Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на тридесет и първи
октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Албена Ламбева,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 14481 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с искове с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищците Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В.,
представлявани при предявяването на иска от А.Н.Д., в качеството му на
настойник, поддържат твърдение, че понесли значителни неимуществени вреди, в
резултат от смъртта на майка им Г.А.Д., която настъпила на 24.08.2016г. в
резултат от настъпването на ПТП, на път ІІІ-1306, представляваш пътна отсечка
между село Габаре и село Сухаче, област Плевен. Пътният инцидент настъпил,
когато поради загуба на контрол върху управлението на автомобила, лек автомобил
„Опел Астра“ без регистрационни номера, управляван от
А.А.В., внезапно напуснал очертанията на пътното
платно и се ударил в крайпътно дърво. Пострадалата пътувала на предната дясна
седалка, до водача и в резултат от получените тежки и несъвместими с живота
травми, починала на мястото на инцидента. Водачът на автомобила, който бил баща
на една от ищците – В.А.В. - също починал и по тази причина не бил подведен под
наказателна отговорност, но споменатите обстоятелства били установени от органите
на досъдебното наказателно производства, в рамките на ЗМ № 400/2016г. по описа
на РУ „Полиция“ гр. Червен Бряг, съответно на преписка Д-195/2016г. по описа на
ОП Плевен. Тъй като се твърди, че процесното ПТП било
реализирано от водач със задължителна застраховка, „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответното дружество – ищците отправили до него писмена
извънсъдебна претенция на 12.05.2017г., но с писмо от 29.05.2017г. ответникът
отказал изплащането на обезщетение, а доколкото отказът му бил неоснователен –
той изпаднал в забава и според ищците, дължал лихва за забава, считяно от датата на настъпване на вредите (смъртта на
пострадалата) до деня на окончателното плащане на обезщетенията. С оглед
изложеното - ищците претендират за осъждане на ответника да заплати на всеки от
тях сумата от по 200 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от
24.08.2016г. до деня на окончателното плащане и да присъди направените съдебни
разноски.
Ответното дружество З. „Б.и.“ АД оспорва допустимостта на
предявените искове, а по същество поддържа становище за тяхната неоснователност.
Без да оспорва твърденията за настъпването на процесното
ПТП и за смъртта на Г.Д., ответникът оспорва твърдението за наличието на
валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за водача на лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни номера, доколкото автомобилът бил
спрян от движение и не бил налице посочения в чл. 349 от КЗ застрахователен
интерес, като предпоставка за сключване на валиден застрахователен договор
относно деликтната отговорност на водача на
автомобила. По тази причина, действието на застрахователната полица било
прекратено от застрахователя и той не дължал изплащане на застрахователно
обезщетение. Независимо от изложеното, ответникът оспорва претенциите, релевирайки възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалата,
която съзнателно бил се съгласила да бъде превозвана от водач, за който знаела,
че е неправоспособен, че е употребил алкохол, както и поради обстоятелството,
че пътувала без поставен предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван. Оспорва предявените искове по размер, като поддържа становище за
прекомерност на претендираните обезщетения. Привлича ищцата
В.А.В., в качеството на трето-лице помагач на своя страна - по предявените
искове от ищците Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д., аргументирайки
правния си интерес от привличането с процесуалната възможност за бъдещ регресен иск към нея, в качеството й на наследник по закон
на лицето, което се посочва като причинител на вредата и за което има данни да
е управлявало автомобила под въздействието на алкохол. С оглед очаквания
благоприятен изход от процеса, претендира за осъждане на ищците, да му заплатят
направените съдебни разноски.
В качеството на трето лице- подпомагаща страна за
ответника, по отношение на исковете на Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д.
- В.А.В.- оспорва предявените искове от тези ищци и поддържа становището на ответника, без да
прави доказателствени искания в това процесуално качество.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приет като доказателство по делото препис от Удостоверение за наследници № 9400-1626/21.12.2016г.,
изд. от Община Роман, обл. Враца, установява, че ищците
Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В. са наследници по
закон на починалата на 26.08.2016г. Г.А.Д..
