната форма на провеждане на
експертизата. Тя е определена от съда и той е легитимираният ответник по иск
за лишаване от свобода в хипотезите по чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. посл от ЗОДОВ вр.
§ 5, ал. 1 от КЗПЧОС за периода 14.12.2018 г. – 14.01.2019 г.
Извън обичайните притеснения от воденото производство,
несправедливото предложение до СРС за налагане на принудителни
медицински мерки и страхът, че такива ще бъдат приложени, по делото не се
доказаха вреди, обосноваващи основателност на искания размер на
обезщетението от 100 000 лева.
Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително
претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на
увреденото лице.
В. Е. се е явил в две съдебни заседания, като в хода на откритото
съдебно заседание на 14.12.2018 г. е бил отстранен от съдебната зала „поради
проявена вербална агресия към председателя на съдебния състав и
създадените пречки за нормалното протичане на съдебното заседание.“
Следващото присъствие на Е. е в съдебното заседание на 14.01.2019 г.,
продължило 35 минути, когато е изслушано заключението на назначената от
съда СППЕ и е оставено без уважение искането на прокуратурата за прилагане
на принудителни медицински мерки по отношение на В. В. Е..
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
отчитане на релевантните критерии за определяне на справедлив размер на
6
обезщетението за търпените от Е. неимуществени вреди, съдът намира иска за
основателен до размер на сумата от 500 лева. Тя репарира в относително
пълен размер търпените от ищеца неудобства и притеснения от воденото
срещу него производство по чл. 427 и сл от НПК. Съдът съобразява и
обстоятелството, че Е. е бил подложен на допълнително психологическо
изследване по назначената от съда експертиза. Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди съдът съобразява и
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането на ПРБ да обезщети
лицето, срещу което незаконно е било внесено предложение за прилагане на
принудителни медицински мерки само по себе си също има ефект на
репарация. При определяне на размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че в съдебното заседание на 14.12.2018 г. Е. не е показал
поведение, което да отразява притеснение от присъствието на майка му, която
се е явила в средата на съдебното заседание, а непосредствено след това е
отстранен от съдебната зала.
Ищецът претендира присъждане на законна лихва от 14.01.2019 г. Не се
спори, че определението, с което предложението на прокурор при СРП по чл.
89 от НК е оставено без уважение, не е обжалвано в 7-дневния срок и е влязло
в сила.
Ответникът е възразил за погасяване по давност на искането за главница
и лихва от 14.01.2019 г. Обезщетението за неимуществени вреди се погасява с
петгодишна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Необоснованото внасяне на
предложение се установява с влизане в сила на акта, с който се отказва
прилагане на принудителни медицински мерки. От 22.01.2019 г. до датата на
предявяване на иска – 07.12.2023 г. петгодишният срок не е изтекъл и
вземането не е погасено по давност. Акцесорният иск за законна лихва с
начална дата 14.01.2019 г. е погасен по давност за времето до 07.12.2020 г. С
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, съгласно чл. 111, б. „в“,
пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на 07.12.2023 г., поради което преди 07.12.2020
г. на ищеца лихви не се дължат.
Предвид частичната основателност на иска, на ищеца се дължат
разноски съразмерно на уважената част от иска. По делото са налице
7
доказателства за разноски само за заплатена държавна такса в размер на 10
лева, от които на В. Е. се дължат 0.05 лева.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лева. Съразмерно на отхвърлената част
от иска, ищецът дължи разноски в размер на 99.50 лева.
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, поради което
ответникът дължи да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част
от иска, сумата от 19.95 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 от ЗЗД, Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на В. В. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ******* сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от внасяне на
предложение по чл. 427, ал. 1 вр. чл. 89, б. „б“ от НК за прилагане на
принудителна медицинска мярка – провеждане на принудително лечение в
психиатрично заведение от обикновен тип, което е оставено без уважение с
влязло в сила определение от 14.01.2019 г. по ЧНД № 19838/2018 г. по описа
на СРС, НО, 106 състав, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 100 000 лева и
за присъждане на законна лихва от 14.01.2019 г. до 06.12.2020 г.; на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 0.05 лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. В. Е., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. ******* да заплати на Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата от 99.50 лева разноски
за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати по
сметка на СГС сумата от 19.95 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9