РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 683 / 14.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ТОДОРКА СТОЙНОВА и участието на
прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №
677 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на М.Д.И.,
ЕГН:**********,***, срещу Решение № 183 от 11.03.2020г., постановено по
а.н.дело №1772 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 19-1006-001642 от 22.05.2019г. на
Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик, съответно с което, на М.Д.И. за нарушение по чл.50, ал. 1, от Закона
за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179,
ал. 1, т. 5, предложение четвърто от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00лв.
В касационната жалба няма конкретно изложени
възражения срещу съдебното решение. В пледоарията по същество на правния спор,
процесуалния представител на жалбоподателя твърди, че в случая е била нарушена
процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
като първоначално на жалбоподателката е било отказано да се осигури възможност
да впише своите възражения, а в по – късен момент е била представена бланка за
акт само в един екземпляр. Сочи се, че административно наказващия орган не е
обсъдил и съобразил направеното от И. възражение срещу съставения акт за
административно нарушение, като същото това възражение не е приобщено по административната
преписка. В този смисъл се счита, че са накърнени правото на участие и защита
на страната в наказателното производство.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение
и съответно, отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответната Областна дирекция на МВР, гр.
Пазарджик, в представено по делото писмено становище, счита касационната жалба
за неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните
изводи, съдържащи се в наказателното постановление и решението на районния съд.
Счита се, че въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, правилно е прието, че жалбоподателката е
осъществила от обективна страна нарушението, за което е ангажирана
отговорността ѝ,
като не е изпълнила задължението си предвидено в чл. 50, ал. 1 ЗДвПq
да пропусне
движещите се по пътя с предимство автомобили. Като не е изпълнил вмененото ѝ с пътен знак задължение
да осигури предимство на движещия са направо по него автомобил,
жалбоподателката е предизвикал настъпването на ПТП.
Според
ответника, дори да е съществувала пречка за видимостта на жалбоподателката в
посоката към приближаващия към кръстовището автомобил, тя не може да я освободи
от задължението да пропусне движещите се по пътя с предимство, въведено с пътен
знак. В такава хипотеза тя е била длъжна да спре, за да гарантира безпрепятственото
преминаване на автомобила, движещ се по път с предимство. Счита се, че наведеният
довод за съпричиняване от страна на другия водач поради навлизане в лентата за
насрещно движение и несъобразена скорост е ирелевантен за преценката извършил
ли е жалбоподателката административно нарушение, за което ѝ е наложено наказание.
Дали поведението на другия водач е било неправилно и е допринесло за
настъпването на ПТП, е обстоятелство, което не изключва отговорността на
жалбоподателката.
Иска се касационната жалба да бъде оставена без
уважение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая осъществяването
на административното нарушение е несъмнено установено, поради което жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от Дима Георгиева срещу НП №19-1006-001642
от 22.05.2019г. на Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, гр.
Пазарджик, с което за нарушение по чл.50, ал. 1, от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. четвърто от ЗДвП, ѝ е наложена глоба в
размер на 200,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 063327 от 08.05.2019г., съставен от Костадин
Николаев Коев, на длъжност полицай в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, гр.
Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 08.05.2019г., в 10:00часа, в гр. Пазарджик,
на кръстовището на ул. „Болнична“ и бул.
„Стефан Стамболов“, М.Д.И., като водач на лек автомобил „Мазда Премаци“, с рег.
№РА9088КВ, собственост на Добромир Иванов Иванов, движейки се по ул. „Болнична“
в посока към бул. „Стефан Стамболов“ навлиза в кръстовището с бул. „Стефан
Стамболов“ и предприема маневра завой на ляво в посока към бензиностанция
„ОМВ“, като при наличието на пътен знак Б-2(стоп), не пропуска движещите се по
пътя с предимство, а именно : движещия се по бул. „Стефан Стамболов“ в посока
към парк „Острова“, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № РА0790АН, с водач
и собственик Дечка Крумова Крумова. В резултат на това, двата автомобила се
сблъскват и настъпва пътно транспортно произшествие с материални щети.
Нарушението е описано като „…Не пропуска ППС движещи се по път с
предимство на кръстовище. ПТП…“. Деянието е квалифицирано, като нарушение
по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Акта е връчен на адресата на 08.05.2019г., като М.И.
е подписала същия и е вписала възражението си, че „… Движещият се по път с предимство автомобил не се виждаше при
предприетата маневра преди кръстовището. Каране по път с предимство с превишена
скорост …“.
Съставен е Протокол за пътнотранспортно
произшествие № 1713426 от 08.05.2019г., който е подписан от И. с отбелязване „…отказвам поради невярна пътна обстановка…“.
Съставена е била Докладна записка № 10060-5301
от 09.05.2019г. от мл. автоконтрольор Костадин Коев до Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР, Пазарджик, във връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие.
7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия
административен орган, като на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179,
ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП е наложено процесното административно
наказание глоба в размер на 200,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение, който е пояснил обстоятелствата при които е било
установено нарушението. Разпитана е била и свидетелката Дечка Крумова Крумова,
водач на другият автомобил в настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Представена е била справка за нарушител/водач М.Д.И.,
от която е видно, че по отношения на нея, не са били издавани наказателни
постановления (с изключение на процесното).
Представена е била и Заповед № 81212 – 515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите
по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.
9. В хода на първоинстанционното производство е
било представено Обяснение вх. № 100600-8705 от 10.05.2019г. от М.И.,***, в
което е заявено, че „… в жалбата от
10.05.2019г. ясно, точно, конкретно, обусловено и детайлно с приложения съм изложила
фактите и обстоятелствата ….“. Приложено е и Искане от И. вх. № 312100-7392
от 27.05.2019г., да бъде уведомена след окомплектоването на преписката, под кой
изходящ номер и на коя дата е изпратена в МВР София – Дирекция Вътрешна
сигурност.