Въз основа на приетото като доказателство Удостоверение за наследници с
изх. № 1100-43/15.03.2018г., се установява, че наследник по закон на водача на процесния автомобил А.А.В. е
единствено ищцата В.А.В..
Приетият като доказателство заверен препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №11/14.09.2016г. на РУП Червен Бряг, мотивира доказателствените изводи на настоящия съд, относно това, че
на 24.08.2016г. на пътен участък от третокласен път ІІІ-1306, представляваш
пътна отсечка между село Габаре и село Сухаче, област Плевен е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Опел Астра“ без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, който е бил управляван от неправоспособния водач А.А.В.,
при което е настъпила смъртта на водача и на пътуващата в същия лек автомобил Г.А.Д..
Приобщените като доказателства Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум, скица,
протоколи за химически изследвания и протокол за аутопсия, съдържат данни, за
механизма на настъпване на ПТП, които са установени непосредствено от органите
на образуваното по повод на инцидента досъдебното производство № Д-195/2016г.
по описа на ОП Плевен, респ. ЗМ 400/2016г. по описа на РУ Червен Бряг.
Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно, доколкото
съдържащите се в тях данни са обект на анализ от допуснатата специализирана
съдебно медицинска и авто- техническа експертиза,
чиито изводи ще бъдат обсъдени подробно в мотивите на настоящото решение.
Заключението на приетата съдебна автотехническа
експертиза, изговена от вещо лице Х.И. мотивира
следните изводи, относно правнозначимите юридически
факти:
·
Процесното ПТП настъпва в нощните часове на 24.08.2016г. върху пътен участък от
третокласен път ІІІ-1306, представляваш пътна отсечка между село Габаре и село
Сухаче, област Плевен. Пътният инцидент е бил осъществен, когато
неправоспособния и алкохолно повлиян водач на лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, в който е пътувала пострадалата Г.А.Д. - управлява споменатия автомобил
на прав участък от пътя със значително висока скорост, приблизително от 146
км/ч. В участъка на 2 616 м. преди
разклона за с. Сухаче, водачът на автомобила изгубва контрол върху управлението
и автомобилът напуска очертания на пътното платно, в дясно по посока на
движението си, преминава през разположения в дясно пътен банкет и реализира
удар в стволя на крайпътно дърво, разположено на
около 2 метра от края на пътното платно. В резултат на удара, автомобилът
получава множество тежки деформации и се завърта около хоризонталната си ос, а
пътуващите в него водач и пътник загиват на мястото на произшествието.
·
Причина за
настъпването на инцидента е загубата на контрол от страна на водача върху
управлението на лек автомобил „Опел Астра“ (без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978).
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изговена от вещо лице доц. д-р Н.С. мотивира следните
изводи, относно правнозначимите юридически факти:
·
Причината за смъртта
на пострадалата Г.А.Д. е тежка съчетана травма, която включва: черепно- мозъчна
травма, шийна травма, довела до прекъсване на
гръбначния стълб между първи шиен прешлен и черепа, гръдна травма, коремна
травма и травма на крайниците; Съществено значение за настъпване на леталния
изход има шийната травма, довела до прекъсване на
гръбначния стълб между първи шиен прешлен и черепа;
·
След настъпване на
инцидента и след смъртта на водача, в кръвта на водача на лекия автомобил се
установява наличие на алкохол с концентрация не по- малко от 0,9%, което дава
основание да се приеме, че момента на настъпване на инцидента, алкохолната
концентрация в кръвта на водача би могла да бъде приблизително между 1,5 до 09
% алкохол. Подобна степен на алкохолно повлияване предполага външни проявни белези като намаляване на концентрацията на
вниманието, съобразителността, несигурна походка, повлияване на настроението
/нетипична възбуда или подтиснатост/, а при това -
създава възможност да се долови мирис на алкохол в дъха на опияненото лице;
Заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изговена
от вещи лица Х.И. и доц. д-р Н.С. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически факти:
·
Получените от
загиналата при пътния инцидент травми, дават основание да се счита, че при
настъпването на удара - пострадалата Г.А.Д. е била с правилно поставен триточков
предпазен колан, с какъвто процесния автомобил е бил
оборудван на предната дясна седалка. Поставеният предпазен колан обаче, не е
бил в състояние да предпази пострадалата от настъпването на причинилата смъртта
тежка гръбначна травма. Тази травма е настъпила поради значителното и внезапно
движение на главата на пострадалата напред – в резултат, причинена от
инерционните сили на сблъсъка на автомобила в ствола на крайпътното дърво.
·
При сблъсъка, главата
на пострадалата е извършила внезапна и рязка флексия напред и е настъпило
пречупване на гръбнака на ниво първи прешлен. Вещите лица поддържат категорично
становище, че при толкова силен удар, дори правилно поставеният предпазен колан,
не може да въздейства превантивно - ако автомобилът не е оборудван и с въздушна
възглавница, която е предназначена да запази главата на пътника от внезапно
рязко придвижване напред.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят И.Б.М.заявява, че
познавал пострадалата и водача на автомобила А., тъй като бил техен съсед и
знаел, че през 2009г. те са се „оженили“. Свидетелят си спомня, че на връщане
от работа срещнал водача А.с „още едно момче“ на име С.и двамата попитали
свидетеля, дали би искал да пие бира с тях. Свидетелят отказал и се прибрал в
дома си, а рано на следващата сутрин научил за пътния инцидент. При това
свидетелят М.първоначално заявява, че нито той, нито А.употребявали алкохол, а
в края на своя разказ сочи, че когато А.пиел бира, „не му личало изобщо“.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят А.В.А.заявява, че
познавал пострадалата и водача на автомобила А., тъй като бил баща на А., а Г.му
била снаха. Свидетелят заявява, че той лично знаел факта, че сина му А.не е
правоспособен водач, но не бил сигурен, дали снаха му Г.е знаела за този факт,
понеже „в селото не било разпространено“.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Ц.П.Й.заявява, че
познавала пострадалата и водача на автомобила А., тъй като била от същото село.
Познавала ги откакто двамата се оженили. Двамата имали четири деца.
Свидетелката не знаела, дали Г.имала представа, че мъжът й А.няма шофьорска
книжка. В селото не била разпространена такава информация и свидетелката била
виждала А.да управлява автомобил.
В дадените пред делегирания съда показания, свидетелите Г.К.Б., Т.А.Д., Е.С.Б.,
Н.Д.Н., заявяват, че познават семейството на Г.Д. и А.А.В.,
както и четирите деца - Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В.. Според свидетелите, отношенията между майката
Г.и нейните деца били добри и хармонични. Децата били привързани към майка си,
а тя ги обичала еднакво всички. Водела децата си на детска градина и много се
грижела за тях. Майката и децата живеели в едно домакинство. След настъпване на
трагичния инцидент, двете по- големи деца плакали, щом узнали за него, а
малките, понеже не разбирали какво се е случило, очаквали майка им да се върне
дълго време след настъпването на инцидента. По- късно, тези две деца започнали
да наричат баба си „майко“. Всички деца се натъжавали при спомена за майка си,
която по впечатленията на свидетелите, много им липсвала.
Заключението на приетата съдебно- психологическа експертиза, изговена от вещо лице А.п.А. мотивира извод за важното
значение на майката за в ранните детски години на индивида и негативните
измерения на загубата в тази насока.
Съдържанието на приетата като доказателство по делото Молба- претенция с
вх. № 24-01-314/10.05.2017г. установява, че от името на ищците е предявена
претенция по реда на чл. 380 от КЗ пред З. „Б.и.“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от процесния пътен инцидент. В приложение на молбата са
описани констативен протокол за ПТП, препис- извлечение от акт за смърт и
удостоверение за наследници, удостоверения за настойничество, удостоверение за
банкова сметка, ***а писмената претенция.