В съдебно заседание на 01.11.2019г.,
процесуалния представител на И. е заявил, че възраженията които са направени в
тридневен срок не са представени по делото и е поискала, да се приложи цялата
административна преписка. С протоколно определение в същото съдебно заседание,
Съдът е изискал цялата административно наказателна преписка във връзка с
обжалваното наказателно постановление.
В отговор, от страна на ОДМВР, Пазарджик е
постъпило Писмо № 100600-21537 от 14.11.2019г. в което е заявено, че на
10.05.2019г. в 11:12ч. е входирано възражение „на ръка“ с № 312000-6447 от
10.05.2019г. по описа на ОДМВР, Пазарджик, подадено от М.И. против действията
на служителя Костадин Коев ; на 10.05.2019г. в 11:35ч. е входирано възражение
„на ръка“ с № 312000-8705 от 10.05.2019г. по описа на сектор „ПП“, Пазарджик,
подадено от М.И. против действията на служителя Костадин Коев, към което е
приложено копие от АУАН АА-063327, копие
от ППТП и 2 броя снимков материал ; на 14.05.2019г. в 10:22ч. е входиран „на ръка“
сигнал по АПК с № 812102-873 от 14.05.2019г. по описа на ГДНП, подаден от М.И.
против действията на служителя Костадин Коев. Посочено е, че в деловодната
система липсва информация за подадено възражение от М.И. *** срещу съставения АУАН АА-063327 от 08.05.2019г., относно
настъпилото ПТП. Посочено е също така, че описаните възражения и сигнали не са
приложени по преписката по обжалваното НП № 19-1006-001642 от 22.05.2019г. и
административно наказващия орган не е запознат с тях.
В съдебно заседание на 17.01.2020г.,
процесуалния представител на И., отново е направил възражения във връзка с
подадените и непредставени жалби и задълженията на административно наказващия
орган по чл. 52, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН.
От страна на първоинстанционния съд, не са
предприети други процесуални действия по приобщаване по делото на документите
посочени в Писмо № 100600-21537 от
14.11.2019г.
10. За да потвърди Наказателното постановление,
районния съд е приел, че данните по делото налагат несъмнения извод, че жалбоподателката,
управлявайки посоченото МПС, движейки се по път без предимство е навлязла в
кръстовището без да се съобрази със задължението установено в чл.50, ал.1 от ЗДвП да пропусне пътното превозно средство, което се е движело по пътя с
предимство.
Възраженията на И. за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление относно
неспазване на правилата предвидени в чл.52, ал.4 от ЗДАНН, Съдът е счел за
неоснователни. Посочено е, че в случая административно наказващия орган се е
позовал на събраните по делото доказателства, отчитайки възражението на
жалбоподателката в АУАН и е издал едно законосъобразно наказателно
постановление, съответстващо на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ІV. За правото :
11. Според чл. 44, т. 1, от ЗАНН, освен възраженията при
съставяне на акта в тридневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него, а според чл. 44, ал.2 от ЗАНН, когато във
възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те
трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно.
Съобразно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването
може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.
12. Осъществяването на
административно наказателната отговорност по отношение на отделен правен
субект, без съмнение засяга в твърде съществена степен неговата правна сфера.
Това очевидно е така и в конкретния казус с оглед вида и размера на наложеното
наказание.
Ето защо, наказателното
постановление не може да се основава на предположения или да поражда съмнения
относно проявлението или не, на приетите за установени факти. Осъществяването
на административно наказателната отговорност на правния субект е акт по
правоприлагане, а правоприлагането по принцип и в частност административно
наказателното такова, не може да почива на индиции, колкото и обосновани да
изглеждат те, а само и единствено на конкретно установени факти, обстоятелства
и данни. Това в случая не е съобразено нито от административно наказващия
орган, нито пък от първоинстанционния съд.
13. Прежде цитираните
правни норми ясно, конкретно, императивно и безусловно установяват права и
задължения за страните в административно наказателното производство, които създават
достатъчно и ефективни гаранции за упражняване правото на защита на нарушителя още
в момента в който се слага началото на административно наказателното
производство.
Осъществяването на правото
на нарушителя да направи писмени възражения по съставения срещу него акт за
установяване на административно нарушение и задължението на административно
наказващия орган да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, да извърши разследване на спорните обстоятелства, гарантират впълнота
осъществяване на правото на нарушителя на участие и защита в процеса и
установяване на обективната истина относно конкретното нарушение за което е
съставен констативния акт.
Казано с други думи, възможността
за предявяване на възражения срещу акта позволява на правния субект, който е
„обвинен“ в извършването на конкретно административно нарушение да организира
защита си срещу това „обвинение“, като посочи факти и обстоятелства, които
според него са от значение за установяване на истината и събере или посочи необходимите доказателства за това.
14. По тези съображения,
включително с оглед поддържаните от жалбоподателя възражения и искания в тази
насока, първоинстанционния съд е следвало да изиска посочените в Писмо №
100600-21537 от 14.11.2019г. на ОДМВР, Пазарджик възражения и сигнали подадени
от И., да прецени тяхната конкретна релация с повдигнатия пред него правен спор
и съответно да посочи значението им за прилагането на материалния закон и
спазването на процесуалните правила от административно наказващия орган при
издаване на обжалваното наказателно постановление.
Каза се, това не е било
сторено. При това положение, обжалваното пред настоящата инстанция съдебно
решение ще следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 183 от
11.03.2020г., постановено по а.н.дело №1772 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2019 г.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ :
1./П/
2. /П/