Приетата като доказателство Справка- извлечение с изх. №
24І01-314/15.05.2017г. от ИЦ на Гаранционен фонд /на стр.77 от делото/ мотивира
извода, че лекия автомобил „Опел Астра“, който е без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978 е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по силата на издадена от ответното дружество
застрахователна полица. Полицата е със срок на валидност от 09.05.2016г. до
08.05.2017г., а застрахователят е подал в Гаранционен фонд данни за
прекратяване действието на полицата - на 25.11.2017г. т.е. значително време
след настъпването на процесното ПТП.
Приетото като доказателство писмо с изх. № 572/15.01.2019г. на ОДМВР-
Враца, адресирано до процесуален представител на ищците и представено от него
сочи, че данните от направената справка за лек автомобил „Опел Астра“ без регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978 мотивира извода, че автомобилът е спрян от движение и с прекратена
регистрация /доколкото се съхранява в частен имот/. Този автомобил е
собственост на лицето Ц.П.Й.(която съдът идентифицира като един от разпитаните
свидетели по делото).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран
с искове, които се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките
по чл. 432, ал.1 КЗ, ответникът - в качество на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължи изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
застрахования при него водач на лек автомобил „Опел Астра“
без регистрационни номера, управляван от А.А.В..
По допустимостта на предявените искове;
Исковете са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по реда на действащия
Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г. Спазени са също и специфичните
изисквания на чл. 380 от КЗ, за предварително предявяване на претенция пред
застрахователя, която е останала неудовлетворена.
По предпоставките за основателност на предявените искове;
Посредством
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени
средства, бяха установени всички предвидени в закона предпоставки, легитимиращи
ответника, като надлежно материално легитимиран застраховател на отговорността
на водача на лек автомобил „Опел Астра“ без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978.
Това е така,
доколкото според действащата към момента на настъпване на процесното
ПТП нормативна уредба на този вид застраховка – нито собствеността на
автомобила, нито правоспособността на водача, нито дори употребата на алкохол от
водача, който е причинил вреди не повлияват върху пасивната материална
легитимация на застрахователя - стига само да е налице валидно застрахователно
правоотношение, покриващо дефиницията на този вид застрахователен договор в чл.
477 от КЗ.
Употребата на алкохол не изключва задълженията на застрахователя са
регламентирани ясно в разпоредбата на чл. 493 от КЗ, но повлиява единствено
върху евентуалната възможност на застрахователя - да упражни регресни права срещу прекия причинител на вредата, респ.
срещу неговите наследници и правоприемници в хипотезата на чл. 500 от КЗ.
Именно по тази причина, съдът допусна, по искане на ответника, да бъде
конституирана само ищцата В.А.В., в качеството на трето лице- помагач
на негова страна, но само по предявените срещу ответника искове на Н.Г.А.,
на П.Г.А. и на А.Г.Д.. Това е така, доколкото според удостоверение за
наследници с изх. № 1100-43/15.03.2018г., само тази ищца е наследник по закон
на водача на процесния автомобил А.А.В. и само срещу нея ответникът би имал потенциална възможност
да предяви регресни права, ако изплати
застрахователно обезщетение.
В конкретния случай, съдът намира, че ответникът е надлежно пасивно
материално легитимиран да покрие вредите, причинени от неправоспособния и
алкохолно повлиян водач А.А.В., в качеството на
застраховател на гражданската отговорност на собственика и водача на лек
автомобил „Опел Астра“ без регистрационни табели и с
рама № W0L000051N2737978.
Макар и без регистрационни табели – този автомобил представлява МПС по
смисъла на чл. 381 от КЗ – за особените цели на задължителното застраховане, а
приетата като доказателство справка от ИЦ на Гаранционен фонд категорично
установява, че към момента на настъпване на процесното
ПТП - застрахователя който е привлечен като ответник е третирал
застрахователната полица за автомобила като действаща застраховка, макар без
съмнение да се установи, че автомобилът е бил дерегистриран
като такъв в КАТ.
Изводът за
причинения деликт е мотивиран категорично от всички
събрани в хода на съдебното дирене доказателства. Загиналата в резултат на процесното ПТП Г.А.Д. е майка на четиримата ищци, а смъртта
й е пряко предизвикана от настъпването на пътния инцидент.
В конкретния
случай, след прецизен анализ на събраните гласни и писмени доказателства - съдът
не приема релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, поради неспазване на
задължението по чл. 137а от ЗДвП не е налице. Този извод е мотивиран по
категоричен начин от заключението на приетата комплексна съдебно – медицинска и
авто- техническа експертиза.
Категорично основателен
е обаче, релевирания от ответника довод, че пострадалата е допринесла в значителна
степен за настъпването на вредоносния резултат, понеже сама се е съгласила
да бъде превозвана в автомобил, който
очевидно е спрян от движение /защото видимо няма регистрационни табели/, от неправоспособен водач, както и че
застава зад волана, след като е алкохолно
повлиян.
Показанията на разпитаните
по делегация свидетели, които са в противоположната насока - съдът категорично
не кредитира, поради тяхната вътрешна противоречивост и логическа
необоснованост от житейска гледна точка. Свидетелите очевидно съобщават
известните им факти - избирателно и манипулативно – акцентирайки само върху
онези, което са в подкрепа на тезата на ищците. Особено впечатления в този
смисъл правят например изявленията на разпитаната като свидетел Ц.П.Й., която
съдът идентифицира (въз основа на приетото като доказателство писмо от ОДМВР
Враца), като собственик на процесния лек автомобил
„Опел Астра“ без регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978 и която според собствените й показания, нямала абсолютно никаква
представа, че А.А.не е правоспособен водач, защото
това не било известно в селото. Изявленията на другия свидетел - И.Б.М., илюстрират явно вътрешно
противоречие, тъй като първоначално този свидетел заявява, че нито той, нито А.изобщо
употребявали алкохол, а в края на своя разказ сочи, че когато А.пиел бира, „не
му личало изобщо“.
В обобщение
съдът намира, че пострадалата е проявила
изключително груба небрежност, съгласявайки се доброволно да бъде
превозвана с процесния автомобил, тъй като липсата на
регистрационни табели е очевиден факт, а неправоспособността на водача и
външните признаци на алкохолно повлияване може и да останат незабелязани за
непознати или познати трети лица. За лица, които от дълго време живеят във
фактическо съжителство и между които който има непосредствени и много близки
постоянни контакти – споменатите обстоятелства няма как да бъдат тайна.
При изложените
изводи, съдът счита, че съпричиняването на
вредоносния резултат от страна на пострадалия е значително и трябва да бъде оценен
нане по- малко от 1/2 от общия обем на пряката
причинно- следствена връзка, довела до осъществяване на вредоносния разултат.
Този извод, на
свой ред мотивира необходимостта от прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при
определяне на платимия размер на обезщетението - за всеки един от ищците.
Надлежната
материална легитимация на ищците, да претендират изплащане на застрахователно
обезщетение бе установена, с оглед установяването на близката им родствена
връзка с пострадалата. Но при това, изводите на съда - относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищците, следва да бъдат
съобразени от една страна с действащите към момента на настъпване на събитието
нормативни разпоредби за задължителното застраховане, вкл. лимита на отговорността
на застрахователя, а от друга страна – да се основават на доказателствата,
установяващи естеството и обема на вредите, за които се твърди да са претърпени
от всеки един от ищците. Не на последно място, съдът следва да съобрази и
социално икономическите критерии на понятието за справедливост, съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение
размера на платимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че обезщетението следва да се определи по
справедливост, а вредите се свързват с
негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на много близък
родственик - майка. При определяне на справедливия размер на платимото
обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които
– на първо място - установените в хода на съдебното дирене конкретни субективни
негативни преживявания на всяко едно от увредените лица /деца/. Загиналата е
майка на ищците, която ги е родила и отгледала от най- ранна възраст, помежду
им е съществувала много близка връзка, живели са в едно домакинство, поради
което загубата на социални и емоционални връзки за увредените лица е твърде
значителна. Съдът оценява тази загуба като изключително тежка и поради това,
като кредитира показания на разпитаните свидетели - напълно споделя напълно релевираните в исковата молба доводи в същата насока.
Социално-
икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за
социалните измерения на понятието - справедливост - по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, определят втория основен критерии, с който следва да бъде съобразен
размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне на размера на
обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката, но и
икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не е
абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Отчитайки значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да
бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за справедливост и константната
съдебна практика за подобни случаи, с оглед анализа на установените факти и при
прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че размерът на
обезщетението за релевираните вредоносни последици,
които са претърпените от ищците, следва да бъдат определено на сумата от по 160
000 лева за всеки от четиримата ищци. Размерът на обезщетението, определен по
справедливост, е съобразен със социално икономическите условия в страната (вкл.
данните за жизнения стандарт, определен от размера на средната работна заплата
за страната по данни на НСИ за този период) и лимитите на застрахователните
обезщетения към 2016г.
За разликата,
която се формира между споменатата сума на справедлив размер на обезщетението от 160 000 лева и пълния претендиран
от размер на обезщетението от 200 000 лева - всеки от исковете следва да бъде
отхвърлен, като като прекомерен. А за да достигне до този извод, съдът съобрази, че болките и
страданията от типа на изпитаните от ищците, не могат да бъдат компенсирани с
пари - дори и най- значителното парично обезщетение не може да върне живота на
пострадалата и именно по тази причина, законодателят е възприел като критерии
понятието за справедливост, в контекста на неговите чисто социални измерения, а
не само от максималните лимити на покритието по застраховка „Гражданска
отговорност. Смисълът на увеличените лимити на тази застраховка се
съсредоточава в покриването на всички
потенциални вреди, а не просто до чисто механично увеличение на възможния
размер на платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране от
размерите на останалите видове доходи и социални плащания в страната, за
периода от време, в който са настъпили вредите. На социално- икономическият
критерий при определяне на обезщетението, в контекста на принципа на
справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС на РБ, а също
и в последните (актуални) законодателни изменения, засягащи правната материя за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Така определеният по- горе справедлив размер на обезщетението от по
160 000 лева, ще трябва да бъде редуциран– на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД – с по една втора и до окончателен размер
от по 80 000 лева, за всеки един от ищците.
Редукцията в случая е задължителна и е категорично обоснована от вече
споменатия значителен принос на пострадалата, за настъпване на вредоносния
резултат, който бе разгледан по- горе.
Впрочем, тежката загуба на ищците не може да бъде отречена по същия
начин както и факта, че трагичния инцидент е бил резултат от едно последователно безотговорно поведение,
с което самата Г.Д. се е подложил на значителен риск.
По претенцията
за заплащане на мораторна лихва върху присъдено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
На основание
чл. 409 от КЗ, ответникът би следвало да заплати на ищеца законната лихва върху
присъдената сума на обезщетението, за период - считано от изтичането на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.
Началото на
срока за произнасяне на застрахователя, по претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение, се изчислява от датата на упражняване на правото
по чл. 380, ал.1 от КЗ.
В самото съдържание на исковата молба, ищците твърдят, че задължението по чл. 380, ал.1 от КЗ за предявяване на
писмена претенция пред застрахователя е било осъществено на 12.05.2017г., а
доколкото това твърдение на ищците не е оспорено от ответника, то се налага
извода, че ако писмената претенция пред застрахователя е достигнала до него на
12.05.2017г., то тримесечният срок, предвиден в приложимата за настоящия спор
хипотеза на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е изтекъл на 12.08.2017г. Фактът, че ищеца е изпълнил задължението си да
посочи банкова сметка, ***. 380, ал.3 от КЗ.
По изложените
съображения, в обобщение съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на всеки от ищците законната лихва върху сумата на присъденото
застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева, изчислена за периода,
считано от 12.08.2017г. до деня на
окончателното плащане.
Претенцията за
изплащане на законна лихва върху сумата на присъдените застрахователни
обезщетения, относима към периода – считано от
настъпването на инцидента на 26.08.2016г. до изпадането в забава на 12.08.2017г.,
трябва да бъде отхвърлена като неоснователна, понеже този период предшества
забавата .
По претенциите на страните, за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски. Ищците
обаче, фактически не са извършили разноски, нито са заплатили държавна такса, тъй
като са били освободени от това задължение в хипотезата на чл. 83, ал.2, ГПК, а
дължимите суми са били понесени първоначално от бюджета на съда.
При тези обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК – да заплати по сметката на Софийски градски съд, сумата от 13760 лева, включваща 12 800
лева за държавна такса, дължима по всеки един от предявените искове, съответно
на уважената му част, както и сумата от общо 960 лева за съдебни разноски.
На процесуалния представител на ищците, ответникът следва да бъде осъден да
заплати общо сумата от 11720 лева,
представляваща сбор от сумите на минималното адвокатско възнаграждение (сбор от
сумите 2930 лева за всеки от четирите иска), което се дължи в хипотеата на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от
исковете.
Тъй
като в хода на процеса ищецът е представляван от различни процесуални
представители – адвокати, които са преупълномощени от
Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - съдът намира, че възнаграждението по чл. 38 от ЗА,
следва да бъде присъдено именно на това дружество. Искането за присъждане на
ДДС върху споменатата сума не може да бъде удовлетворено, тъй като данъкът
върху добавената стойност очевидно все още не е начислен - не е издадена данъчна фактура, установяваща
настъпването на данъчно събитие и при това не е доказано дали в конкретния
случай се касае за облагаема доставка, реализирана от регистриран по ДДС
данъчен субект. Според задължителните указания, които са дадени от ВКС за
съдилищата – съдът следва да присъжда само действително направени, а не
предполагаеми или бъдещи съдебни разноски.
Ответникът също е легитимиран да получи от всеки ищец, направените в процеса
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Направените от ответника в рамките на настоящия процес съдебни разноски,
възлизат на 34 070 лева, а заплащането им е доказано - представените са
платежни документи и списъци по чл. 80 от ГПК (на стр. 39, 69, 70 и 71 от
делото). Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ответникът е легитимиран
да получи на основание чл. 78, ал.3 от ГПК – сумата от 23 848 лева. Според
настоящия състав на съда, задължението за заплащане на разноски следва да бъде
разпределен поравно, тъй като тези разноски са направени за установяване на
общи релевантни факти и исковете са уважени и отхвърлени в еднаква степен. Така
всеки ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 5962
лева.
Третото лице- помагач на страната на ответника не е легитимиран да
претендира изплащане на съдебни разноски, по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК и
в конкретния случай не дължи такива.
Възражението по
чл. 78, ал.5 от ГПК на всяка от страните, за прекомерност на разноските, които
са направени за адвокатско възнаграждение на насрещната страна е неоснователно.
Макар спорът да не се отличава със значителна правна сложност, в това
производство са предявени множество искове и са проведени общо пет открити
съдебни заседания, събрани са множество доказателства, релевирани
са множество доводи от страните. При това положение, съдът намира, че разумният
размер на разноските, не е по- малък от заплатената от ответника сума.
Обстоятелството, че процесуалният представител на ищцата се е съгласил да я
представлява при уговорка за минимално адвокатско възнаграждение в хипотезата
на чл. 38 от ЗА - по никакъв начин не ангажира ответника със задължение,
непременно да търси и ангажира процесуален представител, който да го
представлява точно при същите финансови условия. Значителната цена на иска, а
не други обстоятелства е главния определящ фактор, който повлиява на размера на
разноските за процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********,
действаща чрез настойник А.Н.Д., със съдебен адресат – адв. С.С. ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ
– сумата от 80 000 (осемдесет
хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2
от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие
смъртта на Г.А.Д., при ПТП от 24.08.2016г., причинено от водача на лек
автомобил „Опел Астра“ без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, както и на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86
от ЗЗД – да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, изчислена за периода от 12.08.2017г. до деня на окончателното
плащане като при това отхвърля
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,
в частта за разликата - над
присъдените 80 000 лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева и
претенцията за
законна лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от
24.08.2016г. до 12.08.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на П.Г.А. с ЕГН **********,
действаща чрез настойник А.Н.Д., със съдебен адресат – адв. С.С. ***, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ– сумата от 80 000
(осемдесет хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл.51,
ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени в
следствие смъртта на Г.А.Д., при ПТП от 24.08.2016г., причинено от водача на
лек автомобил „Опел Астра“ без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, както и на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86
от ЗЗД – да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, изчислена за периода от 12.08.2017г. до деня на окончателното
плащане като при това отхвърля
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,
в частта за разликата - над
присъдените 80 000 лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева и
претенцията за
законна лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от
24.08.2016г. до 12.08.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на А.Г.Д. с ЕГН **********,
действащ чрез настойник А.Н.Д., със съдебен адресат – адв. С.С. ***, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ
– сумата от 80 000 (осемдесет
хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл.51, ал.2
от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие
смъртта на Г.А.Д., при ПТП от 24.08.2016г., причинено от водача на лек
автомобил „Опел Астра“ без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, както и на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86
от ЗЗД – да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, изчислена за периода от 12.08.2017г. до деня на окончателното
плащане като при това отхвърля
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, в
частта за разликата - над присъдените 80 000 лева и до пълния предявен
размер за 200 000 лева и
претенцията за
законна лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от
24.08.2016г. до 12.08.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК ********и със седалище ***, да заплати на В.А.В. с ЕГН **********,
действаща чрез настойник А.Н.Д., със съдебен адресат – адв. С.С. ***, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ
– сумата от 80 000 (осемдесет
хиляди) лева, представляващи редуцирано при условията на чл.51, ал.2
от ЗЗД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие
смъртта на Г.А.Д., при ПТП от 24.08.2016г., причинено от водача на лек
автомобил „Опел Астра“ без
регистрационни табели и с рама № W0L000051N2737978, както и на основание чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86
от ЗЗД – да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, изчислена за периода от 12.08.2017г. до деня на окончателното
плащане като при това отхвърля
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,
в частта за разликата - над
присъдените 80 000 лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева и
претенцията за
законна лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от
24.08.2016г. до 12.08.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с ЕИК ********, на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата - сумата от 11720 (единадесет
хиляди седемстотин и двадесет) лева,
без включен ДДС, представляваща разноски за
процесуално представителство на Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА всеки от ищците - Н.Г.А., П.Г.А., А.Г.Д. и В.А.В., всички с адрес-***,
да заплати на ответника З. „Б.и.“АД, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК – сумата от по 5962 (пет хиляди деветстотин шестдесет и два)
лева, за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК – сумата от сумата от 13760 (тринадесет хиляди седемстотин и
шестдесет) лева , представляваща
държавна такса, от заплащането на която ищците са освободени и съдебни
разноски, направени първоначално за сметка на бюджета на съда.
Решението по претенциите на ищците - Н.Г.А., П.Г.А. и А.Г.Д. е постановено при участието на В.А.В., която по
тези искове е конституирана в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника З. „Б.и.“АД.
Изпълнението на задълженията за плащане към ищците може да бъде извършено
на посочената от процесуалния им представител банкова сметка ***
***ежи на обжалване пред Апелативен съд- София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: